Катрин простена и се изви под него. Той помилва гърдите й и зарови лице между топлите, коприненомеки кълба. Усети биенето на сърцето й и отново плъзна пръсти към косата й.

Вече не го беше грижа за брака и съпруга й. Желанието беше по-силно от всичко на света и той не можеше да му се противи. Ако светът беше справедлив, тя щеше да бъде негова, закриляна от силата и любовта му.

Кога справедливостта е била част от живота му? Той трябваше да я направи своя жена, сега и завинаги.

Ръката му се плъзна към талията й и продължи бавно към венериния хълм. Горещината под тънкия плат криеше обещание за нови радости. Но когато я помилва там, тялото й се скова.

— Господи, какво направих? — изохка Катрин и отвори очи. Трепереща, тя се отдръпна от него и закри гърдите си с корсажа.

Напрегнат до пръсване, изпълнен с диво желание, Майкъл протегна ръка да я върне.

— Катрин…

Тя се отдръпна от ръката му, като че бе видяла змия. Ужасът в морскосините очи беше като леден душ. Разумът му се проясни. По дяволите, какво беше сторил?

Той бе нарушил най-святата клетва, която някога беше давал.

— Господи, съжалявам. Безкрайно съжалявам. — Майкъл скри лице в ръцете си. Тялото му се разтърсваше от преживяното разочарование и още повече от разкаяние. — Не исках да стане така, кълна се.

— И аз не исках — отвърна с треперещ глас Катрин. — Съжалявам, Майкъл, вината е само моя.

Тя не бе оказала съпротива, дори напротив, отговори му с готовност, но това не го извиняваше. Той се бе възползвал от ситуацията, от състоянието на брака й. Макар че не го направи нарочно, грешката беше непростима. По дяволите, никога ли нямаше да поумнее? Мислеше си, че се е поучил от грешките на миналото, а се оказа, че си е останал същият безумец.

Най-разумно беше да си замине още днес. Но това означаваше да изостави Катрин, да разкрие измамата, да застраши бъдещето й. Трябваше заедно да намерят начин да успокоят връзката си и да завържат отново скъсаните краища.

Майкъл вдигна глава да я погледне. Тя бе закопчала роклята си и като че се готвеше да избяга. Вълните се плискаха в краката й. Той стана, нави панталона си и й подаде ръка.

— Хайде да потичаме. Така ще си проясним главите.

Деловият тон постигна желаното въздействие. Катрин плахо му подаде ръка, а с другата прибра полата си. Глезените й бяха стройни и чудесно оформени. Без да я поглежда, Майкъл я поведе по линията между морето и сушата. Вълните се втурваха със съскане, мокреха краката им и бързо се оттегляха.

— Това трябваше да се случи — заговори Майкъл, след като се успокои напълно. — Ненапразно е казано, че мъж и жена не бива да се оставят сами, ако не са женени. Дълго време живяхме заедно и това унищожи добрите ни намерения. — Той я погледна изпитателно. — Не мога да отрека, че си най-прекрасната жена, която някога съм познавал.

— Господи! — Катрин спря, парализирана от ужас. — Ако знаех какво чувстваш, никога нямаше да те помоля за помощ. Как не разбрах, че положението е непоносимо за теб!

— Откъде можеше да знаеш? Докато бяхме в Белгия, полагах усилия да се държа прилично. — Майкъл стисна ръката й и двамата продължиха напред. — Макар че малката ни измама постави на изпитание самообладанието ми, и днес съм щастлив, че дойде при мен и ме помоли за помощ. Разбирам, че вече не можеш да ми вярваш, но не мога да го променя. Заслужавам бой с камшик.

— Не искам да се обвиняваш — пошепна тя. — Аз съм виновна за всичко, само аз.

Той се държеше като истински джентълмен, а тя беше една жалка лъжкиня Този факт я разболяваше. Изкуши се да му разкрие цялата истина: да признае, че Колин е загинал, а тя е влюбена в него още от първата им среща в Брюксел. Но беше длъжна да запази тайната си.

— Най-добре е веднага да напуснем острова. Ще кажа на дядо, че не мога да понеса по-дълго раздялата с Ейми.

— А той ще ти отговори, че е трябвало да я доведеш тук. Той не иска да го напуснеш и аз напълно го разбирам. Най-малкото, което можем да направим, е да издържим още една седмица. Ще се качвам да спя на зъберите. Така ще устоявам на изкушението.

— Не можеш да направиш такова нещо! — извика ужасено тя.

— Естествено, че мога — отговори меко той. — Много пъти съм спал под звездите и съм сигурен, че ще ми е приятно.

