Сесили Зигесар - Знаете, че ме обичате

Накрая Блеър пусна Кити Минки и се изправи. Тя грабна дистанционното и скоро по екрана потекоха началните кадри от „Закуска в Тифани“, а Одри Хепбърн, все още с роклята от предната нощ, започна да похапва кроасани. Точно с този филм Блеър се записа във филмовия фестивал на „Констънс Билард“. Одри яде кроасани пред витрината на Тифани и се възхищава на диамантите под съпровод на „Ученикът на Магьосника“. А после на старата песен на Дюран Дюран Girls on Film, както и други песни. Блеър виждаше различни неща в сцената при различните аранжименти. Тя никога не й омръзваше. Дано и журито следващия понеделник усетеше това.

Някой почука на вратата и тя се извърна, за да види на кой му стига смелост да я безпокои. Вратата се отвори и видя Арън. Муки се промъкна между краката му и също влезе в стаята. Кити Минки се изстреля в гардероба.

— Муки, не! — кресна Арън и го сграбчи за каишката. — Извинявай — погледна той извинително Блеър. После изтика Муки навън и каза:

— Лошо.

Блеър просто стоеше с лице, подпряно на ръцете си и го наблюдаваше с нарастваща омраза.

— Какво ще кажеш за по една бира? — предложи Арън.

Блеър не отговори. Мразеше бира.

Арън разходи поглед из стаята и се спря на екрана на телевизора:

— Хей, откъде изкопа това старо нещо?

Блеър грабна дистанционното и изключи телевизора. Нямаше начин да остави Арън да обижда филма й. Не беше ли навредил вече достатъчно?

— Знам, че не ти е много приятно, че всички изведнъж се нанесохме, а и за сватбата, та си помислих, че може да искаш да поговорим или нещо такова. Така де да знаеш, че съм насреща — продължи той.

Тя не свали поглед от него, като се надяваше, че така ще го разкара.

Арън прочисти гърлото си:

— Поседях малко с брат ти Тайлър, гледахме телевизия и пихме бира, така де аз пих бира, а той кола. Той изглежда няма проблем с всичко, което става. Готино хлапе е.

Блеър примигна. Ама този тип да не смяташе, че разговарят?

— Окей. Тази вечер всички излизаме на вечеря. Аз съм вегетарианец, така че ще идем на някое подобно място. Надявам се, че това е окей? — Той отстъпи назад с надежда, че Блеър ще отговори нещо, но когато тя не реагира, само се усмихна и затвори вратата след себе си.

Тя се претърколи на другата страна и гушна една възглавница. Разбира се, че е вегетарианец, толкова е типично. Прииска й се да има под ръка малко сурово месо, за да му го запрати в лицето.

Какво? Да не би всички да очакват от нея да се хвърли в обятията на новия си хипи-доведен брат и да го приветства в семейството, понеже живее там, пие си бира все едно е господар и се държи добре с малкия й брат? Е, няма как да стане, Поне щеше да се отърве от това през уикенда, а и доста скоро щеше да се махне от тази лудница. Може би, ако сподели с Нейт, какво се е случило, той ще я съжали и ще се съгласи да дойде с нея в Ню Хейвън.

Тясе пресегна за телефона и набра номера му.

— Йо! — Нейт вдигна на петото позвъняване, звучеше надрусан.

— Здрасти, аз съм — каза тя, а гласът й трепереше. Изведнъж почувства, че май ще се разплаче.

— Здрасти.

Тя легна по гръб и се загледа в тавана. Кити Минки подаде глава от гардероба, а очите й блестяха в жълто.

— Ами, чудех се дали пък не си променил решението си и не искаш да дойдеш до Йеил с мен… — гласът й пресекна и май наистина щеше да заплаче.

— Ъъъ, с момчетата сме много развълнувани за нашето малко пътешествие.

— Добре. Аз просто… цялата тази работа със сватбата… и сега… — заекна тя и по бузите й се затърколиха сълзи.

— Хей, да не плачеш? — попита Нейт.

Още сълзи се затъркаляха от очите на Блеър, а Нейт звучеше така сякаш е на хиляди мили от нея. Тя пък беше твърде разстроена, за да му обяснява всичко. Той дори не й беше благодарил за подаръка. Какво по дяволите ставаше?

— Трябва да вървя. Обади ми се утре, а? — подсмръкна Блеър.

— Ще — каза той, но на нея някак си й беше ясно, че няма да го направи. Та той най-вероятно нямаше да помни, че са се чули днес, твърде беше напушен.

— Чао — каза Блеър и затвори. Захвърли телефона и започна да драска с нокти по покривката на кревата. Кити Минки изскочи от гардероба право при нея.

— Всичко е наред, мила, всичко е наред — каза Блеър и я погали по главата, след което я вдигна и я постави на стомаха си.

Котето затвори очи и се отпусна доволно в меките гънки на пуловера на Блеър. Блеър от своя страна помечта да намери някой, който да я кара да се почувства така. Досега смяташе, че този някой е Нейт, но той се оказа същия разочароващ смотаняк като всички други в живота й.