Преподобният пастор Бонър я вкара в бунгалото с нетърпеливостта на тийнейджър, на който най-после се е удала възможност да опита от любовта.

Когато влязоха, Етън затвори вратата след себе си и издаде въздишка на облекчение, виждайки, че стаята е доста бедно обзаведена, но чиста. Знаеше, че не би имал никакъв шанс да я задържи тук, ако беше мръсно. А не можеше да си представи да я изпусне и сега. Просто не можеше да понася повече това чувство на отчужденост между тях. Трябваше да я задържи тук, докато я бележеше за цял живот.

Нуждата, която изпитваше да я бележи, бе огромна, макар че по никакъв начин не би си позволил да го направи насила. Това бе нещо абсолютно неприемливо за него. Но искаше да я бележи така, че това никога да не може да се заличи. Искаше белег, който ще я държи до него завинаги и който отново ще ги направи най-добри приятели. И единственият начин, за който можеше да се сети, бе да го направи със секс.

Без значение какво твърдеше тя, сексът определено значеше много за нея, иначе нямаше все още да е девица. Мъжът, с когото си легнеше за първи път, щеше да бъде важен за нея завинаги и точно затова, този мъж трябваше да бъде той. Само той.

Опита се да измисли някое по-малко егоистично оправдание за това, което възнамеряваше да направи, и бързо го откри. Тя бе прекалено ценна за него, за да може да позволи някой мъж да й причини зло. Кристи бе уникална, но не всеки разбираше това. Какво би станало, ако първият й любовник не се грижеше добре за нея? Ако не разбираше колко ценна е тя в действителност?

Имаше толкова много капани, в които можеше да попадне. Кристи бе маниачка на тема чистота и това би могло да направи секса проблем за нея. Един мъж би трябвало да е много търпелив с нейните малки странности, да я отвлича с нежни ласки, с внимателни целувки, докато забравеше за хигиената и просто започнеше да се наслаждава на това, което става.

— Тази стая е много чиста — изтъкна той.

— Не съм казала, че не е.

Мисълта, че може да се разочарова, го настрои отбранително.

— Знам какво си мислиш. Но ако нещо е овехтяло, това съвсем не означава, че е и мръсно — той се приближи до леглото, отметна горната покривка и откри един снежнобял чаршаф. — Виждаш ли?

— Етън, ти пиян ли си?

Изглеждаше толкова красива, застанала там, в късата си червена рокля, с големи очи, гледащи несигурно. Усети, че преглъща със затруднение.

— Мъничко ми е замаяна главата, но не съм пиян. И чудесно знам какво правя, ако за това намекваш.

Нямаш ни най-малка представа какво правиш.

Той не обърна внимание на гласа от небесата, също както го беше пренебрегнал и в „Гордостта на Каролина“.

Старият под, застлан с линолеум, изскърца под краката му, когато се приближи до нея, взе я в прегръдката си и я целуна. Миришеше на ментова бонбона и Етън предположи, че си е сложила такава в устата, докато той бе отишъл да се регистрира. Сякаш се нуждаеше от нещо изкуствено, за да заличи собствения си сладък мирис.

Тялото й, топло и гъвкаво, се отпусна към неговото. Той прокара ръце по гръбнака й, след това я хвана за задника.

Устните й се отвориха и ръцете й обгърнаха врата му.

Той спря да мисли и се отдаде изцяло на целувката им. Нямаше никаква представа колко време е минало, когато тя се отдръпна и погледна дълбоко в очите му. Обичам те, Ет.

Устните й не помръднаха, но той я чу толкова ясно, колкото чуваше и Божия глас. Изпита невероятно чувство на облекчение. И тогава тя проговори.

— Това не е правилно. Аз го искам повече от всичко на света, но това не е правилно за теб, и не е правилно за мен. Не това очаква Бог от нас.

Думите й бяха тихи, излизаха от сърцето й, но той не искаше да ги чуе.

Не, не искаше да слуша. Той бе мъж, не светец, и вече му беше писнало Бог да определя живота му. Плъзна ръка под ръба на роклята й и докосна меката кожа отдолу.

— Но ти възнамеряваше да позволиш на Майк Рийди да го направи — плъзна ръката си нагоре, събирайки по този начин и роклята й, докато не достигна до сутиена.

След това нежно опипа гърдата й през дантелата.

— Може би.

— Не ме интересува какво казваш, защото знам, че аз съм ти по-добър приятел от него.

— Да.

Етън прокара палец по меката издатина над ръба на сутиена.

