Хоук издърпа одеялото от ръката на Ейнджъл и тя отново остана гола. Когато се обърна и посегна, без да гледа към одеялото, той улови ръката й под своята и нежно насочи пръстите й към копчетата на дънките си.

— Не искам жена, която е събличала много мъже — каза той с дрезгав глас. — Искам жена, която ме желае толкова силно, че ръцете й треперят твърде много, за да успее да разкопчее дънките ми. Никога не съм имал такава жена, Ейнджъл. Дори не знаех, че такава жена съществува. Досега.

Последното копче се изплъзна от тесния си илик. Хоук плъзна ръката на Ейнджъл под избелелия плат. Изстена тихо, когато притисна пръстите й към твърдата плът под банските си гащета.

— Това, което чувстваш, не е съжаление — каза Хоук с потъмнял от страст поглед. — Това е възбуда, каквато никога не съм изпитвал към жена. И ми е хубаво, защото ти си единствената истинска жена, която съм имал.

Хоук бръкна в джоба си, измъкна едно малко пакетче и свали с едно рязко движение дънките и банските си.

Ейнджъл усети как я обзема невероятна възбуда. Хоук беше най-прекрасното нещо, което някога бе виждала; тялото му беше мощно, стегнато и твърдо като скалите по брега на залива.

За разлика от скалите обаче той реагираше на докосванията й и не можеше да скрие тръпките, които разтърсваха тялото му.

Хоук остави Ейнджъл да изследва плътта му известно време. След това изстена високо, разкъса пакетчето и си сложи тънкото калъфче. Едва тогава легна до нея и придърпа тялото си по горещата дължина на нейното.

— Достатъчно, Ейнджъл — измърмори с удебелен глас и притисна устни към врата й. — Не сега. Твърде силно те желая.

Хоук се претърколи върху нея и я прикова под себе си, като се настани между краката й. Бедрата му се движеха срещу нейните и й показваха колко много се нуждаеше от нея.

Тя потръпна и извика, започна да се извива диво срещу него, като инстинктивно се опитваше да го улови в себе си. Ръката му се плъзна надолу и намери течната й топлина и едно-единствено докосване беше достатъчно да предизвика малки, страстни конвулсии по тялото й.

— Сега, Хоук — помоли го тя.

Хоук облада Ейнджъл с едно плавно движение, превърна се в част от нея и тя сякаш се стопи около него. Той се движеше внимателно, защото се страхуваше да не я нарани в страстта си.

Ейнджъл обаче не чувстваше нито болка, нито колебание. Хоук я изпълваше — горещ и толкова близо до нея — галеше я дори когато стоеше съвсем неподвижно в тялото й. Тя се усмихна срещу гърлото му и започна да нашепва думи, които нямаха смисъл, а бяха просто звуци, с които му показваше удоволствието, което изпитваше.

Хоук продължи да се движи бавно въпреки възбудата си. Той се наслаждаваше на всеки миг, в който телата им се сливаха с такова съвършенство. Ейнджъл размърда крака и обхвана с тях кръста му, като се опитваше да го опознае по-добре и да го вкара още по-дълбоко в себе си.

Страстната й реакция накара Хоук да затаи дъх. Той инстинктивно й даде онова, което и двамата искаха, без да задържа нищо. С всяко все по-бързо движение, с всеки миг на диво удоволствие, той знаеше, че трябваше да намали малко темпото, за да не я нарани.

Тогава Хоук почувства интимните пулсации на Ейнджъл и вече бе твърде късно за нещо друго, освен да задоволи нуждата, която си бе отказвал толкова дълго. Тялото му се изви и я накара да извика от наслада. Той потръпна и й се отдаде също толкова дълбоко, колкото и тя се бе отдала на него.

Известно време Хоук и Ейнджъл останаха да лежат прегърнати и бавно започваха да забелязват слънцето, небето и лекото поклащане на лодката под тях.

Хоук прокара устни по разрешената коса на Ейнджъл. Той целуна слепоочието й, бузата й, вътрешната извивка на ухото й, ъгълчетата на усмивката й. Пръстите на Ейнджъл се плъзнаха надолу по силния му гръб, като проследяваха извивките на тялото му, както бе правил той с нея.

Хоук изстена, втвърди се в нея и накара все още възбудената й и чувствителна плът да го усети отново. Тя започна да го гали много нежно и да изучава очертанията на мъжественото му тяло.

— Ейнджъл — каза Хоук с тих глас, който показваше, че му е забавно, — знаеш ли какво правиш?

Преди тя да успее да отговори, той навлезе дълбоко в нея, приглуши вика й с целувка и отново започна да се движи.

