Ерик се разсмя и обясни саркастично:

— Те са тройка. Нейт винаги си е падал по Дан, а Серена ги запозна.

Серена разбъркваше пюрето си и погледна извинително към Дан:

— Тази вечер Дан е моят кавалер и сигурно в момента ме мрази.

— Не, не те мразя — каза Дан.

Обаче се почуди кой ли е истинският отговор на въпроса на Чък. С него ли си? Беше ли тя с него? Дали?

* * *

В крайна сметка всички гости бяха посрещнати и Блеър, заедно с уголеменото си семейство, се запъти към официалната маса. Тя седна между Арън и Тайлър, което означаваше с гръб към Нейт. Не можеше да повярва на лошия си късмет. Нейт и Серена седяха един до друг на съседната маса, а тя беше заточена заедно със семейството си. Направо невероятно.

Наведе се назад, за да прошепне в ухото на Нейт:

— Може ли да поговорим насаме след речите?

Нейт колебливо поклати глава и погледна часовника си. Скоро Дженифър щеше да е на бара и с малко късмет щеше да се измъкне от разговора с Блеър.

Удовлетворена, Блеър се наведе напред и пресуши шампанското си на един дъх. Ако най-накрая щеше да загубва девствеността си с Нейт, трябваше да се отпусне.

— По-полека, принцесо. Не искам да ме оповръщаш — предупреди я Арън.

— Защо не? Това ще е подобрение — каза тя с чаша в ръка, докато чакаше да я напълнят.

Сайръс четеше от някакви листчета, упражнявайки речта си.

— Не се притеснявай, скъпи. Просто бъди себе си — успокои го Елинор и го потупа по рамото.

Блеър пресуши поредната чаша шампанско и извърна поглед настрани. Не беше чувала по-лош съвет.

Сервитьорите взеха чиниите от пюрето и напълниха чашите с шампанско. Сайръс Роуз се потеше като прасе. Той взе една вилица и почука по чашата си. Блеър нямаше да издържи да стои там дори още една минута. Тя изжабурка устата си с шампанско, за да я почисти и дръпна Нейт за ръкава.

— Давай да тръгваме, веднага — каза тя през зъби.

Нейт се обърна и я изгледа с празен поглед.

— Ако може да привлека вниманието ви за момент! — каза Сайръс и продължи да дрънчи по чашата си.

— Да вървим — заповяда Блеър.

Нейт погледна часовника си. Дженифър щеше да е там всеки момент и той нямаше намерение да я кара да чака, понеже в Блеър плаче на рамото му в някой ъгъл.

— Но Сайръс ще държи реч — възрази той.

Тя заби нокът в рамото му и изсъска:

— Именно, хайде!

Нейт поклати глава. Той пое въздух и издиша.

— Просто се отпусни — посъветва я и се обърна.

— Какво? — загледа се тя в гърба на Нейт, все още несигурна дали е чула правилно. Голият й задник я сърбеше от допира на роклята. „Това не се случва“, каза си Блеър. Нейт не се държеше като идиот и не я разкара току-що. Тя сънуваше.

Сайръс прочисти гърлото си.

— Блеър — изсъска майка й от другата страна на масата.

— Не бъди груба — каза Арън, като я хвана за ръката и я завъртя с лице напред.

Цялата стая се смълча в очакване на речта.

— Благодаря на всички, че дойдохте и че променихте плановете си за Деня на Благодарността, за да присъствате! — След това той се отнесе в тъпата реч, която Блеър беше чувала да упражнява вкъщи, кръстосвайки коридора, облечен в същата пижама, като тази, която беше откраднала за Нейт.

Тя стоеше мирно и наблюдаваше мехурчетата в чашата си с шампанско. Ако мръднеше дори с едно мускулче, главата й щеше да експлодира.

gossipgirl.net

Забележка: Всички имена на места, хора и случки са променени или абревирани, с цел да се опазят невинните, тоест мен.

Хей, хора!

