Когато Блеър се прибра, баща й беше оставил съобщение на секретаря с въпрос как се е представило неговото мече на интервюто. Блеър не му се обади. Споменът за проваленото интервю я преследваше като вмирисана сянка и тя отказваше да го дискутира с когото и да било. Самото обсъждане би било своеобразна загуба от страна на Блеър, за която тя все още не беше готова. Вместо това изпрати на баща си мейл, в който го убеждаваше, че интервюиращият бил фен на виното и от дълго време се опитвал да включи такава програма в схемата на училището. С няколко реда тя почти убеди баща си да дари цялото си имение на Йеил. Блеър беше превъзходна в убеждаването.

Днес филмовата надпревара носеше реален шанс животът й да се промени.

Трябваше. Налагаше се да се промени.



— Благодаря на всички, че сте тук — поздрави гостите г-н Коутс с поредната си опустошителна усмивка. Когато беше тийнейджър, той бе участвал в един сериал по телевизията, на двадесет беше направил албума си платинен, а след това беше записал всички онези секси видеоклипове. Сега беше кинозвезда и се снимаше в рекламите на „Пепси“. — Днес с удоволствие ви представям следващото поколение от филмови таланти.

След това той изнесе кратка лекция за жените в киноиндустрията. Мерилин Монро, Одри Хепбърн, Елизабет Тейлър, Мерил Стрийп, Никол Кидман, Джулия Стайлс. След това представи първият филм: този на Серена. Светлините бяха приглушени и филмът започна.

Стомахът на Серена се беше свил на топка, докато гледаше кадрите за стотен път. Но въпреки това, той изглеждаше добре. Тя дори се почувства горда от постижението си.

— Хм. Кажи „странен“? — прошушна Беки Дорман на антуража си.

— О, Боже мой. Изглежда като курва в тази рокля — прошепна Рейн Хофщетер на Лора Салмън на задния ред на аулата, където бяха най-големите.

— А в огледалото се видя едната й гърда — прошепна Лора в отговор.

Публиката изръкопляска, когато екранът стана черен, а светлините отново блеснаха. Не беше въодушевено ръкопляскане с писъци и т.н., но беше добре. Някой свирна и Серена се извърна да види кой е бил. Г-н Бекам, разбира се, учителят по филмово изкуство. А тя дори не беше сред ученичките му.

— Чух, че дори не го е снимала сама — каза Кати Фаркас на Изабел Коутс. — Платила на известен режисьор, за да й го направи.

— Мисля, че на Уес Андерсън — кимна в отговор Изабел.

След това г-н Коутс продължи с два други филма. Първият представяше плюсовете от това да гледаш „Улица Сезам“, изразени в диалог между Кармен Фортиър и деветдесет и четири годишната й баба. В този филм май нямаше много смисъл. Следващият беше на Ники Бътън и представляваше обиколка на вилата им в Ръмсън, Ню Джърси, който между впрочем беше адски скучен, особено, когато тя рецитира имената на всичките препарирани животни, събирани през годините. Флафърнатър, Лари, БауУау, Хореи, Ралф, Пигси-Уигси и дрън-дрън.

На кой му пукаше?

Момичетата от „Констънс“ учтиво изръкопляскаха и след това г-н Коутс представи филма на Ванеса… Ванеса се захили в момента, в който на екрана се появи къдравата червена коса на Марджъри. Тя рядко се смееше, да не кажа усмихваше, на публично място, но пък да отчетем и факта, че Марджъри беше просто абсурдна. На Ванеса й се наложи да извърне поглед, понеже цялата се разтресе от нерви и смях. Точно до нея седеше Блеър Уолдорф, както само тя си знаеше — с кръстосани крака и гаден поглед на лицето. Тогава камерата нежно се премести върху свитото тяло на Дан и Ванеса спря да се хили. Боже, колко беше красив.

За момент, след като филма свърши, цялата зала не трепна. Тогава от реда на деветокласничките стана Джени и изръкопляска. Г-н Бекам отново изсвири с уста и цялата зала изригна в аплодисменти.

