— Просто исках да кажа, че не исках… имам предвид… като ти изпратих стихотворението, си помислих… — той самият не знаеше какво се опитва да й каже. Звучеше сякаш й се извиняваше, но не съжаляваше. Освен за факта, че очите й продължаваха да са просто сини.

— О, не се притеснявай за това. Беше просто леко напрегнат, това е — отвърна Серена и отпи от шампанското си.

Леко напрегнат? Това пък какво трябваше да означава?

Точно в този момент групата засвири.

— Оу, обожавам тази песен! — извика Серена. Песента беше „Буза до буза“, а тя беше като попивателна за такава музика.

— Дами и господа, булката и младоженецът! — обяви вокалът на групата. Сайръс и Елинор се появиха на дансинга, канейки други двойки да се присъединят към тях.

Чък хвана Кати и Изабел и ги поведе натам, а секунди по-късно ръцете му вече бяха значително по-надолу по техните тела.

— Да танцуваме? — каза Серена и подаде ръка на Дан.

Дан я погледа наранено, доста напрегнат и отказа. Той се изправи и промълви:

— Благодаря, но ще отида да изпуша една цигара.

Серена го проследи с поглед. Знаеше, че е разстроен, но какво можеше да направи? Изглеждаше й така сякаш независимо от това, което тя кажеше, той винаги щеше да намери причина да е нещастен. Така му харесваше. Така намираше теми, които да описва в поезията си.

Серена предпочиташе да е свободна и независима, точно като брат си. Тя пресуши чашата си и грабна Ерик за раменете, за да го отдели от гастрономическата му игра.

— Не може ли едно момиче да се позабавлява днес? — изхихика се тя игриво.

— Това момиче определено може — каза той и драматично я наведе назад.

Това си беше самата истина. Серена винаги намираше начин да се забавлява, просто днес малко се бавеше. Но пък и вечерта тепърва започваше…

Любовта побеждава всичко

— Видя ли брат ми? Той забавлява ли се? — попита Джени.

Нейт запали цигара с лъскавото си „Зипо“ и се извини:

— Не обърнах внимание.

— Сигурна съм, че е добре. Как би могъл да не е? — каза Джени и се огледа наоколо.

Нейт се облегна назад и издуха дима в тавана.

— Ти забавляваш ли се? — попита го Джени, като отпи от содата си.

Нейт се облегна на голото й рамо. Тя ухаеше на бебешка пудра и лак за коса на „Финес“:

— Сега доста повече от преди малко, когато бях вътре.

— Наистина ли? — попита тя, понеже още не можеше да приеме факта, че той я харесва. Току-що й каза, че по-скоро би седял там с нея, отколкото да танцува на най-голямото събитие в града.

Нейт започна да целува шията й, докато си проправи път до устните й. Тя затвори очи и го целуна в отговор. Чувстваше се като принцесата от приказките и не искаше да се събужда.



Дан се намести на един стол в края на бара и поръча уиски с лед. Посегна с треперещи пръсти за цигара и я запали. Няколко сълзи я намокриха, докато стоеше между устните му. Взе една химикалка от бара и нарисува голям хикс на една коктейлна салфетка. Само това успя да измисли. Всичките стихотворения, които беше написал, имаха за цел да го разсеят от факта, че Серена не го обича. Но това беше горчивата истина. Тя не го обичаше.

Смешното беше, че не плачеше заради нея, а заради думите й.

Бил твърде напрегнат. Някакъв загубеняк, които плаши хората, понеже е напрегнат.

Дан буквално се срина върху чашата си на бара. С ъгълчето на очите си той видя позната прическа, малка фигура и голямо деколте.

Сестра му.

А до нея, опипвайки я по голямото деколте беше онзи богат мръсник Нейт.

Дан не беше в настроение да гледа как някакъв кретен малтретира малката му сестричка. Той се изправи, изсипа съдържанието на чашата в гърлото си и се обърна.