Обявление за сватба в „Ню Йорк Таймс“

Елинор Уийтън Уолдорф, дама от Горен Ийст Сайд и Сайръс Соломон Роуз, предприемач, се ожениха днес сред скандали, клюки и интриги. Запознали са се миналата пролет в „Сакс“ и оттогава излизат. Тя страдала от липса на самочувствие, когато се срещнали, след като съпругът й я напусна заради друг мъж. Но Сайръс я накарал да забрави всичко това. Той се влюбил в усмивката й, в поотслабналата й структура и в огромния й апартамент на Пето авеню и нямало да ги изостави. Нямал търпение да напусне нуждаещата се от пластична хирургия съпруга. Елинор пък се влюбила в погледа му върху живота, в сексапилното му излъчване ала Дядо Коледа и в невероятната му къща в Хамптънс.

Не биха могли да си отиват повече!

Съпругата е дъщеря на богатия финансист Тайлър Огъст Уолдорф, починал, и Мирабел Антоанет Катрел Уолдорф, също починала. Има две деца: Блеър Корнелия Уолдорф, която навършва седемнадесет на днешната дата, и Тайлър Хю Уолдорф, на единадесет. Младоженецът е син на Джеремая Лесли Роуз, бивш равин от синагогата в Скарсдейл, сега починал, и Лин Дина Банк, специалист по вътрешно обзавеждане, която живее в Мексико. Синът му Арън Елихю Роуз е също на седемнадесет.

След безумно кратък годеж, двамата встъпиха в брак днес. Двойката избра параклиса на обединените религии, тъй като той е евреин, а тя протестантка — никой не пожела да смени религията си. Празненството върви и в момента в изискания ресторант на хотел „Сейнт Клер“ на 61-ва източна улица. Вечерята включва ястие наречено „кенел“, което е рибен мус и в комбинация с много шампанско неизменно води до повръщане. Сватбеното пътешествие ще бъде с яхта на Карибите, а децата остават на самотек у дома.

Хмм. Това ще да е интересно!

Булката взима името на съпруга си, както и синът й. Дъщеря й Блеър все още не е решила.

Последният път, когато я попитаха тя отговори: „Няма начин.“

Предишните бракове и на двамата са приключили с разводи, които за времето си бяха скандални, но наздраве за младоженците. Те са оставили това зад гърба си.

По-добре да се връщаме на партито!

Знаете, че ме обичате

И

Буза до буза

— Надявам се да ни чака в лобито — каза притеснено Джени.

— Не се притеснявай. Ще го открием — успокои я Ванеса.

Те си проправиха път през въртящите се врати на хотела и влязоха в богато подреденото лоби. И двете момичета бяха облечени в черни рокли в стил 60-те, които бяха купили за десет долара от „Думсис“ в Уилямсбърг. Роклята на Джени имаше мъниста, а тази на Ванеса — избродирана котка на полата. Ванеса носеше мрежести черни чорапи, което беше новост.

Двете изглеждаха доста ретро, но и доста сладки.

— Ето го! — изписка Джени и хукна към едно сепаре в ъгъла, където Нейт бавно поглъщаше шампанското си.

— Добре — каза Ванеса и се почувства не на място. Какво щеше да прави тя, докато Джени и богатото й гадже си гугукаха? — Хайде, ще се видим на бара.

Тя настоя да отиде с Джени като морална подкрепа, но си имаше и други планове. Имаше малки шансове Дан да мине покрай нея на път за тоалетната, например. В този случай, тя нямаше да се чувства прецакана, задето е облякла рокля.



— Здравей, Дженифър — каза Нейт, хвана я за ръка и я целуна по бузата.

— Здравей — каза тя, а очите й засияха от вълнение. Погледна лъскавите обувки на Нейт, добре изгладения му смокинг, къдравата му кафеникава коса, бляскавите зелени очи. — Изглеждаш… много, много, мно-о-о-о-ого хубав.

— Благодаря, ти също — каза той с усмивка.

— Какво предлагаш да правим? — попита тя.

— Ами да поседим и да си говорим за сега, а? — предложи той.

— Добре — съгласи се тя и Нейт я поведе към едно закътано място в дъното на бара.

— Нали нямаш нищо против, ако си взема само сода. Нещо не се чувствам добре — попита Джени, като кръстоса краката си и после пак ги пусна на пода.

