Сюзън Филипс - Знойни сънища

Колкото до Кал, в живота му се бе появила една изключително умна жена на име доктор Джейн Дарлингтън и семейството им вече имаше второ бебе, осеммесечната Роузи, една синеока сладурана, която отсега въртеше всички около себе си на малкия си пръст.

Никой от тях обаче не беше преживял трагедията толкова тежко, колкото Гейб. Понякога на Етън му беше трудно да си припомни благия церител, който някога бе брат му. През детството им все някъде в домакинството им се намираше по някое наранено животно: птица със счупено крило в кухнята, бездомно куче, което бе лекувано в гаража, бебе скункс, прекалено малък, за да оживее сам, скрит в килера до спалнята на Гейб.

През целия си живот Гейб бе мечтал да стане ветеринар и никога и през ум не му бе минавало, че един ден ще бъде мултимилионер. Неочакваното му забогатяване бе развеселило всички в семейството, тъй като Гейб бе всеизвестен с безразличието си към парите. Всичко стана съвсем случайно.

Любопитството на Гейб бе безкрайно и той винаги бе обичал да поправя или просто да човърка нещо. Няколко години след като бе отворил ветеринарния си кабинет във вътрешността на Джорджия, той бе разработил специализирана ортопедична шина, която използваше за лечението на един кон от чистокръвна порода, собственост на местен коняр. Шината бе дала толкова добър ефект, че бързо бе възприета от заможните хора от областта, които се занимаваха с отглеждане на коне, и Гейб бе натрупал цяло състояние от патента.

Винаги бе бил най-трудният от тримата братя. Докато Кал бе агресивен и конфликтен, бързо се палеше и също толкова бързо прощаваше, Гейб пазеше чувствата си дълбоко в себе си. И въпреки това той бе първия човек, при когото отиваше Етън, когато се бе наранявал като дете. Спокойният му глас и малко ленивите му движения можеха да успокоят едно развълнувано дете по същия начин, по който успокояваха и някое изплашено животно. Но сега неговият благ и спокоен брат се бе превърнал в кисел, циничен самотник.

Етън бе откъснат от мислите си от пристигането на Лора Делапино, най-новата разведена жена в града. Беше наметнала тънка зеленикава блуза върху черната си фланелка, която носеше в комбинация с прилепнали по нея бели къси панталони. Дългите й нокти бяха лакирани със същото червено, с което и ноктите на краката й, видими през ремъчетата на сребърните й сандалки. Гърдите й бяха разкошни, краката й — безкрайни, косата — бухнала и дълга. Тя просто излъчваше секс и на Етън много му се искаше да опита от него.

Лора Делапино се наведе, за да каже нещо на малката си щерка, и той видя очертанията на дантелени бикини под стегнатите й бели панталонки. Изведнъж почувства, че нещо започна да му пари в слабините. Гърдите на Лора напираха под памучната й фланелка, докато стоеше наведена напред, разглеждайки рисунката на дъщеря си. По дяволите! Явно безбрачието не беше за него.

Той си спомни онези луди времена, когато бе двадесетинагодишен. Красивите, предизвикателни жени, нощите, изпълнени с горещ, освободен от всякакви задръжки секс — как правеха абсолютно всичко, което им дойде на ума. О, Господи…

Не искаше да мисли повече за това. Как би могъл да се наслаждава на тялото на Лора, след като Бог му забраняваше това? Извърна се настрани, искаше му се да може да съветва тийнейджърите по въпросите на безбрачието, да проповядва светостта на брачния обет, без самият той да изпълнява тези канони, но това просто не беше присъщо за него.

Той поздрави Трейси Лонгбен и Сара Къртис, и с двете беше връстник, след това изказа съчувствието си на Остин Лонгбен заради счупената му китка и се възхити на новите розови маратонки на Тейлър Къртис. С крайчеца на окото си забеляза, че най-отстрани самотно е застанал Едуард Сноупс.

Стоун, напомни си той, не Сноупс. Фамилното име на момчето бе официално променено. Жалко, че Рейчъл не бе направила нещо и за първото му име. Защо ли не го наричаше Еди или Тед?

Почувства, че нещо гризе съвестта му. Момчето беше вече за трети ден в детската градина, а Етън дори веднъж не се бе приближил до него. В края на краищата не беше грешка на Едуард това, че родителите му са измамници, и Етън нямаше никакво основание да го пренебрегва, ако се изключи безпочвения му гняв.

Спомни си за вчерашното телефонно обаждане на Керъл Денис. Неговият гняв беше нищо в сравнение с нейния. Беше бясна, че е разрешил на Рейчъл да остане във вилата на Ани, а той пък не искаше да замесва Гейб във всичко това, затова и не й каза, че това е било решение на брат му.

Беше се опитал да разговаря спокойно с нея, меко напомняйки й, че трябва да са много внимателни, когато осъждат някого, дори и да е умрял преди много време, но тя не искаше и да чуе аргументите му.

Никак не му се искаше да влиза в конфликт с Керъл. Макар религията, която тя изповядваше, да бе по-ограничителна от неговата, това бе една дълбоко набожна жена, допринесла много за доброто на града.

— Ако й разрешите да остане по-дълго в тази къща, пасторе — бе му казала тя, — това неминуемо ще рефлектира върху авторитета ви, а аз не мисля, че бихте желали това.