След като повърна кенела Блеър излезе на чист въздух, да изпуши една цигара. Това не продължи дълго, понеже беше ноември и задникът й измръзна. Така че тя се запъти за пореден път към тоалетната, за да се освежи.

Веднага след като изплакнеше устата си, поизгладеше косата си, напръскаше се с парфюм и поставеше още един пласт гланц за устни МАК, щеше да намери Нейт и да го завлече нагоре в апартамента. Стига толкова. Днес беше рожденият й ден и трябваше да мине както тя каже.

Но докато минаваше покрай бара към една от тоалетните, тя спря като улучена от куршум. В едно сепаре в ъгъла Натаниел Арчибалд, нейният Нейт, целуваше една деветокласничка от „Констънс Билард“.

Музиката в главата й премина в кресчендо и след това спря. Главната героиня трепереше с широко отворени очи.

Сякаш я бяха застреляли в стомаха. Нейт изглеждаше спокоен и щастлив. Това момиче, как й беше името? Джини? Джуди? Те се държаха за ръце. Смееха се и си шепнеха, изглеждаха сякаш са влюбени.

Това определено го нямаше в сценария.

И както си седеше в потрес, тя осъзна една страшна истина за живота си. По-ужасяваща дори от мисълта, че няма да учи в Йеил.

Нейт не беше нейният главен герой. Той не беше момчето, което ще я заслепи и ще я обича повече от всичко друго. Той имаше просто поддържаща роля, скапаняк, който щяха да елиминират преди финалния кадър. А ако това бе така, тя нямаше нужда от него.

Блеър се обърна със замъглен от сълзи поглед и за трети път потегли към тоалетните. Страшно се нуждаеше от цигара и искаше да я изпуши някъде на спокойствие.



— Махай си скапаните ръце от сестра ми! — кресна Дан, сочейки Нейт с горящата си цигара.

— Дан? Недей, всичко е наред — каза Джени и се изправи.

— Не, не е наред — захили се Дан. — Нищо не знаеш.

Нейт стисна крака на Джени, за да я успокои и стана:

— Всичко е наред, пич. Ние сме приятели, знаеш.

Дан поклати глава. Сълзи от ярост се стичаха по лицето му и падаха на пода.

— Махай се от мен — каза той.

— Какъв ти е проблемът? Да не си пиян? — викна Джени.

— Тръгвай, Джени. Отиваме си у дома — каза той и я грабна за ръката.

— Ау, пусни ме — опита се тя да се освободи.

— Пич, защо не се прибереш, аз поемам отговорност да я доведа по-късно — намеси се Нейт.

— Да, сигурен съм, че така ще направиш — изплю се Дан и отново посегна за ръката на Джени.

— Дан — чу се спокоен саркастичен глас от бара. — Защо просто не отидеш да напишеш някое стихотворение за това, а? Я се успокой.

Дан, Джени и Нейт погледнаха натам. Беше Ванеса, седнала на един стол на бара в сексапилната си рокля. Устните й бяха тъмночервени, а кафявите й очи се смееха. Косата й беше обръсната като на кадет от армията, а бледата й кожа сияеше на светлината. Изглеждаше доста добре.

Поне според Дан.

Най-очарователни бяха очите й. Защо не ги беше забелязал досега? Те не бяха просто кафяви, както очите на Серена бяха просто сини. Те му говореха и казваха неща, които той искаше да чуе.

— Здравей — каза му тя.

— Здравей. Какво правиш тук? — отвърна той.

Ванеса се смъкна от стола и се приближи. Сложи ръка на рамото му и го целуна по бузата:

— Черпя те едно питие, хайде.

Както винаги Б е в тоалетната, но този път и С

Групата свиреше все хубави песни, а Серена и Ерик се преструваха на Фред Астер и Джинджър Роджърс в тяхното ъгълче от дансинга. Серена ръкомахаше, като се опитваше да не й пука и да е центърът на купона. Обаче не можеше да разкара тъжната физиономия на Дан от ума си.

След това се появи Чък.

— Може ли? — попита той и избута Ерик, като сложи ръка на кръста й.

