Серена прибра краката си до брадичката и се покри с кувертюрата:

— Какво става?

— Преди малко се обади Елинор Уолдорф и познай какво?

Серена извъртя очи при този несполучлив опит на майка ида вкара съспенс в ситуацията и попита:

— Какво?

— Ще се омъжва.

— За този тип Сайръс ли?

— Разбира се, че за кого другиго? — поинтересува се майка й докато изтръска няколко въображаеми трохи от пеньоара си.

— Откъде да знам — отговори Серена и се замисли как ли Блеър е понесла новината. Най-вероятно, не много добре. Въпреки че напоследък Блеър не се държеше много мило с нея, Серена все още й съчувстваше.

— По-необичайното е, че ще го направят много набързо? — продължи г-жа Ван дер Удсен и щракна с отрупаните си с бижута пръсти.

— Какво искаш да кажеш? — попита Серена.

— В уикенда след Деня на Благодарността — прошепна тя и вдигна многозначително вежди, за да покаже колко необичайно е това. — Съботата след Деня на благодарността, това е датата на сватбата. Елинор те моли да й станеш шаферка. Аз съм сигурна, че Блеър ще ти обясни всичко по-подробно. Тя ще бъде кумата.

Г-жа ван дер Удсен се изправи и започна да подрежда разхвърляните шишенца от парфюм „Крийд“, малките бижутерийни кутийки на „Тифани“ и тубичките с грим „Стила“ по тоалетката на Серена.

— Майко, престани — измънка Серена и затвори очи.

Съботата след Деня на благодарността, та това беше след три седмици. И тогава Серена се сети, че това бе рожденият ден на Блеър. Горката тя — толкова обичаше рождения си ден. Това беше нейният ден, но явно не и тази година.

Какво ли щеше да е да си шаферка, когато Блеър е кумата? Дали щеше да й даде да облече рокля, която няма да й става? Или щеше да разлее шампанско върху нея? Или щеше да я накара да измине пътя до олтара с Чък Бас, най-гнусния тип в обкръжението им? Ситуацията беше твърде странна и трудна за преценяване?

Майка й се върна, седна отново на кревата й и започна да я гали по косата:

— Какво има, миличка? Мислех, че ще се зарадваш да бъдеш шаферка — притеснено запита тя.

— Просто имам главоболие, това е — каза Серена и отвори очи, след това въздъхна, уви се хубаво и допълни: — Мисля, че просто ще полежа малко и ще погледам телевизия, става ли?

— Добре, ще изпратя Деби да ти донесе кафе и сок, и мисля, че е купила кроасани — каза майка й и я потупа по крака.

— Благодаря, мамо.

Майка й стана и отиде до вратата. Там се спря, обърна се и каза с усмивка:

— Есенните сватби винаги са толкова прекрасни. Мисля, че всичко това е доста вълнуващо.

— Да, ще бъде страхотно — отговори Серена, докато наместваше възглавницата си.

Когато майка й излезе, тя се обърна на другата страна и загледа през прозореца как птиците излитат от бронзовите върхари на музея. После се пресегна за телефона и натисна бързия бутон с номера на брат си в колежа „Браун“. Когато имаше нужда от утеха, винаги натискаше първо този бутон. С другата си ръка взе дистанционното на телевизора и пусна „Николодиън“, където даваха Спъндж Боб с квадратните шорти. Тя се взира в екрана, без да го вижда и изчака четири позвънявания. На шестото брат й Ерик отговори:

— Да-а?

— Хей, защо си станал толкова рано?

— Не съм — каза той и се разкашля. — По дяволите.

— Извинявай, да не си имал тежка нощ? — засмя се Серена.

В отговор Ерик изръмжа.

— Обаждам ти се, понеже тъкмо научих, че майката на Блеър се омъжва за тоя тип Сайръс. Даже не мисля, че се познават от отдавна. Както и да е, тя иска да стана шаферка, а Блеър е кумата, което значи… Не знам какво значи, но съм убедена, че ще е гадно.

Тя изчака Ерик да отреагира, но не чу нищо.

— Май имаш страхотен махмурлук и не ти се говори за това, а? — продължи тя.

— Нещо такова.

