— Разбирам. Дейвин също ли е член на съвета?

Глинис се усмихна несигурно.

— Не, но беше умно момче, затова го изпратиха на сушата да следва селско стопанство.

Катрин разбра, че Глинис не й казваше всичко. Преди да е задала друг въпрос, отецът и Дейвин се присъединиха към дамите.

— Лердът пожела да разговаря насаме със съпруга ви. — Дейвин се усмихна развеселено. — Не вярвам, че съществува опасност за живота му.

Бедният Майкъл. Скъпо щеше да плати за грижите й в Брюксел. След около половин час, когато двамата се присъединиха към гостите, Катрин не се учуди на уморения им вид.

Майкъл отиде при нея.

— Искаш ли да излезем на балкона, за да подишаме малко чист въздух?

— Чудесна идея. — Двамата излязоха заедно. Майкъл затвори грижливо вратата и сложи ръка на рамото й.

— Тъй като всички ни виждат, трябва да покажем малко съпружеска привързаност — обясни полугласно той.

Тя се усмихна, зарадвана от възможността да го прегърне през кръста.

— Дядо ми сигурно те е подложил на строг разпит?

Майкъл извъртя очи.

— Даже ако бях попаднал в плен при французите, щеше да ми е по-леко. Лердът е отлично осведомен какво е вършил Колин през всичките тези години. След като ме затрупа с имена и факти, заяви кратко и ясно, че не съм достатъчно добър за внучка му. Естествено аз веднага се съгласих.

Катрин го погледна ужасено.

— Господи! Това успокои ли го?

— В крайна сметка да. След като се разпрострях надълго и нашироко върху ужасите на войната, които правят мъжете лекомислени, обясних, че мирът и щастливото ми оцеляване са ме накарали да преоценя живота си и съм се заклел да се променя. — Той смръщи чело. — Неприятно ми е да го мамя. Макар че има труден характер, той е много загрижен за хората на острова.

Катрин прехапа устни.

— Съжалявам, че те доведох тук, Майкъл. Беше напълно прав, като каза, че последствията ще бъдат опустошителни.

Той я прегърна по-здраво.

— В този случай съм убеден, че целта оправдава средствата. Ти ще бъдеш чудесна господарка на Скоул. Първо обаче трябва да убедим дядо ти, че сме надеждни и наистина женени. Той е със старомодното убеждение, че жената трябва да има съпруг.

— Тогава е време за нова проява на брачна привързаност. — Тя се надигна и докосна устните му със своите.

Направи това като жест на благодарност и беше напълно неподготвена за силата на реакцията му. Той изстена задавено и притисна устни в нейните. Устата й се отвори и тя прие целувката му. Усети плъзгаща, ленива пълнота. И дива, всепоглъщаща сила. Тялото й се сля с неговото и в същото време стана по-живо и пламтящо от всякога. Вече не изпитваше умора, само желание.

Не знаеше, дори не беше сънувала, че целувката може да бъде толкова омайваща. Ръцете й се вдигнаха от само себе си и се заровиха в косата му. Точно това беше искала, от първия миг, в който го видя. Тази тъмна мъжка сила, която гонеше страховете й, това пламенно желание, което изпълваше сърцето и задоволяваше сетивата.

Майкъл помилва гърба й и я притисна към себе си. Ала коравата мъжка плът, която се опря в корема й, разруши магията на мига и я върна рязко в действителността. Тя се отдръпна, цялата трепереща, готова да изпищи.

Вината беше нейна, не негова. Сложи ръце на раменете му, отдръпна се още малко и проговори с привидно безгрижие:

— Това ще убеди всички, че сме мъж и жена.

Видя ужаса в учите му, болката от прекъснатата целувка, бързото пулсиране на вратната вена и изпита презрение към себе си. Не бе успяла да остане на разстояние и сега той трябваше да плаща за слабостта й.

Тъй като беше по-силен от нея, Майкъл бързо успя да скрие чувствата си под маската на хладна веселост.

— Май прекалихме. Мъж и жена, женени от десетина години, не се целуват след вечеря. Хайде да го направим по-достоверно.

Той вдигна брадичката й и отново притисна устни към нейните. Когато я пусна, Катрин разбра, че втората целувка го е оставила равнодушен. С нея беше друго. Бързото, бегло докосване беше достатъчно да разпали отново огъня във вените й. Изпълнена с отчаяние, тя се запита защо животът е толкова труден. Щеше да бъде много по-просто, ако тя беше неспособна да изпитва желание.