— Това ли искаш? — попита с надебелял глас, усещайки възбудата да се надига отново с всеки горещ допир на плътта му до нейната.

Хоук видя как синьо-зелените очи на Ейнджъл се разшириха от изненада и усети как тялото й се извива към неговото в инстинктивен опит да засили натиска на интимните му ласки.

Усети как в него се надига страст, която вече не беше болезнена, защото знаеше, че Ейнджъл му отговаряше със същото.

— Хоук?

Ейнджъл вече беше задъхана, а погледът й беше замъглен от страстта, която той беше в състояние да предизвика у нея само за няколко секунди.

— Мислех, че мъжете не могат… не толкова бързо.

— Преди няколко минути щях да се закълна, че си права — каза Хоук.

След това тялото му се сля с нейното, като се наслаждаваше на реакцията й, а тя изстена и ръката й се обви около него и започна да изучава стегнатата му плът, докато на Хоук му стана трудно да диша.

— Предполагам, че и двамата сме сбъркали — каза той. — Когато се любят ястреб и ангел, правилата се променят.


Хоук се събуди от електронния будилник на часовника си. Когато се раздвижи, за да спре будилника, той осъзна, че в него е вкопчена някаква мека, топла тежест.

Спомените се появиха с чувствена сила, която го накара да усети болезнено всеки сантиметър от тялото на Ейнджъл, притиснато в неговото. Обля го топлина, която се събра в слабините му.

Хоук болезнено искаше да се зарие отново в Ейнджъл и да почувства горещината и мекотата й да го обгръщат.

Безкрайната нужда, която имаше от Ейнджъл, го шокира. Не беше изпитвал нищо подобно с нито една жена досега, дори на младини, когато Джена го бе възбуждала почти до насилие.

Хоук посегна нагоре и включи малката лампа. Мека жълта светлина обля триъгълното легло под носа. Косата на Ейнджъл беше рус огън, който гореше на рамото на Хоук. Миглите й хвърляха дълги сенки, а устните й бяха зачервени и все още леко подпухнали от страстните целувки, които бе дала и получила.

Хоук се наведе и докосна с устни нейните и Ейнджъл се усмихна и измърмори нещо, като се притисна още по-плътно към него. Той знаеше, че тя не е будна. Движението й беше несъзнателен рефлекс.

— Ейнджъл — прошепна Хоук. След това добави нежно: — Моята сладка, щедра жена. Какво ще правя с теб?

Нямаше отговор на този въпрос за бъдещето. Съществуваше само настоящето, този момент и щедрата топлина, която Хоук знаеше, че го очаква в Ейнджъл.

Без да я буди, той намери едно от малките пакетчета, които бяха пръснали по цялото легло в бързината си. Усмихна се, когато си спомни.

Плъзна ръка под завивките, намери гърдите на Ейнджъл и ги докосна, а устните му се спуснаха към извивката на врата й. Започна да гали бавно тялото й, като я викаше безмълвно, докато тя не се раздвижи под ръцете му — нито будна, нито спяща, погълната от един прекрасен чувствен сън.

Тялото й се разтапяше от възбуда.

— Ейнджъл — каза Хоук с дрезгав глас, докато разтваряше краката й. — Ейнджъл.

В отговор тя отвори очи. Той изчака, докато се убеди, че се беше събудила… и точно тогава влезе в нея.

Бавното, чувствено нахлуване накара Ейнджъл да свърши. Виковете й разтърсиха Хоук и той също стигна до върха. Двамата се издигнаха заедно към небе, което не беше нито студено, нито тъмно, а топло и безкрайно.

Когато Ейнджъл си възвърна способността да говори отново, тя прошепна на рамото му, че го обича. Отговорът му беше едно изключително нежно движение, което я накара да извика и да се вкопчи в него.

— Хоук — каза след малко Ейнджъл със задъхан глас, — пак ще изпуснем прилива.

Той измърмори нещо.

— Какво? — попита тя.

Хоук отлепи неохотно устни от ароматната й кожа.

— Нагласих будилника за по-рано — призна той.

Очите на Ейнджъл светнаха весело.

— Ама че умен ястреб — каза тя. — Ще трябва да те наградя.

— Вече го направи — каза с усмивка Хоук.

Красотата на усмивката му накара Ейнджъл да затаи дъх. Тя докосна устните му с треперещи пръсти.

— За какво мислиш? — попита Хоук, като се питаше какви чувства изпитваше Ейнджъл в момента.

— За това колко много те обичам. Хоук затвори очи.

— Не трябва да ти позволявам — каза той.

Хоук дръпна Ейнджъл към себе си и зарови глава между гърдите й.

