— Благодаря ти, Гейб, но предпочитам сама да печеля битките си.

Той обаче никак не бе впечатлен от демонстрацията й на независимост. Челюстите му се стегнаха и той я изгледа решително.

— Свали си задника от този пикап незабавно. Ще ядеш сладолед дори и ако се наложи да ти държа устата отворена и да ти го тикам насила в гърлото.

Беше много внимателен, няма що. Нямаше кой знае какъв избор, затова покорно отвори вратата си.

— Това си е мой проблем и мога сама да се справя с него.

Той обаче сякаш не я чу.

— Искам повишение на заплатата — тросна му се тя. — След като можеш да пръскаш пари за гуми и за сладолед, значи можеш и да ми плащаш малко по-добре от тази робска надница.

— А сега се усмихни на тези мили хора.

Тя почувства погледите на хората около тях — майки с малки деца, двама работници от пътното управление в мръсни тениски, бизнес дама, притиснала мобилния си телефон към ухото. Само една малка групичка момчета със скейтбордове не изглеждаше заинтересована от факта, че проклетата вдовица Сноупс тъпче свещената земя на Салвейшън.

Гейб се приближи към тийнейджърката, която стоеше зад щанда.

— Шефът ти ту ли е?

Момичето премлясна с дъвката си и кимна.

— Иди го извикай, ако обичаш.

Докато чакаха, Рейчъл забеляза една пластмасова касичка, поставена в единия край на щанда, пред която имаше надпис Дарения за Емили, и снимка на усмихнато момиченце с къдрава руса коса. Текстът под нея молеше за помощ, за да се платят медицинските разходи на детето в борбата му с левкемията. Тя веднага си спомни за жената, която я бе заговорила предния ден.

Вие сте последната ни надежда, госпожо Сноупс. Емили се нуждае от някакво чудо.

В продължение на няколко секунди й бе трудно да диша. Опита се да концентрира вниманието си другаде, отвори чантата си, извади една скъпоценна петдоларова банкнота и я постави в касичката.

В този момент зад щанда се появи Дон Брейди.

— Здрасти, Гейб, как… — той млъкна, забелязвайки Рейчъл.

Гейб се престори, че нищо не е забелязал.

— Тъкмо разправях на Рейчъл, че тук се продава най-хубавият сладолед в града. Хайде да ни напълниш две кофички, а? Големи.

Дон се поколеба и Рейчъл разбра, че се опитва да намери начин да се измъкне. Не искаше да я обслужва, но в същото време не беше и подготвен да откаже на човек като Гейб.

— Ъъъ… Разбира се, Гейб.

След минута те се отдалечиха от щанда с по една кофичка сладолед в ръка, като на нито един от двамата не му се ядеше от нея. Докато вървяха към камионетката на Гейб, никой от тях не си направи труда да погледне към отсрещната страна на улицата. Ако бяха го направили, може би щяха да забележат един дребен, жилав мъж, който пушеше цигара под едно дърво и ги наблюдаваше.

Ръс Скъдър изгаси цигарата си. Бонър явно я чука, помисли си той. Иначе нямаше да смени нарязаните гуми толкова бързо. Това обясняваше и защо я беше взел на работа. За да я чука, разбира се.

Ръс пъхна свитите си в юмруци ръце и си помисли за жена си. Беше отишъл да я види предния ден, но тя дори не бе пожелала да говори с него. Господи, колко му липсваше… Само ако можеше да си намери работа, може би тогава би бил в състояние да си я върне, но Рейчъл Сноупс вече бе заела единственото работно място, което някой в града му бе предлагал.

Беше много доволен, че наряза гумите й снощи. Не беше го планирал предварително, просто видя колата й, наоколо нямаше никого, а след това се беше почувствал толкова добре. Беше толкова хубаво и да отиде до къщата на Глайд няколко часа по-късно с флакон боя и да напише Грешница на стената, също като някой пратеник от небесата. Може би сега тя най-после ще проумее, че не е желана тук.

Помисли си, че старият Г. Дуейн сигурно би одобрил действията му от предишната вечер. Въпреки ролекса си и супермодерните дрехи, с които се обличаше, Дуейн си беше хубав човек. Той никога не бе желал злото на никого и Ръс със сигурност знаеше, че се молеше много и обичаше Бог. Рейчъл бе тази, която го бе развалила. Дуейн просто искаше да задоволява всичките й капризи и това бе причината да започне да бърка все по-дълбоко в банковите сметки на „Храма“.

