Ейнджъл погледна Хоук, изненадана отново от несъответствието между грубите му думи и загрижеността в действията му.

Хоук я изгледа хладно.

— Давай, погали го — каза Хоук. — Така няма да мисли за глезена си.

Дери се разсмя високо, но сините му очи бяха пълни със задоволство.

— Това ми харесва у теб — каза Дери. — Всички край мен ходят на пръсти и се опитват да бъдат мили, а ти не го правиш. Като бъдещ лекар, аз смятам, че в света има място за кръвоспиращи.

— Да — каза рязко Ейнджъл. — В плътно затворени буркани.

За миг Дери изглеждаше шокиран от думите й. След това отново се разсмя. Напрежението напусна лицето му и той заприлича на осемнайсетгодишен, въпреки че беше на двайсет и една. Хвана ръката На Ейнджъл, стисна я и я сложи отново върху челото си.

— Погали ме. Ти ми влияеш добре. Всъщност това важи и за двама ви. Бях започнал да се самосъжалявам, когато вие пристигнахте.

Думите му накараха раздразнението й да се изпари. Тя започна да гали отново челото му и с всяко движение усещаше мрачния поглед на Хоук върху себе си.

Дери затвори очи, въздъхна дълбоко и се отпусна.

— Ръцете ти са като теб, Енджи — прошепна той. — Мили. Щедри. Спокойни. Ще ми помогнеш ли?

— Разбира се — отвърна тихо тя.

— Сигурна ли си? Знам колко си заета.

— Лято е. През лятото единствената ми работа е да попивам цветовете и слънчевата светлина.

Дери отвори очи и я погледна с очевидно облекчение.

— Благодаря — каза той с дрезгав и провлачен глас.

Хапчето очевидно беше започнало да действа. Дери погледна Хоук.

— Кога искаш… да започнеш… голямата обиколка? — попита Дери с бавен глас.

За миг Хоук почти почувства съжаление към Ейнджъл, която беше хваната в капана на този млад, рус чаровник. След това устните му оформиха кратка усмивка. Чарът на Дери беше истинска сила и също като слънцето караше хората да се приближават и да се топлят.

Хоук не бе забелязал нито един признак, че Дери е лъжец или измамник. Дери не можеше да направи нищо, за да престане да бъде толкова очарователен. Той беше останал недокоснат от жените и лъжите.

Хоук щеше да се погрижи това да не се промени.

— Утре — отвърна Хоук. — Докато Ейнджъл не се увери, че можеш да се грижиш сам за себе си, няма да мисли за работа.

Ейнджъл вдигна глава.

— За какво говорите вие двамата? — попита тя.

Дери я погледна и присви очи, опитвайки се да фокусира погледа си, който бе станал замъглен от действието на болкоуспокояващото.

— Да… разведеш Хоук — успя да каже той. — Аз… не мога.

Ейнджъл погледна Хоук с нескрита изненада.

— Знаеш ли за какво говори Дери?

Дери чу думите на Ейнджъл да заглъхват в съзнанието му. Знаеше, че трябваше да я накара да разбере колко важно е да помогне на Хоук, но езикът му отказваше да изрече думите.

Внезапно той осъзна колко много беше изтощен. Дери започна да се бори срещу действието на хапчето.

— Енджи? — повика я той. Гласът му беше изпълнен с нещо подобно на паника.

Ейнджъл усети как мускулите му се стегнаха под ръката й. Тя заговори бързо, спомнила си собственото си чувство на безпомощност в болницата преди три години, когато инжекциите я бяха завлекли в тъмнината, отнемайки й дори възможността да извика.

Освен в ума си. Там тя бе викала безкрай, уловена в мрежата на барбитурата.

— Не се бори с хапчето. Чуваш ли ме, Дери? Отпусни се. Всичко е наред.

— Не мога… Хоук.

— Аз ще се погрижа за Хоук — каза веднага Ейнджъл. — Отпусни се. Дери. Аз съм до теб.

Тя погали челото и бузата на Дери, сякаш му налагаше да се успокои.

— Вече всичко е наред — каза тихо тя. — Спи, Дери. Аз съм тук.

Погледът на Дери се спря върху нея за миг. Той си пое дъх, кимна бавно и престана да се съпротивлява на лекарството.

Едва тогава Ейнджъл осъзна, че Хоук беше дошъл до нея и й помагаше, като държеше силно раменете на Дери. Без Хоук, тя едва ли щеше да успее да попречи на младежа да седне в леглото.

— Благодаря — каза Ейнджъл. — Дери ще се оправи. Просто малко се притесни, когато осъзна, че лекарството е по-силно от него. Чувството за безпомощност го уплаши.

Ейнджъл стисна юмруци, когато си спомни как и тя бе изпитала същото чувство преди три години — болка, безпомощност и ярост.

