Катрин се събуди на разсъмване и установи, че главата й почива на рамото на Майкъл и ръката й е притисната към гърдите му. Той беше вече буден. В очите му имаше бдителност, като че размишляваше как би трябвало да се чувства след случилото се миналата нощ.

Катрин се усмихна плахо.

— Не беше сън, нали?

Майкъл се отпусна и на лицето му грейна усмивка.

— Най-истинското преживяване в живота ми. Не съжаляваш ли?

— Ни най-малко. — Тя направи гримаса. — Иска ми се да съм проумяла по-рано, че не съм безнадеждно деформирана. Сигурно няма да ми е лесно да оправя бъркотията, която създадох с измамата си.

— Не е нужно да започнеш още днес. Почакай малко. Ще помислим и може би ще ни хрумне нещо умно — предложи той. — И тъй като заговорихме за бъркотия — Кенет ми писа, че смъртта на Колин те е оставила почти без средства.

— За съжаление си прав. Когато се оженихме, и двамата имахме известно наследство, но той отдавна го пропиля. До смъртта му нямах представа, че положението е толкова лошо. Повечето от кредиторите му са офицери от полка и опростиха дълговете от хазарт, но получих куп сметки от търговци, които трябваше да платя, преди да напусна Франция. — Тя въздъхна. — Най-лошото е, че една от многобройните му любовници чакаше дете.

— По дяволите — изруга полугласно Майкъл. — Колко неприятно за всички засегнати.

Катрин се усмихна меланхолично. Легна по гръб и се взря в тавана.

— Мари беше селско момиче и не знаеше какво да стори. Казах й да се върне в селото на родителите си и да им каже, че се е омъжила за войник и е овдовяла. Едно наследство щеше да направи историята по-достоверна, затова продадох перлите на мама и й дадох половината от сумата. С тази зестра може да се омъжи и да отгледа детето си.

Майкъл вдигна вежди.

— Ако продължаваш да се държиш по този начин, никога няма да се отървеш от името Света Катерина.

— Не можех да ги оставя да умрат от глад, нали? Това беше най-малкото, което можех да сторя за детето на Колин. — По лицето й пробяга сянка. — Бог знае, че не му бях добра съпруга.

— Престани да се обвиняваш — отговори спокойно Майкъл. — След като вече знам цялата история, изпитвам още по-голямо уважение към теб. Показала си истинско достойнство в трудната ситуация. Макар че бяхте неравна двойка, имаш Ейми. Сигурен съм, че не съжаляваш.

Пак беше намерил най-добрия начин да разсее съмненията й.

— Прав си. Колин обичаше Ейми. Тя беше единственият човек, когото обичаше истински. — Катрин вдигна ръка. — Обещавам, че никога вече няма да ти досаждам със самообвинения.

— Ти никога не си досадна, макар че си светица — отговори ухилено Майкъл.

Катрин го погледна обезпокоено.

— Една от причините, поради които не ти разказах за смъртта на Колин, е че един ден те видях в парка с красиво младо момиче. От вестниците научих, че си търсиш жена и начинът, по който се гледахте, ме наведе на мисълта, че си я намерил.

— Излизал съм с много млади дами, но не си спомням да съм гледал влюбено нито една. Как изглеждаше?

— Висока и стройна, със светлокестенява коса. Красива, много интелигентна, макар че остави у мен впечатление за плахост.

— Кит — отговори веднага Майкъл. — Жената на приятеля ми Люсиен. Аз съм безкрайно привързан към нея, тя ми е като сестра. Сигурен съм, че и ти ще я харесаш.

Катрин изпита топла радост. Майкъл очевидно я считаше за част от живота си. Ала облекчението беше още по-силно. Хубавото момиче беше приятелка, не любовница. Тя плъзна ръка по рамото му и се наслади на допира.

— Изглеждаше достойна за любов.

Усмивката му изчезна.

— Трябва да ти разкажа нещо.

Разтревожена от тона му, тя отвърна:

— Не се насилвай. Не си длъжен да ми довериш всичко. Каквото и да ми кажеш, чувствата ми към теб няма да се променят.

— Даже ако ти кажа, че съм извънбрачно дете? — попита иронично той.

Катрин зяпна смаяно.

— Нима дук Ашбъртън не е истинският ти баща? След всичко, което ми разказа за него, не съжалявам. Знам, че си имал ужасно детство.

Майкъл избухна в смях и се отпусна на възглавницата.

