— Е, предполагам, че си пълен отличник и вече си подал документи за Харвард предварително или нещо от сорта? — попита тя и посегна към едно отчупено парче от захарна пръчка, след което го сложи в устата си.

— Нищо такова, искам да кажа, че още нямам представа. Искам да отида някъде, където има добра програма по академично писане, но още не знам къде. Нашият съветник по въпросите за колежа ми даде огромен списък, а и имам всички каталози, но още не съм сигурен какво ще правя — отвърна той.

— Аз също, но най-вероятно в най-скоро време ще посетя „Браун“, където е и брат ми. Искаш ли да дойдеш с мен?

Дан търсеше в дълбоките й като кладенец очи отговор на въпроса дали тя изпитва същата страст към него, както той към нея. Дали когато предложи „Искаш ли да дойдеш?“, имаше предвид: „Хайде да прекараме уикенда заедно, да се държим за ръце, да се гледаме в очите и да се целуваме с часове?“, или пък „Хайде да отидем заедно, понеже е забавно и удобно да имаш приятел под ръка в такъв момент?“. И все пак не можеше да й откаже. За него нямаше значение дали е казала „Браун“ или Обществения колеж на тъпанарите, тя го канеше да отиде с нея и неговият отговор беше „да“. Той би отишъл навсякъде с нея.

— „Браун“ — каза Дан все едно го обмисляше. — Предполага се, че имат добра програма за писане.

— Ами тогава ела с мен — каза тя прокарвайки пръсти през русата си коса.

О, ще отиде. Разбира се, че ще отиде. Дан сгърчи рамене.

— Ще говоря с баща си за това — каза той в опит да звучи безразличен. Не искаше Серена да разбере, че вътрешно подскача и се върти като малко весело кученце. Боеше се, че ще я изплаши.

— Окей, хайде да си ги сменим, готов ли си? — каза тя и побутна купичката си към него.

Всеки опита от мелбата на другия. Когато вкусовите им качества се събудиха, те инстинктивно изплезиха езици. Ментата и кафето не си отиваха особено, а Дан се надяваше, че това не е някакъв знак.

Серена си взе купичката обратно и хапна за последно, а Дан постави лъжичката си на масата след още няколко загребвания.

— Уоу, печелиш — каза той, като се облегна назад и стисна стомаха си.

Купичката й беше почти наполовина пълна, но Серена също остави лъжичката си и разкопча най-горното копче на дънките си.

— Мисля, че сме уморени — каза тя през смях.

— Искаш ли да тръгваме? — осмели се да попита Дан, като стисна пръстите си и на краката, и на ръцете толкова силно, че те посиняха.

— С удоволствие — отговори Серена.



В събота вечер 16-та улица беше тиха. Те вървяха на запад към Сентръл парк. Като стигнаха до Мадисън, спряха пред витрините на „Барнис“ да погледат. Там все още имаше хора зад гишетата с козметика, които се подготвяха за пиковия час в събота сутрин.

— Не зная какво бих правила без „Барнис“ — въздъхна Серена все едно този магазин й беше спасил живота.

Дан бе влизал само веднъж в така известния магазин. Беше се пуснал по течението и купи безумно скъп смокинг на известен дизайнер с кредитната карта на баща си, като си представяше как танцува със Серена на някое шикозно парти. Но после реалността го върна на земята, та той мразеше такива партита и допреди няколко дни не вярваше, че Серена ще намери общ език с него. Така че върна смокинга.

Сега Дан си спомни този момент и се усмихна. Серена определено намираше думи да общува с него. Тя току-що го беше поканила да прекарат уикенда заедно. Двамата май се влюбваха, можеше и да отидат в един и същ колеж, а защо не и да прекарат остатъка от живота си заедно.

Внимателно, Дан, това твое въображение пак се развихря.

На Пето авеню, на ъгъла на парка, те завиха към центъра и покрай хотел „Пиер“, където в десети клас се бяха срещнали на танци. Дан си спомни как я беше наблюдавал. Тогава тя беше облечена в зелена рокля без презрамки, която караше косата й да блести, седеше на масата с приятелите си и се забавляваше. Той си мечтаеше да се познават, защото вече беше влюбен в нея.

