— Срамота, господине! Отвратително!

Навън в мъглата Мейси се свлече на земята и се разплака отново.

— Стига, мис Пидъл, не плачи — заговори утешително Маги и я вдигна. — Нека да те върнем у дома, после можеш да плачеш колкото си щеш. Хайде, съвземи се. — Тя раздруса леко Мейси.

Мейси си пое дъх поизправи рамене.

— Ето така. Насам. Не е далече.

Докато се препъваха към комплекса "Херкулес", от мъглата се появи приятна изненада — Джем бързаше към тях.

— Мейси, къде ходиш? Току-що чух, че… — Той млъкна, като видя смръщената физиономия на Маги, която клатеше глава. Не каза, че се е усъмнил, когато е чул, че Джон Астли е с Мейси, и затова е тръгнал да я търси. — Хайде да си вървим вкъщи. Мама те чака.

— Още не, моля те, Джем — рече Мейси тихо, без да го погледне. Трепереше и зъбите й тракаха. — Не искам те да знаят.

— Водя я при мисис Блейк — заяви Маги.

Джем ги последва до вратата на Блейк. Докато чакаха след почукването, завесите на мис Пелам помръднаха, но щом Маги и Джем погледнаха заплашително нагоре, тя бързо се дръпна от прозореца.

Мисис Блейк не се изненада, че ги вижда. Когато Маги каза: "Мистър Блейк ни изпрати, госпожо. Може ли Мейси да се постопли у вас?", тя отвори широко вратата и отстъпи да им направи път, сякаш това й се случваше всеки ден.

— Идете в кухнята, милички. Там огънят е запален — каза тя. — Сега ще донеса одеяло и ще дойда да ви направя чай.

9

Семейство Келауей не присъстваха на представлението, с което цирк "Астли" закри сезона. Въпреки помощта на мисис Блейк Мейси легна болна и тази вечер още имаше треска, а Ан Келауей се грижеше за нея. Томас и Джем Келауей прекараха вечерта в чистене на работилницата, занемарена през месеците, когато работеха за Филип Астли. Сега трябваше да я подредят, защото Томас Келауей отказа на Филип Астли да замине за Дъблин — Мейси беше зле и макар той да не знаеше причината за болестта й, имаше смътното подозрение, че циркът, ако не и самият Астли, има нещо общо със състоянието й. В интерес на истината, макар че Томас Келауей беше притеснен от болестта на дъщеря си, почувства облекчение, че има извинение да не замине за Дъблин.

Маги гледа последното представление и после го описа на Джем, защото по време на него се случиха странни работи. Мис Лора Девайн реши да направи личната си драма публично достояние. Тя изпълни новия номер с мосю Рише, както обеща, като двамата се премятаха на въжето в обратни посоки. Мосю Рише се въртеше бързо в черния си фрак, а мис Девайн доста по-бавно с фустите си в цветовете на дъгата — сега те не образуваха онова възхитително пъстро петно, както обикновено. Като свърши въртенето си с финалния отскок, който така заплени Ан Келауей на Уестминстърския мост, мис Девайн не успя да хване отново въжето и полетя надолу. Приземи се в партера и си счупи глезена, но не предизвика помятането, което така желаеше. Докато я носеха през публиката, тя стискаше очи и не ги отваряше.

Падането на мис Лора Девайн предизвика такова вълнение, че дебютът на мис Хана Смит остана незабелязан и аплодисментите бяха оскъдни. Това може да се дължеше и на Джон Астли, който направи грешка, както никога досега. Когато той и мис Смит си разменяха чашата с вино, докато яздеха в противоположни посоки — вече се бяха сдобрили след кавгата, — Джон Астли погледна надолу и съзря мистър и мисис Блейк в партера. Никога не бяха ходили на цирк и Ан Келауей настоя да им даде билетите си в знак на благодарност, че са намерили Мейси в мъглата. Мистър Блейк метна към Джон Астли яростен поглед. В този миг мис Смит му подаде чашата на разминаване, но Джон Астли не успя да я хване и тя се разби на парченца върху арената.

VII

Декември 1792

1

За Маги беше рядкост да има свободен следобед. Работата във фабриките започваше в шест сутринта, на обяд се почиваше един час и се работеше до седем вечерта. Ако някой не спазваше часовете, го освобождаваха, както стана с Маги във фабриката за горчица, защото отиде да подремне в градината на Блейк. Така че, когато собственикът мистър Бофой обяви, че работниците във фабриката му не трябва да остават след обяд, Маги не извика "Ура" и не заръкопляска наред с другите. Беше сигурна, че им спестява нещо.

