Кристи не за пръв път идваше в „Маунтинърс“. Тъй като в областта имаше сух режим, местните жители плащаха минимален членски внос за привилегията да принадлежат към някой от частните бутилкови клубове. „Маунтинърс“ разполагаше с малък ресторант, където се предлагаше най-добрата храна в града, и с оживен бар в задната част, който често се използваше като място за провеждане на мероприятия от градски мащаб.

„Маунтинърс“ бе напълно почтено заведение и през последните години Кристи често бе обядвала тук или пък прекарваше вечерите си с приятели или семейството си, но никой досега не я бе виждал така. Сама. В бара. През нощта. И облечена по този начин.

Етън едва смогваше да сдържа гнева си.

— Знаеш ли какво направи тя във вторник, на паркинга, след като избяга от мен? Показа ми среден пръст. Кристи Браун!

— Мисля, че вече ми спомена за това — напомни му Гейб. — Три пъти.

— Ще се мести в новия си апартамент през този уикенд. Не мислиш ли, че човек, който цял ден е събирал багажа си, би трябвало да е прекалено уморен, за да се отдаде на веселба?

— Не ми изглежда никак уморена.

Кристи се засмя на нещо, казано от Анди, и го остави да я заведе обратно до масата си, на която седеше с двама приятели от колежа, дошли му на гости. На Етън му приличаха на банда безделници. Шапките им бяха обърнати обратно, на ушите си носеха обеци, единият имаше нещо подобно и на брадичката си.

Много добре сложени безделници обаче. Анди играеше във футболния отбор на „Норд Каролина стейт“, а размерите на останалите двама подсказваха, че вероятно са негови съиграчи.

— Всичко това е работа на Рейчъл Сноупс.

Пръстите на Гейб силно стиснаха чашата с газирана вода пред него.

— Името й е Стоун. Рейчъл Стоун.

— Тя е превърнала Кристи в… пачавра.

— Стига, Ет!

— Дрехите й са толкова тесни, цяло чудо е, че въобще може да се движи. Но все пак се движи. Гледай, гледай! — Кристи тъкмо се бе облегнала на масата и се бе навела напред, за да чуе това, което й казваше единият от футболистите. — Тя… тя… направо се завира в ръцете им!

— Просто не е за вярване, че никога досега не си забелязвал тези гърди.

— Ти пък да не би да си ги забелязвал.

— Да, но аз не съм работил с нея почти всеки ден от живота си през последните осем години.

Етън все повече се ядосваше.

— Много хубаво направи, че напусна, защото иначе щеше да се наложи да я уволнявам. Как бих могъл да допусна църковната секретарка да се държи по този начин!

— Тя не се облича по-различно от Лора Делапино или Ейми Мейджърс, а ти, мисля, че ги обожаваш и двете — вметна Гейб.

— Те не са Кристи и не мога да разбера, защо се държиш като глупак. Тя си беше съвсем нормална, докато вдовицата Сноупс не се настани при нея. Съвсем очевидно е, че развалянето на Кристи е само една част от плана на Рейчъл да разбуни отново този град.

— Мислиш, че си има план?

Етън повдигна рамене.

— Слушай ме сега, Ет — Гейб леко сниши глас. — Рейчъл се бори с всички сили колкото да оцелее. Обиждат я на всяка крачка, нарязаха гумите й, вилата на Ани стана обект на вандализъм. Така че не ми говори за нейния план да разбуни този град.

Прав беше, разбира се, но Етън в миг забрави за настоящия им разговор, виждайки как Анди надига халбата си с бира към устните на Кристи. Той рязко се изправи на крака.

— Това вече е прекалено! Ще я изведа оттук.

От отсрещната страна на бара Кристи гледаше как Етън се запътва към нея. Отново бе изгладил ризата си, забеляза тя. Беше много стара, но една от любимите му и той полагаше големи грижи за нея.

Етън винаги бе безупречно облечен. Дори беше изгладил вече съвсем избелелите си джинси. Русата му коса бе перфектно подстригана и сресана, очите му бяха кристално сини. Веднъж майка му бе доверила на Кристи, че в семейство Бонър има една огромна, с никого несподеляна тайна. Макар никой да не го бе казвал на глас, всички обичаха най-много Етън.

Е, без Кристи. Тя даже никак не го обичаше. Беше я предал и сега тя бе абсолютно безчувствена към този плъх — пропагандатор на Евангелието, уж разговарящ с Бога.

— Кристи, бих искал да говоря с теб.

