Сюзън Филипс - Знойни сънища

Час по-късно те преминаха през черните врати от ковано желязо, украсени с молещи се ръце. Едуард, който седеше между Гейб и Рейчъл на предната седалка на пикала, притихна, когато видя пред себе си огромната бяла къща.

— Наистина ли съм живял тук, мамо?

— Да, наистина.

— Колко е голяма…

Рейчъл понечи да му отвърне, че освен голяма, къщата е и много грозна, но се въздържа. Опитваше се да не му говори отрицателни неща относно Дуейн и техния съвместен живот.

Доктор Джейн Дарлингтън Бонър ги посрещна на входната врата. В ръцете си държеше бебето, а бузата й беше изцапана с брашно. Имаше класическия добър външен вид, характерен за членовете на много заможни семейства, но от една случайна забележка на Гейб, Рейчъл бе разбрала, че всъщност тази жена произхожда от средната класа. Беше облечена в къси панталони и блуза с цвят на праскова, а русата й коса бе прибрана в хлабава френска плитка. Стилното й облекло накара Рейчъл да се засрами от собствената си избеляла рокля на зелени и бели карета и тромавите си черни оксфордки.

Джейн обаче въобще не даде вид, че е забелязала облеклото й. Тя посрещна Гейб с целувка, след което се обърна с усмивка към Рейчъл.

— Толкова се радвам, че дойде. А ти сигурно си Едуард.

— Чип — намеси се Гейб, предизвиквайки раздразнение у Рейчъл. — Чип Стоун.

Джейн повдигна закачливо русите си вежди.

— За мен е голямо удоволствие да се запозная с теб, Чип. А това е Роузи. Нещо е крива още от вчера.

Но Роузи никак не изглеждаше в лошо настроение. Когато деветмесечното бебе видя Едуард, издаде доволен звук и се усмихна, откривайки четири миниатюрни зъба. Зарита със заоблените си крачета и долната й устна заблестя от бебешка слюнка, когато протегна ръка към него.

— Тя ме харесва — учудено констатира Едуард.

— Това е много хубаво — кимна Джейн. — Защото точно днес не харесва никой друг. Дори и баща си не може да търпи. Знаеш ли какво, всички са в кухнята. Ще я оставя на пода и може би двамата ще си поиграете. Става ли?

Едуард кимна ентусиазирано.

— Дори ще й дам да си поиграе с Хорс.

Наложи се Рейчъл да й обясни. Джейн съвсем лекичко пребледня при вида на мръсния, едноок заек, който бе заврян в ръцете на нейното ококорено и чисто бебе.

— Страхотна идея.

Тя ги поведе към кухнята, където Кал наливаше портокалов сок в една кана. Етън бе застанал до него и се суетеше около тапата на бутилка шампанско. И двамата мъже първо видяха Гейб и го поздравиха в един глас, но лицата им мигновено помръкнаха, когато разбраха, че и Рейчъл е с него.

Усети ръката на Гейб да я подтиква лекичко и покровителствено напред. Той кимна на братята си.

— Здравейте, Кал и Ет.

— Искаш ли да изнеса нещо друго навън, Джейн? — за огромна изненада на Рейчъл в стаята влезе Кристи. — Здравей, Рейчъл, здравей, Едуард — изглеждаше страхотно в свободната си жълта фланела и силно прилепнали бели джинси. На краката й проблясваха нежни златни сандалки. На лицето на Етън се появи някаква несигурност при появяването й, но Кристи не го забеляза и Рейчъл изпита чувството, че нарочно не поглежда към него.

Докато Едуард си играеше с Роузи на мраморния под, а Кал хвърляше враждебни погледи към Рейчъл, Джейн започна да пъха всевъзможни купи, кани и подноси в ръцете на всеки един от гостите си.

— Ние се храним на верандата. Това е едно от малкото места в този мавзолей, където човек може да се почувства сравнително удобно.

Веднага осъзна какво е казала и се обърна към Рейчъл.

— О, скъпа, съжалявам. Вече съм толкова време с Кал, че съм забравила да си меря приказките.

— Няма нищо — усмихна се Рейчъл. — Това наистина е мавзолей. Всеки го знаеше, с изключение на Дуейн.