— Ще си го вземе от надниците ни — промърмори тя на момичето до нея.

— Не ме интересува — отвърна другото момиче. — Ще си вдигна краката до огъня и ще спя цял следобед.

— И няма да ядеш следващия ден заради тези шест пенса — отвърна троснато Маги.

Оказа се, че изгубиха и шестте пенса, и съня до огъня. На обяд мистър Бофой направи друго съобщение, докато работниците сядаха да обядват.

— Вие несъмнено знаете — започна той, обръщайки се към дългите маси с мъже и жени, които се нахвърлиха на чиниите с наденица и зеле — за продължаващите зверства, които се извършват отвъд Ламанша, и за отровата, която иде от Франция и замърсява нашите брегове. Тук има хора, които едва ли могат да се нарекат англичани, защото се вслушаха в тези безумни революционни призиви и разпространяват бунтовна смрад, за да подкопаят нашата велика монархия.

Никой не вдигна очи и не обърна особено внимание на красноречието му: бяха далеч по-заинтересовани да похапнат бързо, за да могат да си тръгнат, преди мистър Бофой да се откаже от решението си да ги пусне следобед. Той млъкна за малко, като така стисна зъби, че челюстта му се изкриви. Беше решен да накара работниците си да разберат, че макар името му да е френско, той е англичанин до мозъка на костите си. Изостави сложните фрази.

— Нашият крал е в опасност! — прокънтя гласът му и някои вилици замръзнаха във въздуха. — Французите хвърлиха краля си в затвора и предложиха да помогнат на тези, които искат да сторят същото тук. Не можем да допуснем това предателство да се разпространи. Привършвайте бързо с яденето, за да ме последвате — ще се откажем от следобедните си надници, за да присъстваме на митинг и да демонстрираме предаността си към краля и страната. Всеки, който не дойде — извиси глас той, за да заглуши протестите, — всеки, който не дойде, не само ще загуби работата и надниците си, но и ще бъде включен в списъка на заподозрените в подмолна дейност. Знаете ли какво е подмолна дейност, добри хора? Това е подстрекателство към бунт. И дори повече, това е първата крачка по пътя към държавната измяна! А знаете ли какво е наказанието за държавна измяна? Най-малкото хубав дълъг престой в "Нюгейт", но по-вероятно изселване в Тасмания. А ако продължите по този път, престоят ви там ще бъде прекъснат от палача.

Изчака, докато виковете спрат.

— Изборът е прост: последвайте ме до Воксхол да заявите своята вярност към нашия крал. Или си тръгнете сега и рискувайте да идете в затвора и дори нещо по-лошо. Кой би искал да напусне! Няма да ви спирам. Вървете, а ние ще извикаме "Предател" зад гърба ви!

Маги се огледа. Никой не се помръдна, макар че няколко души се мръщеха на местата си заради терора на Бофой. Тя поклати глава, объркана от това, че нещо, случващо се във Франция, може да доведе до загуба на надниците й. Нямаше никакъв смисъл. Какъв смешен свят, помисли си тя.

И все пак се озова на улицата заедно с тридесетина работници. Тръгна по мразовитите улици, които минаваха покрай Темза, пресече Уестминстърския мост и мина край Амфитеатъра на Астли, сега закован с дъски и безлюден, край тухлената кула на Ламбет Палас и стигна чак до Къмбърланд Гардънс във Воксхол, точно до една конкурентна фабрика за оцет. Маги беше изненадана от огромната тълпа, която се беше събрала. Учуди се, че толкова много хора имат желание да стоят на студа и да слушат безброй речи за любовта към краля и омразата към французите.

— Басирам се, че си надушва собствената пръдня! — прошепваше Маги за всеки оратор на момичетата до нея и те всеки път избухваха в кикот.

За щастие мистър Бофой загуби всякакъв интерес към своите работници, щом пристигнаха в Къмбърланд Гардънс и изпълниха предназначението си да увеличат участниците в демонстрацията. Той избърза напред да се присъедини към групата организатори, така че да прибави помпозната си реч към словата на нетърпеливите да изразят своята лоялност. Накрая изчезнаха и началниците на цеховете и когато работниците на Бофой осъзнаха, че никой не ги наблюдава, започнаха да се разпръсват.