— Това ли е всичко, което имаш да кажеш за големия скандал около раждането ми? Не искаш ли да знаеш дали баща ми е бил лакей или похотлив оборски ратай?

Катрин усети веднага раздразнението, скрито зад шегата, и отвърна спокойно:

— За мен няма значение кой е бил баща ти. Важно е само как се чувстваш и какво си преживял. Дук Ашбъртън знаел ли е?

Лицето на Майкъл помрачня.

— Да, знаел е. Аз съм резултат от връзката между съпругата на херцога и по-младия му брат. За да запази гордостта си, херцогът изпратил брат си в изгнание и оставил света да вярва, че съм негов син. Каза ми истината едва на смъртното си легло.

— Господи, значи малко преди да дойдем! Нищо чудно, че изглеждаше толкова напрегнат. — Катрин помилва бузата му. — Ти си бил невинна жертва на една от онези нещастни ситуации, които разделят семействата. Това обяснява студенината на херцога.

— Когато научих истината, бях потресен, но в същото време се освободих от миналото си. Вече не се интересувам от семейството на херцога.

Катрин се приведе към него и го целуна с цялата си любов. После се усмихна обещаващо.

— За закуска е още рано. Искаш ли да използваме времето, за да наваксаме шестте години въздържание?

Майкъл я притисна към себе си.

— И двамата имаме да наваксваме. Радвам се безкрайно на времето, което ни предстои.

И аз се радвам, помисли Катрин. Като никога в живота си.



Следващите дни преминаха като в рая. Докато се обличаше на третата сутрин, Катрин се запита дали промяната в отношенията й с Майкъл беше останала незабелязана. Пред другите двамата никога не се докосваха, нито се промъкваха тайно в спалнята си посред бял ден. Но тя се усмихваше като котка пред гърнето с мляко, а в очите му светеше неугасима жажда.

Не говореха за бъдещето. Майкъл не й беше казал, че я обича, не й бе направил предложение. Тя бе предположила вярно: зад коравата обвивка се криеше много ранимост. Сигурно поради тази причина често виждаше в очите му съмнения. Отношенията им бяха твърде прекрасни, за да са истински. Е, и тя се чувстваше по същия начин. И тя не беше намерила сили да му признае колко го обича. Може би просто не намираше истинските думи.

И двамата трябваше да мислят по-практично, но тя не очакваше проблеми. Ейми щеше да се изненада да получи втори баща толкова скоро, но тя харесваше Майкъл. Всичко щеше да бъде добре.

Катрин се усмихна на образа си в огледалото и продължи да четка косата си. Големият въпрос, който я занимаваше, беше дали да се омъжи веднага за Майкъл или да почакат да мине година от смъртта на Колин. Последното беше за предпочитане от гледна точка на приличието, но тя не можеше да чака. Страстната им любовна игра непременно щеше да има последствия, затова трябваше да се оженят навреме. Всъщност тя нямаше нищо против.

Майкъл застана зад нея и целуна нежно крайчето на ухото й. Катрин въздъхна и се облегна на гърдите му.

— Наистина ли трябва да гледаме хората, които събират водорасли, за да торят нивите си, или да присъстваме на поредния урок на Дейвин? Предпочитам да остана през целия ден тук, за да се забавлявам с теб. Ще разкъсам дрехите ти, ще те просна на пода и ще те целувам до задушаване.

— Звучи прекрасно. — Майкъл прокара пръст по брадичката й. — Ти загубваш светостта си с всеки изминал ден. Но знам, че няма да се отклониш от задълженията си.

Той беше напълно прав. Катрин се обърна и шеговито го заплаши с пръст.

— Тогава ще те изнасиля тази вечер. Можеш да прекараш деня в трепетно очакване на онова, което ще направя с безпомощното ти тяло.

Майкъл я измери с пламтящ поглед, от който я побиха тръпки.

— Непрекъснато ще мисля за това, но не обещавам, че ще треперя от страх.

Той взе ръката й и я поведе към стаята за закуска. Когато влязоха, дядо й раздразнено вдигна глава от чинията си.

— За двойка, омъжена от десетина години, вие двамата ухаете подозрително на април и май.

Катрин го целуна по бузата. Макар че все още се придвижваше с инвалидния стол, лердът беше много по-жизнен, отколкото при пристигането й.

— За всичко е виновен свежият морски въздух, дядо — обясни весело тя и се усмихна на Майкъл. — Чувстваме се като току-що женени.

Лердът си намаза филийка с масло.