— Добре, ще ти се обадя по-късно — отвърна Серена, разочарована от изхода. — А, и мислех да ти погостувам скоро, може би следващата седмица?

— Добре — прозина се той.

— Чао — каза тя и затвори.

Измъкна се от завивките, стана и се запъти към банята, където загледа отражението си в огледалото. Сивите й боксери висяха, а тениската и с г-н Мехур се беше усукала на раменете. Русата й коса беше полепнала на врата й, а по устата й се виждаше засъхнала слюнка.

Но разбира се, тя въпреки всичко изглеждаше секси.

— Грозница — каза Серена на отражението си и посегна към четката за зъби. Докато миеше зъбите си, тя мислеше за Ерик. Въпреки че той май купонясваше повече от нея, някак беше успял да се задържи в пансиона и от там беше отишъл директно в колежа „Браун“. Ерик беше добрият син, а тя лошата дъщеря. Всичко беше толкова несправедливо.

Тя решително сбърчи вежди, докато търкаше кътните си зъби.

И какво като я бяха изритали от пансиона? Оценките й бяха посредствени и единственото й извънкласно занимание беше странният филм, който беше направила за фестивала на „Констънс Билард“. Там щеше да покаже на всички, че не е толкова лоша, колкото си мислят. Щеше да постигне тази цел, като влезе в добро училище като „Браун“ и стане някой.

Не че сега беше никой. Тя беше момичето, което всички помнят, момичето, което всички мразят и обичат. Момичето, на което не му се налагаше да се старае да блесне, защото вече блестеше по-ярко от останалите.

Изплю остатъка от паста в мивката. Да, определено ще отиде до „Браун“ следващата седмица, дори да е напразно. Може пък да й излезе късметът, както обикновено ставаше.

Един късметлия и един самотник

— Изрод — прошепна Джени Хъмфри на отражението си.

Тя стоеше пред огледалото и се опитваше да издуе стомаха си възможно най-много, но не можеше да го изравни с гърдите си, които бяха огромни за деветокласничка. Розовата й нощничка се спускаше палатковидно от гърдите, скривайки изпъкналият й корем и късите й крака. За разлика от Серена ван дер Удсен, момичето от последната година в „Констънс Билард“, което боготвореше, тя беше пораснала настрани вместо нагоре. Отгоре на всичко гърдите на Джени скриваха всякаква надежда за нея да прилича дори и малко на Серена. Те бяха проклятието на нейното съществуване.

Джени издиша поетия въздух и изхлузи нощницата през главата си, за да може да пробва новата блуза, което си беше купила от „Ърбън аутфитърс“ предния ден. Намъкна я през глава и се погледна. Сега вече нямаше две огромни гърди, а една ужасно голяма буца, изглеждаше направо деформирана.

Джени прибра къдравата си коса зад ушите и обърна гръб на огледалото с отвращение. После се намъкна в чифт панталони с емблемата на училището си и тръгна към кухнята, за да си направи чай. В същото време брат й Дан излизаше от своята стая. Сутрин той винаги изглеждаше страшно, с разрошена коса и мътен поглед. Но днес очите му изглеждаха големи и бистри, все едно е станал рано и вече е изпил дозата си кафе за сутринта.

— Е? — запита Джени като влязоха в кухнята.

Тя проследи с поглед как си прави кафе с гореща вода от кранчето на чешмата. Дан никога не беше претенциозен щом ставаше дума за кафе. Стоеше до мивката и бъркаше кафявата смес, загледан в кръговете, които тя образуваше.

— Знам, че си излизал със Серена снощи — каза тя нетърпеливо и скръсти ръце. — Е, как беше? Страхотно? С какво беше облечена? Какво правихте? Какво каза тя?

Дан отпи от кафето си. Джени винаги се въодушевяваше, щом станеше дума за Серена, а той обичаше да я дразни.

— О, хайде де, кажи ми нещо. Какво правихте? — настоя Джени.

— Ядохме сладолед — вдигна рамене Дан.

— Уау, страшна среща — възкликна Джени и сложи ръце на кръста си.

