— Май предпочитам да отида на бойно поле, затрупано с ранени — отговори тя, опитвайки се да се усмихне. — Но… Господи, Майкъл, толкова искам да ти повярвам! Искам да бъда нормална жена, способна да прави нещата, които правят другите жени, да им се радва…

Майкъл взе ръката й. Тя сведе поглед и проследи финия белег от сабя, наслади се на топлината и силата на пръстите, обхванали нейните. Той беше толкова сигурен. Толкова мъжествен.

Това прозрение събуди в душата й грозен спомен: ами ако пак се почувства като едно безпомощно «нещо», притиснато под възбуденото, блъскащо мъжко тяло? А болката и насилието? А страшното унижение? Тя притисна юмрук към устата си, впи зъби в кокалчетата на пръстите си.

— Но… страхът е станал част от мен…

— Знам, мила, знам. Това е съвсем естествено. Страхът възниква постепенно и трябва да бъде отстранен също така постепенно — отговори спокойно той. — Има още много форми на плътски радости освен половия акт. Ти ще се научиш да им се наслаждаваш. Едва когато се успокоиш напълно, ще дойде време за истинската интимност.

Катрин се почувства като птица, която трябва да напусне сигурното гнездо. Трябваше просто да излезе навън и да полети. При това можеше да падне безпомощно на земята и да си изпотроши костите.

Видял нерешителността й, Майкъл започна да целува вътрешната страна на ръката й. Пулсът й се ускори, кожата й се зачерви.

— Кълна се, че няма да ти сторя нищо — нищичко, — което не ти е приятно — проговори нежно той. — Ако се почувстваш зле, трябва само да ми кажеш да престана. Вярваш ли, че ще го направя?

Зелените очи я пронизваха с безкрайна любов и нежност, способна да изгори всички студени и безутешни кътчета в душата й. Катрин осъзна, че Майкъл беше потискал пламенното си желание да се люби с нея още от първата им среща, защото я смяташе за забранена територия. Това беше истински шок за нея.

Сега беше друго. Той я желаеше и го изразяваше по най-убедителен начин. Нежността му я омагьосваше. Изправена пред властната му мъжественост, тя беше като безпомощен молец, устремил се към пламъка, за да преживее миг на изгаряща радост преди смъртта.

— Да, Майкъл, вярвам ти — отговори с пресекващ глас тя. — Можеш да правиш с мен, каквото искаш.


27

В очите на Майкъл се появи усмивка, която обхвана цялото лице.

— Толкова се радвам. Вярвам, че няма да съжаляваш. Можем да започнем още тази вечер, преди да си се разболяла от мъка. Готова ли си?

Катрин моментално се напрегна.

— Тази вечер?

— Само първият урок — отговори успокоително той. — Ще свършим веднага щом поискаш.

Вдигна я от креслото, привлече я в прегръдката си и нежно положи главата й на рамото си. Докато силните му пръсти мачкаха тила й, тя прошепна:

— Това е много… утешително.

— Явно ти е приятно да те милвам, затова ще те запозная с френския масаж — отговори с усмивка Майкъл. — Позволяваш ли да използвам шишенцето с розово масло, което ухае така приятно, че направо ми се иска да те захапя?

— Испанския ми лосион ли искаш? — попита учудено тя. Майкъл се засмя и Катрин се наслади на безгрижието му.

— Ти си мислиш, че съм полудял, нали? Не се страхувай. Обещавам, че ще ти хареса. Ще превърнем тази стая в чудодейна и напълно безболезнена пещера на порока. Първо ще запалим огън, за да стане достатъчно топло за голата кожа.

Той я пусна и се запъти към камината.

— Съблечи се и се увий в чаршаф. И разпусни косата си.

Катрин се учуди още повече, но се подчини. Разреса косата си и излезе иззад паравана, увита в чист ленен чаршаф от раклата. Огънят вече гореше буйно, а Майкъл беше приготвил пред камината мека постеля от няколко одеяла. И той се беше преоблякъл в тъмнозелен халат, стегнат с колан. Гърдите му бяха разголени и разкриваха гъсти тъмни косъмчета и корави мускули.

Докато се грижеше за него, тя беше опознала добре тялото му, но тогава се стараеше да го приема само като пациент. Сега за първи път си позволи радостта от откритото възхищение. Той беше красив, силен, добре сложен, толкова мъжествен…

Мисълта да се отдаде на тази сила я накара да потрепери. Тя се извърна и безмълвно взе лосиона си от скрина. Когато му подаде шишенцето, той я измери с остър поглед.