Майкъл сложи ръка на гърба й и я поведе към салона.

— Мисля, че направихме всичко, което се искаше от нас, и е време да се оттеглим. Толкова съм изтощен, че ей сега ще заспя.

Катрин си припомни, че той щеше да спи до нея на пода, и се почувства още по-зле. Сигурно цяла нощ нямаше да затвори очи.



Майкъл лежа буден до късно през нощта, неспособен да се успокои. Лицето на Катрин след тази проклета, невнимателна целувка го преследваше. Естествено тя я бе предизвикала, но намеренията й бяха невинни. Той, а не тя, бе превърнал обикновената прегръдка в пламенна физическа жажда.

Когато се отдели от него, очите й бяха пълни със страх. Той се мразеше, че й е причинил това. Тя го смяташе за приятел, доверяваше му се, беше зависима от него в ситуация, която щеше да определи живота й. А след целувката се отнасяше с подозрение към него, дори се уплаши, когато той заключи грижливо вратата на спалнята им. Тялото й беше сковано. Дали се опасяваше, че той ще й натрапи близостта си? Не му каза нито дума, само безмълвно отиде зад паравана, за да свали вечерната рокля.

Нощницата й беше дебела, безформена, напълно непрозрачна. Въпреки това Майкъл я пожела с нова сила.

Беше положил огромни усилия да се държи естествено, като че беше напълно нормално двамата да спят в една стая. Устрои постелята си колкото можеше по-далече от леглото й. Угаси грижливо всички свещи, съблече се бързо и се пъхна под завивките.

Поведението му очевидно я беше успокоило, а и умората си каза думата, защото тя заспа много бързо. Той й завидя за чистата съвест, резултат от това, че беше светица, не грешница. Доказателство за покварения му характер беше, че не можеше да потисне задоволството си от близостта им, от факта, че бе реагирала на целувката му с желание, равно по сила на неговото. Макар че беше добродетелна съпруга, тя също усещаше сексуалното привличане помежду им.

По-добре да беше студена и безчувствена, повтаряше си горчиво Майкъл. Докато се взираше в мрака и се вслушваше в шума на морето, той се опитваше да си отговори дали принципите й ще бъдат достатъчно силни, за да й попречат да стори непоправимото.


23

Катрин отметна глава назад и се засмя срещу вятъра.

— Прекрасно!

Майкъл се съгласи безмълвно, но погледът му беше устремен към фигурата й, не към бушуващите вълни дълбоко долу в подножието на скалата. Тя изглеждаше прекрасна и тайнствена като сирената, нарисувана от Кенет, застанала на дивия скалист бряг и запяла омайваща песен, която тласкаше моряците към гибел. Ако сирената е била прекрасна като Катрин, онези бедни дяволи са умирали щастливи, каза си с усмивка Майкъл.

Дейвин Пенроуз разведе гостите из Скоул, показа им забележителностите и представи Катрин и съпруга й на местните жители. Островитяните се отнасяха сдържано към внучката на лерда. Замислени, леко подозрителни погледи се местеха от нея към констейбъла, докосваха Майкъл и се връщаха на лицето й. Трябваше първо да им докаже, че е годна да им стане господарка.

Майкъл предположи, че една от причините е красотата й. Обитателите на това отдалечено кътче трудно можеха да повярват, че една толкова прекрасна жена е годна да управлява цял остров. С времето щяха да разберат, че са имали голям късмет.

— Островът е малък — разказа Дейвин, — но бреговете са толкова насечени, че линията на брега е дълга почти четиридесет мили. — Той посочи пътя между скалите. — Там долу е Дейнс Коув, малък залив. Някой ден може би ще си направите пикник там.

— Чайките сигурно ще ни ограбят храната — засмя се Катрин. — Никога не съм виждала толкова много чайки.

— На Скоул е забранено да се убиват чайки — поясни Дейвин. — При мъгла те предупреждават моряците, че наблизо има земя.

Майкъл се загледа към хоризонта.

— Май виждам друг остров. Или е само отражение?

— Това е Бон, сестрата на Скоул. Двата острова са почти равни по големина. Чували ли сте за Бон?

— Боя се, че не — отвърна Катрин. — Странно име — Бон. Означава кост.

