Беше се подготвяла за това в продължение почти на две седмици, от вечерта, когато бе споделила с Рейчъл за чувствата си към Етън. След четири дни й предстоеше да се нанесе в новия апартамент и според нея точно сега бе моментът да постави едно ново начало.

Бризът подухващ от отворения прозорец, се заигра с една къдрица от тъмната й, фина коса. Сега тя бе късо подстригана и тупирана. Точно това й беше казала фризьорката: „Сега ще я тупираме. Тупирането е елементарно и в същото време много ефектно.“

И сега косата й я гъделичкаше по бузите и й стигаше само до задната част на шията. Няколко кичура се спускаха над челото и почти влизаха в очите й.

Когато вчера се прибра вкъщи след всичките си козметични промени и видя как Рейчъл зяпна от изненада, тя почти се разплака.

Рейчъл обаче бе избухнала в гръмогласен смях.

Кристи, изглеждаш като една изключително стилна уличница! Казвам го в най-добрия смисъл на думата.

След това Рейчъл я бе прегърнала и бе започнала да се суети около нея, карайки я да й покаже всичките й покупки: дрехите и бельото, новия си грим и невероятно скъпия и зноен парфюм, който бе накарал Едуард да сбърчи нос и да й заяви, че мирише на списание.

След като се възхити на всичките й покупки, Рейчъл й каза, че изглежда страхотно, след това я изгледа с характерния си, подозрителен поглед.

— Ти правиш това заради себе си, нали, Кристи? Правиш го, защото ти искаш така, а не само защото се опитваш да привлечеш вниманието на този Етън Бонър.

— Правя го заради себе си — бе отвърнала Кристи, макар и двете да знаеха, че това е лъжа.

Ако зависеше от нея, тя би си върнала незабавно предишната дълга и права коса, старите, безлични дрехи, предишното лице, лишено от всякакви мазила, с изключение на малко червило. Ако го правеше заради себе си, тя би предпочела отново да е незабележима, тъй като така й харесваше. Вече копнееше да бъде незабележима. Беше родена да бъде такава.

Но с тази си незабележимост не би имала никакъв шанс да привлече вниманието на мъжа на мечтите си.

Кръвта й замръзна, когато чу уверените му стъпки в коридора. Църковната канцелария не работеше в понеделник, затова имаха много работа за наваксване днес. Мили Боже, накарай го да се изпълни с похот колкото се може по-бързо, защото не знам дали ще мога да издържа в този вид дълго време.

— Добро утро — влезе той забързано в офиса. — Донеси ми доклада от събранието на мисията, ако обичаш, искам да го прегледам набързо. След това ще се опитаме най-после да уточним мероприятията за юли — той мина покрай бюрото й и влезе в кабинета си без дори да я погледне.

Старата, добра, незабележима Кристи Браун.

Тя грабна чантичката си, и взе миниатюрния флакон с парфюма и пръсна равностойността на поне десет долара върху деколтето. След това направи бърз преглед на външността си в огледалцето на новия си козметичен комплект: съвсем малко пудра, леко повдигнати вежди, дебели, опушено кафяви мигли и яркочервена уста.

Мили Боже! Тази уста! Но продавачката от магазина за грим бе настоявала на този цвят червило, а и Кристи си спомни какво й беше казала Рейчъл тази сутрин. Само един поглед към устата ти, Кристи, и на преподобния отец Жребец ще му дойдат едни много срамни мисли. Не че теб би те интересувало това, нали си купила това червило заради самата себе си…

Кристи взе старателно подредените документи, от които се нуждаеше, но в следващия миг ги изпусна от разтрепераните си ръце. Докато се навеждаше, за да ги събере, тя видя прясно лакираните си пръсти да се подават иззад каишките на елегантни златисти сандали и се почувства така, сякаш гледаше нечии чужди крака.

Аз съм лисица. Аз съм лисица. Аз съм една глупава тупирана лисица.

Етън бе навел замислено глава над някакъв каталог пред себе си. Днес беше облечен с бяла риза с виненочервена ивица на нея и морскосини панталони. Дългите му, добре поддържани пръсти си играеха с ръба на каталога и тя си представи как същите тези пръсти си играят с откопчалката на нейния Уондърбра.

С разтуптяно сърце тя остави поискания от него доклад на бюрото, механично подреди една купчина писма, след това седна на обичайното си място срещу него. Когато кръстоса краката си, невероятно впитите джинси почти спряха кръвообращението й, но тя реши да не обръща внимание на това дребно неудобство.

