Понякога улавяше погледа му върху себе си и дори и нейните неопитни очи можеха да различат желанието, което виждаше там. Това би трябвало да я направи щастлива. Нали точно това бе искала. Но осъзнаването на факта само я депресираше. Защото не искаше да бъде просто някаква мадама, към която е насочена похотта му. Мечтаеше да бъде неговата голяма любов.

Едва сега забеляза, че той бе подминал ресторанта за бързо хранене, който се намираше точно на изхода на магистралата.

— Нали каза, че си гладен.

— Да, гладен съм — отвърна той и продължи да кара надолу по двупосочния локален път.

След малко намали скоростта и направи ляв завой към паркинга на един доста зле изглеждащ ресторант, до който се намираше не по-добре изглеждащ мотел.

В застлания с чакъл паркинг бяха спрели предимно пикапи. Докато Етън паркираше между два от тях, Кристи оглеждаше с отвращение заобикалящата я действителност. Всичко тук й се струваше някак подозрително.

— По-добре да се върнем обратно в Хардийс — предложи тя.

— Аз харесвам това място.

— На мен никак не ми вдъхва доверие.

— Хайде, слизаме — той издърпа ключовете от стартера и отвори вратата.

Този уикенд сигурно щеше да й се стори безкраен, ако настроението му не се подобреше, и то скоро. Грудър Матиас, пенсиониран свещеник, живеещ в Салвейшън, щеше да води неделната служба вместо Етън, а понеделник бе почивният му ден, така че той може би въобще нямаше да бърза да се връща.

С примирена въздишка тя го последва към входа, който представляваше двукрила дървена врата, направена по някакъв средиземноморски мотив. Отвътре се чуваха извивките на изтъркана кънтри балада.

Силен полъх от климатичната инсталация прилепи доматеночервената й рокля към тялото. Замириса й на препържена мас и застояла бира. В слабо осветения бар група младежи със спортни шапки на главите, облечени в мръсни джинси, седяха около една маса, пиеха бира и пушеха.

Тъй като бе сравнително ранна вечер, повечето маси бяха свободни. Същото се отнасяше и за тапицираните в кафяво сепарета. Прашни пластмасови лозички, изглеждащи така, сякаш бяха поставени преди десетилетия, представляваха част от вътрешната украса. По стените бяха закачени множество сертификати от здравното министерство, които със сигурност бяха фалшиви.

Етън се насочи към едно сепаре в най-отдалечения край на бара. Веднага след като седнаха, до тях изникна барманът, плешив мъж, който май нямаше врат, и ги попита какво ще пият.

— Кола — отвърна тя и след моментно колебание добави. — В кутийка, ако обичате.

— За мен уиски с лед.

Кристи погледна изненадано към Етън. Никога досега не го бе виждала да употребява концентриран алкохол. Дори не си поръчваше и маргарити4, когато посещаваха мексикански ресторант.

Наложи се да си напомни, че вече не носи отговорност за него, и затова си замълча.

Някакъв мъж, седнал на бара, се извърна и се втренчи в нея. Да бъде забелязвана от мъже все още бе нещо достатъчно ново за нея, за да я накара да се почувства неудобно, затова просто се престори, че не го забелязва.

Барманът им донесе напитките, след това постави пред тях две ламинирани менюта, които изглеждаха доста зацапани.

— Джейни ще ви вземе поръчката след минутка. Специалното ни предложение за тази вечер е пържена морска котка — обяви той делово и се отдалечи.

Кристи побутна мизерните менюта настрани с малкия си пръст. Пренебрегвайки празната чаша с лед, тя избърса ръба на кутийката кола с една салфетка и едва тогава отпи от нея. Питието бе топло, но поне не се налагаше да го пие от чаша с много съмнителна чистота.

Мъжът на бара продължаваше да я наблюдава. Беше млад, може би на двадесет и пет. Носеше рекламна фланелка на бирата „Милър“, под която прозираха силни бицепси. Тя започна нервно да си играе с една от обеците си. Късата й рокля действително бе секси, но не чак толкова, че да е предизвикателна, затова много й се искаше онзи да гледа някъде другаде.

Етън отпи от уискито си и отправи обвинителен поглед към мъжа.

— Какво толкова си я зяпнал, а?

— Етън! — възкликна тя, невярваща на ушите си.

Мъжът на бара повдигна флегматично рамене.

— Никъде по нея не виждам надпис Продадено.

— Това може би е, защото не можеш да четеш.