— О, господи, какво ще правя? — попита той. — Не мога да те обичам, а не мога да те оставя да си тръгнеш.

Ейнджъл погали нежно косата му, опитвайки се да го успокои, да му каже, че разбира.

Тъжното беше, че наистина го разбираше.

Всеки път, когато му кажеше, че го обича, това му доставяше болка, а не удоволствие. Хоук не искаше да я нарани. Това тя знаеше със същата увереност, с която знаеше, че го обича. Той обаче смяташе, че е неспособен да отвърне на чувствата й.

А щом вярваше в това, щеше със сигурност да я нарани.

Тя разбираше и това и го приемаше, както се бе научила да приема толкова много болезнени неща.

Ейнджъл потърси спокойствието, което й даваше розата. Когато го получи, тя се размърда в прегръдката на Хоук.

— Знам какво ще направиш — каза тя, целуна го нежно и се усмихна срещу устните му. — Отиваш за риба. Ще си хванем една хубава утринна сьомга.

Хоук вдигна глава и я погледна. Когато видя болката, тъгата и съжалението в погледа му, Ейнджъл се разплака.

— Няма нищо — каза тя, като галеше лицето му. — Моля те, Хоук, повярвай ми. Знам, че ще направиш всичко възможно, за да не ме нараниш отново. Не искам нищо повече. Недей сам да искаш повече от себе си. Моля те.

Хоук видя в очите й отражението на собствените си тъга, желание и болка.

И тогава, по-дълбоко, забеляза увереността и любовта й. Тя наистина го разбираше, разбираше неговите ограничения, разбираше неспособността му да я обича, както тя заслужаваше да бъде обичана. И въпреки това го обичаше.

Той целуна много нежно дланта й и я прие така, както го бе приела тя.

Глава 25

Минутите и часовете, дните и седмиците с Хоук минаваха. Ейнджъл не си позволяваше да брои дните, да ги събира и да разбере, че краят на лятото наближава с всеки залез. Загубата на Грант я беше научила да не живее с миналото.

Любовта й към Хоук и съзнанието, че ще го загуби, я бяха научили да не живее в бъдещето. Вместо това тя живееше за мига и все повече заобичваше Хоук с всяко докосване, с всяка усмивка, с всеки споделен спомен.

— Енджи?

Ейнджъл вдигна изненадано глава и видя Дери. Малките сребърни звънчета на обиците й зазвъняха сладко от внезапното движение.

— В ателието съм — каза в отговор тя.

Дери влезе в стаята. Отдавна вече бе преодолял неудобството на патериците. Бе приел съвсем нормално промяната в отношенията между Ейнджъл и Хоук. Тя знаеше, че Хоук бе говорил с Дери, но не знаеше какво си бяха казали двамата.

Ако бе имала някакви страхове, че на Дери може да не му хареса, че тя обича друг мъж, освен Грант, те бяха заличени в мига, в който я бе прегърнал и й бе казал, че никога не е изглеждала толкова красива.

— Къде е Хоук? — попита Дери. — На…

— Телефона — довърши вместо нея Дери и направи гримаса. — С кого говори този път?

Ейнджъл сви рамене и се усмихна тъжно.

— С Токио, предполагам. Вече говори с Лондон, Ню Йорк, Хюстън, Лос Анджелис и с някой, който бил на почивка в Мауи.

През последната седмица Хоук бе прекарвал все повече и повече време на телефона. Въпреки че беше решила да не брои дните, Ейнджъл знаеше, че Хоук беше останал след края на определения от самия него срок. Сложните, взаимно свързани сделки, за които й бе споменал, когато се бе появил ни острова, бяха започнали да дават резултати.

— Доколкото разбрах — каза Ейнджъл, — нещата са достигнали кризисната фаза.

— Двамата с Хоук вероятно ще отлетим с един и същ самолет — каза Дери.

На следващия ден щяха да свалят гипса на Дери и той щеше да замине за Харвард. Мечтата му да стане лекар щеше да се осъществи благодарение на Хоук, който бе купил Ийгъл Хед за повече, отколкото Дери бе смятал, че струва.

Но въпреки че беше доволен от развоя на събитията, Дери забеляза как, когато спомена за отпътуване, Ейнджъл изпита болка, която не успя да прикрие напълно.

— Хей — каза той. — Ще идвам да те виждам в Сиатъл.

Той не каза нищо за посещения от страна на Хоук, защото нито за миг не му бе хрумнало, че Хоук няма да бъде в Сиатъл.

Ейнджъл се усмихна и го целуна по бузата.

— През лятото и по празниците — съгласи бе тя.

Когато обаче Дери вече не можеше да види лицето й, устните й се извиха в тъжна усмивка.