— Ако не го направи, ще съжалява — процеди Ръс.



Три дни по-късно Рейчъл боядисваше висилката на детската площадка със синя антикорозионна боя, а погледът й непрекъснато се отклоняваше към покрива на снекбара, където Гейб бе зает с поставянето на катранена хартия. Бе съблякъл ризата си и бе завързал около главата си червена кърпа. Потта по гърдите му блестеше на слънчевите лъчи.

Почувства как устата й пресъхва, докато наблюдаваше силните мускули на гърба и ръцете му — много добре оформени и стегнати. Искаше й се да прокара пръсти по тях, нищо че бяха потънали в пот.

Може би причината бе в храната. Откакто бе започнала да се храни нормално, тялото й отново се беше върнало към живот. Вероятно затова не можеше да се нагледа на Гейб. Явно бе от храната.

Потопи четката в легена с боята и реши, че трябва да престане да се самозаблуждава. Онази прегръдка, която бяха споделили там, на пътя, бе променила нещо между тях. Оттогава винаги когато бяха близо един до друг, въздухът сякаш бе изпълнен със сексуално напрежение. Правеха всичко възможно да се избягват, но напрежението си оставаше.

Беше й горещо и тя разкопча още едно копче в горната част на тъмнозеления си домашен халат. Кристи бе открила няколко кутии със старомодни халати, прибрани в един шкаф в шивалнята, и ги бе предложила на Рейчъл, която с благодарност ги прие. В комбинация с тромавите й черни оксфордки те изглеждаха почти модерни и тя бе предоволна да попълни изключително оскъдния си гардероб, без да похарчи дори и пени. И въпреки всичко не можеше да спре да си мисли как ли би реагирала Ани Глайд, ако разбереше, че печално известната вдовица Сноупс носи старите й дрехи.

В момента обаче тази домашна рокля направо й действаше задушаващо. Или може би причината бе гледката на мускулите на Гейб, изпъкнали под тежестта на една голяма ролка катранена хартия. Той се спря за малко и ръката й застина върху четката. Видя го как потърква гърди с опакото на ръката си и поглежда към нея. Беше твърде далеч, за да може да види очите му, но въпреки това почувства как опипват тялото й като сребърен дим.

Кожата й настръхна и двамата отместиха погледите си. С мрачна решителност тя отново насочи вниманието си към боядисването. През останалата част от следобеда Рейчъл си наложи да мисли по-малко за похот и повече за това как ще проникне отново в бившия си дом и ще открие раклата на Кенеди.



Ръката на Рейчъл застина върху дървената лъжица, с която разбъркваше домашната маринара, която щеше да бъде вечерята им за днес. Беше предполагала, че ще чуе нещо неприятно, но не очакваше да е чак толкова ужасно.

— Загинаха на място — Кристи вдигна очи от марулята, която режеше в една дълбока бледорозова купа. — Беше ужасно.

Погледът на Рейчъл се замъгли от напиращите в очите й сълзи. Нямаше нищо чудно в това, че Гейб е толкова кисел.

— Джейми бе само на пет години — продължи Кристи с треперещ глас. — Беше миниатюрно копие на Гейб. Двамата бяха неразделни. Чери също бе великолепна. Оттогава Гейб не е същия човек.

В продължение на няколко секунди Рейчъл спря да диша. Не можеше да си представи мащабите на мъката, която изпитваше Гейб, и цялата й душа бе изпълнена със съчувствие към него.

— Има ли някой вкъщи?

При звука на гласа на Етън Бонър, Кристи изтърва ножа, който държеше в ръката си. Пое си дълбоко дъх, бързо го взе и отново го изтърва.

Рейчъл бе толкова развълнувана от това, което бе научила току-що, че й отне известно време, за да си даде сметка за странното поведение на Кристи. Етън й бе началник и тя го виждаше всеки ден. Защо тогава бе реагирала по този начин?

Съквартирантката й си оставаше загадка за нея. Едуард я обожаваше и чувствата им бяха взаимни, но иначе Кристи бе толкова затворена и потайна, че Рейчъл така и не бе успяла да си състави някаква ясна представа за личността, която се криеше зад тази сива и много ефективна фасада.

Кристи така и не отговори на почукването на Етън, затова Рейчъл му извика да влезе. С крайчеца на окото си видя как Кристи отново си поема дълбоко дъх и се превръща в познатата спокойна и затворена жена, която върши всичко толкова добре.

— Тъкмо се приготвяхме да вечеряме, Етън — каза тя, когато свещеникът се появи на вратата на кухнята. — Искаш ли да хапнеш с нас?