— Защо тогава би правила любов с него, а с мене — не?

Тя мълча толкова дълго, че Етън вече не очакваше отговор. След това пръстите й се вкопчиха за ръката му малко над китката.

— Защото няма нужда да се обвързвам, ако правя секс с Майк Рийди.

— Да се обвързваш?

Тя го гледаше с жадни очи.

— Обвързване? Това ли очакваш от мен?

Тя само кимна, изглеждаше много нещастна.

Етън очакваше да бъде обзет от паника, но нищо подобно не се случи. Обвързване. Това, което в действителност имаше предвид, бе брак. Той си бе мислил, че трябва да се ожени някой ден, но това бе само някъде в неопределеното бъдеще. Отдръпна ръката си изпод роклята й.

— Освен това очаквам любов от теб — тя преглътна мъчително. — Преди обвързването очаквам любов.

Трябваше да си изясни нещо.

— Ти не очакваш обвързване от Майк?

Тя поклати глава.

— Нито пък искаш любов от него?

Отново същият жест.

— Но искаш тези неща от мен.

Тя кимна.

Етън все още не изпитваше никаква паника. По-скоро бе изпълнен с някакво бодро чувство, което идваше сякаш чак от петите му. Чувстваше се така, сякаш някакъв огромен товар бе свален от гърба му. Разбира се!

В този момент Етън Бонър спря да се бори със съдбата си.

Кристи го гледаше в лицето, но колкото и добре да го познаваше, в момента не можеше да разбере какво става в главата му. Знаеше само, че за нея вече връщане назад няма. Беше оставила гордостта си настрана и му бе разкрила сърцето си. Ако думите й не му бяха допаднали, това си бе негов проблем.

Той си пое дълбоко въздух.

— Добре.

— Моля?

— Да — той кимна рязко с глава. — Добре.

— Добре какво? — гледаше го объркано тя.

— Любов. Обвързване. Всичко, което искаш — той хвана долната част на роклята и я приглади на мястото й. — Кентъки.

— Кентъки? За какво говориш? О, Ет, ти си пиян. Знаех си!

— Не съм пиян! — той я извърна с лице към вратата. — Хайде, тръгваме.

Гърлото й се сви болезнено, когато се обърна с лице към него.

— Не ме искаш вече, нали?

Той я грабна отново в прегръдката си.

— Мила, желая те толкова много, че едва го понасям. И освен това те обичам, така че престани да ме гледаш по този начин. Не мога да мисля за нищо друго, откакто влезе в моя офис в онези прилепнали бели джинси.

Малкото пламъче на надежда, което се бе появило в нея при първите му думи, сега изведнъж изчезна.

— Обичаш ли ме? — тя го изгледа сърдито. — Защо просто не кажеш какво имаш предвид. Че просто искаш да спиш с мен.

— И това също.

Винаги бе била в състояние да чете мислите му, но този път сякаш разговаряше с някой съвършено непознат.

— Не те обичам заради всичките тези козметични промени, които си направила със себе си — каза той. — Не съм чак толкова елементарен. Работата е там, че тези промени ме накараха най-после да те забележа и да оценя това, което е било под носа ми през цялото време — той я погледна така, сякаш можеше да надникне в душата й и искаше и тя да надникне в неговата. Пламъчето на надеждата отново се запали в нея.

Палецът му погали долната част на шията й.

— Ти си била част от моя живот в продължение на толкова много време, че просто бях спрял да мисля за теб като за нещо отделно от мен. Ти беше просто част от мен. След това се случиха онези промени, ти реши да ме напуснеш и оттогава направо чувствам, че полудявам.

— Наистина? — главата й се беше замаяла от думите му и тя му се усмихна невярващо.

Той също се усмихна.

— Няма нужда да изглеждаш толкова щастлива от това — след това челото му се сбърчи и в гласа му се прокрадна умолителна нотка. — Но за тези неща можем да говорим и по пътя. Хайде, мила, побързай. Наистина нямаме никакво време за губене.

— Къде отиваме? И защо изведнъж се разбърза толкова?

— Отиваме в Кентъки — той я измъкна навън и я поведе към колата. — Няма много път до границата. Там не се изисква време за размисъл, за да се ожениш, а ние ще се оженим още тази вечер, Кристи Браун, независимо какво мислиш за това. Освен това няма да напускам духовничеството.

Вече бяха стигнали до колата. Той говореше така, сякаш бе останал без дъх и затова се спря до предната врата, за да си поеме въздух.