— Виждам, че ни чака дълъг път. Ще започнем с една единствена малка стъпка. Само от теб зависи докъде ще стигне пътуването. — Той й протегна другата си ръка.

Катрин я пое плахо. Той я привлече към себе си и я целуна. Меко и без да изисква, успя да намали страха, който я изпълваше. Напрегнатите й мускули се отпуснаха. Ръката му бавно описваше кръгове по гърба й.

— Вкусът ти е чудесен — прошепна той. — Като нектар. Като музика.

Катрин се изкиска.

— Говориш безсмислици.

— Тази нощ разумът няма място между нашите четири стени. — Той сложи ръка на талията й и я отведе при постелята. — Легни по корем, а аз ще те покрия с чаршафа и ще те масажирам. Започваме с гърба.

Катрин изпълни нареждането. Майкъл я покри с ленения чаршаф и допирът до фината материя беше като милувка. Напрежението отново се появи. Гола, тя беше толкова ранима.

— Ако се страхуваш, просто ми кажи — помоли той, коленичи до нея и събра косата й отстрани на главата. После отвори лосиона и разтри ароматната течност между дланите си. — Втвърдила си се като армейски сухар. Един от войниците ми оцеля, защото куршумът улучи парчето сухар в джоба му. Даже френските стрелци не са в състояние да пробият нашия сухар.

Катрин се усмихна, Майкъл свали чаршафа до талията й и започна да разтрива гърба й с бавни и силни движения. Големите му ръце се плъзгаха внимателно по кожата, размачкваха и разхлабваха напрегнатите мускули. Той беше прав. Това й хареса. Много й хареса.

Той беше съвсем различен от Колин. Макар че никога не беше проявявал суровост, съпругът й беше енергичен и не се замисляше особено, затова обичаше жени, които реагираха по същия начин. Никога не я беше докосвал с такава мекота.

Въздухът натежа от тропическа топлина. Ароматът на лосиона се примеси с миризмата на свежите цветя, с които прислужничките всеки ден украсяваха стаята им. Светът се ограничи в докосвания, миризма и топлина. Майкъл разнообразяваше движенията си, работеше с дланите, после използваше възглавничките или върховете на пръстите. Тялото й се събуди за нов живот. Той посвети особено внимание на тила й и успя да прогони насъбралото се напрежение.

Когато върховете на пръстите му се плъзнаха към гърдите й, тя отново се скова. Ала леките, бегли докосвания бяха прекрасни. Тъй като той не посегна по-нататък, тя се отпусна отново.

Майкъл разтри ръцете й пръст по пръст. Удоволствието беше единствено по рода си. Беше напълно прав, предстоеше й да опознае невероятна палитра от чувствени удоволствия. Когато той дръпна чаршафа, тя беше готова и изобщо не реагира.

— Ти имаш най-прекрасното тяло, което някога съм виждал — прошепна той и в гласа му звънна напрежение. Ръцете му се заеха с дупето й. — Хълбоците ти са съвършени. В тази сърцевидна форма е скрита интересна символика, как мислиш?

Меката плът пареше под милувките му. Той дозираше много точно силата на натиска и намираше без усилие болезнените точки. Катрин имаше чувството, че мускулите й се размекват като восък.

— Къде си научил всичко това? — попита с интерес тя. — Или е по-добре да не питам?

— Учителка ми беше една прекрасна френска дама, с която се запознах преди много години, едва завършил университета. Посетила Турция и останала много впечатлена от женските бани и онова, което се правело там. — Пръстите му се сключиха около глезена. — Софи бе посветила живота си на разпространението на ориенталските мъдрости.

— Щастлива жена. — Катрин се протегна доволно. — Не всеки има такава благородна цел.

Майкъл разтри внимателно краката й и наслаждението придоби сексуален привкус. Желанието, прогонено от страха, се върна и потече като мед във вените й. Когато пръстите му се плъзнаха между бедрата й, тя се скова и полъхът от трепереща възбуда се удави във вълната от ужас.

— Моля те, престани.

— Разбира се.

Майкъл оттегли ръцете си и започна да масажира прасците й, после слезе към стъпалата. Катрин се отпусна и скоро научи, че пръстите на краката й реагираха съща така чувствително като ръцете.

Когато тялото й стана меко като тесто, Майкъл вдигна чаршафа до раменете й.

— Ако желаеш да разтрия и останалата част от тялото ти, обърни се.

