— О, не… — изстена тя.

Той постави ухото й между устните си и я накара да застане неподвижно, като някакво огромно мъжко животно, което държи женската си в едно положение, докато се наслади на удоволствието си.

Рейчъл опипом намери копчето на джинсите, нетърпеливо разкопча ципа, пъхна ръката си вътре и го сграбчи страстно.

Сега той бе този, който простена.

— Не…

Гейб отдръпна леко пръста си и след това го заби още по-навътре.

— Не… — изпъшка тя и продължи да го гали.

Те потръпнаха едновременно, всеки на ръба на пропастта, но без все още да са готови да се хвърлят в нея.

Той отдръпна ръката си. И тя отдръпна ръката си.

Изправиха се едновременно и той й позволи да приключи със свалянето на дрехите му. Направиха си легло от роклята, джинсите и тениската. Той събу жълтите й миниатюрни бикини и ги хвърли върху останалите дрехи, след това се отдръпна крачка назад, за да я огледа. Дъждът формираше малки поточета, които се стичаха по раменете й и между луничките по гърдите й.

Докато Гейб се беше втренчил в нея, тя също не си губеше времето. Гръдният му кош бе изтъкан от мускули вследствие на усилната физическа работа, коремът му бе плосък и също мускулест. Дъждът матираше растителността по слабините му, като по този начин правеше ерекцията му да изглежда още по-внушителна. Повече не можеше да се сдържи да не го докосне.

— Недей да бързаш — той пое дълбоко въздух и гласът му стана малко по-дрезгав. — Давам ти цели пет секунди.

Отпусна й повече, макар и не много повече, след което тя отново почувства, че пада назад, докато Гейб я полагаше на импровизираното легло, направено сред влажната трева на Каролина.

Той разтвори краката й и Рейчъл знаеше, че се готви да направи нещо много нестандартно. Докато вдигаше краката й нагоре, тя затвори очи в очакване.

— О, Бонър, моля те не ме разочаровай…

— Това, което ще направя, е много хубаво — прошепна той с почти прилепени към вътрешната част на бедрото й устни.

— Ааах…

Тя не бе очаквала, че Гейб ще се бави толкова, докато разтваря краката й, докато я разглежда, докато я докосва тук и там с пръст, с устни, с език… Когато почувства първото леко проникване, тя започна да стене.

Гейб разбра и не спря дотам. Тя започна цялата да се тресе.

Когато започна да се възстановява, почувства, че очите й се изпълват със сълзи.

— Благодаря, Бонър — прошепна тя.

— За мен беше удоволствие.

Той посегна да си вземе портфейла, който бе изпаднал от джоба на джинсите му, но тя го хвана за ръката.

— Не още, моля те.

Той изсумтя и отново легна до нея. Харесваше й това, че той явно бе готов да й предостави инициативата и сега тя бе тази, която докосваше и разучаваше, задоволявайки любопитство, което датираше от години.

Без никакво предупреждение в един момент тя отново се озова по гръб. Той бе прибрал портфейла си и прошепна в ухото й:

— Съжалявам, скъпа. Знам, че това е важно за теб, но повярвай ми, ще си прекараш още по-хубаво, ако ме оставиш да поема нещата в свои ръце.

— Добре — усмихна му се тя.

Той също й се усмихна, но само за секунда. Рейчъл отбеляза точния момент, когато сянката на спомените премина през очите му, видя и как се опитваше да се пребори с тези спомени. Затвори очи и тя знаеше, че се опитва да забрави, че жената, която лежеше под него, не е неговата съпруга. Но и не искаше да му позволи да се преструва, че е с някоя друга, затова прокара пръсти по устните му и тихо каза:

— Не се отвличай, хубавецо, или ще трябва да те захвърля и да си потърся някой по-млад жребец.

Той рязко отвори очи. Рейчъл му се усмихна и взе кондома от ръката му.

— Аз ще свърша това.

Той го грабна обратно.

— Не, няма.

Бе успяла да премахне тъмнината в очите му и само след няколко секунди той вече се бе наместил между бедрата й.

Чувстваше го толкова добре там. Тежък, солиден. Влагата бе проникнала през импровизираното им легло и мократа трева шляпаше под гърба й. Би трябвало да й е неудобно, но тя бе готова да стои така в продължение на хиляда години, чувствайки се в безопасност, защитена от силното му тяло.

Никога не бе си представяла, че може да бъде възбудена и в същото време да й се плаче. Притисна се към него, желаейки го още. Той също се притисна към нея, но Рейчъл изведнъж установи, че тялото й не бе толкова жадно за него, колкото мозъкът й.

