— Изрази се много ясно, Алис.

— Добре. — Сестра й се усмихна доволно.



Група мъже сечаха дървета за новата ограда, други копаеха дълбокия ров, който трябваше да пази замъка от натрапници. Новата крепост щеше да се издигне на естественото възвишение и да бъде защитена от всички страни. Ролф беше много доволен от напредъка на работата. Селото обаче трябваше да бъде преместено, за да има достатъчно място за двора на замъка и за стопанските сгради. Освен това новото място за селските къщи точно под палисадата — беше много по-удобно и по-лесно за защита. След като се убеди, че указанията му се изпълняват стриктно, Ролф свали жакета си и се включи в изкопните работи.

Всички селяни бяха получили заповед да участват в строежа. Работата на полето трябваше да спре до построяването на крепостта. По обед изморените работници захвърлиха инструментите и насядаха да почиват. Селяните обядваха с хляб и сирене, някои носеха и стомнички с бира. Ролф и хората му се върнаха в къщата, където им поднесоха агнешка яхния. Ролф се изми на кладенеца, влезе в залата й зае мястото си до Алис. Погледът му обходи голямото помещение, но не намери жената, която търсеше.

— Защо сестра ви не обядва с нас? — попита мрачно той.

Алис се усмихна сладко.

— Пое надзора над кухнята, милорд. И както виждате, яденето е много вкусно.

Ролф не усети вкуса на агнешкото, но беше доволен, че Сейдри не е нарушила забраната му.

Поради опасността от пожар кухнята и складовете бяха в отделна сграда, разположена встрани от господарската къща.

Две огромни пещи, толкова големи, че един едър мъж можеше да се изправи в тях, разпространяваха пареща горещина, тъй като бяха напалени ден и нощ. В едната печаха месо на шиш, наблюдавано от гол млад роб, който въртеше ръчката. Във втората пещ на железни вериги висяха огромни котли, в които варяха супи и яхнии. До тях беше пещта за хляб, където приготвяха хляб и сладкиши, а също и печени птици и зайци за празниците. В малкото помещение до готварницата биеха масло. Наблизо беше и пивоварната, където варяха бира. Нито едно от помещенията нямаше прозорци. Чист въздух влизаше само през отворените врати, които извеждаха в двора. Пушекът отлиташе през широк отвор в покрива.

Жените в кухнята работеха само по тънки ризи, боси, с вдигнати коси. Сейдри грабна дългата лопата и мушна в пещта следващия хляб. Горещината я удари право в лицето и тя потрепери. Лицето й беше зачервено и блестеше от пот. Много й се искаше да се съблече гола като Теди, който беше още почти дете. Тънката вълнена риза беше залепнала за тялото й като втора кожа. Но още по-страшен от горещината беше пушекът, който се стелеше на дебели черни вълма в цялото помещение. Кашлицата я мъчеше непоносимо.

Дано само да завали, повтаряше си тя.

Как копнееше за истинска буря с проливен дъжд! Тогава щеше да изскочи навън, да разпери ръце и да подложи лицето си на дъждовните капки. Това щеше да бъде най-прекрасното й преживяване.

Сейдри не се сърдеше на Алис. Разбираше я, поставяше се в нейното положение. Норманинът не желаеше годеницата си, искаше нея, Сейдри, колкото и странно да беше това. При тази мисъл я пронизаха тръпки, смесица от боязън и някакво ново, непознато усещане. Но Алис можеше да бъде спокойна. Когато я увери, че не иска да има нищо общо с норманина, тя беше напълно искрена. Не искаше да го изкушава. Колкото и да беше засегната, че Алис я превърна в крепостна, Сейдри не можеше да се сърди на сестра си. Отдавна й бе простила.

С норманина обаче беше друго.

Тя не можеше да прогони образа му от съзнанието си и това я вбесяваше. Нямаше да изпълни заповедта му да не напуска селото, в никакъв случай. Никога нямаше да се унижи да го помоли за позволение. Тя беше свободна и можеше да ходи, където си поиска! А ако той заповядаше да я набият, тя щеше да изтърпи наказанието без нито една сълза, без плач и охкане. Той не беше неин господар и никога нямаше да бъде. Както нямаше да бъде и господар на Елфгар.

Естествено съгласието му да я изпратят на работа в кухнята беше замислено като наказание, че го бе излъгала. Това беше негово наказание, затова тя щеше да върши работата си в кухнята като Тилди и Теди и като всички останали. Това беше причината, поради която тя щеше да изпълнява без възражения и най-тежката работа. Дори щеше да работи по-добре от другите. В крайна сметка тя не беше по-добра от тях. Теди й беше братовчед. След раждането на Сейдри майка й също беше работила в кухнята, макар и не като обикновена помощничка, докато се разболя.

