— Ще има много разплакани девойки, не е само Сузи, много благодаря. Все пак само ще се женя, няма да умирам — намигна му Ърни. — Ще имам нужда и от малко време за лудории.

Засмяха се и тръгнаха към очакващата ги кола.



Даяна се облегна в каретата и помаха с ръка като кралицата. Хората по улиците спираха да я погледат, радваха й се — булка в каляска, теглена от конски впряг, сияеща от цялото внимание наоколо. Някои от мъжете се зазяпваха в бялата й гръд, преливаща над стегнатия корсаж на роклята, и подсвиркваха и дори подвикваха одобрително. Това май й харесваше най-много. Японски туристи и някой заблуден американец се спираха и я снимаха, а тя отмяташе воала и ги озаряваше с ослепителната си усмивка — специално избелена с помощта на козметичната стоматология само преди седмица.

Това бе нейният ден да е екстравагантна. Баща й не биваше да се оплаква от разходите. Откакто започна да се среща с Ърни, той престана да й натяква да уреди живота си и да си намери подходяща работа, слава богу. Имаше си работа. Вярно, не беше такава, с която може да си плаща сметките, но сега Ърни щеше да го прави вместо нея. Даяна погледна надясно и забеляза млада жена с куфарче да крачи към „Пикадили“. Беше с хубав костюм — силно втален и лимоненожълт, което чудесно подхождаше на кестенявата й коса. Даяна се опита да определи дизайнера. Напомняше на Ричард Тайлър, но човек не срещаше много от тоалетите му в Лондон. Територията му е Лос Анджелис. Но можеше и да е негово творение. Все едно, каква глупачка само. Да работи всеки божи ден за мизерна заплата. Даяна забеляза, че момичето е красиво. Може би не като нея, но пък кой ли е? Прехапа долната си устна, за да не се ухили широко, което щеше да е неприлично за истинска дама. Това момиче би трябвало да си намери стабилен богат съпруг и да действа по традиционния начин. Може и да е началото на новото хилядолетие, но традицията никога не излиза от мода.

Майка й стискаше ръката й, докато й помагаше да се качи в каретата, и повдигаше внимателно полите на роклята й, за които Даяна бе сигурна, че Сузи се надява да види окаляни на церемонията.

— Сигурна ли си, че постъпваш правилно, скъпа? Имам предвид дали го обичаш наистина?

— Стига, мамо. — Даяна я целуна по бузата съвсем леко, за да не се размаже червилото й. — Разбира се, че го обичам. Лудо влюбена съм в него и винаги ще го обичам.

Беше страшно доволна от дипломатичния си отговор. Тъкмо това искаше да чуе майка й, а и не бе чак толкова голяма лъжа. Разбира се, че обича Ърни. Той е красив, облича се елегантно, а и се отнася прекрасно с нея. Никога не й отказваше, каквото и да поиска, и двамата си прекарваха страхотно. Какво повече да иска човек? Каква беше онази стара поговорка? „Еднакво лесно е да се влюбиш в богат и в беден мъж.“ Даяна просто се постара да се влюби в първия вид.

Семейството й бе доста заможно. Баща й е адвокат с много добра кантора на „Линкълнс ин“. Притежаваше красива извънградска къща в Кент и изпрати трите си дъщери в частни училища. Но Даяна копнееше за друг живот; нуждаеше се от нещо повече от ски ваканциите и уроците по езда. Искаше да се облича в дизайнерски тоалети, да си купува диамантени обеци, да лети в първа класа, да си почива на Сейшелските острови или още по-хубаво — на някой частен остров. Не намираше за нужно да се бъхти като роб, за да има всичко това. Добрият Господ я бе дарил с красота и вроден стил, а красотата и стилът са изключително ценни.

Даяна си каза, че е направила точния избор, продължи да се усмихва и да маха на минувачите. Колите спряха, за да сторят път на каретата й да завие на площад „Сейнт Джеймс“. Пред нея се изправи църквата — красив и величествен англикански храм от XVIII век, изграден от камъни с цвета на мед, пред който за нейна радост имаше цял рояк папараци. Даяна изпъна изящните си рамене и нагласи внимателно няколко от гънките на шифона и старинната дантела, за да е в идеална форма за първите снимки. И светлината бе отлична. Всичко щеше да е прекрасно.

Започна да си тананика.