Минаха покрай зъболекаря на Серена и онази стара къща, позната на всички като Фрик, сега превърната в музей. На Дан му се прииска да разбие вратата и да целуне Серена на едно от прекрасните старинни легла на горния етаж. Искаше му се с нея да живеят вътре, като бежанци в рая.

Те продължаваха да вървят по 72-ра улица покрай жилището на Блеър Уолдорф и Серена вдигна поглед. Тя познаваше Блеър от първи клас и беше ходила в апартамента на семейство Уолдорф стотици пъти, но вече не беше добре дошла там.

Естествено Серена не можеше да се прави на абсолютно безгрешна, защото й беше пределно ясно какво е вбесило Блеър най-много. Не беше фактът, че Серена не бе поддържала връзка със старите си приятели от Ню Йорк, нито фактът, че е купонясвала из Европа, докато родителите на Блеър са се развеждали. Това, което наистина бе вкиснало отношенията им, бе фактът, че Серена и Нейт преспаха заедно преди тя да замине за пансиона.

Това беше преди почти две години и чак не й се вярваше, че се беше случило с нея, понеже Серена, Блеър и Нейт бяха наистина страхотна тройка. Всъщност Серена се надяваше, че Блеър ще погледне на тази случка като на обикновена лудория, която се случва между близки приятели и ще й прости. Така де, това си беше само онзи път, а и Блеър и Нейт бяха още заедно. Но Блеър беше разбрала наскоро и всичко нямаше да се размине просто така.

Серена потърси цигара в чантичката си и след като намери, я пъхна в устата си, спря и си запали. Дан я изчака да поеме и издиша сивия пушек. Тя придърпа поизносената си чанта от „Бърбери“.

— Хайде да ходим да поседим на стълбите на „Метрополитън“ — каза Серена и хвана ръката му. Много бързо те извървяха десетте преки до музея. Серена издърпа Дан до средата на стълбите и седна. От другата страна на улицата се намираше нейното жилище. Както обикновено, родителите й ги нямаше — бяха на благотворителен бал или на откриване на някоя галерия, а прозорците изглеждаха тъмни и самотни.

Серена пусна ръката на Дан и той се почуди дали не е направил нещо не както трябва. Беше му невъзможно да прочете мислите й и това го влудяваше.

— Аз, Нейт и Блеър седяхме с часове на тези стълби и си говорехме — каза Серена. — Понякога трябваше да ходим някъде и с Блеър се нагласявахме и тогава Нейт се появяваше с бутилка, купувахме си цигари и сядахме да си купонясваме на тези стълби. — Серена погледна към звездите с големите си бляскави очи, но този път в тях имаше сълзи.

— Понякога ми се иска… — започна отново тя, но гласът й се загуби. Не беше сигурна какво точно й се иска, но й беше омръзнало да се чувства виновна заради Блеър и Нейт. — Извинявай, ако те отегчавам — допълни тя и се загледа в обувките си.

— Не, няма проблем — отвърна Дан.

Искаше му се да хване ръката й отново, но тя я беше скрила в джоба си. Вместо това, докосна лакътя й. Това беше неговият шанс. На Дан му се прииска да измисли нещо красиво и страстно, което да каже, но не можеше, защото сърцето му биеше в гърлото. И преди нервите му да го парализират напълно, той се наведе и я целуна нежно по устните. Земята се разтресе и той се почувства доволен от факта, че е седнал. Когато се отдръпна, забеляза втренчения поглед на Серена.

Тя избърса носа си и му се усмихна. А след това повдигна брадичка и го целуна. Това беше малка целувка по долната устна, след която тя се наведе и зарови глава в рамото му.

„Господи, за какво ли си мисли? — отчаяно се запита Дан. Защо не ми казва нищо?“

— Е, къде ходят хората от Западната част да се забавляват? Имат ли си такова местенце? — попита тя.

— Не съвсем — отговори той, а ръката му още седеше на кръста й. Точно в този момент не му се говореше. В този момент му се искаше, хванати за ръце да се хвърлят от ръба на някоя скала в огряното от лунна светлина море и да се понесат по водата. Искаше да я целува отново и отново, и отново. — Аз ходя до хангара с лодките през деня, а вечер просто се мотаем.

— Хангара, ще ме заведеш ли?

Той кимна, да, щеше да я заведе навсякъде.