Е, добре, тя щеше да работи по-усърдно от другите. Ако той си мислеше, че може да я накара да моли за прошка, да хленчи за помилване, много се лъжеше. Тя щеше по-скоро да умре, отколкото да го помоли за нещо. Щеше да покаже на норманина, че е непреклонна почти колкото него. Тя беше негов враг. Докрай.

13

Беше непоносимо горещо.

Сейдри спря. Чувстваше се слаба, виеше й се свят. В кухнята беше сумрачно, пушекът я задушаваше. Тя вдигна една купа с обелено цвекло и едва се удържа да не падне.

— Не се мотай — укори я Тилди. — Хайде, момиче, побързай! Господарят скоро ще пристигне!

Дървената купа падна на пода и се счупи, главите цвекло се изтъркаляха в мръсотията.

— Глупава гъска! — изфуча Тилди. — Не можа ли да я задържиш? Какво ще сложим сега в чорбата?

Сейдри престана да възприема заобикалящите я. Едва когато Тилди й удари оглушителна плесница, зрението й се върна. Тя се отдръпна уплашено и закри лицето си с ръце. А Тилди се уплаши още повече, че се е забравила. Тя притисна ръка към устата си, очите й се разшириха от ужас. Тежките й гърди се вдигаха и спускаха мъчително върху издутия от напредналата, бременност корем.

— Няма нищо — проговори тихо Сейдри, макар че лицето й пареше. — Знам, че не го направи с лошо чувство.

Тилди се отдръпна, очите й се напълниха със сълзи.

— Вярно е. — Тя избухна в плач. — Но защо изпусна купата с цвеклото? Какво ще правим сега? Сигурно ще заповяда да ни нашибат с камшик. А аз съм бременна!

Сейдри сложи ръка на рамото й и се опита да я утеши.

— Не плачи, Тилди. Обещавам ти, че норманинът няма да ти стори нищо лошо.

Страхът на Тилди не беше нещо необичайно. През малкото дни, откакто Сейдри работеше в кухнята, тя бе разбрала, че всички роби изпитват страх от новия си господар. Той беше толкова грамаден и винаги гледаше мрачно. Очите му бяха студени. Хората от селото бяха чували какви ли не истории за Ролф Безмилостния. Той се считаше за най-добрия военачалник на Уилям. Беше неумолим. При Хейстингс хората му бяха избили стотици саксонски стрелци, само една шепа бяха успели да се спасят в гората. Заради заслугите си бе получил имението Брамбър в Съсекс. Беше потушил въстание на саксонците и бе заповядал да обесят водачите. Наскоро беше опожарил Йорк, всяка къща, всеки плевник, всяко дърво, всяка градина, след като бе прогонил саксонските бунтовници. А на път към Елфгар беше сравнил със земята Кесоп, не беше пощадил даже нивите с жито. Сега пък бе станал новият господар и повелител на Елфгар.

— Ще опечем няколко хляба повече. Сигурна съм, че ще стигнат — продължи енергично Сейдри. — Престани да плачеш, Тилди. Излез навън и си почини, а аз ще допека хляба.



Ролф се усмихваше доволно. Ровът беше готов, изкопаната пръст и камъни бяха оформени във висок защитен вал. На хълма, в средата на изкопания в кръг ров, скоро щяха да се издигнат стените на новия му замък. Палисадата бе готова до половината. Могъщите дървени греди бяха високи два човешки боя. Скоро щяха да построят и новата голяма зала на Елфгар и да преустроят двора.

Ролф носеше само лек жакет и вълнен панталон. Тънката материя беше напоена с пот, беше залепнала за кожата му и очертаваше всяко мускулче и всяка жила на силното му тяло. Златните къдрици висяха мокри по челото му. Той изтри потта от очите си, прокле горещината, възседна коня си и препусна към къщата. Този път мина от задната й страна.

Пред него бяха ниските сгради на кухнята и складовете. От отворения покрив излизаха гъсти кълба дим. Ароматът на печено агнешко го удари право в носа и стомахът му се разбунтува. Една слугиня изнесе от млекарницата съд с масло, друга се запъти нанякъде с табла печено месо. Едно момче извади кофа вода от кладенеца и изчезна в кухнята. Дворът беше пуст. Скоро от кухнята излезе друга слугиня и тръгна към пивоварната.

Сърцето на Ролф спря да бие.

Той дръпна юздите и жребецът спря. Нямаше съмнение, това беше Сейдри.

