— Мога ли поне да погледна бившата си стая?

Той се появи откъм малката стаичка, закопчавайки една дънкова риза.

— Не. Етърва ми я използва за офис, когато остава тук, и мисля, че никак няма да й хареса да се ровиш в нещата й.

— Кой ти е споменавал за ровене? Искам просто да я погледна.

— Няма да стане — той вдигна чифт чорапи от пода и напъха краката си в тях.

Докато обуваше обувките си, тя погледна към отсрещната стена, зад която се намираше банята, свързваща тази стая с нейната.

— Брат ти и жена му често ли идват тук?

— Не много често — той се изправи. — Те не харесват много тази къща.

— Тогава защо са я купили?

— Защото търсеха уединение. Живяха тук в продължение на три месеца веднага след като се ожениха, но оттогава почти не са идвали. Кал и без това все още бе в договорни отношения с Чикаго старс.

— И с какво се занимават сега?

— Той основа медицинско училище към университета на Северна Каролина, а тя преподава в него. В близко време възнамеряват да направят основен ремонт на къщата. А вие с Дуейн защо не спяхте в една и съща стая?

— Той много хъркаше.

— Престани с глупостите, Рейчъл! Мислиш ли, че можеш да го направиш? Мислиш ли, че можеш да престанеш да дрънкаш измишльотини за достатъчно дълго време, че да можем да проведем един нормален разговор? Или вече лъжеш толкова отдавна, че просто си забравила как се казва истината?

— Мога да те уверя, че аз съм една много почтена жена!

— Дрън-дрън.

— Не спяхме в една и съща стая, тъй като той не искаше да бъде съблазняван.

— Съблазняван да прави какво?

— Ти какво мислиш?

— Ти си била негова съпруга.

— Да, неговата девствена половинка.

— Но вие имате дете, Рейчъл.

— Това е цяло чудо, като се вземе предвид, че…

— Аз си мислех, че Г. Дуейн е бил някакъв жребец в леглото. Да не би да искаш да ми кажеш, че не е обичал секса?

— Напротив, много го обичаше. Но когато го прави с други жени. Съпругата му трябваше да си остане непокътната.

— Това е идиотско.

— Така е, но такъв беше и Дуейн.

Той се изхили, точно в момента, в който би могъл да покаже поне малко съчувствие.

— Хайде, Бонър! Не мога да повярвам, че ще излезеш такъв негодник и няма да ме пуснеш да погледна стаята на Едуард.

— Животът е несправедлив — той посочи с глава към вратата. — Да тръгваме.

Нямаше смисъл да спори, особено след като си беше прибрала ключа и можеше да се върне, когато е сигурна, че в къщата няма никой. Последва го в гаража, в който се намираха един огромен тъмносин мерцедес и мръсния, стар пикап на Гейб.

Тя кимна към мерцедеса.

— На брат ти ли е?

— Мой.

— Мили Боже, ти май наистина си богат!

Гейб изсумтя и се качи на пикапа. След малко вече се спускаха по алеята към вратите, украсени с молещи се ръце.

Беше почти два часа през нощта, пътят беше пуст и тя се чувстваше абсолютно изтощена. Отпусна главата си назад и си позволи няколко безценни минути на самосъжаление. Не бе помръднала и крачка напред в сравнение с момента, в който бе видяла снимката в списанието. Все още нямаше представа дали раклата се намира в къщата, но поне бе успяла да си вземе обратно ключа. След колко ли време Гейб щеше да се сети, че го е прибрала?

— По дяволите! — Гейб рязко натисна спирачките и тялото й се понесе напред.

Тесният планински път, виеш се към къщата на Ани, бе блокиран от някаква геометрична форма, висока почти два метра. Гледката бе толкова неочаквана, че мозъкът й в първия момент не можа да асимилира какво е това. Но тази парализа не продължи дълго и разумът й в крайна сметка бе принуден да идентифицира това, което виждаха очите й.

Тлеещите остатъци на огромен дървен кръст.

Девета глава

Ледена тръпка премина по гръбнака на Рейчъл.

— Запалили са този кръст, за да ме сплашат — прошепна тя.

Гейб отвори вратата на камионетката и изскочи навън. В светлината на фаровете Рейчъл го наблюдаваше как ритна кръста, който се срина на земята, разпръсквайки множество искри. С подкосени крака и тя слезе от колата. Усети, че дланите на ръцете й са влажни. Гейб взе една лопата от багажника и започна да разбива на парчета все още димящите остатъци.

— Повече ми харесва, когато ме посрещат за добре дошла с шоколадов кейк — отрони тихо тя.

