Сесили Зигесар - Знаете, че ме обичате

Бутна вратата на банята.

Нейт я погледна и се изненада, че веднага се възбуди. Сигурно от шампанското или от пържолата. Затвори очи и ги отвори веднага. Не, тя наистина изглеждаше много добре. Протегна ръка да хване нейната и я придърпа на леглото до себе си. Те се целунаха, а устните и езиците им играеха същата игра, която повтаряха вече две години. Да, но този път играта нямаше да бъде като четири часа „Монополи“, което накрая ти писва и го зарязваш. Този път играта щеше да продължи, докато играчите изкупят всяко парче площ, до което могат да се докопат.

Блеър затвори очи и си представи, че е Одри Хепбърн в „Следобедна любов“. Тя обожаваше стари филми, особено с Одри Хепбърн в главната роля. В тези филми не можеш да видиш как героите правят секс, любовните сцени винаги бяха романтични и направени с вкус, с множество чувствени целувки, страхотни тоалети и много яки прически. Блеър се опита да държи раменете си ниско, а врата опънат нагоре, за да се чувства висока, стройна и чувствена в прегръдките на Нейт.

Без да иска Нейт я ръгна с лакът в ребрата.

— Ауу — изпъшка Блеър и се отдръпна. Не искаше да прозвучи все едно се е уплашила, но това беше действителността. Кари Грант никога не беше ръгал Одри Хепбърн в ребрата, дори и случайно. Във филмите той я третираше като китайска порцеланова кукла.

— Извинявай — измърмори Нейт и й подаде възглавница, така че главата и раменете й да се удобно настанени. Тя повдигна глава и разпръсна красиво косата си по възглавницата, след което се надигна отново и ухапа Нейт по рамото, оставяйки му белег от зъби с формата на буквата „о“.

— Това получаваш задето ми причини болка — каза тя, пърхайки с мигли.

— Обещавам да съм внимателен — отговори той сериозно, а ръката му се плъзна по хълбока и надолу по бедрото й.

Блеър пое дълбоко въздух и се опита да отпусне всеки мускул по тялото си. Но това не приличаше на нито една любовна сцена от всичките й любими филми. Тя не беше си представяла, че може да е толкова истинско и в същото време толкова странно.

Реалността е далеч от това, което виждаш по филмите, но поне трябва да е приятно.

Той я целуваше нежно, а тя сложи ръка на врата му и вдиша познатия аромат. Събрала смелост, тя посегна с другата ръка към колана му и започна да го разкопчава.

— Заяжда — каза и се изчерви пред възела от кожа и метал. Никога досега не се беше чувствала толкова некоординирана.

— Остави на мен — предложи Нейт. Той бързо разкопча колана, докато Блеър хвърли един поглед на стаята си и се загледа в един стар маслен портрет на баба си, като млада с кошница с розови листа. Внезапно се почувства твърде гола.

Погледът й се върна на Нейт, който смъкна панталоните си и ги изрита настрани. Дъното на карираните му червено-бели боксерки стърчеше като палатка.

Тя пое дълбоко въздух.

В този момент входната врата се отвори и затвори с трясък.

— Ехоо, има ли някой вкъщи? — разнесе се гласът на майка й.

И двамата с Нейт замръзнаха на място. Майката на Блеър и новото й гадже Сайръс бяха отишли на опера и не трябваше да се приберат поне още няколко часа.

— Блеър, скъпа? Тук ли си? Двамата със Сайръс искаме да ти кажем нещо вълнуващо!

— Блеър? — отекна гласа на Сайръс.

Блеър избута Нейт настрани и придърпа кувертюрата върху себе си.

— Какво ще правим? — попита той, като мушна ръката си под завивката и докосна стомаха й.

Опа, грешно движение, никога не пипай стомаха на момиче, ако не те е помолила преди това. Иначе я караш да се чувства дебела.

Блеър се отдръпна инстинктивно и стъпи на пода.

