Джени хвърли един поглед под масата. Както обикновено, Серена носеше кафявата пола, част от униформата на седмокласник-тъпак, само дето тя изглеждаше превъзходно в нея. Тя винаги изглеждаше добре.

— Знаеш ли, че си единствената, която още носи кафявата униформа?

— Мисля, че е готина — вдигна рамене Серена. — Морскосиньото е скучно. Ако сложиш сивата пък, ти се приисква никога повече да не обличаш сиво, а аз много обичам сиво.

Джени беше облечена в сивата униформа:

— Предполагам, че си права, имам едни сиви панталони, които никога не нося. Това ще да е причината. — Тя прочисти гърлото си и се замисли за причината, поради която беше там, да говори със Серена за Нейт.

— Хей, извинявай за вчера, съвсем забравих.

— Няма проблем, оказа се, че аз прекарах страхотно с… — започна Джени.

— Здравейте — каза Ванеса Абрамс, която се приближи до тяхната маса. Беше обула черен чорапогащник с идеята да прикрие костеливите и колене. — Какво ново?

— Здрасти, извинявай за вчера — каза Серена.

— Няма проблем — вдигна рамене Ванеса. — Малко ми писна да ги гледам тези филми отново и отново — допълни и тя и си помисли: „Особено твоя, толкова е добър“.

— Вземи си стол — кимна Серена.

Джени изгледа Ванеса гневно, защото искаше Серена само за себе си.

— За съжаление не мога. Хм, Джени трябва да се захващаме с проявяването на лентите за този брой на „Ранкор“. Има около двадесет, а тъмната стаичка е свободна сега. Мислиш ли, че ще можеш да ми помогнеш веднага?

Джени хвърли един поглед на Серена, която стана и каза:

— Така или иначе, трябва да тръгвам. Трябва да се срещна с г-ца Глос да си говорим за колежа. Супер забавно.

— Аз сега се връщам от там. Внимавай, пак й тече носа.

Г-ца Глос беше с жълтеникава кожа и често й течеше кръв от носа. Всички момичета бяха убедени, че е болна от някаква заразна болест. Така че, ако тя ти подаде нещо, например каталог с колежи, трябва да носиш ръкавици. Това или много гореща водя веднага след като си тръгнеш.

— Супер, хайде до после — изсмя се Серена.

Ванеса седна и изчака Джени да изяде банана си.

Джени хапна последната хапка и загърна обелката в салфетка.

— Готова ли си?

— Всъщност не мога да дойда. Имам да принтирам доклад по история за следващия час. Извинявай — оправда се Джени.

Ванеса се нацупи:

— Хубаво, но ми кажи, когато си свободна. Наистина имам нужда от помощ.

— Става, ще ти кажа. А, мислиш ли, че отсега нататък ще можеш да ме наричаш Дженифър, повече ми харесва.

— Окей, Дженифър — изуми се Ванеса.

— Благодаря — каза Джени и забърза към компютърната зала. Може би там я чакаше мейл от Нейт!

Ванеса се загледа след нея и се зачуди кога Джени беше успяла да се превърне в кучка. Тя смяташе, че ако се навърта покрай нея, ще е по-близо до Дан, но само се ядосваше. Джени беше просто поредното странно момиче от шестстотинте други в „Констънс Билард“ — повърхностна и надута.

Ванеса също нямаше търпение да завърши.

Amor Omnia Vincit

Текущо съобщение

От: bwaldorf@constancebillard.edu

До: narchibald@St.Judes.edu

Bwaldorf: Здрасти, Нейти.

Bwaldorf: Ще полудея тук. Всички искат да говорят за сватбата, все едно ми пука.


Bwaldorf: Нейт, знам, че си там. Ще ме чакаш ли след френския или…?

Bwaldorf: Получи ли ми подаръка вчера?

Bwaldorf: Ехоооооооо??????

Bwaldorf: Добре.

 Текущо съобщение

От: narchibald@St.Judes.edu

До: jhumphrv@constancebillard.edu

Narchibald: Хей, Дженифър.

Jhumphry: Хей.