— Не мисля, че е време за шеги… — Гейб започна да избутва овъглените късове към периферията на пътя.

Тя захапа силно долната си устна.

— Налага се да се шегувам, Бонър. Защото за алтернативата дори не ми се и помисля.

Ръцете му застинаха върху дръжката на лопатата, а на лицето му се появи някакво вълнение. Когато заговори, гласът му прозвуча меко и мрачно, също като нощта, която ги обграждаше отвъд светлината от фаровете.

— Как го правиш, Рейчъл? Как успяваш да вървиш напред?

Тя скръсти ръце на гърдите си. Може би причината бе в нощта и в преживяния шок от гледката на горящия кръст, но въпросът му не й се стори странен.

— Гледам да не мисля. И не разчитам на никой друг, освен на себе си.

— Господи… — той поклати глава и въздъхна.

— Господ е мъртъв, Бонър — тя се изсмя горчиво. — Още ли не си го разбрал?

— Наистина ли го вярваш?

Тя усети как нещо в нея се пречупва.

— Аз правех всичко както трябва! Живеех според правилата! Два пъти в седмицата ходех на църква, падах на колене и се молех. Съчувствах на болните, помагах на бедните! Не правех мръсотии на съседите си, а не получих абсолютно нищо срещу всички тези усилия.

— Ти да не би да бъркаш Господ с Дядо Коледа?

— Не се опитвай да ме поучаваш! Въобще не се опитвай, по дяволите!

Тя стоеше пред него в синкавобялата светлина на фаровете със свити юмруци и Гейб си помисли, че никога досега не бе виждал някого толкова ядосан и примитивен. Високата й фигура изглеждаше много крехка, а зелените й очи сякаш поглъщаха цялото й лице. Устата й бе малка, а устните й изпъкваха като узрял плод. Разрешената й коса формираше нещо като ореол около лицето й.

Би трябвало да изглежда абсурдно. Измачканата й, оклепана с боя рокля, която висеше като на закачалка върху тънката й снага, и огромните й груби обувки изглеждаха необичайно на фона на тънките й фини глезени. Но тя се държеше с такава яростна гордост, че Гейб усети как нещо го привлича към нея, нещо толкова първобитно, че той повече не можеше да му устои. Желаеше я така, както не бе желал нищо друго, освен смъртта, откакто бе загубил семейството си.

Не си спомняше кога е реагирал, но следващото нещо, което осъзна, бе, че тя се намира в ръцете му и той чувстваше тялото й с дланите си. Беше слаба и крехка, но не и пречупена по начина, по който бе пречупен той. Искаше му се да я закриля и да я чука, да я успокои и да я сломи едновременно. Хаосът от емоциите му се събра в болката, която изпитваше, задълбочавайки още повече агонията.

Тя заби нокти в мускулите на ръцете му, причинявайки му болка. Гейб я хвана за бедрата, притисна я към себе си и долени устни до нейните. Бяха меки и сладки. След това отдръпна глава назад.

— Желая те — прошепна й задъхано.

Главата й се помръдна и той разбра, че е кимнала. Бързото й съгласие изведнъж го разгневи. Хвана я за брадичката и рязко вдигна главата й нагоре, втренчвайки се в тези измъчени зелени очи.

— Още веднъж благородната Вдовица Сноупс се жертва заради детето си — процеди саркастично той. — Е, няма да стане.

Тя го изгледа с каменно лице, когато я освободи от прегръдката си. Гейб отново грабна лопатата и се зае с доразчистването на пътя. Беше казал, че няма да се държи повече по този начин с нея. След онази мрачна за душата му нощ, когато се бе опитал да я унищожи, той си бе обещал, че никога повече няма да я докосне.

— А може би това не би било саможертва…

Той я изгледа изпитателно.

— Какво искаш да кажеш?

— Ами това твое страхотно тяло — повдигна рамене тя. — Просто няма как да не го забележа.

— Не прави това, Рейчъл. Престани да се опитваш да се защитаваш като се правиш на много отворена. Просто ми кажи какво имаш предвид.

Долната й устна отново потрепери, но тя бе прекалено жилава, за да се поддаде на емоциите си. Пое си дълбоко дъх и малките й гърди за миг се откроиха под ужасно изглеждащата й рокля.

— Може би искам да знам какво означава да бъдеш с мъж, който не иска да има в леглото си светица.

Значи това беше то.

— Аз съм на двадесет и седем години и досега съм била само с един-единствен мъж, който така и не успя да ме доведе до оргазъм. Много забавно, какво ще кажеш?

