— Добре. Каза ми го.

Той явно не очакваше да чуе някакви думи на прошка и тя не му каза нищо такова.

По-късно, докато седеше в тъмното на тясното метално легло, тя се предаде на отчаянието. Въпреки лошата й репутация, въпреки всичките доказателства, Гейб трябваше да й повярва.

Трябваше.



Дигиталният часовник на нощното му шкафче показваше четири и двадесет и осем. Кал погледна над възглавницата си към спящата до него Джейн и осъзна, че това, което го беше събудило, бе чувството за гузна съвест, комбинирано с тревога за Гейб.

Веднага след като бяха сложили децата да спят, той бе отишъл до вилата, провери дори и в къщата на родителите им, но никъде нямаше и помен от брат му.

Все още не беше казал на Джейн, че той е този, който е повдигнал обвинение срещу Рейчъл. Беше се опитвал да намери извинения да отложи този разговор, най-вече понеже мразеше да я вижда разстроена. Когато се върна, двамата се любиха, а след това неусетно се унесоха в сън. И въпреки всичко не биваше да я държи повече в неведение. Реши, че ще й разкаже всичко веднага щом се събуди. Без никакви извинения повече. И без никакви отлагания. Просто трябваше да я накара да разбере ситуацията.

Нямаше да бъде лесно. Джейн нямаше семейство, затова не би могла напълно да разбере вътрешната връзка, която съществуваше между него и братята му. А и не бе познавала Гейб достатъчно дълго, за да има представа каква мека душа е той. Но Кал го знаеше. И бе готов да брани брат си също толкова ревниво, колкото и всеки друг, когото обичаше.

Замисли се за Рейчъл, представи си я в килията и се зачуди дали също е будна, дали се тревожи за малкото си момче. Но защо не се бе замислила за него, когато бе извършила удара срещу Гейб?

Искаше му се да вярва, че е действала под влиянието на афект, без да си даде сметка за ефекта, който нейната жестокост би имала върху човек, който най-после бе успял да започне един нов живот. Но и това не я оправдаваше. Тя бе от онези хора, които мислят само за себе си, хора, които не виждат по-далече от своите собствени нужди и тревоги и сега трябваше да си понесе последствията. Поуспокоен, че все пак е постъпил правилно, Кал отново се унесе в сутрешна дрямка.

Час по-късно той бе събуден от яростно чукане, идващо откъм външната врата. Джейн също подскочи в леглото.

— Какво става?

— Стой тук — Кал вече бе станал.

Грабна един халат, облече го в движение, за да покрие голотата си, и хукна към коридора, а след това надолу по стълбите. Стигна до входната врата и погледна през шпионката. Обзе го огромно облекчение, когато видя от другата страна на вратата Гейб.

Отвори и погледна изпитателно брат си.

— Къде, по дяволите, беше?

Гейб изглеждаше много зле, изтощен, със зачервени очи и брадясало лице.

— Не мога да открия Рейчъл.

Кал се отдръпна, за да му направи път да влезе.

— Имаш ключ. Защо направо не влезе?

— Забравих. Искам да говоря с теб — той прокара ръка по косата си. — Виждал ли си Рейчъл? Трябваше да е в апартамента на Кристи, но там няма никой. Ходих и до вилата. И тя е празна. Исусе, Кал, не мога да я открия никъде. Вече започвам да си мисля, че може да си е заминала.

— Кал, какво става?

И двамата се извърнаха, за да видят слизащата по стълбите Джейн. Беше облякла розовата си нощница с рисунка на Тинкър Бел отпред. Фактът, че един сериозен физик като жена му се увлича по дрехи с анимационни герои по тях, обикновено го караше да се усмихва, но не и сега. Искаше му се да не я замесва във всичко това.

Безпокойството му нарасна още повече, когато Гейб хукна към подножието на стълбите. Брат му винаги се движеше бавно, имаше ленива походка и сдържани жестове. Но сега движенията му бяха като на обезумял.

— Не мога да намеря Рейчъл. Като последния глупак я оставих сама в киното и оттогава не съм я виждал.

Джейн изглеждаше объркана.

— Тя е в затвора.

— В затвора? — Гейб я гледаше невярващо.

Джейн го докосна по ръката, а лицето й ясно отразяваше тревогата, която чувстваше.

— Нищо не разбирам. Кал ми разказа как Рейчъл е опустошила киносалона и как ти си накарал да я арестуват.

Изминаха няколко секунди, след това Гейб и Джейн се извърнаха към Кал като по команда. Той се размърда неспокойно.

