Знам, че е проява на лош вкус да се преследват вдовици, особено когато съпругът още не е изстинал в гроба, но заради Катрин си заслужава да нарушиш старите правила. Даже ако вече не изпитваш романтични чувства към нея, бъди така добър да се осведомиш дали няма нужда от помощ. Никой не е изненадан, че Мелбърн беше затънал в дългове и не остави нищо на жена си и дъщеря си.

Ако намериш Катрин, кажи й, че съм готов да й помогна с всичко, което имам. Уведоми ме, ако мога да й бъда полезен. Написано набързо

от твоя приятел Кенет.

Майкъл не смееше да помръдне. Имаше чувството, че е получил удар в корема. Прочете писмото още веднъж. Ами ако Кенет се беше излъгал? Невъзможно. Защо Катрин го бе излъгала? А той си мислеше, че двамата са абсолютно искрени и честни един с друг.

Не за първи път жена го правеше на глупак.

Само след минута Катрин влезе в спалнята и грижливо затвори вратата. Лицето й беше весело.

— Лердът беше много уморен — заяви засмяно тя, — но имаше достатъчно енергия да ми обясни, че островните жители плащат годишен данък под формата на един угоен петел от всяка къща. Прекрасни нрави, не намираш ли? — Тя го погледна слисано. — Какво се е случило?

— Получих писмо от Кенет Уайлдинг — отговори сухо Майкъл. — Съобщава ми, че Колин е мъртъв. Вярно ли е?

Кръвта се оттегли от лицето й и съвършените черти побеляха като мрамор. Тя се залови за облегалката на един стол, за да не падне.

— Да, вярно е.

— По дяволите! — Майкъл смачка писмото в ръката си, не можейки да понесе съкрушителното чувство, че отново е бил измамен. Неговата красива и честна Света Катерина се оказа лъжкиня. — Защо не ми каза веднага?

Катрин зарови треперещите си пръсти в косата си.

— Защото не исках да знаеш, за какво друго? Помислих, че ще се почувстваш задължен да ми направиш предложение за женитба, защото се грижих за теб след раняването при Ватерло. Затова предпочетох да те оставя да вярваш, че Колин е жив.

Още един удар, дори по-болезнен от първия.

— Толкова ли те ужасява мисълта да станеш моя жена, та се криеш зад мъртвия си съпруг? — Гласът му прозвуча необичайно остро. — Ако не ме искаш, щеше просто да кажеш не и готово.

Катрин падна в креслото. Раменете й бяха сведени, погледът втренчен в преплетените ръце.

— Не… тази мисъл не ме ужасява. Тя е толкова примамлива, че сигурно щях да се изкуша да кажа да. Затова е по-добре въпросът никога да не се задава.

— Прощавай за глупостта ми — възрази ледено той, — но не разбрах нищо. Ти си помислила, че ще ти направя предложение и тази мисъл не ти е била неприятна, нали така? Защо тогава беше нужно да лъжеш?

— Защото е невъзможно! Аз никога, никога няма да се омъжа повторно! Ако бях направила глупостта да приема предложението ти, щях да те направя нещастен — обясни със сълзи в гласа тя. — Не мога да бъда твоя жена. Нямам какво да ти дам.

Гневът му отлетя и отстъпи място на отчаянието.

— Нима толкова силно си обичала Колин, макар че те пренебрегваше и ти изневеряваше?

Катрин изкриви уста.

— Посветих му дванадесет години от живота си, правех всичко за него, но не го обичах.

Майкъл можеше да си представи само една причина за поведението й.

— Твоят мъж е злоупотребил с теб. Затова си се отказала от мисълта за женитба — проговори безизразно той. — Ако не беше вече мъртъв, щях да го намеря във Франция и да го убия със собствените си ръце.

— Не си прав! Колин не е злоупотребил с мен. — Катрин закърши ръце. — Аз му причиних по-голямо зло, отколкото той на мен.

Гласът й издаваше бездънно отчаяние.

— Трудно ми е да повярвам — възрази Майкъл. — Това е невъзможно.

— Знам, че всички обвиняваха Колин и ме съжаляваха заради вечните му женски истории, но не той, а аз превърнах брака ни във фарс — обясни едва чуто тя. — Той беше много снизходителен към мен.

— Май съм загубил способността си да разсъждавам. Обясни, ако обичаш.

— Не… не мога. — Катрин не смееше да вдигне глава. Майкъл направи крачка към нея.