Катрин прехапа устни.

— Толкова мъки ти причиних. Аз заслужавам бой, не ти.

Майкъл изкриви уста.

— Красивите жени трябва да бъдат целувани, не удряни. Точно затова ще спя на зъберите. Не се безпокой, Катрин, ще се справим.

В това нямаше съмнение. Ала когато си припомни горещите му милувки, тя разбра, че не чувството за чест беше спасило добродетелта й, а страхът.



Ан Моубри беше в салона и учеше Моли и Ейми да бродират, когато ги посети лорд Халдоран. Тъй като прислужницата имаше свободен следобед, тя отвори вратата лично и извика от изненада.

Халдоран свали шапката си.

— Толкова се радвам да ви видя отново, мисис Моубри. Ненавреме ли идвам?

Защо гостите идваха винаги, когато носеше най-старата си домашна роба?

— Времето е добро като всяко друго — отговори философски тя. — Моля, заповядайте. Радвам се, че намирате време да ни посетите.

Посетителят влезе в салона и момиченцата скочиха да го посрещнат. Кучетата се втурнаха след тях и Халдоран се стъписа. Ан го наблюдаваше с тиха усмивка. Негово благородие явно не беше семеен човек. Той поздрави учтиво младите дами и застана по-далеч от възбудено скачащия Кланси.

След като нареди на децата да изведат кучетата, Ан заведе посетителя в другия салон.

— Освен удоволствието да ви видя, трябва да изпълня една важна мисия за мисис Мелбърн — заговори направо Халдоран.

— Съжалявам, но в момента Катрин не е тук.

— Знам. Тя е на остров Скоул. Тъкмо идвам оттам. Семейството ми произхожда от острова и се оказа, че с Катрин сме братовчеди. — Усмивката му издаваше нежност. — Предположих го още в Белгия, щом видях очите й, но не й казах, защото не бях сигурен.

— Значи и аз съм ви братовчедка? — попита несигурно Ейми, която се беше свила до вратата и слушаше разговора.

Ан хвърли поглед през рамо и се усмихна. Дъщеря й се беше разположила на дивана и бродираше усилено, но явно ушите й бяха наострени.

— Да, лорд Халдоран е и твой братовчед, но сега те моля да излезеш. Моли, това важи и за теб. Мястото ви не е тук.

— Всъщност аз съм дошъл заради Ейми. Тъй като имах работа в Лондон, Катрин ме помоли да взема дъщеря й. Лердът иска да се запознае с нея.

— Наистина ли? Преди два дни получих писмо от Катрин, но в него не се споменава нищо за пътуване.

— Решението дойде спонтанно. — Лордът се усмихна снизходително. — Според мен причината е, че Катрин страда много от раздялата с дъщеря си.

Това звучеше убедително. Катрин не искаше да замине без Ейми.

— Носите ли писмо от Катрин за мен? — попита предпазливо Ан.

— За съжаление не — поклати глава мъжът. — Както ви казах, решението дойде съвсем спонтанно. Тъкмо когато се качвах на борда, Катрин дотича на пристанището и ме помоли на връщане да взема Ейми. Трябваше да бързаме, за да не пропуснем отлива, тъй че не остана време за писмо. Знаете ли, радвам се, че бях удостоен с тази чест. Все пак ние с Ейми сме стари спътници.

Ан си припомни колко опасно беше пътуването от Брюксел до Антверпен и потрепери. Но Халдоран се бе погрижил всичко да мине добре. Дори беше проявил необичайно търпение в трудните моменти. Ако пуснеше Ейми да тръгне с него, поверяваше дъщерята на Катрин на доказал годността си закрилник. И все пак…

— Не знам дали мога да пусна Ейми без писмо от майка й.

Халдоран вдигна вежди и лицето му стана високомерно.

— Вие сте чудесна майка и приятелка, мисис Моубри, но не забравяйте, че Катрин е моя братовчедка.

— Моля те, лельо Ан — обади се Ейми, която бе чула целия разговор. — Мама обеща да ме повика, ако посещението мине добре.

— Разбира се, веднага ще намеря добра прислужничка, която да задоволява потребностите на младата дама по време на пътуването — обеща Халдоран. — Ще тръгнем утре на разсъмване.

Ан, притисната от всички страни, капитулира.

— Е, добре. Ейми, имаш позволението ми да заминеш. Но ще си вземеш учебниците.

— Разбира се! — извика въодушевено Ейми, направи няколко пируета и изскочи от салона, за да започне да си прибира багажа. Моли я последва бавно, сърдита от мисълта, че не може да я придружи.