Изчака да вдигне главата си, за да може да я целуне отново, но тя я бе положила на рамото му, вдишваше от аромата на палтото на Дан и се успокояваше.

Поседяха така още известно време, а Дан бе толкова притеснен и щастлив, и очарован, че даже не можеше да запали цигара. Малко се надяваше да заспят така прегърнати и да се събудят от розовото сияние на изгрева.

Но няколко минути по-късно Серена се отдръпна и каза:

— По-добре да се прибирам, преди да съм заспала. Скоро ще се видим, нали? — тя се наведе и го целуна по бузата, а косата й го погъделичка по ухото и той трепна.

Той кимна. Трябва ли да си тръгваш? Беше го страх да си отвори устата, за да не се изпусне да каже това, което избягваше цяла вечер. Обичам те. Все още се боеше, че ще я отблъсне.

Проследи с поглед как прекосява улицата, а бледата й коса се развява след нея. Портиерът отвори вратата и тя изчезна вътре.



Серена се качваше с асансьора и си играеше с ключовете в джоба на платото. Само до преди няколко седмици в петък вечер тя щеше да си е у дома, да гледа телевизия и да се самосъжалява. Колко щастлива беше, че се е сприятелила с Дан.



Дан поседя на стъпалата на музея още няколко минути, докато светлините на последния етаж останаха включени. Представи си как Серена изува ботушите си в коридора и мята палтото си на някой стол, така че прислужницата да го прибере. Как се преоблича в дълга, бяла, копринена наметка, как сяда пред позлатено огледало и реше косите си, като принцеса от някоя приказка. Дан докосна долната си устна с показалеца. Наистина ли се бяха целунали? Толкова пъти го беше правил на сън, че му беше трудно да повярва, че се е случило наистина.

Той се изправи, потърка очи и се протегна. Наистина се чувстваше много добре. Всичко това беше малко смешно — изведнъж той се превърна в момчето, за което мразеше да чете в книгите. Най-щастливото момче на света.

Втори удар!

— Не виждам защо трябва да ходиш в „Браун“ същият уикенд, в който аз ще ходя в Йеил — викна Блеър от банята. В това време Нейт се беше опънал на леглото й и размахваше един от нейните колани, за да може Кити Минки, синята руска котка на Блеър, да го гони. Светлините бяха загасени, а на тяхно място блестяха свещи, от уредбата се чуваше Мейси Грей, а Нейт беше гол до кръста.

— Нейт? — нетърпеливо повтори Блеър. Тя беше започнала да се съблича и да трупа дрехите си на купчина в банята. Беше запланувала да прекарат уикенда заедно в Ню Хейвън. Можеха да наемат кола и да отседнат в романтичен хотел със закуска в леглото, все едно бяха на меден месец.

— Аха — отговори най-накрая той — Ами не знам. Предполагам, че това е датата, която са определили от „Браун“. Съжалявам. — Той издърпа колана измежду лапите на котката и го завъртя над главата й, като така я уплаши, че тя се завря в гардероба. След това се обърна по гръб, загледа се безцелно в тавана, и зачака.

Миналият път, когато за малко да го направят, Нейт призна на Блеър, че вече го е правил и то с най-добрата й приятелка — Серена, през лятото преди тя да замине за пансион. Някак му се стори много гадно да го направят, без Блеър да знае, че А) не му е за първи път и Б) го беше направил с бившата й най-добра приятелка. Естествено, веднага след като си беше признал, на Блеър хич не й беше до секс. Та тя беше бясна.

Слава Богу, всичко това вече беше зад гърба им. Така де, почти всичко.

Блеър приключи със закопчаването на новите си обувки на Маноло Бланик и се напръска с парфюм. След това затвори очи и преброи до три. Едно, две, три. През тези кратки секунди тя си представи филм за това как тя и Нейт прекарват невероятна нощ заедно. Те бяха заедно от деца и някак предопределени да са винаги заедно и да се отдадат изцяло един на друг. Отвори очи и прокара четката през косата си още веднъж, след което си хвърли последен поглед в огледалото. Да, изглеждаше уверена и готова. Изглеждаше като човек, който винаги получава каквото пожелае. Тя беше момичето, което ще учи в Йеил и щеше да се омъжи за момчето от въображаемия й филм. Е, да, де само ако ноздрите й не бяха толкова големи, а гърдите толкова малки, но все тая.