„Тръгвам към църквата и ще се омъжа…“

Втора глава

Майкъл Сисеро се размърда леко под завивките. Беше трудно да се помръдне тяло като неговото. Повече му подхождаше боксовият ринг, отколкото деликатните движения на балетистите. Но тази сутрин имаше стимул да се измъкне незабелязано от леглото. Като начало имаше махмурлук, от който главата му сякаш щеше да се пръсне, и се надяваше, че ако се движи много внимателно, може малко да му се размине. Освен това в леглото му имаше гола жена. Това не е най-лошият начин да се събуди човек. Проблемът е, че не си спомня името й.

Внимателно стъпи с крак върху дървения под в малкия си апартамент. Погледна вдясно и забеляза два използвани презерватива близо до леглото. Каза си, че така ще има една грижа по-малко, вдигна ги и ги изхвърли. Жилището му бе тясно и далеч не в най-добрата част на града, но той поддържаше безупречна чистота в него. Беше въпрос на самоуважение. Майкъл държеше на самоуважението; беше свързано с италианския му произход. Май щеше да е проява на уважение, ако си спомни името на жената.

Почеса тъмнокосата си глава, но пак не му хрумна нищо. Какво ли е последното, което помнеше? „Петолистната детелина“ на Хъдзън Авеню, някъде към осем часа, празнуваха деня на свети Патрик и вече май бе леко пиян. Сигурно я е срещнал там. Може би е ирландка. Макар че всички в Манхатън ставаха ирландци на 17 март.

Майкъл отиде бос до банята, която бе отделена от стаята с тъмен дървен параван, и взе халата си. Беше плътен и тъмносин. Не обичаше сутрин да го виждат голи жени, които не познаваше. Сисеро не беше суетен и нямаше представа колко добре изглеждаше в халата. Тъмният цвят подчертаваше пъстрите му очи, наследство от майка му — французойка, обградени от гъсти черни мигли, които си бяха чисто италиански. Не би могъл да мине за красив; носът му бе изгърбен заради старо счупване, когато един боксьор с черен колан втори дан му го разби в една петъчна вечер, освен това бе едър, с бицепси на тежкоатлет и бедра на кикбоксьор. Тийнейджърките, които обожаваха Леонардо ди Каприо, изобщо не биха го погледнали.

Но това не го засягаше, защото и той не ги харесваше. Майкъл обичаше жените. Сочни, с пищни извивки, като тази в леглото му. Лицето й бе заровено във възглавницата, но имаше хубави едри гърди и прекрасно стегнато дупе с плосък корем. Усети тръпка в слабините. Макар и пиян, усетът му за женска красота не му изневери. Беше с изрусена коса, което по принцип не харесваше, но при подобно тяло можеше да си затвори очите за този недостатък.

Усети неистова жажда. Взе бутилка газирана вода от хладилника и я изпи на един дъх. Почувства се малко по-свеж, включи кафе машината и отиде да си вземе един бърз душ. Жената похъркваше леко; вероятно и тя бе пияна като него от предната вечер. Обръсна се и се огледа в малкото огледало, после си сложи бяла риза и черен костюм. Не беше идеален, но му ставаше. Имаше шест костюма, всички еднакъв модел и вид, три тъмносини и три черни. Така не се налагаше да се чуди какво да облече сутрин.

Майкъл обичаше да е точен, особено когато трябваше да иде на работа. Фирмата бе лично негова, така че никой не би могъл да го уволни; но това не е оправдание за немарливост. Отговаряше пред себе си, а Майкъл Сисеро бе строг шеф. Беше на трийсет години и възнамеряваше да изгради успешен бизнес, независимо колко ще му струва. Засега компанията бе малка, но си е само негова. Обличаше се и се държеше така, както искаше да изглежда издателската му къща.

Кафето стана тъкмо когато си слагаше ръкавелите. Поръчваше си ризите в Англия при една стара приятелка, която вече бе омъжена, но все още беше леко увлечена по него. Майкъл предпочиташе европейския стил ризи с дупки за ръкавели. Налагаше му се да се катери пеша шест етажа до малкото си студио, но всяка седмица си лъскаше обувките, косата му бе къса, а облеклото — елегантно, доколкото можеше да се постигне без много пари.

Майкъл Сисеро вдъхваше респект в офиса и извън него. Наля в две големи чаши кафе с аромат на лешник, черно и димящо, занесе едната на жената, побутна я лекичко и доближи чашата до лицето й.

— Събуди се, захарче. — Усмихна се широко на собствените си притеснения. Изобщо нямаше нужда от име. Всички отговаряха на едно и също. „Захарче“ или „скъпа“. Номерът минаваше при всички — от възрастни дами до гимназистки.