Етън започна да чете доклада.

— Понякога ми се иска да ги подпаля на клада тези хора. Искам тазгодишната Кампания на Състраданието да е най-добрата, която сме провеждали досега, а събранието на мисията няма нито една оригинална идея в това отношение.

— Защо не се обърнем към класа за образование на възрастни, може би ще могат да допринесат за планирането на кампанията — Погледни ме най-после! Вдигни поглед и ми дай възможност да те зашеметя!

— Да, това е добра идея. Обади се на Мери Лу и поговори с нея.

Почувствай ме, моля те! Тази мисъл я накара цялата да се изчерви. Тя се размърда и изпрати към него свежа порция парфюм.

Етън също се размърда, но така и не вдигна глава.

Тя побутна календара за юли през бюрото. Той нямаше начин да не забележи, че на ръката си имаше шест пръстена, съблазнителни малки златни и сребърни гривнички, които се гушеха една до друга също като ръцете на любовници.

Той обаче нищо не забеляза.

— На десети има голямо струпване на мероприятия. Имам заседание на синода. Или ще трябва да отложим пикника, организиран от Библейското училище, или ще трябва да минат без мен.

Искаше й се да побегне от този офис, но направеше ли го сега, никога повече нямаше да може да се подложи на подобно изпитание. Изправи се почти насила на крака, заобиколи бюрото му и застана точно до него.

— Децата ще бъдат много разочаровани, ако не присъстваш. Дали да не преместим пикника в четвъртък?

Той подсмръкна. Кристи му подаде една кърпичка от кутията на бюрото и Етън избърса перфектно оформения си нос.

— Това не е ли денят, в който каним родителите на обяд?

— Не е проблем — тя леко притисна бедрото си към него. — Можем да го преместим по-рано през седмицата.

— Добре — той захвърли кърпичката в коша. — Напомни ми за всеки случай, да не би да забравя да дойда.

Не би могла да понесе повече. Сочейки нещо в календара, тя се наведе напред и завря едната от силно повдигнатите си гърди точно под очите му.

— А двадесет и трети ще е най-подходящата дата за шествието на клуба „Приятели на Исус“.

Тишина. Дълга, напрегната тишина.

Мускулите в задната част на елегантния му врат се стегнаха. Красивите му пръсти се отпуснаха на бюрото и докато Кристи чакаше мъжът на нейните мечти да вдигне поглед, сякаш целият й живот премина като на кино лента пред очите й, всичките тридесет скучни години.

Той бавно вдигна глава, движейки я сантиметър по сантиметър, но когато погледът му най-сетне достигна до лицето й, явно беше загубил дар слово. Накрая все пак мускулите в гърлото му започнаха да работят и той преглътна мъчително.

— Кристи?

Каза си, че трябва да си представи, че е Рейчъл. Какво би направила Рейчъл в подобна ситуация? Тя наклони леко брадичка и сложи треперещата си ръка на хълбока.

— Да? — в момента, в който изрече тази единствена дума, тя почти се задави.

Никога досега не бе отговаряла на някого по този начин.

Той я гледаше втренчено.

— Нова… ъъъ… нова блуза?

Тя кимна и се опита да изглежда отегчена, но това никак не беше лесно, тъй като за първи път в живота си усещаше, че е привлякла цялото внимание на Етън Бонър. Започна да се поти и искрено се надяваше, че не си личи.

Той не я гледаше толкова втренчено нарочно, знаеше това. По-скоро изглеждаше, че просто не може да контролира очите си. Огледа косата й, грима й, алените й устни, гърдите и дрехите й, след това отново гърдите.

След това бавно започна да се съвзема. Веждите му се сключиха и в гласа му се почувства някаква груба нотка, която никак не бе присъща на човек, обзет от похотливи желания.

— Какво си направила със себе си?

Искаше й се да се разреве, но Рейчъл би я убила, ако се даде толкова лесно.

— Аз… ами-и-и, малко бях отегчена от външния си вид и реших, че е време за промяна.

— Промяна, изглеждаш като… като… — очите му още веднъж се спряха на гърдите й, след това дълбоко си пое дъх. — Можеш да обличаш каквото си искаш, когато не си на работа, но това облекло определено не е подходящо за този офис.

— Кое не е подходящо?

— Ами тези джинси например.

— Но ти почти винаги идваш на работа в джинси. Били Дейк също носи джинси, когато ме замества.