— Ами-и… Май не бива — той кимна хладно на Рейчъл.

Тя огледа светлосинята му оксфордска риза, грижливо запасана в чифт бежови панталони, които имаха ръб не по-малко остър от нож. Русата му коса бе идеално подстригана, нито много дълго, нито много късо. Със своя ръст, сините си очи и фините си черти той би могъл да бъде манекен от някое модно списание вместо представител на духовенството.

— Отбих се само да ти оставя материала за бюлетина — обърна се той към Кристи. — Нали каза, че ще го сглобяваш още сутринта, а аз няма да дойда на работа преди два следобед.

Кристи пое папката с документи и я остави настрани.

— Измий се докато сложим масата. Рейчъл е приготвила страхотна домашна маринара.

Етън се опита да се възпротиви, но го направи съвсем формално и скоро всички бяха седнали около масата. Докато се хранеше, той разговаряше само с Едуард и Кристи. Момчето подробно заразправя за заниманията си през деня, най-вълнуващото, от които бе храненето на Снагълс, морското свинче на детската градина, и Рейчъл установи, че двамата с Етън поддържаха връзка, за която тя нищо не знаеше. Беше много доволна, че Етън не е прехвърлил враждебността си и към нейния син.

В същото време забеляза, че Кристи се държеше с Етън така, сякаш му е майка, а той е леко поизостанало в умственото си развитие десетгодишно хлапе. Избра соса за салатата му, сложи му подправки в спагетите и като цяло правеше всичко вместо него, като се изключи разрязването на храната.

Той от своя страна не изглеждаше да забелязва нейното внимание, нито пък жадния поглед в очите й, когато погледнеше към него.

Така, помисли си Рейчъл, ето каква била работата.

Кристи отказа на предложението му да им помогне да приберат масата и Етън си тръгна малко след като се бяха навечеряли. Рейчъл изпрати Едуард навън да лови светулки, докато двете с Кристи измият чиниите.

Докато бършеше със суха кърпа чинията, която й бе подала Кристи, Рейчъл реши да се поразрови малко.

— Отдавна ли познаваш Етън?

— Почти откакто се помня.

— Хм… И бас хващам, че си била влюбена в него през повечето време.

Купата, която държеше Кристи, се изплъзна от пръстите й и падна на застлания с балатум под, счупвайки се на две съвършено еднакви части.

Рейчъл погледна надолу.

— Мили Боже! Ти дори и чупиш нещата съвършено.

— Защо казваш това? За Етън. Какво имаш предвид?

Рейчъл се наведе, за да вдигне счупената купа.

— Няма значение. Май съм прекалено любопитна, а твоят интимен живот въобще не е моя работа.

— Моят интимен живот? — Кристи издаде звук, подобен на грухтене, който никак не подхождаше на една дама, и ядно захвърли гъбата в мивката. — Сякаш имам такъв.

— Тогава, защо не направиш нещо по въпроса?

— Да направя нещо ли? — тя взе счупените парчета от Рейчъл и ги пусна в кофата за отпадъци под мивката.

— Очевидно е, че това те измъчва.

Кристи обикновено се държеше толкова резервирано, че Рейчъл очакваше да отрече, но тя не го направи.

— Не е толкова просто. Етън Бонър е най-хубавият мъж в Салвейшън, може би и в цяла Северна Каролина, и на всичко отгоре има слабост към красиви жени, окичени с бижута и облечени в модни дрехи.

— Тогава сложи си и ти бижута и модни дрехи. Поне ще те забележи.

Тънките вежди на Кристи скокнаха нагоре.

— Мене!?

— Защо не?

— Мен? Мене? — почти запелтечи тя. — Ти мислиш, че… жена като мен… ааа… една обикновена църковна секретарка… аз съм… аз съм… грозна.

— Кой го казва?

— Никога не бих направила такова нещо. Никога.

— Добре.

Кристи решително поклати глава.

— Бих изглеждала като абсолютна глупачка.

Рейчъл приседна на кухненската маса.

— Ти никак не си грозна, Кристи, въпреки доста сивия ти гардероб — Рейчъл се усмихна и погледна надолу към роклята от петдесетте години, с която бе пременена в момента. — Не че аз съм човекът, който може да говори за тези неща…

— Според теб аз не съм грозна? — Кристи я изгледа с такава надежда, че на Рейчъл изведнъж й стана много мила.

Може би най-после бе намерила начин да се отблагодари на тази интелигентна, несигурна жена за нейното добро отношение към тях.