Narchibald: Искаш ли да се видим в парка след училище?

Jhumphry: Ами, добре, какво ще правим?

Narchibald: Не знам, какво ти се прави?

Jhumphry: Не знам, там ли ще са приятелите ти?

Narchibald: Не, само аз. Още ли искаш да дойдеш?

Jhumphry: Определено, може да те чакам пред твойто училище.

Narchibald: Чакай ме пред музея.

Jhumphry: Ок, до тогава.

Джени се изключи и се почувства по-готина от всякога. Тя все още си беше деветокласничка, но се казваше Дженифър, а след училище имаше среща с Нейт, най-готиното момче в целия град. Щеше да се наложи да пропусне работата с Ванеса по списанието, но си заслужаваше напълно. Ако беше на мястото на брат си, щеше да напише любовно стихотворение на тема колко прекрасен е Нейт и колко е извратена съдбата, та да събере две абсолютно различни души. Обаче Джени беше по-голям оптимист и се задоволи само с изписването на „г-жа Дженифър Арчибалд“ с най-прекрасния шрифт на гърба на пътечката за мишката.

Не се смейте, така постъпват влюбените деветокласнички.



На другия край на града, в Ривърсайд, Дан, братът на Джени пишеше мейл на Серена с последното си стихотворение, „Последният път, когато умрях“:

Въжето ти падна на шията ми и аз скочих.

Устните ти ме целуваха, докато падах и още падам.

— Хайде, откачалко — извика приятелят му Зийк Фрийдман от вратата на компютърната зала. — Закъсняваме за латински.

„Amo ergo sum“, помисли си Дан. Обичам, следователно съществувам.

— Зает съм — каза той и напечата адреса на Серена в „Констънс“.

— Добре, но аз не искам да ме задържат след училище. Какво ще кажеш да поиграем в парка после? — попита Зийк на тръгване.

— Става, ще се видим там — отговори разсеяно Дан, докато се опитваше да измисли кратко съобщение, което да върви със стихотворението.

Скъпа Серена,

Този уикенд ще е велик. Уговорих си интервю за събота, а баща ми ще ми даде повечко пари. Нямам търпение.

Пращам ти едно стихотворение, което написах тази сутрин. Надявам се да ти хареса.

Ще съм на баскетболната площадка, ако искаш да се видим след училище.

С обич,

Дан

Amor omnia vincit! Любовта винаги всичко.

Д се превръща в преследвач

Джени стоеше на стълбите на музея и се опитваше да не се впечатлява много от един тип, който лежеше там с разкопчани панталони. А и тя беше почти убедена, че пенисът му стърчи отстрани.

Когато живееш в града, привикваш към тези неща, което от своя страна не ги прави по-малко отвратителни.

Тя много искаше да се премести, но Нейт й беше казал да го чака там, а тя не искаше да рискува да се разминат.

— Я се махай — викна мъжът с пениса на един турист.

На тротоара един продавач на хотдог говореше по мобилния си телефон и Джени се приближи към него с надежда да чуе, че той се обажда в полицията. Той, обаче, май говореше с майка си, защото непрекъснато повтаряше „добре!“.

Някой я пипна по рамото:

— Здравей, Дженифър.

— Хей — каза тя, като се обърна и видя Нейт. Ръцете й подсъзнателно се издигнаха към лицето и тя прибра къдриците си зад ушите. — Радвам се, че си тук, защото този ме плаши.

— Аха, хайде да се махаме — каза той и сложи ръка през кръста й.

При допира му цялата кръв се събра в главата й:

— Окей, да вървим — промълви тя и се облегна на ръката му.

Нейт не спря да я прегръща по пътя за парка и Шийп Медоу. Намериха си слънчево местенце на тревата и седнаха един срещу друг с кръстосани крака, а коленете им се допираха. Всичко беше толкова хубаво, че на Джени й беше трудно да вярва, че това не е сън. От всички момичета в целия град Нейт харесваше точно нея. Това беше невероятно.

— Надявам се, че нямаш нищо против, че приятелите ми ще дойдат след малко — каза Нейт и извади пликче с трева от джоба си.