Преди час Катрин щеше да реагира със срам и страх, но сега спокойно се обърна по гръб. Чаршафът се плъзна надолу и разголи гърдите й. Майкъл не се помръдна, но очите му се присвиха и стана неестествено тих.

— Не знам докъде мога да стигна тази вечер — прошепна смутено тя, — но искам да открия.

— Тогава ще продължим. — Майкъл преглътна и свали чаршафа до талията й. — Гърдите ти са великолепни. Пълни и женствени. — Поиска да каже още нещо, но само поклати глава. — На английски няма достатъчно думи за това. Прекрасни и толкова. За цветовете също нямаме хубави думи. Как би нарекла този нюанс? — Той взе едното зърно между палеца и показалеца си и започна да го милва. — Пепеляворозово? Златночервено?

Зърната й се втвърдиха, заля я топла вълна.

— Пепеляво розово. Или просто розово. Пъстри карета. Все ми е едно. Продължавай.

Той я послуша и продължи да масажира коравите връхчета, докато цялото й тяло запулсира от обезпокояващо желание.

— Имаш ли нещо против да те целуна? — попита дрезгаво той.

— Не — прошепна тя, — нищичко.

Майкъл се наведе и докосна устните й. Скоро целувката се задълбочи и милувките на езика му усилиха треската в тялото й. Когато покри шията й с коприненомеки целувки, тя вдигна плахо ръце и ги мушна в халата му. Майкъл изпъшка и мускулите му се напрегнаха.

Ръцете й се плъзнаха по гърба му и намериха множество ръбове и втвърдена тъкан.

— Ти имаш повече белези от всеки друг мъж, когото познавам — проговори с болка тя. — Цяло чудо е, че си жив и здрав.

— Нямаше да бъда без теб. — Той впи устни в ключицата над кремавото хълмче на гърдата. Когато засмука зърното, парещото желание слезе към бедрата и Катрин изохка учудено. Това желание беше плашещо и в същото време примамливо като змията в райската градина.

Той промени позата си и легна до нея. Когато усети заплашително коравия му член до бедрото си, тя моментално се скова. Напрегна се и желанието се превърна в страх.

Майкъл промърмори тихо проклятие и се претърколи по гръб.

— Съжалявам, Катрин. — Той изпъшка и изтри запотеното си чело. — Проклятие. Стигнах до границата на самообладанието си. Ако искаме да продължим, трябва да отстраня заплахата, скрита в подивелия ми мъжки орган.

Катрин стреснато отвори очи.

— Какво каза?

Майкъл се изсмя кратко.

— Нямах предвид крайна интимност. Както се чувствам сега, необходимо е твърде малко, за да си възвърнем сигурността. Особено с твоя помощ. Ще можеш ли да го направиш?

Катрин поиска да му откаже, но осъзна, че е крайно време да рискува. За да участва истински в любовната игра, тя трябваше да взема, но и да дава.

— Какво трябва да направя?

Майкъл безмълвно взе ръката й и я постави върху възбудения си член. Първият й импулс беше да се отдръпне. Пулсиращата плът беше толкова огромна, толкова… безсрамна. Болка, позор, жестоко, надменно оръжие.

Но това беше Майкъл, не Колин, той беше мъж, а не безогледен хлапак. Тя го помилва колебливо. Горещата плът потръпна под лекия натиск и цялото му тяло се скова.

— Няма… няма да трае дълго — прошепна дрезгаво той.

Едва сега Катрин разбра, че сексът правеше мъжа не по-малко уязвим от жената. Изненада се, като видя колко бързо може да му въздейства. Ръката й се сключи самоуверено около набъбналия член.

Майкъл се опъна като струна, на лицето му изби пот, докато се опитваше да заглуши реакцията си. Катрин обхвана по-здраво кадифеномеката главичка, докато палецът й се плъзгаше по дебелия ръб.

— Божичко, Катрин! — Тялото му се разтресе, членът му затрепери в ръката й. Той стисна ръце в юмруци и семето му се изля в шепата й. Всички мускули в тялото му пулсираха от напрежение, гърдите му се вдигаха неравномерно, с дива сила и той приличаше на кипящ вулкан.

Страхът отново я задави. Споменът за миналото беше все още жив. Стисна зъби и се пребори със себе си. С Майкъл не страдаше, не изпитваше болка. Не беше жертва. От какво всъщност се страхуваше?

Когато тялото му се отпусна, Катрин отново беше напълно овладяна.