— Блеър? Може ли да вляза за минутка? Важно е! — чу се гласа на майка й точно пред вратата.

Уоу.

— Чакай! — викна Блеър и се шмугна в килера, където намъкна чифт къси панталони. — Обличай се — изсъска тя на Нейт. Свали с ритник обувките си и облече старата тениска на баща си, спомен от Йеил. Нейт обу панталоните си и закопча колана. Втори дубъл на секса — неуспешен.

— Готов ли си? — прошепна тя.

Нейт кимна с глава, безкрайно разочарован.

Блеър отвори вратата и завари майка си в коридора. На лицето й бе изписана голяма усмивка, а бузите й бяха зачервени от виното и вълнението.

— Забелязваш ли нещо различно? — запита тя и размаха лявата си ръка във въздуха. На четвъртия й пръст се мъдреше пръстен с огромен диамант в златен обков. Всъщност изглеждаше като традиционен годежен пръстен, само че беше четири пъти по-голям. Абе, беше смешен.

Блеър се блещеше в огромното нещо, подпряна на вратата на стаята си и усещаше дъха на Нейт зад ухото си, но никой от тях не продума.

— Сайръс ме помоли да се омъжа за него! Не е ли чудесно? — възкликна майка й.

Блеър не можеше да повярва на ушите си.

Сайръс Роуз беше оплешивяващ мъж на средна възраст със смешен щръкнал мустак, носеше златна гривна и раирани костюми с двойно закопчаване. Бяха се срещнали миналата пролет в „Сакс“, в отдела за козметика. Той търсел парфюм за майка си, а Елинор предложила да му помогне. Блеър си спомни как, когато се прибра, тя каза нещо от сорта „Дори му дадох телефонния си номер“, от което на Блеър й се обърнаха червата. И за да станат нещата още по-гадни, Сайръс се обади, и не спря да се обажда, докато сега, те щяха да се женят.

Тогава по коридора се зададе и Сайръс.

— К’во ще кажеш, Блеър? — намигна й той. Беше облечен в син костюм с двойно закопчаване и лъскави черни обувки, а лицето му беше червено. Коремът му стърчеше напред, а очите му бяха изцъклени като на риба-балон. Той потърка самодоволно дебелите си, космати, отрупани в злато ръце една в друга.

Нейният нов доведен баща. Стомахът й отново се обърна. Е, толкова за изгубването на девствеността й от момчето, което обичаше. Филмът на нейния живот започваше да прилича на трагедия, че даже и малко на абсурд.

Блеър сви устни и целуна лаконично майка си по бузата:

— Поздравления, мамо!

— Ей т’ва е сладурана — прогърмя Сайръс.

— Поздравления, г-жо Уолдорф — каза и Нейт, като заобиколи Блеър.

Той се почувства доста странно в центъра на толкова интимен семеен момент. Не можеше ли Блеър да каже на майка си да изчака до сутринта и тогава да говорят?

А г-жа Уолдорф продължаваше да го прегръща:

— Не е ли прекрасно?

Нейт не беше много сигурен.

Блеър въздъхна отчаяно и тръгна надолу по коридора, за да поздрави Сайръс. Той вонеше на синьо сирене и пот, а от носа му стърчаха косми. Направо не й се искаше да повярва, че това ще бъде доведеният й баща.

— Много се радвам за теб Сайръс — сковано каза Блеър. Тя се изправи на пръсти и постави гладката си буза до устата му.

— Ние сме най-щастливите хора на света — отговори той и я млясна по бузата, оставяйки мокро петно.

Блеър, обаче, никак не се чувстваше щастлива.

Най-накрая пускайки Нейт, Елинор добави:

— И най-хубавата част е, че ще го направим бързо, в съботата след Деня на Благодарността. Което е точно след три седмици.

Блеър я гледаше и не вярваше на ушите си. Тя спря да мига и се замисли. Съботата след Деня на Благодарността? Но това беше рожденият й ден, седемнадесетият й рожден ден.