— Ооох… — Тя изпъшка и седна в леглото, при което гърдите й се люшнаха изкусително и за миг той се замисли дали да не закъснее за работа. — Къде съм?

Майкъл притисна пръстите й около чашата. Ноктите й бяха прекалено дълги. Не можеше да понася тази мода — нокти, които направо можеха да ти извадят очите. Целият му гръб бе изподран, пареше, докато се къпеше. Явно се е забавлявала добре.

— Намираш се на улица „Ленърд“, в центъра, между „Уест Бродуей“ и „Хъдзън“.

— Точно така — неуверено отвърна тя.

Погледът й се проясни и тя леко потръпна, сякаш си спомни всичко. Зърната на гърдите й се втвърдиха като малки розови пъпки, тя изпъна рамене и отметна дългата си коса.

— О, Мики, беше страхотен. Не помня някога да ми е било по-хубаво.

Прокара едрите си длани по кожата й, обгърна гърдите й и целуна зърната им. Елементарна проява на учтивост. Тя потръпна сладостно и подканващо отметна завивките. Краката й бяха с приятни извивки, но ноктите им бяха лакирани, което е лош знак. Беше от тигриците в леглото, но не ставаше за разговор.

— Метна ме през рамо и ме понесе от бара на Мик Рууни! — Тя се засмя. — Много си силен.

Спомените нахлуха в съзнанието му. Казваше се Дениз. Супер. Явно бирата не бе замъглила много зрението му снощи, но пък сигурно не е чувал добре. Тя се смееше пискливо, цупеше се и използваше онзи задъхан гласец на малко момиченце, който ужасно го дразнеше.

— Благодаря, Дениз. И ти беше страхотна.

Лицето й помръкна.

— Казвам се Елиз.

— Така казах. Но сега си изпий кафето, скъпа. Много ми се иска да остана и да палуваме, но трябва да ходя на работа.

— Не можеш ли да си вземеш почивен ден?

— Не — отряза я Майкъл.

Сега си спомни и секса. Беше приятно; използваха цялата стая. Тя се притискаше в него и стенеше. Тогава почти не усети драскотините от ноктите й.

Елиз стана и се наведе, за да събере разпилените си дрехи — къса пола, боти, тясна блузка и джинсово яке. Майкъл се приближи и обхвана дупето й с ръце. Определено имаше страхотно дупе. Беше готова и се притисна към дланите му, докато той си играеше с нея.

— Ще те видя ли пак?

— Разбира се. Обличай се, а аз ще ида да взема химикалка.

Тя послушно навлече дрехите си, без да използва душа. Майкъл й намигна, като демонстративно си записваше номера й, после я изпрати до вратата и решително я отвори, докато Елиз се притискаше към него.

Поредната случайна среща, която не искаше да повтаря. Изпи втора чаша черно кафе, като нарочно го изгълта по-горещо, за да опари гърлото му и да го разбуди напълно. Закъсняваше и се мъчеше да се пребори с гаденето, предизвикано от токсините, които задръстваха кръвта му.

Шумът от клаксоните на колите в сутрешното задръстване достигаше приглушен до шестия етаж. Поредното утро в Манхатън.



„Грийн Егс“ беше мечтата на Майкъл. Баща му имаше ресторант на Сити Айлънд, много популярно място, в което се предлагаше истинска италианска храна, никакви салати „Цезар“, само пресни хлебчета с билки и зехтин. Винаги оставяше бутилката с анасонов ликьор заедно с кафето, когато клиентите приключваха с храненето. Бизнесът вървеше много добре, а сладоледите му бяха толкова търсени, че той се замисляше да разшири заведението със сладоледен салон. Малко помощ би му дошла добре, но Майкъл упорито вървеше по свой път, толкова настояваше, че баща му се бе отказал да го притиска. Оплакваше се, но беше и много горд с него. Харесваше настойчивостта на сина си.

Истината бе, че Майкъл Сисеро, съвсем неочаквано обикна книгите. Като дете не четеше изобщо; баща му много харесваше софтбола, но не ходеше в местната библиотека. Когато майка му почина от рак на гърдата, Майкъл бе само на четири и баща му с много труд отгледа момчето и двете му сестри, като се стараеше да имат винаги хляб на масата. Пазаруваха евтино, като си купуваха последните късове месо, което магазините намаляваха в края на деня. Франческо приготвяше всичко в тенджерата и четиримата си хапваха царски, макар да бяха бедни като просяци. Един ден леля му се отби да ги види, остави пушена шунка и една стара енциклопедия, която не й трябваше. Майкъл скучаеше и започна да я чете.