Вече започваше да се мръква, затова Кал грабна Чип под мишница, преметна го като чувал с картофи през рамо и го понесе по стълбите към верандата.

— Ставаш все по-добър във футбола, приятелче. Направо ме измори.

Момчето се изхили, когато Кал го погъделичка леко. Беше се надявал, че играта с Чип ще му помогне да забрави поне малко това, което се беше случило няколко часа по-рано с майка му, но не се бе получило.

Погледна нагоре и видя Джейн да стои в рамката на френската врата с Роузи в ръце и почувства как нещо се свива точно в средата на гръдния му кош. Понякога му действаше точно по този начин — много силно — гледката на тези две женски същества, които обичаше повече от всичко на света. Имаше един период от живота си, когато не бе искал нито една от тях, и никога не си позволяваше да го забравя. Споменът за това го правеше смирен.

Роузи бе притиснала към себе си онзи ужасен парцалив заек и започна да рита и скимти, когато видя Чип. Влязоха вътре и Кал пусна момчето, целуна бегло жена си и пое бебето от нея.

Роузи му се усмихна доволно и го дръпна за ухото, нейния най-нов трик. Той отвърна на усмивката й и едва тогава забеляза, че Джейн изглежда неспокойна.

— Не съм бил навън повече от петнадесет минути — обърна се той неразбиращо към нея.

Тя въздъхна.

— Почакай докато видиш банята.

— Пак тоалетната хартия ли?

— И пастата за зъби. Не си й поставил капачката, а и аз не бях достатъчно бърза.

Явно разбрала, че говорят за нея, Роузи отново се усмихна щастливо и плесна доволно с ръце. Едва сега той забеляза, че цялата мирише на „Крест тартар кънтрол“.

— Роузи е голяма палавница — обади се Чип със сериозността на възрастен. — Макар че още е толкова малка, че може да се събере в шепата ми.

Кал и Джейн се спогледаха развеселено.

Роузи ритна още веднъж и протегна ръце към Чип, като в същото време изпусна заека. Кал я постави на пода и тя моментално се хвърли към краката на момчето. Чип приклекна и я погъделичка по корема, след това погледна към Кал с набраздено от тревога чело.

— Мама кога ще дойде да ме вземе?

Кал пъхна ръка в джоба на късите си панталони и започна нервно да си играе с дребните монети, които дрънкаха там.

— Знаеш ли какво, приятел, защо не останеш да спиш тук.

Джейн го изгледа изненадано, но той избягна погледа й.

— Мама съгласна ли е?

— Разбира се. Можеш да спиш точно до стаята на Роузи. Би ли ти харесало това?

— Предполагам — тревожното изражение не слизаше от лицето му. — Ако мама ми каже, че може.

— Да, тя няма нищо против.

Кал все още не бе решил как точно да съобщи на момчето новината, че майка му е в ареста. Беше се надявал на помощ от Етън, но когато се обади в хотела в Ноксвил, където се предполагаше, че трябва да е отседнал брат му, от рецепцията му казаха, че въобще не се е регистрирал там. Беше попитал за Кристи и получи същия отговор, така че вероятно двамата бяха променили плановете си. В крайна сметка бе оставил съобщение на телефонния секретар на брат си, надявайки се, че скоро ще го прослуша.

Оставаше да обясни ситуацията и на Джейн, която го гледаше по начин, красноречиво говорещ, че знае, че нещо става и затова е по-добре да й разкаже всичко. Особено след като първоначално я бе накарал да повярва, че е довел Чип в тях само за малко, докато сложат Роузи да спи.

Кал разроши закачливо косата на момчето.

— Наглеждай Роузи за няколко минути, приятелче.

— Разбира се.

Спалнята бе най-подходяща за подобен разговор, но не искаха да оставят дъщеря си за дълго сама, затова Кал отведе жена си само до кухнята. Направи последен опит да отложи момента, като я придърпа към себе си и я целуна по врата. Тя се притисна към него. Не би му отнело много време да отвлече напълно вниманието й, но с това само би могъл да отложи неизбежното.

— Чип ще остане у нас през нощта — започна той.

— Вече го разбрах. Какво става?

— Виж сега, не искам да се разстройваш, но… Ще трябва да се грижим за него, докато Рейчъл е в затвора.

— В затвора — Джейн рязко вдигна глава, удряйки го по брадичката. — Мили Боже, Кал, трябва да направим нещо! — тя се изскубна от ръцете му и грабна чантата си. — Веднага отивам при нея. Не мога да повярвам…

— Скъпа… — той я хвана за ръката и я погали. — Почакай за момент. Рейчъл е опустошила киносалона. Нейното място е в затвора.