Алчността на Рейчъл бе основната причина, която бе довела до провала на „Храма“ и на Дуейн Сноупс. Същата тази алчност бе довела и до провала на Ръс, защото ако не беше заради нея, той все още щеше да работи като охрана на „Храма“, все още щеше да заема длъжността, която го беше накарала да се почувства като истински мъж.

И сега тази жена се опитваше да се засели отново в Салвейшън, все едно че нищо не се е случило. Сега тя използваше Гейб по същия начин, по който навремето беше използвала Дуейн, но шантавото копеле бе прекалено глупаво, за да разбере какво става.

Ръс се беше опитал да разговаря с бившата си съпруга за Рейчъл и за това, че тя е виновна за всичко лошо, което му се е случило, но тя не го разбираше. Не можеше да разбере, че Ръс нямаше вина за нищо.

Почувства необходимост да пийне нещо и се отправи към Дани. Едно-две питиета сигурно ще го накарат да се отпусне. Щяха да го накарат да забрави, че няма работа, че жена му го е изхвърлила от къщи и че поради тази причина не може да се грижи добре за детето си.



— Той ще бъде ли тук? — попита Едуард в събота сутринта, докато Рейчъл паркираше ескорта зад снекбара.

Нямаше нужда да пита за кого става въпрос.

— Господин Бонър не е толкова лош, колкото си мислехме. Той ми даде работа и ни разреши да живеем във вилата. Освен това ни осигури и кола.

— Пастор Етън ни даде вилата и колата.

— Да, но защото господин Бонър го помоли за това.

Но Гейб си оставаше враг на Едуард и той не искаше да си променя отношението. В същото време силно се бе привързал към Етън, с когото явно редовно се срещаше в детската градина към църквата. Рейчъл си напомни, че ще трябва да му благодари за това, макар да имаше вероятност да се позадави при произнасянето на думите си.

Заниманията в детската градина се отразяваха много добре на сина й. Все още нямаше близки приятели, но поне бе станал малко по-разговорлив, малко по-взискателен — макар при Едуард това да бе нещо много относително. Вече на два пъти, когато му бе казвала, че е време за сън, той бе отвръщал: Наистина ли трябва да си лягам? Като се вземе предвид досегашното му поведение, това си беше чисто неподчинение.

— Почакай само да видиш детската площадка — тя му връчи една торба, пълна с играчки, които би трябвало да запълнят времето му през деня, след това взе една чанта, в която се намираше обядът им, както и няколко сандвича. Докато вървяха към площадката, тя забеляза колко по-силен изглежда синът й. Краката и ръцете му бяха загорели от слънцето и в движенията му се забелязваше енергичност, каквато не бе виждала от времето преди да се разболее.

— На площадката вече всичко е готово — каза тя. — Виж, поставихме и няколко маси за пикник, така че има къде да седнеш и да си рисуваш.

Беше му купила нов комплект от бои за рисуване, който включваше цели четиридесет и осем цвята, вместо досегашните жалки двадесет и четири. Купи му и нови панталони, както и пижама, на която бяха нарисувани състезателни автомобили. Когато му бе позволила да си избере сам скъпа тениска, той бе подминал тези с детински рисунки на герои от анимационни филми и се бе спрял на една с надпис „Macho Man“.

Тя погледна към собствените си дрехи. Почистваше мръсотиите и боята от черните си оксфордки всеки ден и те все още бяха в доста добро състояние. Благодарение на гардероба от стари дрехи на Ани Глайд досега не беше й се наложило да изхарчи дори и пени за себе си.

Пикапът на Гейб се появи иззад завоя и се отправи към паркинга, придружен от облак прах. Едуард се присламчи към костенурката, където, поне така предполагаше Рейчъл, имаше намерение да се скрие, доколкото може от Бонър. Тя се отправи към камионетката, наблюдавайки как Гейб слиза от нея с типичните си мързеливи движения.

Вчера й беше дал ключа за къщата на Кал, за да може да търси библията, докато той бе на вечеря с Етън. Не я бе открила, но все пак оценяваше жеста му.

Той я погали с поглед докато се приближаваше и на нея почти й се зави свят при спомена за това как го чувстваше вътре в себе си само преди два дни.

— Добро утро — гласът му бе плътен и леко пресипнал от сексуално желание.

Бризът повдигна полите на роклята й и те докоснаха джинсите му.

— Добро утро и на теб — чувстваше, че езикът й е някак си тромав.

Той плъзна ръка под косата й и я хвана за задната част на шията.

— Днес няма да има секс.

Но те не бяха сами, тя бе неразположена, той не знаеше за Едуард, а и все още контролираше заплатата й. Отдръпна се от него с въздишка на съжаление.

