Радвам се, че аз приех този брак, а не ти. Пиши ми повече писма и ми разказвай всичко подробно. Така и аз ще преживея любовта, която не ми бе позволено да изпитам.

Моля се това писмо да те намери усмихната и здрава, освободена от демоните, които те преследват. Ако господ е милостив, ще се видим скоро, ще легнем заедно в тревата и ще се смеем на мъката, сякаш никога не е съществувала. В прекрасното бъдеще, което ни очаква, ти ще бъдеш омъжена за любимия ти Ромео, а аз най-после ще съм освободена от оковите. Моли се с мен това желание да се осъществи.“

Вечно твоя: Джианоза

Когато монах Лоренцо най-после спря да чете, никой от нас не проговори. Монахът просто си седеше усмихнат и ни гледаше. Очевидно посещението ни при него и фактът, че бяхме заедно, бе чудо, което не можеше да се изкаже с думи. Той само потупа носа си многозначително, сякаш искаше да каже, че винаги е знаел, че един ден ще ни намери.