— Хайде, ела — тя поведе съквартирантката си към всекидневната, където и двете се настаниха на кушетката. — Определено не смятам, че си грозна. Имаш много хубави черти. Миньонче си, нещо, което, изглежда, се харесва на повечето мъже. Освен това изглежда имаш хубави гърди, скрити обаче зад тази блуза.

— Наистина ли мислиш, че имам хубави гърди?

Рейчъл не успя да сдържи усмивката си.

— Мисля, че ти знаеш това по-добре от мен, Кристи. Това, което мисля, е, че ти много отдавна си решила, че не си привлекателна и повече никога не си си направила труда да се погледнеш в огледалото.

Кристи се отпусна назад на дивана. На лицето й бяха изписани недоверие, надежда и объркване. Рейчъл реши да я остави да се съвземе малко, като междувременно обхождаше с поглед семплата, недодялана всекидневна, мислейки си колко много й харесва. Бризът, нахлуващ през входната врата, миришеше на борова гора. Отвън видя Едуард да тича след една светулка и се зачуди дали някога Гейб е седял тук и е наблюдавал сина си да се забавлява по същия начин. Но това бе нещо, за което й бе прекалено болезнено да мисли, затова тя решително се отърси от него.

— Добре, и какво според теб трябва да направя?

— Не знам. Може би да си смениш външния вид.

— Да си сменя външния вид?

— Иди в някой добър фризьорски салон и ги накарай да ти направят прическа и да те гримират. Посети моден бутик и си купи нещо от последните колекции.

За момент Кристи изглеждаше обнадеждена, но след това лицето й се помрачи.

— Какъв е смисълът? Дори и да вляза чисто гола в офиса на Етън, той пак няма да ме забележи.

— И това може да опитаме — засмя се Рейчъл. — Но нека първо да си смениш външността.

Кристи я изгледа шокирано, а след това се разсмя. Рейчъл реши, че може би сега е моментът да отиде докрай.

— Има още едно нещо. Трябва да престанеш да трепериш над него.

— Какво имаш предвид?

— Как очакваш Етън да те приеме като жена, като любовница, когато ти се държиш с него така, сякаш си му майка?

— Не е вярно!

— Ти сложи соса на салатата му!

— Понякога забравя.

— Ами остави го да забравя тогава. Отнасяш се към него като с бебе, Кристи. Няма да умре, ако си изяде салатата без сос.

— Не би било честно. Аз работя за него и да се грижа за него е част от задълженията ми.

— От колко време си на тази работа?

— От осем години. Откакто той стана пастор.

— И си се справяла добре, нали? Мисля, че няма да сгреша, ако предположа, че ти си най-добрата секретарка, която някой би могъл да си намери. Можеш да четеш мислите му и знаеш какво иска още преди да го е казал с думи, нали?

Кристи кимна.

— Но какво ти е донесло всичко това, като се изключи заплатата?

Устните на Кристи се свиха болезнено.

— Нищо. Нищо не ми е донесло, аз дори не харесвам тази работа. Напоследък все по-често си мисля, че трябва да замина за Флорида, родителите ми отдавна ме убеждават да го направя. Те заминаха за там, когато се пенсионираха, но явно им е доскучало, затова отвориха малък магазин за сувенири в Клиъруотър. Откога ми говорят да отида при тях и да им помагам в работата.

— А ти какво искаш да правиш?

— Да работя с деца.

— Тогава прави го.

— Не е толкова лесно — Кристи изглеждаше объркана. — При сегашното положение поне мога да съм близо до него.

— Това ли е начинът, по който искаш да протече животът ти? Като стоиш близо до Етън Бонър?

— Ти не разбираш…

— Може би разбирам повече, отколкото си мислиш — тя си пое дълбоко въздух. — Дуейн ме обличаше като проститутка и очакваше от мен да се държа като светица. Опитвах се да бъда всичко, което очакваше от мен, но то никога не бе достатъчно — Кристи съчувствено сложи ръка на коляното й.

Рейчъл леко сниши гласа си.

— Вместо да мислиш как да живееш за Етън Бонър, може би е време да започнеш да мислиш как да живееш заради самата себе си.

Изражението на Кристи бе умилителна комбинация от копнеж и разочарование.

— Няма ли да си сменям външността?

— Ще си я смениш, но само ако не си щастлива с начина, по който изглеждаш сега.

— Не съм — въздъхна тя.

— Тогава давай напред! Но го направи за себе си, Кристи, не заради Етън.

Те се усмихнаха една на друга и Рейчъл разбра, че нещо се беше променило между тях. До тази вечер те бяха просто познати. А сега вече бяха приятелки.