— Разбира се, ще направим церемония и за нашите семейства, когато се приберем. Дори може да се преструваме, че ни е за първи път, но ще се оженим тази вечер, тъй като и двамата се нуждаем неописуемо много от секс, а не бива да се отдаваме на него, преди да кажем няколко тържествени слова пред Бога… — той изведнъж млъкна и я изгледа подозрително. — Ти искаш да се оженим, нали?

Вътре в нея се надигаше вълна на неописуемо щастие. Първо се усмихна, след това се разсмя с глас.

— Да, наистина искам.

Той затвори блажено очи.

— Добре. Ще уговорим подробностите докато пътуваме.

— Какви подробности?

Той я бутна в колата.

— Къде ще живеем. Колко деца ще имаме. Кой от коя страна на леглото ще спи. Такива неща — затвори вратата й, заобиколи колата и се качи зад волана. — Освен това може би трябва да ти кажа каква е причината, поради която колата ти не искаше да запали. Малко по-рано аз откачих кабела на акумулатора, така че да пътуваш с мен. И въобще не съжалявам, така че не си мисли, че ще получиш извинение.

Тя и не искаше такова и само след няколко минути вече пътуваха по магистралата.

Развеселена, Кристи пропътува следващите деветдесет мили, слушайки най-странната лекция, която някога бе чувала. Етън винаги бе бил педант по отношение на предбрачните консултации с двойките, които бракосъчетаваше, и сега се опитваше да концентрира всичките си съвети в рамките на времето, което им бе необходимо, за да пресекат границата с Кентъки. Говореше и говореше, и пак говореше.

Кристи само се усмихваше и кимаше.

Намериха един пентекостален свещеник, който се съгласи да ги ожени, но самата церемония бе изпълнена от Етън. Той бе този, който я накара да повтори клетвите, които произнасяше, той изрече и собствените си обети с дълбок, плътен глас, който идваше право от сърцето му.

Кристи беше тази обаче, която забеляза хотела от веригата „Холидей ин“ недалеч от покрайнините на Къмбърленд фолс ризорт.

Едва бяха оставили чантите си, когато тя се хвърли на врата му и го повали по гръб на широкото легло. Изглеждаше толкова нетърпелива, толкова развълнувана и доволна от себе си, че Етън се разсмя.

— Вече си мой! — възкликна тя.

Докато той се опитваше да си поеме дъх, Кристи буквално разкъса копчетата на ризата му, след това започна да опипва токата на колана му.

Етън погледна в красивите и нетърпеливи очи на своята девствена булка.

— Кажи ми, ако те изплаша с нещо.

— Млъквай и си събувай гащите.

И двамата избухнаха в смях. Но не се смяха дълго, устите им бяха прекалено заети от горещи, влажни целувки. И тъй като никой от двамата нямаше търпение за бавно разсъбличане, те бяха голи и с прилепени едно към друго тела само след секунди.

— Красив си — въздъхна тя, милвайки го. — Точно по начина, по който си го представях.

Той погали гърдите й и се опита да възвърне гласа си.

— А ти си дори повече, отколкото си представях.

— О, Ет… Толкова ми е хубаво.

— На мен ли го казваш.

— Искам много често да правиш това.

— Напомни ми, ако забравя.

Тя издаде гърлен звук, когато Етън започна да прави кръгови движения с палци около зърната й.

— Направи го пак. О, да…

— Легни по гръб, мила, и ми позволи да си поиграя с теб.

Тя веднага се подчини. Ласките му ставаха все по-интимни и тя започна да ридае в страстта си.

— О, Ет, искам да правим всичко — тя изпъшка. — Да. Това. И искам… искам да мога да казвам всичко. Мръсни думи. Искам да говоря мръсни думи. И мръсни фрази.

— Давай тогава.

— Аз… не мога да се сетя в момента.

Той прошепна една наистина много мръсна фраза в ухото й. Очите й се разшириха и тя свърши само благодарение на ръката му.

Макар да беше толкова възбуден, че чак изпитваше болка, той се разсмя, тъй като знаеше, че е единственият човек в света, който знаеше нейната тайна.

Кристи Браун Бонър бе толкова лесна.

Тя се успокои, но сега пък той бе готов да експлодира. Копнееше да влезе в нея, но в последния момент си спомни нещо, което бяха забравили да обсъдят по време на пътуването. Погали я по косата и забеляза, че ръката му трепери от усилието, което правеше, за да се въздържа.

— Притесняваш ли се, да не би да забременееш?