Кристи гледаше мъжа до себе си и не вярваше на ушите си. Етън, заклетият пацифист, изглежда бе готов да се хвърли в схватка с някакъв грубиян, който тежеше поне двадесет и пет килограма повече от него, и то в мускули.

Мъжът от бара слезе от столчето и Кристи можеше да се закълне, че видя в сините очи на Етън някакво очаквателно пламъче. Тя трескаво започна да мисли. Какво би направила Рейчъл в ситуация като тази?

Преглътна мъчително и вдигна ръка срещу мускулестия мъж.

— Моля ви, не му обръщайте внимание. Откакто се раздели със свещеничеството, вече не е същият — почти не беше излъгала, помисли си тя.

Но типът не искаше да й повярва.

— Той въобще не прилича на свещеник.

— Това е, защото вече наистина не е — тя си пое дълбоко дъх. — Всичко е понеже иска непрекъснато да ме покровителства. Аз съм… ъъъ… сестра Кристина, неговата… сестра.

— Вие сте монахиня? — погледът му се плъзна невярващо по широкото деколте на роклята й.

— Да, такава съм. И Бог да ви закриля.

— Не приличаш на монахиня.

— В моя орден не използваме униформи.

— А не трябва ли поне да носите кръст, или нещо подобно?

Тя хвана нежната златна верижка на врата си и извади малкото златно кръстче, което се бе сгушило между гърдите й.

— Извинявай, сестро! — мъжът хвърли мрачен поглед към Етън, след това се отправи обратно към стола си.

Етън я изгледа раздразнено.

— Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш?

— Спасявам те от един сигурен бой.

— А може би аз не искам да бъда спасен.

— Морска котка! — извика тя към бармана. — Искаме да си поръчаме морска котка. И Бог да ви благослови и вас — добави тя с малко закъснение.

Етън поклати многозначително глава, но за нейно облекчение явно не му се занимаваше повече с току-що случилото се. Наместо това започна да се занимава със скоча си и когато една тъмнокоса и силно гримирана сервитьорка донесе храната им, той вече го бе изпил.

— Искам още един скоч.

— Етън, с кола сме.

— Гледай си работата, сестра Бернадин.

Сервитьорката я изгледа подозрително.

— Чух ви преди малко. Мисля, казахте, че името ви е сестра Кристина.

— Ъъъ… Бернадин бе името ми, преди да отида в метоха. След това станах сестра Кристина.

Етън изсумтя.

Сервитьорката се обърна към него. Беше толкова хубав, че тя го изгледа с нескрит интерес.

— И какво е чувството, когато вече не си свещеник?

Той посочи с пръст към Кристи.

— Питай нея.

— Той е… Ами как да кажа, никак не беше лесно. Нищо не става лесно при хората, които обръщат гръб на призванието си — тя отвори капачката на бутилката с кетчуп и забърса зацапания ръб с още една салфетка, преди да му я подаде. — Те се чувстват празни. Кухи. Опитват се да запълнят тази празнота с алкохол и още преди да се осъзнаят, се превръщат в самотни алкохолици, които са избягвани от всички.

Сервитьорката го потупа по рамото с върха на лакирания си в синьо нокът.

— Не мисля, че би трябвало да се тревожиш за това, отче.

— Благодаря — усмихна й се лениво той.

— По всяко време на твое разположение.

Докато сервитьорката вървеше към бара, Етън съвсем открито се бе втренчил в полюшващите й се задни части. Тя се върна след малко, за да му донесе скоча, след което отново се отдалечи със загадъчна усмивка.

— Изяж си вечерята, преди да е изстинала — тросна се Кристи.

Той отпи от новото си питие.

— Какво ти пука дали храната ми е гореща, или студена?

— Не ми пука.

— Ти си лъжкиня — той я загледа толкова настоятелно, че й се прииска да се сгърчи. — Знаеш ли какво си мисля? Мисля си, че все още си влюбена в мен.

— Аз пък си мисля, че се напиваш — тя направи усилие да запази самообладание. — Ти никога не си можел да пиеш алкохол.

— И какво, ако се напия?

Това вече я ядоса не на шега.

— Ти все още не си си подал оставката, Етън Бонър! Все още си редови духовник.

— Не и в сърцето си — отвърна той не по-малко ядосано. — В сърцето си вече не съм такъв.

Едва беше изрекъл последните думи и изведнъж трепна. Кристи го наблюдаваше как замръзна на мястото си, сякаш се бе заслушал в някакъв вътрешен глас, който му говореше нещо, което никак не му се искаше да чуе. Накрая промърмори нещо, което Кристи не успя да разбере, взе вилицата си и изгледа яростно рибата, готов да я набучи.