— Ще го направим в „Сейнт Клеър“ с много шаферки — моите сестри и твоите приятелки, а ти скъпа, разбира се, ще си ми кума. Така ще ми помогнеш с подготовката, а това предполага страхотни забавления. Толкова много обичам сватбите — каза майка й без дори да си поеме дъх.

— Добре, да кажа ли на татко? — попита Блеър с глас, лишен от всякаква емоция.

Майка й не отговори веднага, а се замисли:

— А, как е баща ти? — каза тя най-накрая, все още широко усмихната, защото нищо не можеше да помрачи радостта й.

— Супер, подари ми чифт обувки и страхотна торта — отговори Блеър като вдигна рамене.

— Торта? — намеси се въодушевено Сайръс.

Прасе, помисли си Блеър. Баща й поне се беше постарал да направи парти за рождения й ден, защото явно истинският нямаше да бъде особено забавен:

— Съжалявам, че не донесох малко вкъщи, просто забравих.

Елинор прокара ръце по бедрата си и каза, поглеждайки към Сайръс:

— Е, аз не мога да си позволя да ям торта, булката трябва да следи за теглото си!

— Мамо?

— Да, мила?

— Имаш ли нещо против аз и Нейт да се върнем в стаята ми и да погледаме телевизия?

— О, но разбира се, че не, отивайте — каза тя и погледна към Нейт с разбиране.

Сайръс им намигна:

— Лека, Блеър! Лека нощ, Нейт!

— Лека нощ, г-н Роуз — отговори Нейт и последва Блеър в спалнята й.

В секундата, в която Нейт затвори вратата, Блеър се хвърли на кревата и зарови лице във възглавницата си.

— О, стига Блеър, Сайръс е окей. Искам да кажа, че можеше и да е по-зле? Можеше да е някакъв гадняр, нали? — каза Нейт, седнал на ръба на леглото, докато й масажираше краката.

— Но той е абсолютен гадняр. Мразя го! — промърмори тя и й се прииска Нейт да я остави сама, за да страда. Никой не можеше да я разбере, дори и той.

Той легна до нея и започна да гали косата й.

— Аз гадняр ли съм?

— Не.

— Мразиш ли ме?

— Не — каза тя и се зави с кувертюрата.

— Ела тук — каза той и я гушна.

Придърпа я към себе си и пъхна ръка под тениската й с надежда да се върнат към това, което правеха, преди да ги прекъснат. Целуна я нежно по врата.

Тя затвори очи и се опита да се отпусне. Можеше да го направи, можеше да прави секс и да получи милиони оргазми, въпреки че майка й и Сайръс бяха в съседната стая. Защо не?

Може би, защото не й стискаше. Тя толкова държеше първият й път да е перфектен, а този момент беше всичко друго, но не и перфектен. А най-вероятно майка й и Сайръс правеха точно това в тяхната спалня. Самата мисъл я караше да се чувства, сякаш милиони ларви прояждат кожата й.

Това не беше правилно, всичко беше с главата надолу. Животът й се превръщаше в тотален провал.

Блеър се отдръпна от Нейт и зарови глава във възглавницата:

— Съжалявам — промълви, макар да не съжаляваше особено. Моментът обаче не беше подходящ за плътски удоволствия. Блеър се чувстваше като Жана Д’арк, изиграна от Ингрид Бергман в едноименния филм — една красива, недостъпна мъченица.

Нейт продължи да гали косата й и да масажира гърба й с надеждата, че тя ще промени решението си, но Блеър упорито държеше лицето си притисната във възглавницата. Е, Нейт нямаше как да не се запита дали тя изобщо беше решила да го направят.

Няколко минути по-късно спря да я докосва и стана от леглото. Беше станало късно, а той бе уморен и отегчен.

— Трябва да се прибирам.

Блеър се престори, че не го чува, защото беше твърде запленена от драмата на собственото си страдание.

— Обади ми се — добави Нейт и си тръгна.