— Разбирам това, но все пак искам да знам къде се намира библията сега.

Чудесно разбираше, че Хечър няма желание дори и пръста си да помръдне за нея, само че едно бе да пренебрегнеш вдовицата на телеевангелиста, но съвсем друго да направиш това в присъствието на член на най-влиятелното семейство в Салвейшън.

— Ще проверя — отвърна той, кимайки студено.

— Благодаря.

Одел излезе. Гейб се изправи и се приближи до единствения прозорец в стаята, гледащ към една странична уличка, на която имаше ателие за химическо чистене и магазин за автомобилни части.

— Тревожа се за теб, Рейчъл — гласът му бе тих и неспокоен.

— Защо?

— Защото си безразсъдна. Хвърляш се в разни начинания, без да помислиш за евентуалните последици.

Тя се зачуди дали говореше за предния ден. До този момент никой от тях не бе се връщал към случилото се.

— Ти си твърде импулсивна, а това може да е опасно. Засега никой още не се е опитал да нарани теб самата, но кой знае дали и това няма да се случи.

— Няма да остана дълго тук. Веднъж да намеря парите, ще напусна Салвейшън толкова бързо, че…

— Ако намериш парите.

— Ще ги намеря. И тогава ще отида толкова далече оттук, колкото е възможно. Вероятно в Сиатъл. Ще си купя кола, която върви, една купчина книги и играчки за Едуард и малка къща, в която ще се чувствам у дома си. Тогава ще…

Тя млъкна, тъй като шефът на полицията влезе в стаята и постави пред нея един официално изглеждащ документ.

— Това е списъкът на всичко, което сме намерили в колата.

Рейчъл се втренчи в старателно подредената колонка пред себе си: пособие за стържене на леда от стъклата, регистрационни документи, малка ракла, червило. И така продължаваше надолу, описвайки всичко, което е било в колата. Тя стигна до края.

— Някой е направил грешка. Тук никъде не се споменава за библията.

— Значи не е била в колата — отвърна доволно Хечър.

— Напротив, беше. Аз лично я сложих там.

— Това е било преди три години. Понякога паметта на хората изневерява.

— Не и моята памет. Настоявам да разбера какво се е случило с тази библия!

— Нямам представа. Не е била в колата, иначе щеше да е включена в този списък — Хечър я изгледа с малките си студени очи. — Нали си спомняте, че бяхте подложена на значителен стрес през онзи ден.

— Това няма нищо общо със стреса! — искаше й се да му се разкрещи с цяло гърло, но си пое дълбоко дъх и с огромно усилие на волята си наложи да се успокои. — Раклата, която е била в колата… — тя посочи към списъка. — Как е станало така, че отново се е озовала в къщата?

— Вероятно е счетено, че е част от обзавеждането на домакинството. Колата бе продадена отделно, на търг.

— Аз поставих раклата и библията в колата в един и същ момент. Някой от вашия отдел явно е извършил злоупотреба.

Това вече никак не му се понрави.

— Ще наредя на подчинените си да патрулират покрай вилата на Глайд, госпожо Сноупс, но това няма да промени начина, по който гледат на вас хората от този град. Послушайте съвета ми и си намерете някое друго място за живеене.

— Тя има също толкова право да живее тук, колкото и всеки друг — обади се тихо Гейб.

Хечър смъкна очилата си и ги постави на бюрото.

— Аз просто заявявам фактите. Ти не беше тук, когато госпожа Сноупс и нейният съпруг почти подлудиха нашия град. Въобще не се интересуваха от кого вземат пари, стига те да отиват в техните джобове. Знам, че в последно време си преживял много, Гейб, и мога само да предполагам, че не разсъждаваш съвсем рационално. Иначе би бил по-внимателен при избора си на приятели.

Безцеремонният начин, по който я изгледа, ясно говореше, че според него Гейб й дава подкрепата си в замяна на сексуални услуги от нейна страна. Но тъй като точно това бе предложила тя самата на Гейб преди известно време, помисли си, че не би трябвало да се чувства прекалено обидена.

— Може би ще е по-добре да помислиш за собственото си семейство, Гейб — продължи полицаят. — Много се съмнявам, че родителите ти ще се зарадват, когато научат, че си се хванал с вдовицата Сноупс.

Устните на Гейб едва се помръднаха.

— Името й е Стоун и след като казва, че библията е била в колата, значи наистина е била там.

Но Одел Хечър не бе готов на никакви отстъпки повече. Той бе човек, който вярва в бюрокрацията, и след като този рапорт показваше, че нещо не съществува, значи то наистина не съществуваше.