— Не е толкова странно. На стария викингски език Скоул означава череп. Наздравицата, която са вдигали воините, «Скуул!», се основава на черепа на неприятеля, от който са пиели. Щом са дали това име на острова, логично е, че съседният е бил наречен Бон. — Тъй като Катрин му беше разрешила да пуши, той извади глинената си лула и я напълни с тютюн от торбичката си. — Бон е част от територията на Скоул, следователно също принадлежи на лерда.

Катрин погледна с копнеж към вълните с бели гребени.

— Обитаем ли е Бон?

— Мястото е злокобно. — Дейвин запали лулата си. — Там живеят големи колонии морски птици, овце и говеда, но от сто години насам няма хора.

— Защо нарекохте Бон злокобен? — поинтересува се Майкъл.

— Ирландски монаси се заселили там преди много време, но викингите ги избили точно на Великден. След време Бон отново бил населен и в началото всичко вървяло добре. После епидемия отнесла всички мъже, жени и деца. — Констейбълът кимна замислено. — Има и други проблеми. Местността е скалиста и няма плодородна земя. Макар че островите са само на няколко мили един от друг, морето е толкова бурно, а течението толкова силно, че преминаването е изключително трудно.

— Възможно ли е да го посетим? — попита възбудено Катрин.

— О, да, с добър моряк и при спокойно време. Ходим там веднъж или два пъти годишно, за да острижем овцете и да колим говеда. Работата е трудна, но така на Скоул остава повече земя, за да садим жито.

— Значи Скоул е истинско малко кралство? — попита възхитено тя. — Почти напълно независимо, а хората, които живеят тук от векове, познават и обичат всеки сантиметър от земята си. Сигурно се гордеете, че правите толкова много за доброто на острова.

Дейвин захапа по здраво лулата си, мускулите на лицето му потръпнаха. Катрин не го забеляза, тъй като беше устремила поглед към Бон, но Майкъл го видя и се изненада. Какво ли беше предизвикало такава реакция у този иначе спокоен човек, запита се той. Би трябвало да се зарадва, че е чул такова признание от устата на жената, която може би щеше да му стане господарка.

След дълго мълчание Дейвин извади лулата от устата си и отговори безстрастно:

— Просто си върша работата. Всички хора от Скоул работят за общото благо. Ние се нуждаем един от друг и си имаме доверие. На този остров няма затворени врати.

Когато се върнаха при конете, зад групата превити от вятъра дървета излязоха Глинис Пенроуз и два малки момчета. Жената на констейбъла носеше на ръце другото им дете, увито в дебел шал.

Тя се усмихна весело на посетителите, а децата хукнаха да поздравят баща си.

— Добър ден на всички. Това са нашите момчета Джак и Нед — обясни засмяно Глинис. — Видяха ви да яздите по пътеката и хукнаха да ви посрещнат. Горят от желание да се запознаят с най-вълнуващите посетители на Скоул.

Джак и Нед се поклониха учтиво пред Катрин, но се интересуваха главно от Майкъл. Джак, осемгодишно хлапе с живи островни очи, попита сериозно:

— Вие сте били при Ватерло, нали, капитан Мелбърн?

Майкъл потвърди и двете момчета веднага го засипаха с въпроси. Нед, две или три години по-малък, със сините очи на майка си, предпочиташе кавалерията, докато Джак обожаваше стрелците. Детето беше извънредно интелигентно.

Докато Майкъл отговаряше на детските въпроси, Катрин попита:

— А кой е най-младият член на семейството?

— Емили. — Глинис й показа бебето. — Искате ли да я подържите?

— О, да. — Катрин прегърна малката и се засмя. — Прекрасно момиченце. Аз съм твоята братовчедка Катрин. А ти си сладкото бебе на мама, нали? — Тя потърка носа си в личицето на детето. — И малкото съкровище на татко!

Емили изписка от удоволствие и протегна пухкавите си ръчички. Скоро двете разговаряха весело с неразбираемите бебешки звуци.

Сияещото лице на Катрин развълнува Майкъл до дън душа. Тя беше идеалната жена. Любеща майка, която заслужаваше най-прекрасните деца на света. Неустоима красавица, която беше отнесла сърцето му. Самопожертвователна милосърдна сестра, която рискува живота си, за да спаси неговия.

Съпруга, но не негова.

Макар че се съпротивляваше с всички сили, той я желаеше отчаяно. И не съжаляваше, че я желае, макар че това затрудняваше мисията му. Близостта с Катрин си заслужаваше цената.