Таймерът на готварската печка записука, привличайки вниманието на Джейн. Кал грабна Роузи от пода, където тя щастливо бе загризала ухото на Хорс. Бебето издаде възмутен пронизителен писък и започна яростно да рита с крака, улучвайки баща си по коляното с твърдата си бебешка обувка.

Неговото изохкване накара Етън да се засмее.

— Следващия път се прицели малко по-високо, Роузи-Поузи.

Едуард взе заека от пода и го връчи на Роузи, която веднага утихна. Всички се отправиха през всекидневната към верандата.

Когато излезе навън, Рейчъл си спомни онзи дъждовен ден преди малко повече от две седмици, когато двамата с Гейб за първи път се бяха любили. Вероятно Гейб също си го бе спомнил, тъй като обърна глава, за да я погледне, и в хладните му, сребърни очи заблестя някаква топла светлинка.

Противно на предупрежденията на Кал, Джейн не сервира нищо от това, от което се бе опасявал мъжът й. Напротив, гостите бяха приятно изненадани от приятно миришещ омлет касерол, с много гъби и парченца ябълка. Следваха компот от пресни плодове, боровинков кейк и няколко великолепни мимози.

Докато възрастните се събраха на покритата с чадър маса, Едуард седна до малкото детско кътче, където бе поставена и Роузи. Рейчъл изпитваше огромно задоволство, докато го гледаше как размахва играчки пред лицето на момиченцето, гъделичка я по корема и прави всевъзможни физиономии, за да я забавлява.

Не й беше необходимо много време, за да разбере колко много се обичат Кал и Джейн. Изражението на някогашния полузащитник, толкова неприязнено, когато гледаше към Рейчъл, неизменно светваше всеки път, когато се обърнеше към съпругата си. Те изглежда непрекъснато си търсеха някакъв повод да се докосват един друг. Разменяха си погледи, усмихваха се. И бе напълно очевидно, че и двамата обожават своята красива, руса дъщеричка.

Но на масата определено се чувстваха и някои доста по-различни настроения. Макар вече да бе донякъде свикнала с неприязненото отношение на Етън, враждебността на Кал беше някак си по-остро изразена и Рейчъл предположи, че най-големият брат е дори по-покровителствено настроен към Гейб в сравнение с Етън. На всичкото отгоре Етън и Кристи явно правеха всичко възможно, за да избягват да се погледнат дори и за миг, а Гейб беше толкова напрегнат, че почти трепереше. Разбираше колко му е трудно да присъства на семейно събиране, след като самият той вече нямаше семейство.

Кал първи заговори за киносалона.

— Не мога да повярвам, че си направил всичко това с онова кино.

— Той се захвана с най-изоставеното място в околността и виж в какво го превърна — веднага се включи и Етън.

И двамата продължиха с фалшив ентусиазъм да обясняват на Гейб колко страхотно било киното отново да е отворено и каква услуга било това за местното гражданство. Никой от тях не споменаваше дори и дума за предишния му живот, сякаш ветеринарната му практика, както и жената и синът му, никога не са съществували. И колкото повече говореха, толкова по-напрегнат ставаше Гейб, докато накрая Рейчъл не издържа и се намеси.

— Гейб, разкажи им за Туити.

— Няма какво толкова да се разказва.

— Туити е едно мъничко врабче, за което Гейб се грижи и лекува.

Гейб леко повдигна рамене и този малък жест бе напълно достатъчен за братята му да се притекат на помощ и да го спасят от темата, която може би не искаше да дискутира.

— Фойерверките снощи бяха наистина страхотно зрелище. И на Роузи много й харесаха, нали, Джейн?

— Това бе страхотна идея — кимна Етън. — Сигурен съм, че много семейства в този град ще се радват, че могат да заведат децата си на място, където ще си прекарат добре, без да се налага да харчат куп пари.

Действайки единствено по инстинкт, Рейчъл се наведе напред.

— Гейб скова една клетка в задния двор на вилата, за да може птичето да се аклиматизира, преди да го пусне на свобода.

Гейб я изгледа раздразнено.

— Това не е кой знае какво, Рейчъл.

Сега вече и тримата братя Бонър я гледаха намръщено. Само Джейн и Кристи я наблюдаваха с интерес.

— А аз мисля, че е. Да се грижиш за това малко, мършаво и безпомощно птиче те прави щастлив. А с киното не е така.