По-късно през деня Рейчъл привършваше боядисването на детската площадка и се опитваше да намери утеха в подкрепата, която й бе дал Гейб, макар той самият да смяташе, че тя гони вятъра. Погледна към паркинга, където Гейб заедно с някакъв електротехник инсталираше осветлението. Той явно почувства погледа й върху себе си, тъй като веднага вдигна очи към нея.

Тялото й се напрегна в очакване. В същото време се чудеше, какви ли ще са правилата между тях сега, след като отношенията им се бяха променили радикално. За първи път си даде сметка, колко трудно би било да се направи дори и най-елементарната уговорка да бъдат отново заедно.

Към края на деня той й съобщи, че ще я закара до дома. Рейчъл не разполагаше с кола и никак не й се вървеше пеша немалкото разстояние до планината Хартейк, затова с благодарност прие. Беше работила много усилено през целия ден. Не че се оплакваше. Започваше да си мисли, че вече държи повече на киносалона, отколкото Гейб. Определено бе по-развълнувана от предстоящото отваряне в сравнение със собственика му.

Още докато Гейб подкарваше пикапа, тя усети, че напрежението, което се усещаше между тях през целия ден, осезаемо се усилва. Спусна стъклото от нейната страна и едва тогава осъзна, че климатикът е включен.

— Горещо ли ти е? — той я изгледа лакомо, но тя бе прекалено нервна в момента и се престори, че не е забелязала погледа му.

— Днес беше доста топло. Направо горещо.

Той сложи ръка на бедрото й и леко я притисна, окуражавайки я да се приближи към него, но наместо това тя се обърна на другата страна и вдигна стъклото. Гейб отдръпна ръката си.

Не искаше да си помисли, че се прави на интересна, особено пък след като самата тя го желаеше толкова много. Затова реши, че трябва да му каже.

— Гейб, от тази сутрин съм неразположена.

Той извърна глава и я изгледа продължително.

— Периодът ми — уточни тя.

Той изведнъж се изсмя остро.

— Много добре знам какво означава да си неразположена, Рейчъл. Но не мога да разбера, защо си мислиш, че това би могло да ме интересува.

Тя се изчерви и това я накара да се ядоса на себе си.

— Не мисля, че ще се чувствам удобно…

— Скъпа, ако наистина си решила да ставаш лека жена, ще трябва да се освободиш от задръжките си.

— Това не са задръжки. Става въпрос за елементарна хигиена.

— Глупости. Говорим точно за една голяма задръжка — той се засмя сухо и излезе на главния път.

— Добре, продължавай, подигравай ми се — каза тя обидено. — Така или иначе този проблем ще отмине след няколко дни. Но другият проблем никак не е толкова лесен.

— И какъв е той?

Тя проследи една синя резка по полата на мандаринено бялата рокля, която бе заделила за работа с боя.

— Нямам никаква представа как ние двамата ще се справим с нашия… нали разбираш. С нашия флирт?

— Флирт? — попита той засегнато. — Така ли го наричаш?

Влязоха в един завой на пътя и тя примижа срещу залязващото слънце.

— Във всеки случай не мога да го нарека връзка — тя замълча. — Връзка звучи прекалено сериозно. Това си е флирт и работата е там, че аз не виждам как ще продължим с него.

— Не мисля, че ще имаме някакви проблеми.

— Ако наистина вярваш в това, значи не си премислил достатъчно добре ситуацията. Искам да кажа, че ние не можем просто да се измъкнем посред бял ден и… и…

— Да флиртуваме?

Тя кимна.

— Не разбирам, защо не — той взе слънчевите си очила от арматурното табло и ги сложи.

Рейчъл се зачуди дали с тях искаше да се предпази от слънцето, или от нея.

— Ти май нарочно се правиш на глупак.

— Не, аз просто не виждам какъв е проблемът. Или да не би все още да говориш за този твой период?

— Не! — тя рязко спусна сенника пред себе си. — Говоря по принцип. Наистина ли мислиш, че двамата просто ще го правим посред бял ден?

— Стига да искаме.

— И къде бихме отишли?

— Където си искаме. След това, което се случи вчера, не мисля, че някой от нас ще бъде прекалено претенциозен.

Той погледна към нея и Рейчъл видя миниатюрното си отражение в стъклата на очилата му. Изглеждаше малка, незначителна, сякаш готова да се разпадне на парчета при първото подухване на вятъра.