На него никак не му се стори забавно. Напротив, почувства някакъв ирационален гняв.

— И сега искаш да наваксваш, така ли? А аз, се предполага, че трябва да бъда опитното свинче в сексуалното ти развитие?

Това вече бе нещо, което засегна бурния и темперамент.

— Ти си този, който ми се натресе, негодник такъв!

— Моментна слабост.

Наблюдаваше я как събира сили, за да го атакува, и никак не бе изненадан, когато на устните й се появи убийствена усмивка.

— Хей, надявам се, че не е точно така. Стига стаята да е тъмна и да не говориш, бих могла да се преструвам, че си някой друг. Може пък да ми хареса да си имам собствен жребец.

Всичкият гняв го напусна толкова бързо, колкото бързо го беше завладял. Тя наистина беше страхотна, решена на всичко, за да не отстъпи дори на сантиметър. Настроението му изведнъж се подобри и единствената причина за това бе фактът, че въпреки всичко не бе успял да я нарани.

Той хвърли лопатата обратно в багажника. По-късно, на връщане, щеше да спре и да доизчисти пътя от овъглените дървени парчета.

— Хайде, тръгваме — подкани я дрезгаво.

Ръс Скудър наблюдаваше как фаровете на пикапа на Бонър се отдалечават по посока на вилата на Глайд.

— Той я целуваше — обади се Дани Брагелмън, размърдвайки се до него.

— Да, видях.

Двамата мъже седяха в една малка горичка, на тридесетина метра от пътя, твърде далеч, за да могат да чуят какво си говорят Гейб и вдовицата Сноупс, но достатъчно близо, за да видят това, което правеха на светлината на фаровете.

След като Ръс бе подпалил кръста, двамата с Дани бяха седнали да го наблюдават как гори, докато си пиеха втория пакет от шест бири за тази нощ. Когато камионетката на Гейб се бе появила, те тъкмо се приготвяха да тръгват, но за техен късмет имаха удоволствието да видят колко разстроена бе Рейчъл Сноупс.

— Тя е курва — каза Ръс. — Знаех, че е курва още първия път, когато я видях.

Всъщност не беше знаел нищо подобно. Навремето, когато работеше като охранител в „Храма“, той я бе виждал предимно с детето й. Винаги се държеше добре с него и той дори я бе харесвал. Но това бе преди светът около него да рухне.

В началото всичко бе страхотно за Ръс. Човекът, който отговаряше за охраната на „Храма“, го бе наел да бъде неговата дясна ръка. Докато Ръс охраняваше Г. Дуейн и отговаряше за сигурността в сградата, той се чувстваше така, сякаш най-после вършеше нещо важно и хората от Салвейшън бяха престанали да гледат на него като на неудачник.

Но когато Г. Дуейн се провали, той повлече със себе си и Ръс. Никой не искаше да го вземе на работа, тъй като всички го свързваха с „Храма“, а, от друга страна, семейството му бе тук, не можеше да избяга нанякъде и затова се чувстваше като в капан. В крайна сметка жена му го изхвърли от къщи — в последно време дори не му позволяваше да вижда и детето — и целият му живот бе станал един ад.

— Братле, мисля, че добре я подредихме — обади се Дани.

Дани Брагелмън бе единствения приятел, който бе останал на Ръс, и бе по-голям неудачник дори и от него. Дани притежаваше навика да се хили в най-неподходящия възможен момент и да се хваща за пакета на публични места, но пък имаше постоянна работа при Амоко и Ръс можеше да взема от него пари назаем. Освен това можеше да навие Дани почти за всичко, включително и да му помогне за кръста тази нощ.

Ръсел искаше Рейчъл Сноупс да се разкара оттук и се надяваше, че гледката на горящия кръст я е изплашила достатъчно много. Тази жена бе неразделна част от „Храма“ и той не можеше да понесе факта, че се е върнала тук, сякаш нищо не е било, не и след всичко, което се беше случило с него. А фактът, че Гейб Бонър й беше дал бившата работа на Ръс бе капката, която наистина преля чашата на търпението му. През изминалата седмица не беше мислил за нищо друго, освен за това.

Ръс се бе пазарил да работи за Гейб веднага след като последният бе купил киното. Беше много шибана работа, най-вече понеже Гейб бе винаги кисел и груб. Беше го уволнил след две седмици, и само заради няколко закъснения. Гад.

— Определено добре я подредихме — повтори като латерна Дани, почесвайки се по слабините. — Мислиш ли, че сега, когато знае, че никой не я ще тука, тази курва ще се разкара?