— Какво искаш да кажеш с това, че го е „опустошила“? — изгледа го недоумяващо Джейн.

— Опустошила е кухнята, изпочупила е голяма част от оборудването, намацала е екрана с боя. Доколкото разбрах, искала е да се омъжи за Гейб и след като той не се е съгласил, решила е да му отмъсти, преди да напусне града.

— Рейчъл не би могла да направи това.

— Аз бях там, и повярвай ми, грешиш. Одел намери два автобусни билета в чантата й. Предполагам, че това е бил прощалният й подарък за Гейб.

Джейн се отпусна на един от високите столове до барплота, след това посегна и го хвана за ръката. Обичаше да го докосва. Дори и когато спореха за нещо, тя понякога го галеше.

— Но това просто не се връзва. Защо би направила такова нещо? Тя е влюбена в Гейб.

— По-скоро е влюбена в банковата му сметка.

— Не е вярно! Тя наистина го обича. Трябва само да видиш начина, по който го гледа. Вие с Етън сте толкова покровителствено настроени към Гейб, че това ви прави слепи, когато става въпрос за него.

— Май че си сляпа и ти, мила, иначе щеше да проумееш, че тя е една използвачка, готова на всичко за пари.

Нейното нежно милване продължи.

— Не намираш ли за малко странно, че една такава използвачка отглежда толкова добро и сърдечно малко момче?

— Не съм казал, че е лоша майка. Двете неща невинаги вървят заедно.

Той надникна към съседната стая, за да нагледа Роузи, но също и за да избегне погледа на Джейн, която бе споменала точно това, което глождеше и него отвътре. Нейният син не отстъпваше по нищо на всяко друго дете на неговата възраст и Кал не бе чак толкова сляп, че да не види какви грижи полага Рейчъл за него. Спомни си изражението на лицето й, когато бе изплакала след него да се погрижи за Чип. Всичката й агресивност и борбеност се бяха изпарили и тя въобще не изглеждаше да представлява каквато и да било заплаха за някого.

Джейн поклати красивата си и умна глава.

— Това просто не ми звучи правдоподобно. Откъде знаеш, че вината е нейна?

Кал й каза какво са намерили в ескорта. Докато слушаше, изражението на Джейн постепенно се промени и Кал също забрави за угризенията си спрямо вдовицата Сноупс.

— Но как съм могла да греша толкова много по отношение на тази жена? Гейб сигурно е отчаян. И въпреки всичко, не мога да повярвам, че е допуснал да я хвърлят в затвора.

Кал и Джейн нямаха тайни помежду си и той възнамеряваше да й каже какво точно се е случило, но искаше първо да сложат децата да спят. Беше почти сигурен, че щяха да влязат в спор относно това и от предишен опит знаеше, че най-добрата му защита, когато съпругата му е разстроена, е да я разсъблече гола колкото се може по-бързо, нещо, което би било много по-лесно, ако наоколо няма бебе и петгодишно хлапе.

— Хайде, скъпа, ела да спасим Чип преди Роузи да го е побъркала.



Арестът беше малък, без отделни крила за мъже и жени и шумните оплаквания на някакъв пияница огласяваха целия коридор. Рейчъл ходеше напред-назад в малката си килия и се мъчеше да преодолее паниката, но без особен успех. Страх за Едуард. Страх за самата нея. И страх, че Гейб отново е избягал, също както когато бяха умрели Чери и Джейми.

Гейб… Беше очаквала да се появи отдавна тук. Със сигурност се бе върнал. Най-малкото, не би заминал, без да се сбогува с братята си, и тогава, като разбереше какво й се е случило, той, разбира се, щеше да дойде и да я измъкне от това ужасно място.

Може би заради нощта, или поради това, че се чувстваше толкова самотна, но не беше никак убедена, че всичко ще бъде толкова лесно. Доказателствата срещу нея бяха сериозни и нямаше никаква гаранция, че Гейб ще й повярва. А тя определено нямаше никакво обяснение как всичките тези неща се бяха озовали в ескорта.

Би било по-различно, ако я обичаше. Тогава щеше да знае със сърцето си, че е невинна, нали? Но той не я обичаше и сега може би щеше да започне да си мисли лоши неща за нея, както всички останали в Салвейшън.

Прехапа устна и се опита да мисли само за Едуард. Чувството му за сигурност бе толкова крехко и за пореден път бе разбито. Искаше й се да вярва, че Кал ще се грижи за него, но вече не беше сигурна в нищо. През първите няколко часа дори се бе надявала, че ще се появи Джейн, но и това не се бе случило.