— Вече е мъртва — отбеляза тя.

— Гледай си собствената храна и остави моята на мира. Къде е солта?

— Точно до теб.

Той посегна към солницата, но колкото и да му беше сърдита, тя все още го обичаше и не можеше да понесе мисълта, че може да се натрови с нещо, затова грабна поставката със солницата още преди да я е докоснал, изтърка, доколкото можеше корозиралата капачка с още една салфетка, след това му я пъхна в ръката.

— Опитай се да не се докосваш до нищо.

Дългите му пръсти се обвиха около солницата, като същевременно очите му поглъщаха нея.

— Знаеш до какво искам да се докосна, нали?

Тя го гледаше, без да може да каже нещо.

— Искам да докосвам теб. Така, както те докосвах онази нощ в киното.

— Не искам да говоря за това.

— Аз също не искам да говоря за това — той бутна настрани порцията си, вдигна уискито и се вгледа в нея над ръба на чашата. — Искам да го направя.

Тя обърна, без да иска кутийката с кола, след това мигновено я изправи, преди да се е разляла по цялата маса. Чувстваше кожата си да гори под роклята.

— Ние… ние трябва да бъдем в Ноксвил след половин час.

— Няма да успеем. Всъщност въобще не ме пука дали ще стигнем преди конференцията да е приключила.

— Но ти вече си платил таксата за регистрация.

— Е, и какво?

— Ет…

— Хайде да се махаме оттук.

Той хвърли няколко банкноти на масата, грабна я за ръката и я изведе навън. Пулсът й значително се ускори. Това бе един нов и опасен Етън, когото тя въобще не бе познавала досега.

Повлече я надолу по стълбите и следващото нещо, което Кристи си спомняше, бе как я притиска с бедрата си към страничната врата на камарото.

— Не мога да спра да мисля за онази нощ — потърка голите й рамене с палците си и тя почувства как горещината от неговото тяло се предава и на нейното.

Покрай тях избръмча камион.

— Ти ме обичаш — прошепна той. — Не трябва ли аз да бъда този, който да отнеме девствеността ти, вместо да се отдаваш на някой случаен човек?

— Откъде… откъде въобще знаеш, че вече не съм я загубила?

— Просто знам.

Съвестта й влезе в конфликт с желанието, което изпитваше към него.

— Това не е правилно.

Той наведе глава и Кристи усети как челюстта му се движи в косата й.

— Искаш ли двамата заедно да загубим девствеността си?

— Ти не си девствен.

— Да, но вече е минало толкова време откакто не съм правил секс, че се чувствам точно като такъв.

— Аз не… не вярвам, че може да се получи по този начин.

— Разбира се, че може! — устните му докоснаха ухото й и тя усети как дъхът му гали бузата й. — Да или не. Решението е твое.

Той бе змията, която я съблазняваше. Знаеше какво изпитва към него и не беше честно от негова страна да манипулира емоциите й по този начин.

— Аз вече не съм влюбена в теб — излъга тя. — И никога не съм те обичала. Това бе просто някакво увлечение.

Ръцете му обгърнаха бедрата й и палците му опипаха миниатюрните следи, които бяха оставили ластиците на бикините й.

— Толкова хубаво миришеш. Страхотно ми харесва.

— Не съм си слагала никакъв парфюм.

— Знам.

— О, Ет… — въздъхна тя.

— Да или не?

Тя изведнъж изпита гняв и рязко отблъсна ръцете му от себе си.

— Да! Разбира се, че да! Защото съм слаба и изпитвам нужда и защото не те харесвам особено точно сега.

Очакваше това нейно избухване да го отрезви, но не се получи нищо подобно.

— Всичко ще бъде наред — само за секунди той вече бе отворил вратата и я бутна вътре.

Вместо да завие обратно към пътя, Етън просто пресече паркинга и влезе в тясната алея, водеща към рецепцията на мотела.

— О, не… — тя се втренчи ужасено в редицата от бели дървени бунгала, пред която имаше три големи бора.

В гласа му се усещаше нотка на молба, каквато тя никога не бе чувала досега.

— Не мога да чакам повече. Обещавам ти, Кристи, следващия път ще ти предложа шампанско и копринени чаршафи.

Без да я дочака да отговори, той изскочи от колата и забърза към офиса, служещ за рецепция. Върна се само след няколко минути, настани се зад кормилото и подкара към последната къщичка. Паркира несръчно, изскочи от колата и се завтече да й отвори вратата.