— Съжалявам — едва изрече тя, искайки й се да избухне в сълзи.

— Това бе доста дълго време за теб — отвърна Гейб, без въобще да изглежда разочарован. След това отново започна бавно да я изследва. Макар дишането му да бе неравномерно и тя да усещаше напрежението в тялото му, той не искаше да бърза.

Но тя въобще не беше толкова търпелива. И вината за това бе негова. Беше прекалено голям, беше прекалено… Тя се изви срещу него и се сгърчи, в буквалния смисъл на думата се сгърчи, не можеше да се сдържи, тъй като трябваше да… просто трябваше да…

— Спокойно… Спокойно…

— Не! — тя се притисна към него, правейки всичко възможно да се набие колкото се може повече на кола му. Нуждаеща се… искаща…

Той пъхна ръка между телата им. Какво ли пък искаше да направи сега? Идиот! Тъпак! Толкова ли не можеше да се ограничи да пъха само по едно нещо в нея? Не можеше ли…

Тя експлодира на милион парчета при докосването му и той отново влезе в нея.

Над тях небето сякаш се продънваше, потапяйки във вода голите им тела. Тя обви крака около неговите и заби ръце в раменете му, искайки го близо, още по-близо. Зарови глава във врата му, чувствайки как се потапя в някакъв щорм, как се потапя в море от емоции, толкова завладяващи, че не искаше бурята никога да свършва.



Гейб седеше на края на леглото, облечен само с джинсите си. Зад гърба си чуваше бръмченето на сешоара на Джейн, с който Рейчъл подсушаваше гъстата си кестенява коса.

Той зарови лице в ръцете си. Току-що бе загубил още една част от Чери. Вече не можеше да каже, че е правил любов само с една жена. Това вече бе минало.

Но може би най-объркващото бе това, колко много му бе харесало да бъде с Рейчъл. Тя бе шумна и претенциозна, весела и страстна. И го беше накарала да забрави съпругата, която все още носеше в душата си.

— Гейб…

Рейчъл стоеше на вратата, която водеше от спалнята към банята. Беше облечена с една стара негова тениска и с джинсите на етърва му, които явно бяха прекалено големи за нея. В банята явно бе намерила някакъв ластик, с който бе привързала косата си на опашка, но няколко влажни кестеняви къдрици непокорно се спускаха около малкото й лице. Не беше си слагала грим и нямаше нищо, което да скрива луничките по носа й, нищо, което да развали ефекта от тези зелени очи, които виждаха прекалено много.

— Гейб?

Не му се искаше да говори с нея сега. Беше твърде умърлушен, за да влиза в някой от техните надпревари по остроумие, а и дори за момент не можеше да повярва, че правенето на любов по някакъв начин бе притъпило острия й език. Защо просто не си тръгне, искаше му се да остане сам.

Но тя не си тръгваше. Приближи се, докосна го по рамото и го погледна с такова разбиране, че гърлото му се сви.

— Всичко е наред, Гейб. Знам, че ти липсва, но ти не си направил нищо лошо.

Гърдите му горяха. Нейното съчувствие го правеше беззащитен. Само преди секунди той с омраза си мислеше за нейния остър като на оса език, а в този момент би дал всичко, за да бъде препариран с някоя от пиперливите й забележки.

— Чери някога ядосвала ли ти се е?

Името й. Някой бе изрекъл нейното име. Никой не го правеше вече.

Знаеше, че семейството и приятелите му се опитват да го щадят, но в същото време бе започнал да си мисли, че тя вече е изтрита от паметта на всеки друг, с изключение на него. И сега желанието му да говори за нея бе просто неустоимо.

— Тя… Чери не беше много темпераментна. Обикновено просто ставаше необичайно тиха. Това бе начинът, по който разбирах, че нещо съм сгазил лука.

Рейчъл кимна.

Той вдигна поглед към нея и почувства, че гледа някаква рядкост, една жена, изпълнена с толкова дух, колкото всезнаеща бе и устата й, и за един кратък момент имаше чувството, че тя го разбира по-добре от всеки друг на този свят. Но пък това бе невъзможно. Рейчъл почти не го познаваше, не и така, както го познаваха родителите му, братята му, хората, с които бе израснал.

Тя го стисна за рамото, след това се наведе и го целуна по бузата. Малката й, подобна на розова пъпка уста изглеждаше червена, сякаш бе гризала ягода.

— Искам да си тръгвам.