— Няма проблем. Две соди — поръча Нейт на сервитьора.

Уау, той май наистина се променяше.

Отново взе ръката й и я постави в скута си. Джени се разсмя. Беше странно, че седят в хотел с Нейт, а не в парка или у тях. Тя се чувстваше сякаш всички в хотела ги наблюдават.

— Не се притеснявай — успокои я той и целуна опакото на ръката й.

— Опитвам се — каза тя, затвори очи, пое дълбоко въздух и се отпусна на рамото на Нейт. Беше й лесно да се отпусне, когато бе с него. Той я караше да се чувства на сигурно място. Отвори очи и срещна неговите, които весело блестяха.

— Имам лошото усещане, че ще си навлека доста неприятности заради това — каза той, сякаш предчувстваше какво ще стане.

— Защо? — начумери се тя.

— Не зная. — Нямаше как да обясни на Джени, че гаджето му, Блеър, е в съседната зала и най-вероятно е въоръжена и опасна. — Просто имам предчувствие.

— Не се притеснявай. Нищо нередно не правим — каза тя и стисна ръката му.



— Е, със Сайръс и Тайлър си говорехме за фамилното ни име — подхвана Елинор разговор след като „кенел“-а беше сервиран заедно със зелена салата.

— Какво за името ни? И какво, по дяволите, е това? — попита Блеър, бучкайки ястието.

— Не помниш ли, че го избрахме заедно на дегустацията?

Блеър опита малка хапка и каза:

— Има вкус на котешка храна. — Тя избута чинията настрани и се захвана отново с шампанското.

— Ами Тайлър се съгласи да смени името си на Роуз. Аз вече го направих. Остава и ти да решиш.

Блеър ритна крака на стола. Това не беше първият път, в който подхващаха тази тема.

— Ти сменяш твоето име? — попита тя невярващо брат си.

— Да, така реших. Тайлър Роуз. Звучи много яко, като на DJ — обясни брат й.

— Определено — съгласи се Арън. — На пулта е Тайлър Роуз, на живо от 72-ра улица.

— Млъкни — измънка Блеър. Не стига, че второто й име беше ужасно, но сега искаха да я набутат с още по-кошмарна фамилия. Блеър Корнелия Роуз — ааа, няма начин. — Казах ти и преди. Няма да го сменя.

Лицето на майка й посърна:

— О, Блеър, толкова ще е хубаво, ако сме с еднакво фамилно име. Като едно семейство.

— Не — заинати се Блеър.

— Ако поне помислиш още малко, това ще означава много за майка ти и мен — погледна я снизходително Сайръс.

Блеър стисна устни, за да не изкрещи от ярост. Коя част от „НЕ“ не успяха да разберат? Обърна се към Нейт, но столът му беше… празен. Ох, защо всичко трябваше да е толкова объркано?

— Съжалявам — каза тя горчиво. Храната се надигна в стомаха й и се смеси с литрите шампанско, които беше погълнала. Сложи ръка на устата си и стана от масата.



Серена и Ерик си правеха скулптури от основното ястие на съседната маса. Този „кенел“ беше ужасен за консумиране, а групата все още не беше започнала да свири и нямаше какво да се прави. Ерик беше взел манджата на Нейт и сега тримата заедно правеха прекрасна скулптура с форма на риба, закрепена с коктейлни сламки. Ерик беше страхотен в макетите, понеже учеше архитектура.

На Дан ястието му хареса. Той го ядеше бавно, събирайки кураж за това, което си беше наумил да направи.

— Може ли да поговорим за малко? — попита най-накрая той Серена, като сложи ръка до чинията й, за да й привлече вниманието.

— Разбира се — каза тя, като се обърна към него.

— Не ми обръщайте внимание, аз си имам работа — каза Ерик, като укрепваше „кенел“-а с масло.

— Какво става? — попита Серена. Тя прибра косата си зад ушите и се наведе към Дан, отдавайки му цялото си внимание.

Дан погледна в почти морскосините й очи и се опита да открие в тях това, което търсеше. Нещото, което да успокои тревогите му. Факта, че тя го обича, колкото и той нея. Но не успя да види нищо, освен синия цвят.