— В името на бога, Катрин, погледни ме. Не смяташ ли, че заслужавам обяснение?

— Разбира се — прошепна тя. — Но не мога да говоря за брака си… дори с теб.

Майкъл разбра, че тя няма да му каже нищо, и реши да смени тактиката. Сложи ръка на тила й и се наведе да я целуне, надявайки се желанието да я накара да се разкрие.

В първия момент Катрин реагира с отчаян копнеж, но бързо се извърна и по лицето й потекоха сълзи.

— Аз не съм онова, което виждаш в мен! Не мога! Опитай се да го приемеш!

Майкъл започна да проумява за какво става дума.

— Страхувам се, че не мога просто да го приема, Катрин. Аз те искам, откакто те видях за първи път в Брюксел. Бог знае, че се опитвах да се боря, но не мога. Не искам никоя друга жена. Ако трябва да прекарам остатъка от живота си в дълбоко отчаяние, че не мога да те имам, ще ми бъде малко по-леко, ако знам защо.

Катрин го погледна унило. Думите му явно я бяха засегнали дълбоко и бяха сломили съпротивата й.

— Проблемът е в секса, нали? — попита тихо Майкъл.

Очите й се разшириха от ужас.

— Откъде знаеш?

— Намерих доказателство в думите ти. — Той коленичи пред креслото и взе ръцете й в своите. Пръстите й бяха ледени и трепереха. — Това обяснява защо ти е унизително да говориш за нещастието си. Кажи ми защо не желаеш да се омъжиш повторно. Съмнявам се, че признанието ти ще ме шокира.

Крехка като дете, Катрин се сви в ъгъла на креслото и притисна ръце към сърцето си.

— Брачната интимност е… ужасно болезнена за мен — зашепна измъчено тя. — Това е дяволски нечестно, Майкъл. Аз харесвам мъжете. Изпитвам желание като всяка нормална жена. Но консумирането на брака е ужасно.

А чувството, че не е нормална, сигурно е било още по-болезнено от физическата болка, помисли си Майкъл и попита:

— Не се ли обърна към някой добър лекар?

Катрин се усмихна горчиво.

— Искаше ми се, но да не мислиш, че лекарите разбират от жени? Пък и не можех да понеса мисълта, че някой чужд човек ще опипа най-интимното ми място и като награда за това съмнително удоволствие ще потвърди онова, което и без това знам: че съм безнадеждно деформирана.

— Но ти си родила дете, а това означава, че си нормална — възрази замислено Майкъл. — Нима болката не отслабна след раждането на Ейми?

Катрин отмести поглед.

— Забременях много скоро след женитбата си и използвах бременността като претекст да прогоня Колин от леглото си. Оттогава… не поддържаме интимни отношения.

— Живяла си с него дванадесет години, без да спите в едно легло? — извика Майкъл, неспособен да скрие изненадата си.

Катрин потърка слепоочията си.

— Колин заслужава много повече от мен да бъде наричан светец. Запознахме се, когато аз бях на шестнадесет, а той на двадесет и една. И за двама ни това беше първата любов, много романтична и не особено дълбока. Колин много скоро щеше да хукне подир друга красавица, а аз щях да поплача няколко седмици и да си намеря друга цел в живота. — Тя въздъхна с болка. — Ала точно тогава родителите ми загинаха в пожара и ме оставиха сам сама на света. Колин сметна за свой рицарски дълг да поиска ръката ми и аз приех, без да се замислям. Мислех, че физическата страна на брака ще ми хареса. Тайните целувки преди сватбата бяха прекрасни. Вместо това…

Катрин си припомни сватбата си и потрепери. След обичайното пиршество и грубите шеги Колин влезе в леглото й, треперещ от нетърпение да осъществи съпружеските си права. Макар и нервна, тя беше готова да го приеме. Но никога не беше очаквала тази силна, разкъсваща болка и отвратителното чувство, че е била опозорена. Никога не беше помисляла, че ще плаче, докато заспи от изтощение, докато съпругът й похъркваше доволно до нея.

— Най-доброто, което мога да кажа за първата си брачна нощ, е, че свърши бързо.

Майкъл беше впил поглед в лицето й.

— Първото сношение почти винаги е болезнено за жената.

— Да, но при мен е винаги болезнено. Даже стана по-лошо. Плътските радости имаха голямо значение за Колин. След като се бе отказал от свободата си, имаше право да очаква красива и пламенна партньорка в леглото. — Тя си припомни колко възбуждащи бяха дните преди сватбата, когато си въобразяваше, че обича Колин… и че е нормална. — Докато не бяхме женени, аз бях весела и романтична и той имаше всички основания да смята, че ще удовлетворя очакванията му в леглото. Вместо това аз започвах да плача още щом ме докосваше.