— Давай — изсумтя тя също толкова небрежно, колкото би го направила и Рейчъл, и обърна безгрижно глава.

Нямаше да му позволи да разбере колко съсипана бе била от отношението му към нея във вторник сутринта. След като бе избягала от него, и се бе прибрала право вкъщи и бе събрала всичките си нови дрехи с намерението моментално да ги изхвърли. Но в последния момент бе мярнала отражението си в голямото огледало в спалнята и това я беше спряло.

Докато се взираше в отражението си, тя най-после бе разбрала какво се опитва да й втълпи Рейчъл още от самото начало. Ако искаше да прави промени със себе си, трябваше да ги направи заради самата себе си, а не с единствената цел да свали едно надуто старо момче, което се прави на свещеник, и което има емоционалната зрялост на шестнадесетгодишен хлапак. Точно тогава си каза, че е длъжна да подложи новата си външност на един безпристрастен тест и едва тогава да реши дали се харесва, или не.

— Искам да разговаряме насаме.

Явно искаше да й изнесе лекция. Трябваше да мобилизира всичкия си кураж, за да дойде сама тук тази вечер, и нямаше намерение да се оставя някой да се опитва да я поучава. Тя поклати отрицателно глава.

Гласът му стана по-твърд.

— Хайде, Кристи.

— Не.

— Разкарай се оттук, задник такъв.

Беше се обадил приятелят на Анди и Кристи го изгледа шокирано. Никой не си позволяваше да разговаря с Етън по този начин. След това си спомни, че Джейсън е от Шарлот и няма представа кой е Етън.

Анди удари леко приятеля си по рамото.

— Ъъъ… извинявайте, пастор Етън. Джейсън не е оттук.

Етън ги изгледа с поглед, който обещаваше вечно проклятие, след това отново насочи погледа си към нея.

— Кристина, веднага ела с мен.

От джубокса се разнесе песента „Ти не ме притежаваш“.

Стомахът на Кристи се сви на топка от нервно напрежение. Прибра една смачкана салфетка и целофана отпреди малко отворена кутия цигари и премести каната с бира към средата на масата, така че всеки да може да си сипе.

Етън се наведе към нея и заговори толкова тихо, че само тя можеше да го чуе.

— Ако не направиш това, което ти казвам, ще те хвана и ще те изведа оттук насила.

Никак не приличаше на обичайния пастор Етън, приятелят на всички, и с малко закъснение Кристи си спомни, че той все пак притежава характер. Не го демонстрираше често и винаги бе готов да прости впоследствие, но това тук не беше после, а сега, затова тя реши да не го предизвиква повече.

Изправи се с наглед невъзмутимо лице и кимна благосклонно.

— Добре, добре. Предполагам, че ще мога да ти отделя няколко минути.

Етън не стана никак по-любезен след победата си.

— Ще ми ги отделиш и още как!

Той я хвана здраво за лакътя, но още при първите си крачки Кристи усети как нервността й изчезва. Над нея сякаш се бе разстлал някакъв розов облак, който я караше да се чувства спокойна и уверена. Не бе свикнала да пие и макар тази вечер да не бе довършила още втората си бира, осъзна, че това е достатъчно, за да й замае главата. Чувството беше великолепно и тя си каза, че Етън може да й проповядва каквото си иска и колкото си иска, просто нямаше намерение да му обръща внимание.

Етън я поведе към колата си. Когато се приближиха, той използва свободната си ръка — тази, която не беше стиснала лакътя й — и се потупа по левия джоб на джинсите. След като не намери това, което търсеше, той посегна и към десния джоб, след това опипа и задните.

Пак си беше забравил ключовете. Те със сигурност се намираха на масата вътре и това бе причината тя винаги да носи резервните ключове в чантата си. Кристи механично понечи да ги извади оттам, но тогава си спомни, че в момента не е със старата си чанта с безброй джобове по нея, а с модерна малка чантичка със златна верижка. Освен това си спомни как Рейчъл й бе казала да спре да се държи с него като с дете.

— Забравил съм си ключовете — той протегна ръка. — Дай ми резервните.

Добрата стара благонадеждна Кристи Браун. Неговата абсолютна сигурност, че тя още носи резервните ключове за колата му — макар вече да не работеше за него — издълба една голяма дупка в розовия облак над главата й и тя осъзна, че всъщност не е толкова пияна, колкото й се искаше.

— Съжалявам.

Той пусна ръката й. Изгледа я раздразнено, хвана дръжката на чантичката и я свали от рамото й. Кристи мълчаливо го наблюдаваше как се рови в съдържанието.