Не я беше виждал няколко дни. Но мислеше постоянно за нея, макар че напразно се стараеше да я забрави.

През последните дни господарят на Елфгар беше капризен и мрачен. Постоянно кореше хората си, никой не можеше да му угоди, във всяка работа намираше кусури.

Когато Гай му обърна внимание, че не се държи добре, Ролф не отговори. Не каза нищо и когато Гай му предложи да прекара една нощ с Лети, селско момиче, което доставяло много радост на мъжете. Ролф не реагира, но си позволи да си поиграе с мисълта за една нощ в сеното. Огледа внимателно жените, които работеха в къщата, но нито една не успя да запали желание в слабините му. Защо да се занимава с тях. Но сега… Чувствата му веднага се събудиха.

Сейдри не го виждаше. Ролф дишаше с мъка. Неочакваната й поява го възбуди до крайност. Тя беше почти гола. Дългата риза лепнеше по пищните гърди и твърдото дупе и за мъжката фантазия не оставаше да добави почти нищо. Той видя дори частица от блестяща гола кожа. Забравил всички добри намерения, Ролф насочи коня си към нея.

Сейдри спря насред двора, разтърсена от нов пристъп на кашлица, и се приведе, за да намали болката в гърдите. Ролф скочи от коня си и я задържа, докато пристъпът премина. Тя трепереше с цялото си тяло и неволно се облегна на него. Похотта отстъпи място на искрена загриженост.

— Мина ми — изграчи дрезгаво тя, но не се откъсна от прегръдката му. След малко вдигна очи към него. Лицето й беше зачервено и блестеше от пот. Едната й буза беше подута. Тъмни кръгове заобикаляха красивите й очи. Вдигнатата на върха на главата коса беше влажна. Изведнъж в погледа й блесна ужас и тя се отдръпна. Ролф я пусна. Тя побледня и се олюля.

Ролф побърза да я подкрепи.

— Но вие сте болна!

— Пуснете ме — изохка тя. — Добре съм. — Явно й беше трудно да говори. Беше много слаба, за да се брани от него.

— Искам да ви помогна, Сейдри. Трябва да си починете.

Тя вирна брадичка.

— За всичко е виновен проклетият пушек.

— Какъв пушек?

— В кухнята, разбира се.

Ролф, ужасен от състоянието й, я пусна и хвърли поглед в кухнята. Там работеха четирима крепостни и едно голо момче, което усилено бъркаше с дървена лъжица в огромен казан. Горещината беше непоносима, помещението беше полутъмно, пушекът се кълбеше на гъсти валма под ниския таван и не можеше да се диша. Ролф се обърна стреснато към Сейдри.

— Но там е страшно!

Младата жена сви рамене.

— Така е открай време. Където има огън, има и пушек, всеки го знае. — Тя изтри ръце във влажните си къдрици и се опита да пооправи косата си.

Ролф никога не беше влизал в кухня и сега се запита дали и в другите кухни беше също така лошо. Нима не можеха да проветряват?

— Пушекът може да бъде намален.

Сейдри го погледна подозрително.

— Трябва да се сложат прозорци и тръба на покрива, която да го улавя и извежда.

— В кухнята не се слагат прозорци.

— Това ще се промени. — Погледът му обходи фигурата й, отбеляза набрашнените ръце, петната по ризата, синината на бузата. — Какво ви е на бузата?

— Без да искам, се ударих в един ръб.

— Приличате на слугиня в кухнята.

— Нима очаквахте друго? Аз съм слугиня в кухнята. Работя там, както ми заповядахте.

Ролф я погледна смаяно. В гърдите му се надигна гняв.

— Нима не надзиравате работата в кухнята?

— Да надзиравам… — Тя се изсмя подигравателно. — Приличам ли ви на главна готвачка или нещо подобно? — Ръцете й трепереха.

— Изтощена сте.

Тя го измери с презрителен поглед.

— Не съм изтощена. Но нямам време за глупави приказки. Чака ме още много работа. — С тези думи тя му обърна гръб и понечи да се отдалечи.

Фактът, че го остави, без да помоли за разрешение да се оттегли, беше поредната недопустима дързост. Но това не го развълнува особено. Беше много загрижен за състоянието й. Сграбчи китката й и я обърна към себе си.

— Няма да ви пусна да отидете отново там. И какви са тези глупости, че съм ви заповядал да работите в кухнята?

— Това е моето наказание, господарю.

— Не съм издавал подобна заповед — отговори възмутено Ролф. — Сега обаче ви заповядвам да си починете. И никога повече да не пристъпвате прага на кухнята, камо ли пък да работите там. Разбрахте ли ме?

Сейдри го погледна слисано.