Нямаше по-добра причина да спреш да танцуваш от това:

— Няма начин — отвърна тя.

Напусна дансинга и взе чантичката си от стола. Може би щеше да хване Дан на бара и да се разберат на по цигара.

Но когато стигна до бара, видя, че Дан е укротен… от Ванеса. Ръката й беше на рамото му и макар да бе с обръсната глава и грубиянските си обувки, лицето й излъчваше мекота, която Серена не беше виждала в него досега. Може би защото те се гледаха някак… влюбено!

Серена продължи да върви и така чак до тоалетната. Имаше нужда от цигара, а не искаше да проваля момента им на близост.



Блеър се беше покачила на мивката и пушеше цигара от цигара. Тя чу, че някой влезе, но не се обърна да види кой. Беше завладяна от собствената си трагедия.

Шансовете да влезе в Йеил не бяха много добри, дори след щедрото дарение на баща й. Нейт не я обичаше. Тя дори беше с различна фамилия от остатъка от семейството си. Все още беше девствена и сякаш без много да се старае бе станала друг човек. Сякаш я беше прегазила кола и сега страдаше от амнезия, без да осъзнава какво й се е случило.

Носът й потече на роклята и тя просто го замаза. Дори не знаеше дали все още плаче. Чувстваше се като без крайници.

— Хей, Блеър, добре ли си? — попита нежно Серена, но от разстояние. Блеър нямаше кучешки зъби, но можеше спокойно да ти отхапе главата.

Блеър погледна през рамото си и кимна. Кичури коса бяха залепнали на мокрото й лице, а моливът на очите й беше размазан.

— Ето — каза Серена, като се приближи с цял куп салфетки. — Имам доста гримове в чантичката си, ако имаш нужда от нещо.

— Благодаря — каза Блеър и взе салфетките. Тя си издуха носа, а раменете й се разтресоха от усилието. Серена никога не я беше виждала такава.

— Добре ли си? — попита отново тя.

Блеър вдигна поглед и видя съчувствие в очите й. Беше невероятно, но факт. Въпреки гадното й държание в последно време, Серена още беше загрижена за нея.

— Не, определено не съм добре. Животът ми е пълна каша — призна си тя и изхлипа.

Едната мънистена презрамка падна от рамото й, а Серена се пресегна и я постави на мястото й.

— Видях как открадна пижамата от „Барнис“ — каза тя.

Блеър я погледна:

— Не си казала на никого, нали?

— Не — поклати глава Серена.

Блеър въздъхна и се загледа в прекрасните си обувки:

— Не знам защо го направих — долната й уста трепереше. — Той дори не ми благодари за нея.

— Майната му — вдигна рамене Серена. Тя порови малко в чантата си и извади четка и пакет цигари. След това запали две и подаде едната на Блеър. — Днес е рожденият ти ден.

Блеър взе цигарата и кимна. Тя пушеше, а сълзите не спираха да се стичат по лицето й. После хлъцна.

Серена се опита да не се засмее, но не успя. Блеър изглеждаше жалка. Тя дори прехапа долната си устна, за да се въздържи, а по бузите й се стекоха сълзи.

Блеър я изгледа гадно, но когато отвори уста да каже нещо унищожително, оттам излезе още едно „хлъц“. Тя пое дълбоко въздух и каза:

— По дяволите.

После и двете се разсмяха и не можеха да спрат. Беше чудесно да се смееш! Спиралата се размаза по лицата им, а носовете им течаха чак до пода, което ги разсмиваше още повече.

Когато най-накрая се освестиха, Серена застана зад Блеър и започна да реше косата й.

— Ами честит рожден ден. Кажи, ако те боли — каза тя с цигара между зъбите.

Блеър затвори очи и се отпусна. За първи път от много време тя не мислеше за интервюто в Йеил или за девствеността си, или за обърканото си семейство. Тя не беше героиня във филм. Тя дишаше и се наслаждаваше на допира на четката до косата й.

— Не боли. Напротив — каза на старата си приятелка.