— Разбирам — отвърна съчувствено Майкъл. — И за двама ви е било ад.

— Беше страшно — призна тихо тя. — Не му отказвах, но не можех да го задоволя и много скоро той престана да ме търси. И двамата изпитахме облекчение, когато забременях. Без да говорим за това, сключихме мълчаливо споразумение, че ще продължим да живеем като брат и сестра. Така бракът ни стана… поносим.

— Значи ти знаеше за другите жени, но никога не се оплакваше?

— Да се оплаквам? — Катрин се усмихна безрадостно. — Бях им благодарна. Когато той беше щастлив, аз не се чувствах толкова виновна. Правех всичко по силите си, за да създам уютен дом на Колин и Ейми. Като отплата той ни издържаше и не ме измъчваше заради провала ми в леглото. Всъщност това беше печалба за мен. Колин беше почтен съпруг и баща. В много отношения лекомислен, но не ни напусна и не позволяваше на другите мъже да ми досаждат. Никой не разбра какъв фарс беше бракът ни. До днес.

— Този брак е имал много предимства за него — отбеляза сухо Майкъл. — Колин беше роден женкар. Ти си била съвършената съпруга — ослепителна красавица, за която всички мъже му завиждат, покорна съпруга. Нито веднъж не си го укорила, че тича по чужди жени, а като женен мъж не му се е налагало да си блъска главата, че някоя от приятелките му ще помисли за евентуална женитба. За много мъже това е самият рай.

— Може би си прав. Но истината е, че аз провалих брака ни, не той. Явно не съм създадена за съпруга. — Особено за съпруга на мъжа, когото обичаше. Тя го погледна плахо и продължи: — Надявам се, сега разбираш защо не мога да се омъжа за теб или за когото и да било другиго. Сигурна съм, че не искаш жена, която не е способна да те… задоволява.

— Като имам предвид колко силно те желая, мисля, че бих рискувал. Затова… — Майкъл се поколеба и добави бавно: — Готов съм да се оженя за теб, ако ме искаш.

Катрин го погледна изумено.

— Не говориш сериозно!

— Така ли мислиш? — Той повдигна нежно брадичката й. — Аз съм щастлив, когато съм с теб, Катрин. А що се отнася до физическата част, мисля, че можем да постигнем решение, задоволяващо и двама ни.

Устата й се опъна.

— Приемах изневерите на Колин, но ги мразех. Не искам още един такъв брак.

— Нямах предвид изневери. — Пръстите му се плъзнаха към ухото и шията й и по гърба й пролазиха сладостни тръпки. — Половото общуване не е единственият начин за телесно задоволяване. Не вярвам, че по природа си студена. Може би ще се научиш да се наслаждаваш на други възможности.

— Не те разбирам. — Лицето й пламна. — Аз съм и деформирана, и невежа.

— Невежеството се лекува. Според мен е твърде възможно ти изобщо да не си деформирана. Болката, която си изпитвала, вероятно е била последствие от младостта и неопитността ти, както и от безогледните действия на съпруга ти. — Майкъл потърси още думи и сърдито разтърси глава. — В изисканото общество не се говори за тези неща. Моля те да ми простиш, ако казаното от мен те смущава, но няма как. Ще се изразя ясно: когато половият акт се осъществи твърде бързо, това е неприятно и за двамата партньори, особено за жената. Веднъж изпитала ужас, тя попада в дяволски кръг, от който няма излизане. Утробата става суха и се стяга и болката става неизбежен спътник на акта. А колкото по-силна е болката, толкова повече те е страх.

— Мисля, че е повече от това — възрази несигурно тя.

— Може би — кимна той, — но дори ако на шестнадесет години си била необикновено тясна, раждането на детето е предизвикало значителни промени. Твърде възможно е да не изпиташ болката, която те е измъчвала в началото на брака ти.

Каква смайваща теория, почти плашеща с последствията си. Наистина ли съм в състояние да се любя с мъжа, когото обичам, без болка и страх, запита се безпомощно Катрин. Нима мога да имам още деца? Да бъда нормална!

Без да смее да се надява, тя прошепна:

— Значи има само един начин да открием дали си прав.

Майкъл я погледна пронизващо.

— Знам, че искам твърде много. Готова ли си да опиташ?