— Страхотна си, Марджъри — викнаха някои от съучениците й.

— Това с презерватива беше отвратително — прошепна Кати на Изабел на последния ред.

— Какво по дяволите беше това? — попита Лора Салмън.

— Това момиче не е на себе си — съгласи се Рейн.

Най-накрая беше ред на Блеър.

Тя притисна палма си към гърдите, точно имитирайки Одри Хепбърн и начина, по който ядеше кроасани. На задните редове приятелите й танцуваха по местата си и шумно я аплодираха, когато филмът приключи.

— Готино беше, нали — попита Изабел Кати.

— Определено — съгласи се тя.

— Беше окей — сподели Беки Дорман с приятелките си. — Като имаш предвид, че не е имала много време, тъй като е била заета да попълва формуляри до всички известни колежи на Източния бряг.

— Чух, че дори да я приемат в Йеил, ще трябва да отложи влизането си с една година, за да се подложи на терапия — каза друго момиче.

— Заради доведения й брат ли? Чух, че спели заедно, откакто се бил нанесъл у тях — допълни Беки.

— Отврат — казаха момичетата в един глас.

И ето, че Артър Коутс застана на катедрата с бял плик в ръка:

— Знаете, че в действителност няма победители и победени — започна той.

Блеър нервно преглътна. Да, да, да, просто отвори проклетия плик.

— И победителката е…

Тягостна пауза.

— Серена ван дер Удсен!

Всеобщо мълчание.

После Ванеса се изправи и свирна с уста, както я беше научила сестра й. Беше разочарована, но филмът на Серена беше добър, и какво пък — Ванеса беше горда, че е била част от него. Когато я видя да става, Джени също се изправи и започна да ръкопляска. След това стана г-н Бекъм, а след него и цялото училище.

— Браво.

Серена извървя пътя до подиума без да осъзнава какво се случва, а там с радост прие наградата си — два билета до Кан и три нощувки в петзвезден хотел по време на филмовия фестивал през пролетта. Тя се поколеба, докато прибираше блестящата си коса зад ушите, след което се наведе към микрофона.

— Бих искала две момичета да се присъединят към мен — Ванеса Абрамс и Дженифър Хъмфри. Нямаше да се справя без тях.

Ванеса се изплези на Джени и тръгна към подиума. Та нали тя беше снимала целия филм. Заслужаваше го, след като направи всичко това възможно.

Серена стисна ръката на Ванеса и й подаде единия билет:

— Благодаря ти, искам да вземеш това.

Джени пропълзя край съученичките си и се присъедини към Серена и Ванеса на подиума. Серена я целуна по бузата и й връчи другия билет:

— Страхотни сте.

Джени се изчерви. Никога досега не беше заставала пред публика.

„Това не е истина“, помисли си Блеър. Тя стоеше неподвижно в стола си със затворени очи, за да не обръща внимание на аплодисментите. Тя спеше. Беше само три през нощта. Понеделник още не е дошъл. Деляха я само часове от стъпването на подиума и облечена в късметлийския си лилав шлифер, тя щеше да получи наградата от ръцете на г-н Коутс.

Съжалявам.

Блеър отвори очи. Серена все още се усмихваше на публиката.

А Блеър все още бе героиня в най-депресарския филм, правен някога. Филмът на живота й.

Изтерзан романтик не може да откаже

— Спечелих! — извика Серена.

Дан ритна една счупена бутилка от сок на Уест Енд авеню, притискайки телефона здраво до ухото си.

— Какво спечели? — попита той, опитвайки се да звучи незаинтересован.

— Филмовият фестивал. Харесаха го! Не мога да повярвам, но Ванеса каза, че трябва да опитам да вляза в някое художествено училище. Мога да се занимавам с филми! — развълнувано избърбори тя.

— Добре — каза Дан, като не можа да измисли по-подходяща реакция. Всеки път, когато чуеше гласа й, той се чувстваше като мъченик.

— Така де, исках да ти се похваля, понеже си гледал филма — каза тя.

Никакъв отговор.

— Дан?

— Аха?