Дан само се усмихна, хич не му пукаше дали сестра му ще се побърка. Той нямаше да каже и дума за предишната вечер. Тя беше твърде ценна за него, особено частта с целувките. Всъщност той току-що беше написал поема за това, за да може да го запази като спомен завинаги. Беше я озаглавил „Сладост“.

— И какво още? Какво правихте? За какво си говорехте? — продължаваше да упорства Джени.

Дан допълни чашата си с още гореща вода и продума:

— Ми не знам… — и телефонът иззвъня.

И двамата с Джени скочиха да вдигнат, но Дан беше по-бърз.

— Здравей, Дан. Серена е.

Дан притисна телефонната слушалка до ухото си, излезе от кухнята и седна край прозореца. През прашното стъкло се виждаха деца с ролкови кънки в парка Ривърсайд, а есенното слънце блестеше ярко над река Хъдсън. Той пое дълбоко въздух, за да се успокои.

— Здравей.

— Слушай, знам, че е малко странно да те моля, но ще съм шаферка на една сватба след три седмици и се чудех дали би искал да дойдеш с мен, като мой кавалер?

— Разбира се — прекъсна я той, преди да си е завършила мисълта.

— Става дума за сватбата на майката на Блеър Уолдорф, онова момиче, с което дружах?

— Няма проблем — каза Дан. По всичко личеше, че Серена не само искаше той да отиде с нея, но се нуждаеше от това, за нещо като морална подкрепа. Този факт го накара да се чувства важен и го окуражи. Той сниши гласа си до едва доловим шепот, за да не може Джени да го чуе:

— Наистина бих искал да дойда с теб до „Браун“, ако може.

— Естествено — Серена направи пауза, — мисля да отида този петък след училище, понеже в петък учим до обяд, а вие?

Всичко прозвуча така сякаш е забравила, че тя го е помолила да отиде с нея, но Дан реши да не се замисля за това.

— В петък съм на училище до два.

— Окей, значи да се видим на централната гара. Смятам да хвана влак до вилата ни в Риджфийлд, а от там ще взема колата на иконома — каза тя.

— Звучи добре.

— Ще бъде страхотно, благодаря, че се съгласи да дойдеш с мен на сватбата. Може би ще е весело — каза тя малко по-ентусиазирано, отколкото трябваше.

— Надявам се — отговори той. Не му беше ясно как е възможно да не е забавно с нея. Проблемът му беше да намери някакви подходящи дрехи, в крайна сметка, беше добра идея да запази онзи смокинг, който бе купил от „Барнис“.

— Упс, трябва да затварям. Прислужницата ме вика да ходя да си изям закуската. Хайде, ще ти звънна по-натам, за да си направим планове за уикенда, става ли? — каза Серена.

— Става.

— Чао.

— Чао — каза той и побърза да затвори, преди да е казал нещо друго. Обичам те.

— Тя беше, нали? — попита Джени, когато той се върна в кухнята.

Дан сгърчи рамене.

— Какво каза?

— Нищо.

— Да, бе, да, ти шепнеше — обвини го Джени.

Дан взе едно маслено хлебче от хартиената торбичка на кухненския плот и започна да го разглежда. Голяма изненада — беше мухлясало. Баща им определено не беше най-добрият домакин на света. Наистина бе много трудно да се сетиш да напазаруваш или да излъскаш пода, когато си зает с есе за това защо някакъв си поет, когото никой не е чувал, е следващият Алън Гинзбърг. През по-голямата част от времето Дан и Джени караха на доставена по домовете китайска храна.

Дан изхвърли пликчето с мухлясали хлебчета и намери неотворен чипс в един от шкафовете. Той разкъса пакета и завря цяла шепа чипс в устата си. По-добре това, отколкото нищо.

Джени направи физиономия:

— Наистина ли трябва да си толкова дразнещ идиот? Вече знам, че Серена ти се обади. Защо просто не ми кажеш какво ти каза?

— Покани ме да отида на една сватба с нея. Майката на Блеър Уолдорф се омъжва и Серена ще е шаферка. Просто иска да ида с нея — обясни Дан.

— Ще ходиш на сватбата на г-жа Уолдорф? Къде ще бъде? — задъха се Джени.

— Не знам, не попитах — повдигна рамене Дан.