— Всъщност не съм казал, че Гейб го е направил, мила. Ти просто предположи…

Джейн го изгледа с присвити очи и Кал бързо се обърна към Гейб, опитвайки се да говори спокойно.

— Рейчъл е опустошила киното, Гейб. Съжалявам. Намерихме в нея парите от касата, както и някои други вещи, скрити в колата й. Знаех, че би искал Одел да повдигне обвинение, затова го направих вместо теб.

Гласът на Гейб прозвуча така, сякаш минаваше през някаква шкурка.

— Ти си пратил Рейчъл в ареста?

Кал посочи истината колкото се може по-меко.

— Тя е нарушила закона.

В следващия момент вече летеше през фоайето. Единият му крак закачи ръба на фонтана тип Лас Вегас, той загуби равновесие и падна назад във водата.

Гейб гледаше как водата се разпръсва над ръба на фонтана и се мъчеше да поеме достатъчно въздух в гърдите си, за да може да диша. Веднага след като се справеше с това, имаше намерение да убие брат си.

Кал се изправи в басейна, а халатът му заплува около него.

— Тя разби киното ти! Мястото й е в затвора!

Гейб го изгледа яростно и понечи да се хвърли към фонтана, но Джейн го хвана в последния момент и застана между тях.

— Стига! Това няма да помогне на Рейчъл.

— Да помогне на Рейчъл, дрън-дрън! — извика Кал, бършейки водата по лицето си. — Гейб е този, който се нуждае от помощ.

Гейб заобиколи Джейн, наведе се и хвана брат си за яката на халата.

— Това си е моето кино, копеле такова, не твоето! И не си имал никакво право!

Той го блъсна обратно във водата.

Божичко… целият бе плувнал в пот. Рейчъл бе в ареста и това до голяма степен бе по вина на Кал, но той също беше виновен, тъй като бе побягнал оттам. В онзи момент единственото нещо, което му се искаше да направи, бе да се махне, да се скрие някъде. Беше постъпил като страхливец.

Трябваше да се добере до нея. Обърна се към вратата, но в следващия миг замръзна на мястото си, чувайки един познат глас откъм горната част на стълбището.

— Гейб?

Погледна нагоре и видя Чип, облечен в своята „Macho Man“ тениска и къси памучни панталонки. Кестенявата му коса бе разрошена, а сребърни вадички от сълзи проблясваха на бузите му.

— Гейб — прошепна детето. — Къде е мама?

Той почувства, че сърцето му ще се пръсне, но този път то нямаше да разпръсне злоба и злъч. Изкачи стълбите, вземайки ги по две наведнъж, и грабна детето в ръце.

— Всичко е наред, приятел. Ей сега отивам да я доведа.

Кафявите детски очи срещнаха неговите.

— Искам си мама.

— Знам, че я искаш, сине. Знам.

Усети как Чип потръпва в ръцете му и разбра, че е започнал да плаче. За да не прави това достояние и на другите, той го занесе в спалнята за гости. Там нямаше подходящ стол, затова Гейб седна на ръба на леглото и постави момчето в скута си.

Чип плачеше беззвучно, като мъж. Гейб го притисна към гърдите си и погали косата му. Колкото и да му се искаше да побегне към Рейчъл, първо трябваше да се погрижи за детето.

— Нещо лошо се е случило с мама, нали?

— Станало е някакво недоразумение, някакво голямо объркване. Майка ти е на сигурно място, но се опасявам, че може да се е уплашила, затова трябва да отида да я прибера.

— Аз също съм уплашен.

— Знам, момчето ми, но аз ще доведа майка ти тук наистина много скоро.

— Тя ще умре ли?

Гейб притисна устни към върха на детската главичка.

— Не, няма да умре. Всичко ще бъде наред. Може би ще е малко уплашена, но нищо повече. Вероятно и бясна. Майка ти понякога наистина побеснява.

Чип се притисна към него и Гейб го погали по ръката. Изпита такова удоволствие, че и на него му се прииска да заплаче.

— Защо бащата на Роузи седеше във фонтана?

— Той ъъъ… се подхлъзна.

— Гейб?

— Да.

— Прощавам ти — прошепна детето.

Сълзи запариха в очите на Гейб. Чип бе предложил опрощението си прекалено лесно. Толкова много искаше да има някаква сигурност, че би направил всичко, за да я постигне, дори бе готов да забрави всичките неприятности, които му бе причинил Гейб.

— Няма нужда да ми прощаваш. Моето държание беше много лошо. Може би е добре да помислиш още малко за това.

— Добре.