Хоук забеляза. Без да се замисля, той взе ръката й и нежно я разтвори. След това погали пръстите й и с изненада установи, че бяха студени.

— Дери е също толкова силен, колкото и очарователен — каза той, докато се опитваше да стопли ръката й между дланите си. — Ще се оправи.

Ейнджъл си наложи да отпусне ръцете си. Топлината от допира на Хоук беше почти шокираща.

Тя вдигна внезапно глава и се видя отразена в ясния му поглед. Отразена и… преценена. Погледът му не беше толкова успокояващ, колкото бавното движение на ръцете му, които топлеха нейните.

Внезапно Ейнджъл се почувства уязвима, сякаш беше чисто гола, а от небето се спускаше леденостуден вятър с намерението да я отнесе.

Издърпа ръцете си и отново започна да гали косата на Дери, но този път по-скоро за да успокои себе си, отколкото него.

Хоук я наблюдаваше безмълвно, следеше всяко движение на ръцете на Ейнджъл, очите й, косата й. Но най-вече наблюдаваше бавното движение на гърдите й под коприната на роклята.

Това, че я желаеше, не го изненадваше. Изненадваше го фактът, че му се искаше да я утеши.

„Колкото по-скоро я вкарам в леглото, толкова по-добре. Никога не съм срещал актриса, която толкова убедително успява да предаде едновременно сила и уязвимост. Толкова убедително. Само в леглото играта ще свърши и ще се освободя от лъжите и от мрежата й.“

— За какво говореше Дери? — попита Ейнджъл след няколко минути, прекарани в тишина.

— Голямата обиколка ли имаш предвид? — попита в отговор Хоук.

Тя кимна, без да сваля очи от Дери. Движението разлюля дългата й коса.

На Хоук му се прииска да увие една къдрица около пръста си и да я пусне бавно, оставяйки косата й да погали чувствителната кожа между пръстите му.

— Никога не съм идвал тук — каза Хоук. — Честно казано, не знам нищо за провинцията. Преди да построя селище от скъпи къщи, искам да се уверя, че имам да предложа на купувачите нещо повече от домове на високи цени и скъп курортен комплекс.

Ейнджъл зачака с отпуснати пръсти. При мисълта за продажбата на Ийгъл Хед й се искаше да се развика или да започне да моли Хоук да не купува имота.

Само че продажбата беше единственият начин Дери да плати за осемте години образование и обучение, през които трябваше да премине, за да стане хирург.

Ейнджъл нямаше намерение да пречи на това. Колкото и да обичаше Ийгъл Хед, Дери й беше по-скъп.

— Точно за това трябва да ми помогнеш — каза Хоук с безизразно лице. — Ти си моята екскурзоводка.

— Какво? — попита Ейнджъл, сякаш не вярваше на ушите си.

— Предвид състоянието на Дери в момента, ще му бъде адски трудно да се качва и слиза от кола, да не говорим за лодка — поясни Хоук.

Ейнджъл застина на мястото си.

— Ще му бъде невъзможно да ходи по плажа — продължи Хоук. — Особено пък да слиза по пътеките между скалите.

Ейнджъл все още не казваше нищо.

— Дери каза, че можеш да се справиш — Хоук я наблюдаваше внимателно. — Всъщност той каза, че си по-добър рибар от него, че можеш да готвиш като европейски главен готвач и знаеш най-добрите места в радиус от сто мили.

— Преувеличил е.

Хоук сви рамене.

— От теб зависи.

Ейнджъл гледаше само към Дери. Хоук добави хладно:

— Сигурно разбираш, че не мога да купя прасе в чувал. Без обиколка няма сделка. Съжалявам, но такъв е животът. Няма такова нещо като безплатен обяд.

Хоук наблюдаваше как Ейнджъл осъзнава истината. Без обиколка нямаше да има сделка.

И тя нямаше да получи своите двайсет и пет процента от продажбата на земята.

Дери бе казал на Хоук, че Ейнджъл притежава една четвърт от Ийгъл Хед. Хоук предполагаше, че това беше в замяна на услугите, които тя бе предоставяла на Дери. Как иначе Ейнджъл можеше да си позволи да прекарва по три месеца всяка година, без да върши нищо?

Някой трябваше да плати за привилегията да се радва на компанията на Ейнджъл. Двайсет и пет процентен дял в Ийгъл Хед не беше лошо заплащане за три години „работа“.

Ейнджъл не забеляза циничната оценка на Хоук за нея. Тя наблюдаваше Дери, виждаше само сенките на болката и безсънието под пребледнялата му кожа. Дери изглеждаше много млад, но тя знаеше, че това беше само привидно.

Никой, който бе преживял катастрофата преди три години, не можеше да бъде млад отново. Неопитен — да. Млад — никога.

Ейнджъл въздъхна.