Сви се в един ъгъл, чудейки се как бе станало така, че животът я доведе дотук. Не можеше да окаже никаква съпротива на Кал Бонър. Той имаше пари, репутация, уважението на целия град и би я оставил да изгние тук, ако прецени, че това ще е за доброто на брат му.

Външната врата изскърца и тя скочи, чувайки някакъв мъжки глас. Замръзна на мястото си, очаквайки да види Джейк Армстронг, който бе дежурен тази нощ. Но мъжът не беше Джейк и й трябваше известно време, за да разпознае лицето на Ръс Скудър.

С димяща в едната си ръка цигара той спря пред нейната клетка. Беше почти полунощ, доста късно за каквито и да било посещения в затвора, и присъствието му тук я накара да изтръпне.

— Помолих Джейк да ме пусне — каза той, избягвайки погледа й. — Ние с него… големи приятели сме.

— Какво искаш? — тя си напомни, че клетката е заключена, но това не я успокои особено.

— Ами… — той се изкашля и дръпна от цигарата. — Знам, че съм ти длъжник, но гаранцията ти е доста висока, а аз в момента не разполагам с много пари. А чекът, който даде на Лиза, трябва да отиде в специалния фонд.

— Знам — как би могла да му каже, че чекът нямаше да бъде валиден, ако тя не се качи на автобуса в понеделник?

— Беше много мило да ни дадеш всичките тези пари.

Рейчъл не знаеше какво да каже, не знаеше дори и защо е дошъл този мъж, затова реши да замълчи.

— Емили… тя сега е по-добре. Нивото на белите й кръвни телца е много по-ниско. Никой не го очакваше вече — той най-после погледна към нея. — Майката на Лиза смята, че си я излекувала с твоите молитви.

— Не съм.

— Откакто дойде да я видиш, състоянието й се подобрява с всеки изминал ден.

— Радвам се. Но това няма нищо общо с мен.

— И аз така си мислех в началото. Но вече не съм толкова сигурен — челото му се набърчи и той нервно дръпна от цигарата. — Подобрението е толкова бързо и никой от лекарите не може да го обясни. Тя непрекъснато повтаря, че си затворила очи и ръцете ти са били много горещи, когато си я докоснала.

— В стаята беше топло.

— Предполагам. И все пак… — той хвърли цигарата и я стъпка с крак. — Не се чувствам прав по отношение на някой неща. Моето малко момиче… — потърка неспокойно носа си. — Може и да не съм най-добрият баща на света, но тя означава много за мен и ти й помогна — той извади пакета цигари от джоба на ризата си и се загледа в него. — Убедих Джейк да ме пусне при теб тази нощ, тъй като искам да знаеш, че съжалявам за някои неща и че съм ти длъжник. Може би има някой, с когото мога да се свържа, за да ти помогне. Само ми кажи.

— Няма такъв.

— Ако имах парите… — той върна цигарите обратно в джоба.

— Не се притеснявай. Не очаквам да ми платиш гаранцията.

— Наистина бих го направил, но…

— Благодаря. И наистина много се радвам за Емили.

Той леко кимна.

Рейчъл имаше чувството, че иска да й каже още нещо, тъй като се поколеба за миг, но след това тръгна към дъното на коридора. Когато стигна дотам обаче, се извърна към нея.

— Трябва да ти призная нещо — върна се обратно до решетката. — Направих някои неща, с които никак не се гордея.

Рейчъл слушаше мълчаливо, докато й разказваше, че той е отговорен за горящия кръст, за нарязаните гуми, за надписа по стените на вилата, за откраднатото портмоне.

— Винаги съм харесвал Дуейн, харесвах и работата, която имах в „Храма“. Това бе най-доброто работно място, което някога съм имал, и нищо не върви в живота ми оттогава — той отново посегна към цигарите. — Работих за Бонър около две седмици в киносалона, но той ме изгони. След това се появи ти и когато те нае на работа, чашата преля и започнах да те преследвам. Мислех си, че все още дължа нещо на Дуейн. Но така или иначе, това, което направих, не беше хубаво… — най-накрая запали цигарата, поемайки дълбоко дима от нея.

— Ти ли си опустошил киното?

— Не — той решително поклати глава. — Не знам кой го е направил.

— Защо ми каза всичко това?

Той вдигна рамене.

— Лиза и Фран за нищо ме нямат вече. Но аз все още обичам моето малко момиченце и знам, че съм ти длъжник.

Рейчъл се опита да поеме всичко, което бе чула, без емоции. Ако бе направил признанието си по всяко друго време, би била бясна, но сега просто не й бе останала енергия, за да се ядоса на Ръс Скудър.