— Колин, ела да те представя на новия ни съквартирант.

След представянето Колин заговори сърдечно:

— Радвам се да се запозная с вас, лорд Майкъл. Докато стаята беше празна, съществуваше опасност да ни пратят още някой неподходящ. Например още един така наречен офицер, издигнал се от простолюдието.

Семейство Моубри и Катрин се раздвижиха неловко, но ядът на Майкъл се превърна в облекчение. Беше се опасявал, че няма да хареса Колин, защото е съпруг на Катрин. Вместо това Колин сам му даде възможност да го намрази, като прояви този глупав снобизъм. Нищо чудно, че Кенет говореше за него така сдържано.

— Някой като Кенет Уайлдинг например, така ли? — попита с остър глас Майкъл.

Мелбърн разбра и отговори предпазливо:

— Не исках да бъда неучтив. За човек от тази класа Уайлдинг учудващо добре се е научил да се държи като джентълмен. Въпреки това нищо не може да замени произхода. Като син на херцог Ашбъртън вие със сигурност ще се съгласите с мен.

— Не бих могъл да твърдя, че виждам непосредствена връзка между произхода и характера. Кенет прояви учудващо лош вкус, като отиде в Хароу. От единствения син на лорд Кимбъл се очаква по-добро, нали? — Майкъл допи шерито си. — Но дори стар итънец като мен трябва да признае, че абсолвентите на Хароу винаги се държат като джентълмени.

Мелбърн зяпна смаяно. Хароу беше почти толкова реномирано учебно заведение като Итън и дори скромен кавалерист като него не можеше да не усети сарказма в думите на Майкъл.

Все пак той се овладя бързо и заговори с обезоръжаваща откровеност:

— Простете ми, държах се като непоправим глупак. Не познавам добре Уайлдинг и направих грешката да вярвам, че не е нищо повече от издигнал се сержант.

Това беше добро признание, макар че очарователните думи не можеха да прикрият напълно проявената недодяланост.

— Кенет има малко странно чувство за хумор — обясни с лека усмивка Майкъл. — Вероятно му се е сторило забавно да поддържа предразсъдъците ви.

Мелбърн смръщи чело.

— Ако наистина е от знатно семейство, защо е отишъл в армията като обикновен войник?

Майкъл знаеше отговора, но нямаше намерение да обсъжда частния живот на Кенет пред непознати.

— Кенет обича предизвикателствата — обясни просто той. — Беше ми сержант, когато бях още зелен хлапак. Истинско щастие за мен. След като отрядът му взе в плен френска рота, която ги превъзхождаше три пъти по численост, го предложих за повишение. — Той остави чашата си на масичката. — Бях много учуден, когато началниците ни проявиха здрав разум и го издигнаха в офицерско звание.

Забележката му предизвика оживена дискусия за глупостта на висшите чинове в армията, тема, която бе продължена и по време на вечерята. Яденето беше отлично, разговорите — много приятни. Дори Колин Мелбърн се оказа отличен сътрапезник, макар че мислите му не блестяха с особена оригиналност.

Ала когато вечерята свърши, Майкъл не можа да си припомни какво бе ял. Помнеше единствено елегантния профил на Катрин, сърдечния й смях и гладката кремава кожа.

Реши, че за в бъдеще ще се храни навън винаги когато е възможно.


5

Беше късно след полунощ, когато Майкъл отвори вратата на кухнята и застина на мястото си от изненада.

— Прощавайте, не очаквах, че ще намеря някого тук в този късен час.

Катрин вдигна глава от печката, където добавяше дърва.

— Не се извинявайте. Всички разумни граждани са в леглото. — Тя се надигна и изтри ръцете си. — Херцогът ви товари прекалено много. Тук сте от цяла седмица, а само веднъж сте вечеряли с нас.

Най-умното беше да се оттегли, но не биваше да бъде неучтив. Майкъл влезе в кухнята.

— За съжаление трябва да ходя на забавите, уреждани от членове на английската аристокрация. Нали знаете колко много хора дойдоха в Брюксел с надеждата да преживеят нещо вълнуващо.

— Така и предположих. Уелингтън винаги е настоявал високопоставените офицери да изпълняват и обществени функции, особено сега, когато не иска цивилните да се тревожат от военната ситуация. — Тя го дари с нежна усмивка. — Сигурна съм, че сте желан кавалер на всички балове и други забавления. За да им придадете блясък.