Гейб взе детската ръка в своята и го погали по дланта с палец. Главата на момчето отново се отпусна на гърдите му.

— Вече помислих — прошепна той. — И ти прощавам.

Гейб го целуна по косата, примигна, след това се отдръпна леко назад, колкото да може да погледне в малкото му лице.

— Сега трябва да отида да намеря майка ти. Знам, че сигурно ще се страхуваш, докато тя се върне, затова, ако искаш, промъкни се в стаята на Роузи със завивките си и ще ти направим легло до нейното креватче. Това би ли те накарало да се почувстваш по-добре?

Чип кимна, след това се изхлузи от скута на Гейб и взе възглавницата си.

— Аз съм спял в стаята на Роузи, когато съм бил бебе. Знаеше ли това?

Гейб се усмихна и само кимна с глава.

— Трябва да влезем много тихо, за да не я събудим — каза Чип.

— Да, много тихо — Гейб хвана момчето за ръката и го изведе в коридора.

— Гейб?

— Да?

Чип се спря и го погледна сериозно с широко отворените си очи.

— Иска ми се Джейми също да можеше да спи в стаята на Роузи.

— На мен също, сине — прошепна Гейб. — На мен също.

Би вдигнал целия Салвейшън във въздуха само и само за да измъкне Рейчъл от ареста, но за щастие на обитателите на града веднага след като започна да думка по вратата на къщата на Одел, полицейският шеф се събуди, така че не се наложи да прибягва до крайни мерки.

В седем часа Гейб се разхождаше неспокойно в главната стая на полицейския участък, а очите му бяха като залепени в металната врата, водеща към ареста. При първа възможност възнамеряваше да разкъса брат си на парчета.

Същевременно си даваше сметка, че се опитва да измести вината от себе си. Ако той не беше избягал, нищо подобно не би се случило.

Когато си тръгна от киното, той излезе извън очертанията на областта и се озова в едно крайпътно заведение, в което се отбиваха предимно шофьори на камиони. Там изпи няколко силни кафета, като в същото време се опитваше да се пребори с демоните, които го преследваха. Часовете се точеха и вече бе почти сутрин, когато бе осъзнал, че Рейчъл е права за всичко. Той бе използвал „Гордостта на Каролина“, за да се скрие. Не живееше истински, смислен живот, а просто водеше някакво съществуване. И нямаше смелост да се изправи срещу тази истина.

Вратата се отвори и иззад нея се появи Рейчъл. Влезе в стаята и замръзна на мястото си, когато го видя.

Лицето й беше бледо, косата й — разрошена, роклята — измачкана. На стройните й крака големите черни обувки изглеждаха като бетонни блокове, още една тежест, която я влачеше надолу. Но това, което накара сърцето му да се свие болезнено, бяха очите. Големи, тъжни, несигурни.

Той прекоси бързо стаята и я взе в ръце. Рейчъл се притисна към него и докато потреперваше в прегръдката му, той си помисли за Чип, който бе направил същото малко по-рано. След това вече не мислеше за нищо друго, освен да се държи здраво за тази чувствена и упорита жена, която почти в буквалния смисъл го беше извадила от гроба.

Двадесет и четвърта глава

Рейчъл се притисна силно към гърдите на Гейб. Усещаше как ръцете му се обвиват около нея и едва си поемаше дъх от вълнение.

— Къде е Едуард?

— При Кал и Джейн — той погали косата й. — Добре е.

— Кал…

— Шшт… Не сега.

Полицейският шеф се обади иззад гърба му.

— Имаме доказателства, нали знаеш това.

— Не, нямате — Гейб се отдръпна от нея и заби поглед в Одел. — Аз поставих онези неща в колата, точно преди да замина.

Тя затаи дъх. Гейб лъжеше, ясно го виждаше на лицето му.

— Ти? — изгледа го Одел.

— Точно така. Аз. Рейчъл не знаеше абсолютно нищо за това — стоманената нотка в гласа му предупреждаваше Одел да не му противоречи и полицаят дори и не се опита.

Гейб я прегърна през раменете и я поведе към изхода.

Тъкмо се разсъмваше и когато вдъхна от свежия въздух, тя си помисли, че никога досега не е помирисвала нещо по-хубаво. Видя, че Гейб я води към мерцедес, паркиран в каре, до което имаше надпис „Запазено за началника на полицията“. Трябваха й няколко секунди, за да си спомни, че колата е негова, тъй като досега не го бе виждала да кара нищо друго, освен пикапа си.

— Какво означава това?

Той отвори вратата й.