„Дери трябва много да харесва Хоук, за да му е обещал, че ще му бъда лична екскурзоводка. Сигурно и той е доловил самотата под повърхността на Хоук. Той е самотен като ястреб в небето. И също толкова красив — силен, грациозен, мрачен, с очи, които проникват до дълбините на душата.“

Ръката на Ейнджъл се поколеба върху косата на Дери, но бързо продължи да го гали.

„Няма причина да не покажа на Хоук възможностите за отдих в тази част на страната. И без това щях да прекарам цялото лято обикаляйки остров Ванкувър и Вътрешния пролив. Едва ли е толкова много да взема Хоук със себе си и по този начин да помогна на Дери да постигне една своя мечта.“

Ейнджъл вдигна глава и не се изненада, когато разбра, че Хоук я бе наблюдавал. Тя срещна твърдия му, проницателен поглед, без да мигне.

— За колко време ще ти трябвам? — попита спокойно.

Ъгълчето на устата му се изви цинично надолу. „Не повече от една-две нощи“.

Хоук обаче не издаде мислите си. Когато заговори, гласът му беше спокоен и равен.

— Не повече от шест седмици. Не мога да отделя повече време. Трябва да се занимая с още няколко сделки със земя.

Хоук се намръщи едва забележимо. Той беше започнал сложна комбинация от сделки със земя и акции, които трябваше да бъдат приключени след около шест седмици. Тогава или щеше да бъде много по-богат отколкото сега, или щеше да му се наложи да започне от нулата.

И в двата случая щеше да бъде вълнуващо.

Това беше единственото нещо, което имаше значение за Хоук. Не парите, а тръпката. Откакто беше престанал да се състезава, той на няколко пъти, бе успял да спечели много и да загуби всичко. Също както и в състезателната си кариера, предпочиташе да печели в бизнеса, вместо да губи или да се разорява.

Но независимо дали губеше, или печелеше, тръпката оставаше. Откриване, преследване, унищожаване. Безкраен цикъл, безкрайно вълнуващ, който показваше на Хоук, че е жив.

— Шест седмици — повтори Ейнджъл, като с усилие сдържа гласа си спокоен.

— Не през цялото време. Ще идвам тук и ще си отивам — той я изгледа мрачно. — Можем да направим предварителен график. Кажи ми какво може да се види и направи и ще решим кога е най-удобно и за двама ни.

Ейнджъл кимна отнесено.

— Без обещания — добави Хоук. — Може да не харесам видяното. В такъв случай сделка няма да има.

Ейнджъл погледна Дери. Той се размърда и изстена тихо. Болката му не беше изчезнала, а само се бе отдалечила малко.

За миг ръката й увисна над косата му. Ейнджъл се замисли колко много пъти Дери бе седял до леглото й, бе наблюдавал неспокойния й сън и я бе чувал да стене, защото не можеше да контролира емоциите си.

Толкова много пъти се беше събуждала, за да бъде посрещната от широката му усмивка и окуражаващото „днес изглеждаш по-добре“.

Не можеше да не помогне на Дери. Ако трябваше да развежда Хоук наоколо в продължение на шест седмици, щеше да го направи.

Ръката й отново започна да гали нежно русата коса на Дери.

— Добре — каза Ейнджъл, без да вдига поглед към Хоук. — Щом трябва.

Глава 5

Беше още тъмно и до разсъмване оставаше още почти час. Ейнджъл се движеше безшумно в кухнята, като слагаше храна в торби, правеше сандвичи и пържеше бекон в тигана.

Когато чу тропота от патериците на Дери в коридора, тя отряза още няколко парчета бекон и ги пусна в тигана.

— Рано си станал — обърна се усмихната към него. — Аз ли те събудих?

— Не.

Дери направи гримаса. Обикновено сутрин беше много весел и понякога това я влудяваше. Сегашното му изражение обаче подсказа на Ейнджъл, че глезенът го болеше адски.

— Как спа? — тя наблюдаваше внимателно лицето му.

Дери се намръщи. Ако към изражението му се прибавеха и русите къдрици, човек можеше да го вземе за ядосан шестнайсетгодишен хлапак.

— Зле — измърмори той. — Имам чувството, че съм махмурлия.

— И така изглеждаш. Портокалов сок?

Дери се прозина, прокара ръка през косата си и кимна.

— Ако обичаш — каза той, след което попита: — Кафе?

— Сядай. Ще ти донеса.

Докато Дери сядаше на масата, поставена пред прозореца с изглед към пролива, Ейнджъл сложи на един поднос кафе, сок, препечен хляб и домашен конфитюр, който й беше подарък от съседката госпожа Кари, която правеше най-хубавите конфитюри на остров Ванкувър. Преди два месеца тя се беше спънала в котката си и си беше счупила бедрената кост. Гипсът й вече беше свален, но Ейнджъл все още пазаруваше вместо нея.