— Клайв се върна от Лондон. Искам да говоря с двама ви тази сутрин.

— Значи не се нуждаете от моето присъствие? — осведоми се Майкъл.

— Вие не ми трябвате. Скоро ще научите какво съм имал да кажа.

Катрин погледна унило бърканите яйца в чинията си. Лердът сигурно бе избрал наследника си. Много скоро щеше да се наложи да отговори на практическите въпроси, които досега отблъскваше.

Дейвин Пенроуз влезе в салона, поздрави и си наля чаша чай.

— Каква е програмата за днес? — попита Майкъл.

— Зависи. — Констейбълът седна насреща му. — Разбирате ли от оръдия, капитане?

— Имам известен опит с конната артилерия, но не съм експерт.

— Тогава знаете за оръдията повече, отколкото хората в Скоул. Островната милиция е много добра — лердът е полковник, аз съм капитан. Имаме мускети и две шестфунтови оръдия, които ни изпратиха, за да се защитаваме от Наполеон, ако реши да ни нападне. — Очите му засвяткаха развеселено. — Добре, че императорът имаше други цели, защото правителството не се сети да ни изпрати поне един канонир.

Майкъл избухна в смях.

— Така е в армията на Негово величество. Ако разбирам добре, искате да се научите да ги пълните и да стреляте и имате нужда от учител.

— Точно така. На едно място край пристанището са надвиснали скали и застрашават лодките, завързани под тях. Реших, че можем да ги натрошим с няколко оръдейни изстрела, без никой да пострада. Много ще се радвам, ако ни покажете как да стреляме, без да се убием.

— Мисля, че ще се справя. — Майкъл се обърна към Катрин: — Тъй като ти си заета, отивам с Дейвин.

— По-късно ще дойда да погледам — обеща тя. — Едно от най-прекрасните неща на острова е, че никога не отиваш твърде далеч.

Майкъл я целуна бегло и излезе с Дейвин.

— Ела след час в работната ми стая — заповяда лердът. — И Клайв ще дойде. — Той завъртя ръчката и столът се затъркаля към изхода.

Когато остана сама в салона за закуска, Катрин смръщи чело, опитвайки се да си представи как ще протече срещата. Още не беше решила иска ли Скоул или не. Наследството вече не й беше необходимо. Задълженията, свързани с него, щяха да представляват допълнителен товар, когато се омъжеше за Майкъл. Но тя бе обикнала острова и обитателите му и искаше и занапред да живеят добре. Братовчед й Халдоран беше твърде егоцентричен и капризен, за да стане добър лерд.

Тя вдигна рамене. Решението беше на дядо й. Ако вече беше решил да наследи Клайв, тя не можеше да се възпротиви. А ако беше избрал нея, тепърва щеше да размишлява сериозно.



Когато Катрин влезе в кабинета, дядо й седеше зад писалището си и разговаряше с Клайв. Мъжете прекъснаха разговора си и тя дари братовчед си с учтива усмивка.

— Здравей, Клайв. Надявам се, че пътуването ти до Лондон е минало добре.

Халдоран се изправи. Погледна я и в очите му се появи нещо кораво и гневно, но се изпари още в следващия миг и бе заменено от добре овладян чар.

— Много приятно пътуване, наистина. Постигнах онова, което исках.

— Седнете и двамата — заповяда лердът.

— Кога най-сетне ще се научиш да говориш учтиво, дядо? — попита сърдито Катрин.

Лердът избухна в смях.

— И защо трябва да бъда учтив? Имам да правя хиляди неща. Защо да си губя времето с приказки? — Веселостта му отлетя и той продължи със заповеден тон: — И двамата знаете защо сте тук. Клайв, реших да направя Катрин своя наследница. Ти си способен и познаваш острова отдавна, но интересите ти са другаде. Мисля, че Катрин и мъжът й са по-добри за Скоул.

Само преди няколко дни тя щеше да заплаче от облекчение, но сега чувствата й бяха по-сложни. Почувства се почетена, но и притисната до стената. Хвърли поглед към Халдоран отстрани и изпита ужас. Лицето му беше сковано в безжизнена маска, очите святкаха гневно. Този човек наистина не обичаше да губи. Ала гласът му беше напълно овладян:

— Сигурен ли си, че искаш именно това?

— Кога си ме виждал нерешителен? Вчера дойде адвокатът и промени завещанието ми в полза на Катрин. — Лердът посочи купчината документи. — Тук имам копие. Прочетете го и двамата, за да няма изненади, когато си отида.