Майкъл изкриви лице.

— Права сте. Но защо не ви видях в нито един салон? Уелингтън много държи да присъстват красиви дами. Според мен вие, Ан и съпрузите ви трябва да сте на първите места в списъка.

— Канят ни често, но Колин обикновено е… зает другаде. — Катрин разбърка супата на огъня с дървена лъжица. — Ан и Чарлз обичат да излизат и обикновено ходя с тях, но в последно време Ан се уморява бързо и страни от шумните компании. Затова нямам възможност да излизам. Е, когато самият херцог урежда забава, нямам право да отсъствам. Там ходят всички.

Майкъл се поколеба, но все пак произнесе предложението, което на всяка друга жена би направил автоматично и без изобщо да се замисли.

— Ако имате нужда от придружител, за мен ще бъде чест да бъда на ваше разположение.

Катрин вдигна бързо глава и го погледна право в очите. Очевидно доволна от онова, което видя, отговори сърдечно:

— Много ви благодаря. Има забавления, които не бих искала да пропусна, но не мога да отида сама.

— Чудесно. Кажете на ординареца ми Брадли на кои празненства искате да отидем и ще се постарая да изпълня желанието ви. — Той вдигна ръка към устата си, за да прикрие прозявката си. — Знаете ли, днес бях в Гент и се върнах късно следобед. Не съм хапнал нищо от закуска. Затова реших да опустоша килера ви. И вие ли дойдохте да си потърсите нещо за хапване?

Катрин преметна дългата си плитка през рамо и отново се наведе над тенджерата. Тъмни къдрички галеха стройната шия.

— Не можах да заспя и слязох да си стопля мляко, но тази супа мирише толкова примамливо, че промених мнението си.

Бледият край на нощницата се подаваше под лекия памучен халат. Макар че дрехата я покриваше почти като нормална рокля, въздействието й беше обезпокояващо интимно. Кухнята беше осветена само от две свещи и огъня в печката и сенчестият мрак беше като в спалня…

Майкъл отмести поглед.

— Какво наказание се предвижда за нощна кражба на продукти?

— О, никакво — каквото и да намерите, се смята за законна плячка. На огъня винаги има супа. Днес сме приготвили пиле със зеленчуци. — Тя посочи вратата на килера. — Там ще намерите студено месо, сирене и хляб. Вземете си, а аз ще сложа масата.

— Не искам да ме обслужвате.

— И защо не? — Тя отиде до бюфета и започна да изважда чинии и прибори. — Аз познавам кухнята си, освен това не съм имала труден ден като вас.

— Според мен възпитанието на децата е най-трудната работа на света.

Катрин вдигна вежди.

— Мъжете не би трябвало да го знаят.

— Една жена ми довери тази тайна в пристъп на слабост.

Тя го огледа замислено.

— Бих могла да си представя, че жените винаги ви доверяват тайните си.

Той предпочете да направи разговора по-безличен и се запъти към килера със свещ в ръка.

— Белгийските сирена са отлични, нали? Хлябът също.

— Тук умеят да се хранят и почти разбирам французите, които твърдят, че тази страна трябва да стане част от Франция. Искате ли вино? В ъгъла стои глинена стомна с чудесно местно вино.

— Звучи прекрасно, но трябва да ви предупредя, че след две чаши ще заспя на масата.

— Ако наистина заспите, ще ви покрия с одеяло, за да не настинете — отговори спокойно тя. — Нашето домакинство е много практично.

Когато Майкъл излезе от килера, масата беше сложена и в чиниите димеше супа. Кенет беше прав — Катрин беше експерт в умението да прави мъжете щастливи и да ги храни добре. Тя би била голяма печалба за всеки мъж, даже да не беше красива.

Той наряза сиренето и чу скимтене на куче. Погледна под масата и откри Луи, който го наблюдаваше с жален поглед. Хвърли му парченце сирене и кучето го улови още във въздуха.

— За животно, които се нарича Луи Ленивия, това куче е забележително добро в умението си да се появява винаги там, където има хора или храна.

Катрин избухна в смях.

— Луи принадлежи към стара френска раса ловни кучета, наричани «басе», защото са дребни на ръст. Подобно на френските войници на полуострова, Луи е първокласен опустошител. Постоянно се бие с котката за най-добрите късчета.