— Да, но… Добре де, джинсите са добре. Разбира се, че са добре, но… — очите му отново се спряха на гърдите й. — Червилото ти… ъъъ… е малко… Ами прекалено ярко е.

Тя изведнъж изпита гняв. Знаеше как му текат лигите за Лора Делапино с нейното още по-ярко червило, но тъй като сега насреща му бе старата и надеждна Кристи Браун, той бе готов единствено да критикува. Не можеше да си представи, че Рейчъл би стояла примирено и би се оставила някой мъж да се държи по този начин с нея.

— Не харесваш червилото ми значи — изрече с равен глас тя.

— Не съм казал такова нещо. Не е моя работа да го харесвам или не. Просто си мисля, че за един църковен офис…

Рейчъл не би се оставила така. В никакъв случай. И Кристи също нямаше подобно намерение.

— Щом не го харесваш, можеш да ме уволниш.

Той я погледна шокирано.

— Кристи!

Трябваше да се измъкне оттук, преди да се е разплакала.

— Виж сега, няма нужда да се разстройваш — той се изкашля. — Сигурен съм, че когато имаш време да помислиш малко за това…

— Вече съм мислила и напускам!

Тя се завтече навън, грабна чантичката си от своята канцелария и хукна към колата. Когато най-после я отключи с трепереща ръка и се вмъкна вътре, тя се строполи върху волана и избухна в сълзи. Наистина ли беше очаквала той да се влюби в нея, само защото беше приповдигнала гърдите си? Та тя си беше все същата глупава, безинтересна жена, която бе прекарала по-голямата част от живота си в мечти за мъж, който никога не би си и помислил за нея, дори и ако живееше хиляда години. Само че сега вече беше и безработна.

През сълзите си видя задната врата да се отваря рязко и оттам тичайки да излиза Етън. Не можеше да му позволи да я види в сегашното й състояние, една патетична неудачница, оплакваща мизерния си живот. Бързо постави ключа и запали колата.

— Кристи! — извика Етън, бягайки към нея.

Тя даде пълна газ и подкара към изхода на паркинга.

Той продължаваше да бяга отстрани на колата.

— Спри, Кристи! Преиграваш! Нека да поговорим.

И в този момент тя направи немислимото. Свали стъклото си, извади ръка навън и показа на отец Етън Бонър средния си пръст.



Два дни бяха минали откакто Кристи се бе появила на работа облечена като уличница, а Етън все още не се бе съвзел от шока.

— Само я гледай как се държи! — погледът му се спря на дансинга на „Маунтинърс“, където Кристи Браун танцуваше с Анди Майлс, младеж, който бе поне десет години по-млад от нея.

Движенията й бяха леко преднамерени, но явно никой от насядалите по дървените маси посетители на бара не забелязваше това.

Кристи се бе появила в „Маунтинърс“ облечена в прилепнала черна пола, която свършваше доста над коленете й, и с блуза в пъпешов цвят с много широко деколте, под която се виждаха гърди, за чието съществуване никой дори и не беше подозирал досега. Бе допълнила тоалета си с бляскава огърлица в черно и златно, краят на която си почиваше точно там, където се съединяваха гърдите й. Фалшиви диаманти проблеснаха през къдриците на тъмнокестенявата й коса, които се спускаха над лицето й докато танцуваше.

Преди Кристи да влезе в бара, Етън кротко ядеше сандвич и се опитваше да измъкне от Гейб информация относно връзката му с вдовицата. Предната седмица, когато я беше заловил с ракличката, в която Джейн съхраняваше компютърните си дискове, той сериозно се беше зачудил дали между брат му и Рейчъл няма нещо по-сериозно от отношенията им работодател — работник. Тази вероятност го плашеше до смърт. Рейчъл няма начин вече да не е разбрала, че Гейб е доста богат. Брат му винаги се отнасяше нехайно по отношение на финансовите въпроси, тя пък бе абсолютна използвачка. Всеки път, когато го погледнеше, тя вероятно виждаше една ходеща и говореща машина за пари.

Но опитите му да научи повече за личния живот на Гейб бяха секнали в момента, в който пристигна Кристи.

— Тя идва тук сама — тихо възкликна Етън. — Дори не е взела някоя приятелка със себе си — той изгледа партньора на Кристи на дансинга. — Кълна ти се, Гейб, навремето я помня, че беше бавачка на Анди Майлс, още когато беше бебе!

— Не ми изглежда някой от тях да се сеща за това в момента — отвърна Гейб.