Ан изпрати посетителя в много по-добро настроение. Съдбата им се обръщаше към добро. Благодарение препоръката на лорд Майкъл Чарлз вече работеше за дук Кандовър и получаваше много висока заплата. А вестите от Скоул говореха, че Катрин напредва и скоро ще стане господарка на острова. Боже, май всички щяха да станат важни личности! Ан се усмихна и отиде да помогне на Ейми в приготвянето на багажа.


26

Както бе предположил Майкъл, след случилото се на плажа напрежението между него и Катрин се засили, но след един ден започна да отслабва. Тя все още не смееше да срещне погледа му, а той се опитваше да я гледа, без да си припомня милувките, с които я бе дарил. Но беше в състояние да се държи на разстояние от нея и единствено това беше важно.

След три дни двамата вечеряха с викария и съпругата му. Вечерта беше много приятна и когато тръгнаха обратно за палата, Майкъл беше леко опиянен. Още една седмица и щяха да се върнат в Лондон и да се разделят. Близостта на Катрин вече нямаше да го изкушава. Но междувременно… предстоеше му още цяла седмица на острова.

Входната врата не беше заключена, както бе обичайно за къщите в Скоул. Двамата влязоха заедно във фоайето и Майкъл тръгна към стълбището, когато Катрин посочи масичката до вратата.

— Тези писма са за теб, скъпи — обясни тя и му подаде пакетче, увито в намаслена хартия.

Майкъл погледна името и усети остра божа. «Капитан Колин Мелбърн.» Въпреки това пакетчето беше за него. В долния ъгъл беше написано името на подателя: «Стратмор», а адресът беше написан от ръката на Люсиен.

— Какво ли е било толкова важно, че е трябвало да ми го пратят чак тук — промърмори полугласно той.

— Вероятно са делови писма. — Катрин вдигна ръка към устата, за да скрие прозявката си. — Ще ида да кажа лека нощ на дядо, ако е още буден. Няма да се бавя.

Още едно от хрумванията, с чиято помощ си даваха по няколко минути да се измият и преоблекат. Майкъл влезе в спалнята им, запали лампите, разряза пакетчето и намери вътре няколко писма и кратка вест от Люсиен.

Майкъл,

имаш писмо от брат си и сметнах, че е необходимо веднага да го прочетеш. Прибавям и другите писма, които пристигнаха за теб. Надявам се, че се справяш умело с драконите.

Люсиен

Първото писмо беше от Ашбъртън. Майкъл го подържа в ръце, погледна името си и под него думата «Спешно», която беше подчертана. Макар че този Ашбъртън му беше само полубрат, не човекът, когото бе смятал за свой баща, подписът събуди в душата му отдавна неизпитвани страхове. Старият херцог никога не пишеше, освен когато трябваше да го критикува или осъди. Сигурно и това писмо съдържаше нещо подобно. Майкъл се опита да си представи какво толкова важно има да му съобщи новият херцог, но не измисли нищо. Вероятно ставаше въпрос за наследството, което изобщо не го интересуваше.

Както бе направил в Лондон, той поднесе единия ъгъл на писмото към свещта и го запали. Тогава беше изпълнен с гнева на отчаянието, а сега с хладна решителност да прекрати завинаги връзката с «роднините» си. Надяваше се новият херцог никога вече да не му пише.

Майкъл хвърли горящото писмо в камината и прелисти другите писма. Както бе предположила Катрин, повечето бяха делови, но две бяха от Кенет Уайддинг от Франция. В писмото с по-ранна дата Кенет съобщаваше новини от полка и разказваше забавни анекдоти за живота в окупационната армия. Най-интересни бяха сатиричните скици, които илюстрираха анекдотите.

Майкъл остави писмото в много по-добро настроение и се зае с второто. Странно защо Кенет му беше изпратил две писма почти едно след друго. Намери една единствена гъсто изписана страница без рисунки.

Майкъл,

Прости ми, ако преминавам границите на приятелството, но в Брюксел останах с впечатлението, че чувствата ти към Катрин Мелбърн са повече от приятелски. По тази причина си помислих, че ще ти бъде интересно да узнаеш нищо наистина важно: преди няколко седмици Колин Мелбърн е бил убит на една парижка улица. Твърди се, че го е направил отчаян бонапартист. Отвратителна история. Убиецът не бе намерен. Тъй като командването се страхува от политически последици, случаят беше прикрит. И аз узнах случайно, каза ми го под строга тайна един офицер от полка на Колин. Каза ми още, че след погребението Катрин и Ейми се върнали в Англия. Сигурен съм, че Ан и Чарлз Моубри знаят къде са се настанили.