— Туити не е мършаво птиче! — извика Едуард.

Гейб рязко се изправи от стола си.

— Кафето почти свърши. Ще отида да направя още една кана — и той изчезна зад вратата на верандата.

Кал се облегна назад и се втренчи в нея със стоманеносивите си очи.

— Ти да не би нарочно да се опитваш да направиш брат ми нещастен?

— Кал…

Той реагира на намесата на жена си с леко помахване на ръката, накарвайки я да запази мълчание. Доктор Джейн Дарлингтън не приличаше на жена, която лесно може да бъде накарана да мълчи, затова Рейчъл почувства, че лекото повдигане на рамене в знак, че е съгласна, бе наистина доброволно. Може би бе решила, че този сблъсък е неизбежен и че Рейчъл е достатъчно силна, за да се справи сама.

— Вече казах на Етън същото, което ще кажа и на теб — обърна се Рейчъл към Кал. — Престанете да му говорите безсмислици. Да се занимава с „Гордостта на Каролина“ не е това, което би могло да осмисли живота му, и най-добре ще е и двамата да престанете да се държите така, сякаш се е захванал с нещо велико. Гейб е ветеринар и точно с това би трябвало да се занимава.

— Мислиш си, че познаваш брат ми по-добре от собственото му семейство? — попита студено Кал.

— Да, мисля, че е така.

Гейб отново се появи на терасата.

— Кафето ще бъде готово след малко.

Погледът на Етън се отмести от по-възрастния му брат към Гейб.

— В гаража има топка. Хайде да поиграем, докато господин Полузащитника почисти кухнята. Искаш ли да дойдеш с нас, Едуард?

Едуард се забави малко с отговора.

— Бих искал, но ако дойда, Роузи ще реве, тъй като ме харесва толкова много. Затова май по-добре да остана с нея.

Рейчъл веднага почувства, че решението на сина й му бе спечелило благоразположението на родителите на Роузи. И двамата му се усмихнаха и го увериха, че може да отиде, ако желае, но Едуард учтиво отказа.

Етън и Гейб слязоха от верандата и тръгнаха из двора. Рейчъл започна да помага при почистването на масата, когато Кал се приближи иззад нея и тихо каза:

— Би ли дошла до кабинета за няколко минути? Искам да ти покажа нещо.

Да се уединява с него бе последното нещо, което й се искаше да направи, но Джейн и Кристи бяха изчезнали в кухнята, така че наоколо нямаше никой, който да й се притече на помощ. Повдигна безгрижно рамене, поне се надяваше да е изглеждало безгрижно, и го последва.

Когато влязоха в кабинета, Кал затвори вратата след себе си. През прозореца отляво тя видя една летяща топка, след това в обсега на полезрението й се появи Гейб, който я хвана.

Кал се отправи към бюрото, което някога принадлежеше на Дуейн, заобиколи го и отвори едно чекмедже.

— Тук имам нещо за теб — той извади едно продълговато листче и й го подаде.

Още преди да го е докоснала с ръка, тя вече знаеше, че е чек. Погледна към него и дъхът й секна. Беше на нейно име, а сумата възлизаше на двадесет и пет хиляди долара.

— Какво е това? — попита тя с пресипнал глас.

Кал се намести в стола зад бюрото и я погледна.

— Първоначална вноска за твоето бъдеще.

Тя се взираше в чека, чувствайки как стомахът й се свива, знаейки отговора на въпроса още преди да го е задала.

— И какво искаш в замяна?

— Искам да напуснеш Салвейшън и никога повече да не влизаш в контакт с брат ми — той направи пауза. — Имаш си отговорности. Дете, което трябва да издържаш. Тези пари значително ще ти облекчат живота.

— Разбирам… — в гърлото й се образува буца.

Беше дошла в Салвейшън да открие имане, но никога не си го беше представяла по подобен начин.

Преглътна мъчително, опитвайки се да отмести буцата.

— С колко време разполагам?

— Предполагам, че ще ти е необходимо малко време, за да решиш къде да отидеш, затова съм написал чека с предна дата. Очаквам да си тръгнеш до десет дни.

Когато погледна към него, Рейчъл с изненада забеляза искрица на състрадание в очите му. Тя премигна мъчително.