Макар че не искаше да губи следобедната си надница, Маги се радваше на промяната; ако имаше късмет, можеше да срещне Джем надолу по пътя с баща й. Дик Батърфийлд днес щеше да води Томас Келауей и сина му на среща със собственик на склад за дървен материал недалеч от Воксхол. Надяваха се да намерят по-евтин материал, както и пазар за столовете си. Съшият човек търгуваше и с мебели. За първи път в живота си по настояване на жена си Дик Батърфийлд щеше да уреди безплатна среща. Перачката посети семейство Келауей няколко пъти, докато Мейси беше болна, подтиквана от чувство за вина, че не попречи на момичето да тръгне в мъглата с Джон Астли. При една от последните си визити видя камарата от непродадени столове и рядката супа на Ан Келауей, след което нареди на мъжа си да помогне на семейството.

— Трябва да престанеш да се тормозиш за това момиче, пиленце — бе заявил Дик Батърфийлд. Но не й бе отказал да уреди срещата. По свой собствен начин Дик Батърфийлд също се чувстваше зле заради Мейси.

Маги подозираше, че досега са си свършили работата в склада и вече поливат запознанството в някоя кръчма, където Дик Батърфийлд щеше да изпие колкото се може повече халби за сметка на Томас Келауей. Тя се измъкна от навалицата по пътя и първо надникна в "Кралският бук", най-близката кръчма до мястото на демонстрацията. Както се очакваше, тя беше претъпкана с демонстранти, дошли да се стоплят, но баща й и Келауей не бяха там. После се насочи към Ламбет, като се отби в "Белият лъв" и "Черното куче", и накрая ги откри да смучат бира на една маса в ъгъла на "Кралският герб". Сърцето й заби по-силно, когато зърна Джем, и използва момента, преди да я видят, за да разгледа косата му, която се къдреше около ушите, бледото петно кожа отзад на врата, силните му рамене, които бяха заякнали, откакто се срещнаха за пръв път. Маги толкова много се изкушаваше да приближи отзад, да обгърне врата му с ръце и да се гушне до ухото му, че всъщност пристъпи напред. Тогава обаче Джем вдигна очи и тя се спря, загубила кураж.

Той се стресна, като я видя.

— Добър ден. Добре ли си? — Въпреки че го каза небрежно, явно се радваше, че я вижда.

— Какво правиш тук, Магс? — каза Дик Батърфийлд. — Бофой те е хванал да крадеш бутилка оцет и те е изпъдил, така ли?

Маги скръсти ръце на гърдите си.

— Добър ден и на вас. Изглежда, ще трябва сама да си взема чаша бира, а?

Джем посочи към мястото си и собствената си чаша.

— Заповядай, аз ще си взема друга.

— Не, татко, Бофой не ме е изгонил — тросна се Маги и се отпусна на стола на Джем. — Ако исках да му крада оцета, знам как да го направя, без да ме хванат. Спряхме работа, за да отидем на митинг в подкрепа на краля ей там долу. — Тя описа събирането в Къмбърланд Гардънс. Дик Батърфийлд кимна.

— Видяхме ги, като идвахме насам. Спряхме за момент, но вече бяхме ожаднели, нали така, господине? — обърна се той към бащата на Джем. Томас Келауей кимна, макар че халбата му беше почти недокосната. Не обичаше да пие през деня.

— Освен това тия митинги не ми казват нищо — продължи Дик Батърфийлд. — Всичките приказки за заплаха от Франция са глупости. Французите са затънали в собствената си революция и не се опитват да я пренесат тук. Какво ще кажете, господине?

— Не се опитват, доколкото разбирам — даде Томас Келауей обичайния си отговор на подобни въпроси. Беше чул да се говори за френската революция, докато работеше с другите дърводелци в цирка, но както и при обсъждането на важни въпроси в "Петте камбани" в Пидълтрентайд, той обикновено слушаше, без да предлага мнението си. Не че Томас Келауей беше глупав, напротив. Той просто приемаше и двете мнения с такава готовност, че не можеше да вземе ничия страна. Можеше да приеме, че кралят е материален израз на английската душа и дух, че обединява и възвисява страната и затова е важен за нейното благоденствие. Но можеше и да се съгласи и с другите, които казваха, че крал Джордж изпразва държавната хазна, че е неуравновесен, капризен, своенравен монарх, от чието сваляне Англия само ще спечели. Раздиран от противни мнения, той предпочиташе да си мълчи.

Джем се върна с друга бира и стол и се намести до Маги, така че колената им се допряха. Те се усмихнаха един на друг, доволни, че седят заедно по средата на работния ден, и си спомниха първия път, когато бяха заедно в една кръчма и Джем се запозна с Дик Батърфийлд. Търсенето на свободни столове и държането му в кръчмата се бяха усъвършенствали значително през следващите девет месеца.