— Не мога да си позволя да те имам.

— Пак ли се връщаме на това?

— Страхувам се, че да.

Гейб не каза нищо. Само се намръщи при вида на изцапаната й с боя рокля и обувки, което явно го дразнеше все повече с всеки изминал ден.

— Оставила си онези джинси на Джейн в къщата, след като си търсила библията. Защо не ги взе със себе си?

— Защото не са мои.

— Кълна се, че днес вече ще ти купя нови.

— Не искам да ми купуваш нищо — тя повдигна вежди към него. — По-добре ми увеличи надницата.

— Няма да стане.

Една хубава разправия бе нещото, от което се нуждаеше, за да се разсее, и тя войнствено сложи ръце на кръста.

— Съдирам си задника да работя за теб, Бонър. Няма мъж на този свят, който би свършил толкова работа колкото мен при тази мизерна надница.

— Вярно е — отвърна той добродушно. — Ти си най-изгодният работник в града. И не забравяй, че получаваш точно толкова, колкото се бяхме разбрали още в началото.

Всъщност много повече, ако вземеше предвид допълнителните придобивки под формата на кола и подслон. И въпреки това, ако продължаваше така, тя нямаше да бъде в състояние да задели абсолютно нищо настрани, а ако не успее да открие тази библия, двамата с Едуард щяха да останат заклещени в Салвейшън завинаги.

Трябваше да му каже, че днес е взела Едуард със себе си, и въпреки че работодателят й в последно време не й се зъбеше често, тя все пак не гореше от желание да му съобщи новината. В продължение на няколко секунди се занимаваше с косата си, привързвайки я на опашки с ластика.

— Надявам се, че няма да имаш нищо против, но днес е събота и трябваше да взема Едуард с мен.

На лицето му се изписа предпазливо изражение.

— Не го виждам.

Тя посочи с глава към площадката.

— Крие се. Страх го е от теб.

— Но аз не съм му направил нищо лошо.

Това, разбира се, въобще не беше вярно, но на Рейчъл не й се искаше да влиза в спорове на тази тема.

— Бях ти казал да не го водиш тук — той я изгледа продължително.

— Казах ти вече, събота е и няма къде да го оставя.

— Мислех си, че Кристи се грижи за него в съботите.

— Прави го от добро сърце, но аз не искам повече да й утежнявам живота. Освен това тя скоро ще се мести в новото си жилище и има да върши достатъчно много други неща.

Гейб погледна към площадката, но Едуард все така не се виждаше. Неприязънта му към сина й много я засягаше. Толкова ли не можеше да разбере колко специален бе Едуард? Как бе възможно един интелигентен човек да се запознае с Едуард и да не се влюби моментално в него?

— Добре — тросна й се той. — Но го дръж под око, да не вземе да направи някоя беля.

— Това е кино, Гейб, не е магазин за китайски порцелан. Няма какво толкова да се счупи.

Без да каже нищо, Гейб се запъти към багажника на пикапа, откъдето взе една дървена макара с навит на нея кабел и влезе в снекбара.

Отношението му към Едуард много й напомняше за някакъв вид предателство. Ако изпитваше някакви чувства към нея, би трябвало да изпитва подобни чувства и към сина й. Ако той…

Тя изведнъж се сепна. Беше започнала да мисли за Гейб така, сякаш имаха някакво общо бъдеше, вместо да си спомни, че връзката й с него имаше само два аспекта: той й беше началник и в същото време бе нейната сексуална играчка. Това бе всичко.

Тринадесета глава

— Аз съм лисица, аз съм лисица, аз съм лисица.

Кристи притисна ръка към гърдите си, които едва бяха закрити от една небесносиня блузка с широко деколте, препасана в чифт бели джинси, толкова тесни, че биха показвали отпечатъците от бикините й, ако тя бе обута с такива, а не с нещо, подобно на ремък, което не оставяше никакви отпечатъци.

Докато се настаняваше зад безупречно подреденото бюро в канцеларията си, сърцето й биеше толкова учестено, че го усещаше чак в гърлото си. Не можеше да го усети обаче с дланта си, тъй като й пречеха гърдите, великолепни гърди, станали такива най-вече благодарение на сутиена Уондърбра, сутиен, който продавачката от бутика в Ашвил горещо й бе препоръчала да си купи заедно с още няколко десетки абсолютно необходими артикула. Те бяха погълнали значителна част от спестяванията, с които бе възнамерявала да обзаведе спалнята в новия си апартамент.