— Просто се уверявам, че си още на линия. Ами аз трябва да се оправям със сватбата през уикенда и може да нямаме време да се видим. Но все още си ми кавалер нали?

Дан поклати глава. „Откажи й“, въртеше се в главата му.

— Ти обеща — припомни му тя.

— Разбира се — отвърна той и както винаги сърцето му надделя.

— Супер. Хайде ще ти се обадя после. Чао.

Тя затвори, а Дан седна на стълбите пред нечий дом и нервно запали цигара. Дали преиграваше? Дали се беше объркал? Може би на Серена й пукаше за него, поне малко.

Заслужаваше си да се надява.

А и да се терзае.

Дж е по-вкусна

— Значи мина добре? — попита Джени Нейт. Седяха край езерото в Сентръл Парк и гледаха как малки момченца пускат лодките си край плаващи листа и мързеливи патици. Нейт държеше ръката й и за нея нямаше значение дали си говорят или не.

— Аха. Искам да кажа, че още ми предстои да изкарам по-високи оценки този срок и да си напиша есето, но не бях се замислял да почна да уча веднага. Сега ми идва нанагорно — каза той и приближи ръката й до лицето си, за да огледа малките й пръстчета.

— Какво правиш? — засмя се тя.

— Не знам. Радвам се да те видя, Дженифър — каза той и също се усмихна. — През целия уикенд мислех за теб и ето те сега.

— Аз също — каза тя и срамежливо се усмихна. Отново се зачуди дали той ще я целуне.

— Почувствах се малко гадно тогава в парка, когато приятелите ми се появиха — обясни Нейт.

Джени кимна утвърдително.

— Тогава исках да направя нещо. Май трябваше просто да го направя — допълни той.

Да, да!

Нейт я придърпа към себе си и те се целунаха, но без да затварят очи.

На едно парти Джени беше целунала две други момчета по време на една игра, но целувката с Нейт беше кулминацията на живота й. Тя почувства, че ще експлодира от щастие.

Нейт се изненада от умението на Джени в целувките. Беше му по-хубаво от целувките с Блеър. Дженифър беше по-вкусна, нещо като ванилов шейк или захаросана поничка.

Той се отдръпна с поглед, фиксиран върху изчервеното и щастливо лице на Джени.

Дженифър не знаеше за Блеър, а Блеър не знаеше за Дженифър. От известно време той игнорираше обажданията на Блеър и като цяло се държеше все едно тя не съществува, но докога можеше да жонглира така? Рано или късно трябваше да избере?

Просто още не знаеше кой.

Педикюр с вкиснато мляко

След кратко пазаруване в „Шанел“, на приземния етаж на 57-ма улица, Елинор Уолдорф и шаферките й се качиха с асансьора до салона „Фредерик Фекай“. Всички те — Блеър, майка й, Кати, Изабел, Серена и лелята на Блеър — Зо Зо, бяха там за млечно-медената маска за ръце и крака, за маската за лице от кал и водорасли и разбира се за обсъждане на сватбените въпроси. След това щяха да обядват в любимия ресторант на Елинор Уолдорф, „Даниел“. Другата леля на Блеър, Фран, щеше да се присъедини там, понеже мразеше разни хора да й пипат краката.

Салонът беше като известен ресторант, гъмжащ от хора, с тази разлика, че миришеше на шампоан „Фредерик Фекай“ и гел за коса, вместо на храна. Помещението беше голямо и добре осветено, а козметиците летяха нагоре-надолу в услуга на клиентите си, облечени в традиционните бежови халати, с които предпазваха дрехите си. Всяка жена там имаше еднакъв цвят на косата, светлоруса с леки червени кичури. Това беше запазена марка на Горен Ийст Сайд.

— Чао, мон шери — поздрави кльощавото японче на рецепцията. — Уредих три от вас за педикюр, а другите три за козметик. Хайде, хайде, последвайте ме!

Блеър не разбра как се случи така, че се оказа седнала между майка си и Серена с ръце и крака, потопени във ванички с топло мляко с мед. В същото време Кати, Изабел и лелята бяха в другия отдел при козметика.