Той бавно кимна, изправи се и си облече ризата. Приготви се за излизане, без да й даде да разбере, че би искал отново да си легнат и да се любят.



Тази вечер, след като изми чиниите, Рейчъл реши да заведе Едуард в града и да го почерпи със сладолед. От няколко месеца насам това бе първият път, когато можеше да си позволи подобно разточителство. Докато бе женена за Дуейн, тя не обръщаше почти никакво внимание на парите, но сега броеше всяко пени и сумата, която бе заделила за тази вечер, бе направо скъпоценна.

Едуард се друсаше на седалката, доколкото предпазният колан на ескорта позволяваше това, като в същото време продължаваше монолога си относно предимствата на шоколадовия сладолед пред ваниловия. Рейчъл бе поканила и Кристи да дойде с тях, но тя бе отказала. Може би усещаше, че за Рейчъл е важно да остане насаме със сина си. А също и насаме с мислите си.

Докато Едуард сладко си бърбореше, спомените от следобеда изгаряха съзнанието й: дъжда, тялото на Гейб, собствената й безпътица. Някога си бе представяла, че правенето на любов е подобно на това, което бе изпитала днес, но отдавна бе изоставила всякаква надежда, че нещо такова би могло да се случи на нея.

Дори и само мисълта за Гейб караше тялото й да се сгорещява. Копнееше физически за него със сила, която я плашеше, но той я привличаше и по други причини. Харесваше мрачността му, бруталната му откровеност и тромавата му любезност. Той изглежда не си даваше сметка, че е единственият човек в града, който не съдеше за нея по миналото й.

Започна да си мисли за вариант, при който Гейб не би бил толкова изстрадал човек, но бързо прогони тези мисли. Беше прекалено умна, за да се влюбва в него, дори и само във фантазиите си. Над него имаше прекалено много сенки. И ако тези сенки изобщо се отместеха някой ден от него, за да може да се влюби отново, той несъмнено би се спрял на някоя по-мила жена от Рейчъл, някоя, която няма лоша репутация, добре образована. И жена, която нямаше да се хвърля в словесни спорове с него винаги когато й се отдаде и най-малката възможност за това.

Навремето не би могла дори и да си помисли за секс с мъж, за който не възнамерява да се омъжи, но някогашната романтична мечтателка отдавна я нямаше. Тя се нуждаеше от това емоционално прегрешение. И доколкото не забравяше, че Гейб е само за секс и за нищо друго, какво толкова лошо имаше в това? Той ще бъде нейното греховно удоволствие, едно малко, егоистично преживяване, което ще си позволи, за да направи живота си поне малко по-поносим.

Докато пресичаше улицата, хванала за ръка Едуард, тя видя, че пред щанда за продажба на сладолед, разположен в единия край на сладкарницата Петикоут, има доста хора. Тридесетинагодишна жена, държаща в ръцете си бебе, застина на мястото си, когато ги видя да се приближават, след това каза нещо на тъмнокосата жена до себе си. Жената се обърна и Рейчъл видя, че това бе Керъл Денис.

Устните й се раздвижиха, но Рейчъл все още бе твърде далеч, за да чуе какво казва. Тези около нея обаче я чуха. Още една глава се извърна, след нея още една. Вече почти стигнала до масите им, Рейчъл чу някакво тихо мърморене, което продължи не повече от пет секунди. Последва тишина.

Тя намали крачки с разтуптяно сърце. За един момент всички стояха неподвижно, след което Керъл Денис й обърна гръб. Без да каже и дума, младата жена до нея направи същото. Една двойка на средна възраст последва примера им, след това и двама възрастни хора. Един по един гражданите на Салвейшън й обръщаха гърбовете си. Това бе техният старомоден начин да й дадат да разбере, че не я желаят сред себе си.

Искаше й се да избяга, но не можеше да го направи. Ръката й стисна още по-силно тази на Едуард и двамата се приближиха към витрината.

— Е, какво да бъде? — попита го тя. — Шоколад или ванилия?

Той не отвърна нищо. Усети го, че се дърпа назад, но продължи да го дърпа към витрината, твърдо решена да не покаже никаква слабост пред тези хора.

— Бас хващам, че ще предпочетеш шоколадовия.

Младият продавач с рядка коса и нездрав цвят на лицето се втренчи в нея объркано.

— Два малки сладоледа — каза тя. — Единият ванилия, другият шоколадов.

В този момент зад гърба на младежа се появи един по-възрастен човек. Рейчъл си го спомняше като Дон Брейди, собственик на кафенето и някогашен голям поддръжник на „Храма“.