— Не са тук.

— Аз не работя вече за теб, забрави ли? И не съм длъжна да нося ключовете ти със себе си.

— Разбира се, че все още работиш за… — той изведнъж замръзна. Бавно измъкна ръка от чантичката, държейки едно малко квадратно пакетче. — Какво е това?

Тя стоеше като гръмната. Усети как цялата се изчервява и това я направи още по-нервна, но бързо се сети, че на паркинга е прекалено тъмно, за да може да се забележи руменината й. Пое дълбоко дъх и се насили да отговори спокойно.

— Това е кондом, Етън. Изненадана съм, че досега не си виждал такова нещо.

— Разбира се, че съм виждал такова нещо!

— В такъв случай защо питаш?

— Защото искам да знам какво прави в твоята чанта.

Неудобството й изчезна и на негово място се появи гняв.

— Това въобще не е твоя работа — тя го грабна от ръката му, пусна го в чантичката и отново я преметна през рамо.

От „Маунтинърс“ излязоха две двойки, едната, от които бе от паството на Етън. Той отново я грабна за ръката и я задърпа към колата, но бързо спря, след като си спомни, че не могат да влязат в нея. Погледна към двойките, които тъкмо се насочваха към паркинга, и Кристи разбра, че иска да се измъкне оттук, преди да е забелязан.

„Маунтинърс“ се намираше на тиха, затворена от едната страна уличка, между бутик за детски дрехи и магазин за сувенири, и двата отдавна затворили. На отсрещната страна на улицата имаше малък парк с няколко маси за пикник и място за игра на деца. Етън вероятно реши, че ще е най-добре да се скрият в парка, тъй като я обърна с лице към улицата и с не особено нежна захватка я поведе натам.

При хубаво време местните хора често обядваха на масите за пикник, разпръснати под дърветата. Ориентирайки се по светлината на уличните лампи, Етън я поведе към най-отдалечената маса.

— Седни.

Никак не й харесваше заповедническият му тон, затова вместо да седне на пейката, както й бе посочил, тя стъпи на нея и седна на масата. Той нямаше намерение да я гледа отдолу нагоре, затова направи същото.

Краката й бяха по-дълги от неговите и затова бяха свити под по-остър ъгъл. Погледна за миг към него и й се стори, че е насочил погледа си към деколтето й, но когато чу сърдития му глас, реши, че най-вероятно само така й се е сторило.

— Аз съм твоят пастор и фактът, че сама жена от моето паство носи в чантата си презерватив, определено ми влиза в работата.

Защо ли се държи по този начин? Етън винаги бе уважавал избора на хората, дори и да не е бил съгласен с него, и тя си спомни за лекциите му пред тийнейджъри относно сексуалната отговорност. Той горещо проповядваше пълно въздържание, като в същото време бе готов да говори и за контрол над раждаемостта и предпазване от СПИН.

— Всяка сама жена от твоето паство, която е сексуално активна, е най-добре да носи едно такова нещо със себе си — отбеляза тя.

— Какво искаш да кажеш с това сексуално активна? Коя си ти… Имам предвид, но… как…

Етън Бонър, всеизвестен с откритото си отношение към сексуалните въпроси, направо заекваше. Най-после успя да се овладее.

— Не знаех, че в живота ти има някакъв мъж.

И последните остатъци от розовия облак се изпариха и на тяхно място се появи някаква отчаяна смелост. Какво имаше да губи в края на краищата?

— Как би могъл да знаеш? Та ти не знаеш абсолютно нищо за живота ми.

Той изглеждаше искрено шокиран.

— Но ние с теб се познаваме още от началното училище. Ти си една от най-старите ми приятелки.

— Това ли е начинът, по който ме възприемаш?

— Разбира се.

— Да, прав си, аз съм ти приятелка — тя преглътна, набирайки кураж. — Но ти не си мой приятел, Етън. Приятелите знаят най-различни неща един за друг, а ти не знаеш нищо за мен.

— Какво говориш? Знам много неща за теб.

— Например?

— Познавам родителите ти, къщата, където израсна. Знам, че си счупи ръката преди две години. И още много други неща.

— Стотици хора знаят същите тези неща. Но те не познават мен. Коя съм аз.

— Ти си една почтена и много работлива християнка, ето коя си.

Явно нямаше смисъл. Беше се опитала да му говори откровено, но той не искаше да я чуе. Тя понечи да стане от масата.

— Трябва да тръгвам.