— Ако тезгяхът в снекбара не ти е по вкуса, бихме могли да отидем и до къщата — додаде той.

— Ти нищо не разбираш.

— Ами тогава най-добре да ми обясниш — говореше като човек, чието търпение всеки момент ще бъде изчерпано, и тя разбра, че все пак ще трябва да му каже това, което мисли.

— Ти ми плащаш на час.

— Каква връзка има пък това?

— Какво ще стане през часа… през часовете… през които ние… флиртуваме?

Той я изгледа изпитателно.

— Това е някакъв подвеждащ въпрос, нали?

— Не.

— Не знам. Нищо няма да стане.

— Но нещо ще се случи с моята заплата.

— Това няма нищо общо с твоята заплата.

Явно трябваше да му го каже в прав текст.

— Ще ми плащаш ли за часовете, през които флиртуваме, или не?

Той отново я изгледа невярващо.

— Не! Отговорът ми е не! Разбира се, че няма да ти плащам.

— Аз едва свързвам двата края дори и при сегашното положение. Нуждая се от всяко пени, което изкарвам! Вчерашният следобед ми костваше парите, с които щях да си купя храна за половин седмица.

Последва дълга тишина.

— Няма да мога да се преборя с теб, а?

— Не разбираш ли? Нищо не може да се случи, докато работим заедно, дори и да искаме, тъй като ти контролираш заплатата ми. А след работа аз имам едно петгодишно дете, за което трябва да се грижа. Нашата сексуална връзка е обречена още преди да е започнала.

— Това е абсурдно, Рейчъл! И нямам никакво намерение да ти възстановявам надницата за вчера.

— Да, но би трябвало!

— Слушай, мисля, че правиш от мухата слон. Ако искаме да се любим и има условия за това, тогава ще се любим. Това просто няма нищо общо с надниците ти.

Можеше и да се прави, че не разбира, но знаеше много добре за какво става въпрос. Поне бе достатъчно тактичен, за да не й напомни, че преди време му бе предложила секс в замяна на същите тези пари, за които спореха сега.

Той отново насочи вниманието си към пътя и изминаха повече от километър, преди да проговори отново.

— Ти наистина говориш сериозно, а? Това е проблем за теб.

— Да.

— Добре. В такъв случай и двамата ще помислим по въпроса и ще вземем някакво решение докато продължава този твой период — ръката му отново се озова на бедрото й. — Иначе добре ли си? След вчера?

Изглеждаше толкова загрижен, че тя не сдържа усмивката си.

— Чувствам се страхотно, Бонър. Светът е в краката ми.

— Добре — той я стисна за коляното.

— А ти?

В смеха му се прокрадна някаква суха нотка, сякаш не го бе използвал много дълго време.

— Не би могло да бъде по-добре.

— Радвам се да го чуя — тя погледна навън. — Току-що подмина отбивката за нагоре.

— Знам.

— Мислех си, че ще ме закараш вкъщи.

— И там ще стигнем — той свали очилата си.

Влязоха в Салвейшън и тъкмо когато приближаваха центъра, той спря пред сервиза на Дийли. Докато Гейб паркираше, Рейчъл видя ескорта да стои малко встрани от гаража.

— О, Гейб… — тя бързо отвори вратата, затича се към колата и моментално избухна в сълзи.

— Няма нищо по-добро от комплект нови гуми, което да разчувства сърцето на една дама — отбеляза сухо той, приближавайки се зад нея.

След това плъзна ръката си през кръста й и я притегли към себе си.

— Това е чудесно. Но аз нямам… нямам достатъчно нари, за да ти се и-издължа.

— Да съм ти искал да се издължаваш? — попита той малко възмутено. — Застраховката на Кал ще покрие разходите — той я хвана за лакътя и я поведе към пикапа. — Ще се върнем да я вземем малко по-късно. Преди това трябва да свършим още нещо.

Докато потегляха отново, тя усещаше как чувствата се преплитат в нея, сякаш някой си играеше както си иска с тях. Той бе груб и нежен, показваше абсолютно безхаберие за някои неща и несъмнена мъдрост за други и тя го желаеше толкова много, че чак я заболяха зъбите.

Той подкара към центъра на града и спря на един паркинг точно срещу кафенето Петикоут.

— Хайде. Ела да си купим сладолед.

Тя го хвана за ръката, преди да е успял да отвори вратата си. Щандът за сладолед отново се радваше на многобройна клиентела и тя веднага разбра какво възнамеряваше да направи Гейб. Първо гумите, а сега и това. Беше прекалено много. Усети познатата буца на гърлото си.