Учтиво мяукане издаде, че котката е побързала да се присъедини към съперника си. Майкъл й хвърли парченце студено месо и се зае със супата си.

През следващите минути се възцари тишина. Макар че ядеше усърдно, той усещаше през цялото време, че Катрин седи срещу него, чуваше тихото й преглъщане, в което имаше нещо невероятно еротично. В същото време присъствието й му беше безкрайно приятно. Любовницата му Каролайн беше безкрайно предизвикателна, но никога просто приятна.

Катрин видя, че е опразнил чинията си, и попита:

— Желаете ли още супа?

— Моля ви.

Тя взе чинията и отиде до печката, достатъчно голяма, за да се опече цяло теле. Когато се наведе над тенджерата, гърдите й се очертаха примамливо под меката материя на халата. Майкъл замръзна на мястото си, неспособен да отмести поглед.

Луи се надигна и я последва с надежда.

— Махни се, куче — нареди му строго тя, докато пълнеше чинията.

Без да обърне внимание на заповедта, Луи се надигна на задни лапи и главата му се удари в чинията. Когато се размърда, супата опръска печката. Катрин се отдръпна и продължи строго:

— Очевидно имаш нужда от още няколко урока по добри маниери, Луи. — Кучето сведе виновно глава и в този жест имаше нещо безкрайно комично.

Майкъл проследи сцената с усмивка. Чувстваше се много по-добре, отколкото на блестящите светски забавления от миналата седмица и се стараеше да запази контрол над чувствата си.

Катрин напълни чинията и се обърна към него. Тъй като беше съсредоточил цялото си внимание в лицето й, той забеляза твърде късно, че левият ръб на халата й се е запалил и пламъците пълзят по тънката материя. Сърцето му направи огромен скок. При завъртането халатът й беше минал през жаравата.

Майкъл скочи и заобиколи масата.

— Халатът ви гори, Катрин!

Тя погледна надолу и изпищя ужасено. Чинията падна на пода и Луи избяга моментално, но Катрин не се помръдна. Стоеше като вкаменена и се взираше в жълтооранжевите пламъци, които поглъщаха жадно светлосиния памучен халат.

В секундите, които Майкъл изразходва, за да прекоси кухнята, огънят стигна почти до лакътя й. Той отвърза колана и дръпна халата от раменете й с такава сила, че едва не я преобърна. Пазейки я с лявата си ръка, запрати горящата дреха в печката и от огъня се издигна фонтан искри.

Без да обръща внимание на опарените си пръсти, Майкъл издърпа Катрин от печката и я обърна към себе си.

— Добре ли сте, Катрин?

Глупав въпрос. Тя беше в шок Лицето й беше бяло като нощницата. От страх, че ей сега ще рухне в краката му, той я грабна в прегръдката си. Сърцето й биеше с такава сила, че той го усети в ребрата си, но тя изобщо не забеляза къде се е озовала.

— Опасността отмина, Катрин — обясни ясно и отчетливо той. — Сега сте на сигурно място.

Тя скри лице в рамото му и се разхълца. Майкъл я държеше здраво и шепнеше утешително в косите й. Коприненомеката плитка милваше ръката му. Изпълнен с чувство за вина, той усещаше всеки сантиметър от тялото й, притиснато до неговото — аромата на розова вода, меката гръд, която се вълнуваше до неговата.

Никога нямаше да бъде по-близо до нея. Но не можеше да й се наслади, не можеше да изпита искрена радост от близостта й, когато тя не беше на себе си.

Постепенно сълзите й пресъхнаха, но тя все още беше уплашена, дишането й беше бързо и повърхностно. Майкъл помилва раменете й и я поведе към близкия стол. Тя зарови лице в ръцете си и разкри крехката извивка на тила си.

Майкъл свали жакета си и в този миг забеляза тъмните ореоли на гърдите й под муселинената нощница. Гледката беше невероятно възбуждаща.

Боже, нима беше такова животно да изпита плътско желание към жена, която трепереше от страх? За да я стопли, но и за да прикрие голотата й, той я наметна с тежкия платнен жакет. Тъй като й беше твърде голям, той закри гърдите й с богато украсените ревери, като се стараеше да не ги докосва. Тя го погледна като упоена, все още неспособна да заговори.

Майкъл коленичи пред нея и взе ръцете й. Тъмнозеленият жакет подчертаваше още повече забележителните сини очи.

— Да повикам ли съпруга ви?