Макар че беше права, поведението й го беше подразнило.

— Е, ще гледам да се оправя някак си, ако се стигне дотам — бе отговорил той колкото може по-меко.

Сега се запъти към Едуард и му се усмихна.

— Здрасти, приятел. Как мина денят ти?

— Добре.

Детето вдигна към него големите си кафяви очи. Имаше малко лунички по кожата около носа си, но иначе бе доста хубаво хлапе и Етън реши, че го харесва.

— Имаш ли си вече приятели?

Едуард не отговори.

— Може би на другите деца ще им трябва известно време, за да свикнат с теб, но рано или късно и това ще се случи.

Момчето отново погледна към него и примигна.

— Мислиш ли, че Кристи може да е забравила да дойде да ме вземе?

— Кристи никога нищо не забравя, Едуард. На нея винаги може да се разчита.

Кристи дочу думите на Етън, тъй като точно в този момент се приближаваше откъм гърба им. Да се разчита. Това бе всичко, което значеше тя за Етън Бонър. Добрата стара Кристи Браун, на която винаги може да се разчита. Кристи ще направи това. Кристи ще се погрижи за онова.

Тя въздъхна незабележимо. А какво очакваше? Трябваше ли да се надява Етън да я гледа с очите, с които гледаше Лора Делапино само преди няколко секунди? Никак не бе вероятно. Лора бе красива и надарена и Кристи въобще не можеше да се сравнява с нея. Тя обаче си имаше своята гордост и с течение на годините се бе научила да скрива болезнената си срамежливост зад една почти брутална работоспособност. Можеше да свърши всичко, което имаше за вършене. Всичко, освен да спечели сърцето на Етън Бонър.

— Кристи!

Лицето на Едуард светна, когато я видя, и тя почувства как по тялото й се разлива топлина. Обичаше децата. Можеше да се отпусне с тях и да бъда такава, каквато е. Би предпочела да работи в детската градина, отколкото да е църковна секретарка и щеше да напусне тази работа още преди години, ако не се нуждаеше толкова отчаяно да бъде близо до Етън Бонър. След като не можеше да й бъде любовник, бе се задоволила и с това да изпълнява ролята на секретарка.

Докато приклякаше, за да се възхити на колажа, нарисуван от Едуард през деня, тя си помисли, че бе влюбена в Етън вече повече от двадесет години. Ясно си спомняше как го бе наблюдавала от прозореца на класната си стая, когато бе още третокласничка, как той излиза в междучасие с четвъртокласниците. Тогава той бе също толкова ослепителен колкото и сега, най-красивото момче, което някога бе виждала. Винаги се бе държал любезно с нея, но всъщност той се бе държал по същия начин с всички около себе си. Дори и още като дете Етън бе по-различен от останалите — по-чувствителен, по-малко склонен към закачки.

Не беше и буен, това бе характерно само за по-големия му брат. Още си спомняше деня, в който Етън се бе сбил с Д. Ж. Лоубах, един от най-големите побойници в училището, и му беше разкървавил носа. След това обаче се бе почувствал гузен и бе отишъл в дома на Д. Ж., за да се сдобрят. Последният все още обичаше да разказва тази история на срещите на дяконите.

Докато се изправяше и хващаше Едуард за ръката, тя почувства полъха на тежък, чувствен парфюм.

— Здрасти, Ет.

— Здравей, Лора.

Лора се усмихна приятелски на Кристи и тя почувства как сърцето й се свива от завист. Как бе възможно някой жени да са с такова самочувствие?

Помисли си за Рейчъл Стоун и се зачуди откъде ли извира куражът й. Въпреки всичките ужасни неща, които се разправяха в града за нея, Кристи я харесваше, дори й се възхищаваше. Беше сигурна, че никога не би имала дързостта да се изправи срещу хората по начина, по който го правеше Рейчъл.

Вече бе чула за срещата на съквартирантката си с Керъл Денис в супермаркета, а вчера Рейчъл се бе изправила и срещу Гари Прет в аптеката. Мащабите на хорската враждебност разстройваха Кристи. Тя лично не вярваше, че Рейчъл е била виновна за алчността на Дуейн Сноупс и не можеше да проумее как хора, които наричаха себе си християни, могат да са толкова враждебни и отмъстителни.

Чудеше се какво ли си мисли Рейчъл за нея. Вероятно нищо. Хората забелязваха съществуването й, само когато нещо трябваше да се свърши. През другото време тя беше като бял тапет.

— Хей, Ет — обади се в този момент Лора, — защо не наминеш тази вечер към нас да хапнем по една пържола — тя присви леко устни, сякаш за да заглади червилото си.

За частица от секундата очите на Етън се задържаха върху устата й, след което той й се усмихна по същия открит, приятелски начин, по който се усмихваше и на възрастните жени от конгрегацията си.

— О, бих дошъл с голямо удоволствие, но се налага да поработя над утрешната си проповед.

Лора настоя, но той все пак успя да отклони поканата й без кой знае какво усилие. Кристи подозираше, че той просто не може да се довери на себе си и да остане насаме с Лора.

Нещо болезнено жегна сърцето й. Етън винаги се доверяваше на себе си да остане насаме с нея.