— Не, нямам — каза тя и вдигна рамене, макар че беше леко разочарована. Наблюдаваше как взема листенцата и ги поръсва на хартията, след което с отработени движения нави цигара, облиза я и залепи.

Той я предложи на Джени, но тя отказа:

— Не, благодаря.

Беше наясно, че е тъпо от нейна страна, но така или иначе не беше на себе си, когато бе толкова близко до него, така че не искаше съвсем да си изгуби ума.

— Нямаш грижи — каза той, прибра цигарата в пликчето и го завря обратно в джоба.

Джени издиша спокойно. Много й се искаше да го опознае като Нейт, а не като дрогиран.

— И какво, през уикендите ходиш по колежи и други места? Решаваш къде ще учиш?

— Аха. Но също обмислям година или две почивка, за да плавам с баща ми. Може даже да опитам да вляза в отбора по ветроходство.

— Уау, това звучи страхотно — възхити се тя.

— Може да си почина за три години и да отидем в колеж заедно — каза той и взе ръката й в своята. Тя имаше най-малките пръсти, които бе виждал.

Джени го погледна в очите и те се усмихнаха един на друг.

Той отпусна главата си на рамото й и усети аромата й на чисто.

— Ммм — промърмори Нейт. Не можеше да проумее защо се чувства толкова комфортно с нея. Обикновено преди срещи с Блеър трябваше да е напушен или да е дръннал няколко малки само за да изтърпи постоянните й планове и подмятания за бъдещето. Когато беше с Дженифър, не му се налагаше дори да е надрусан.

„О, боже, той ще ме целуне“, помисли си Дженифър.

Тя затвори очи и усети тръпки по цялото си тяло. Главата на Нейт беше топла и той миришеше на борови иглички.

— Дженифър — измърмори сънливо Нейт, след това повдигна глава и разтърси златистата си коса. — Толкова е хубаво — очите му се разходиха по лицето й и се спряха на устните й.

Джени се изхихика, той определено щеше да я целуне.

— Йо, Арчибалд! Запази малко и за нас — извика някой.

Ау. Лошо подбран момент.

Нейт и Джени се обърнаха, за да видят как Антъни, Джереми и Чарли идваха към тях по тревата. Джереми носеше футболна топка, Нейт се изправи и се отдалечи от нея.

— Хей, успяхте значи — поздрави той приятелите си.

— Здравейте, момчета — каза Джени и се изправи бавно, отърсвайки остатъците от трева по училищната си униформа. Щеше й се да не бяха идвали.

— И к’во, ще ни навиеш ли една дебела трева, а? — попита Антъни и посочи към пликчето, което стърчеше от джоба на Нейт. Той от своя страна поклати глава и излъга:

— Не човече, не съм на себе си, но има една готова.

Извади пакетчето от джоба си и го хвърли към Антъни.

— Мерси, леле, как имах нужда от това. През последния час скапаният колежански съветник ме побърка — каза Антъни и се пльосна на тревата.

— Не ми говори — съгласи се Джереми.

Джени се почувства изоставена и започна да си гризе ноктите. Тя погледна към Нейт, но той беше взел топката от Джереми и беше твърде зает с дриблиране.

— Ааа, това е нищо, баща ми ме тормози за колежа от осми клас — каза Чарли. — Вече е говорил с ня’къв декан от правния факултет на Йеил, за да ги подготви за моето появяване. Хей, баща ми, по-полека!

— Хей, уговорката за „Браун“ за този уикенд остава, нали? — попита Джереми.

„Браун“ привлече вниманието на Джени. Брат й и Серена също отиваха там този уикенд.

— Определено да — отговори Нейт.

Той подаде топката на Джени и тя леко я ритна обратно, като му се усмихна, за да го уверени, че няма нищо против, че приятелите му се бяха появили, или че говореха само за колежа, докато тя беше едва в девети клас. Беше й приятно да знае, че Нейт не беше надрусан, когато сподели с нея, че смята да си вземе една година почивка преди колежа. Така тя знаеше нещо за него, което приятелите му не знаеха.