— Исках да се чувстваш комфортно.

Рейчъл се опита да се усмихне, но без особен успех.

— Качвай се — каза той меко.

Тя не чака да я подканя повторно и след малко вече пътуваха по пустите улици на Салвейшън в почти чисто новата германска машина. Когато излязоха на главния път, той постави ръка върху бедрото й.

— Обещах на Чип, че ще те доведа при него, докато стане време за закуска. Можеш да останеш в колата, докато вляза, за да го взема.

— Ти си го видял?

Очакваше на лицето му да се появи до болка познатото й сдържано, някак отнесено изражение, както винаги досега, когато станеше въпрос за сина й, но Гейб изглеждаше по-скоро разтревожен.

— Не му казах, че са те арестували.

— А какво му каза?

— Че е станало недоразумение и отивам да оправя нещата. Но той е чувствително дете и веднага разбра, че нещо не е наред.

— Сигурно си представя най-лошото.

— Направих му легло, така че да може да спи до креватчето на Роузи. Мисля, че това малко го поуспокои.

Тя се втренчи в него.

— Направил си му легло?

Гейб я изгледа косо.

— Нека да оставим това засега, моля те, Рейч.

Искаше й се да го разпитва още, но реши да почака. Минаха още около два километра, без да изрекат нито дума. Трябваше да му каже за Ръс Скудър, но бе прекалено уморена, а и той изглеждаше напълно отнесен в някакви свои мисли. Без никакво предупреждение Гейб спря колата на банкета, свали стъклото на вратата до себе си и се втренчи в нея. Изглеждаше толкова особено, че тя се подплаши.

— Има нещо, което не ми казваш, нали?

— Не — отвърна Гейб. — Просто се опитвам да реша как да се справя с всичко това.

— С кое по-точно?

Той се наведе към нея, плъзна пръсти по прасеца й и го вдигна.

— Знам, че преживя много, Рейч, но аз имам нужда от нещо, което само ти можеш да ми дадеш.

Объркана, тя го гледаше как събува обувката й. Дали искаше да се любят? Не, не и тук. Вече бе напълно светло и макар движението да не беше оживено, в никакъв случай не можеха да разчитат на необходимото уединение.

Той събу и другата й обувка и я целуна нежно по устните. Хареса й много, почувства го повече като милувка, отколкото като признак, че я желае, и й се прииска да продължава да я целува по този начин. Но Гейб се отдръпна, прибра косата й назад и я загледа с нежен поглед.

— Знам, че съм негодник. Знам, че съм безчувствен и егоист и още десетки други неща, но не мога да те гледам в тези обувки дори и минута повече — само с едно движение на китката той хвърли и двете й обувки през прозореца.

— Гейб!

Включи на скорост и отново подкара напред.

— Какво правиш? — тя се извърна в седалката и се опита да намери с поглед скъпоценните си обувки. — Те са всичко, което имам!

— Не за дълго.

— Гейб!

Топлата му, успокояваща ръка отново докосна бедрото й.

— Мълчи. Просто замълчи, моля те, мила!

Тя се отпусна обратно в седалката. Гейб явно бе полудял. Това бе единственото обяснение. Вероятно опустошаването на киното го бе довело до това състояние.

Чувстваше главата си като наквасен самун хляб и просто не бе в състояние да разсъждава. Щеше да премисли всичко по-късно.

Вратите с молещи се ръце стояха отворени. Гейб мина през тях и спря мерцедеса точно в центъра на двора. Единият от чорапите й се бе изхлузил, докато Гейб събуваше обувката й, и тя се наведе, за да свали и другия, след това отвори вратата си.

Той погледна към нея.

— Казах ти, че ще вляза да го взема.

— Не се страхувам от брат ти.

— Не съм казал, че се страхуваш.

— Ще вляза с теб.

Тя изкачи боса предните стълби. Косата й не бе виждала гребен от предния следобед, роклята й беше ужасно измачкана, но тя не се чувстваше виновна за нищо и затова нямаше намерение да се крие от Кал Бонър.

Гейб вървеше отстрани, сериозен и солиден, сякаш щеше да остане до нея завинаги. Само дето не беше така. Тя щеше да го остави зад гърба си още утре сутринта, когато двамата с Едуард поемеха с автобуса към Флорида.

Вратата не беше заключена и той нежно я побутна напред. Джейн изглежда бе очаквала появяването им, тъй като веднага се появи откъм кухнята. Беше облечена с джинси и тениска. Обикновено привързаната й на плитка коса сега бе пусната, а по лицето й нямаше никакъв грим.

— Рейчъл! Добре ли си?

— Да, добре съм. Само малко съм уморена. Едуард стана ли вече?

— Роузи тъкмо го събуди — тя хвана Рейчъл за ръцете. — Съжалявам. Не знаех какво е направил Кал допреди няколко часа.

Рейчъл само кимна, без да знае какво да отговори. В този момент откъм горната част на стълбището се чу бебешки писък, последван от момчешки смях. Рейчъл вдигна глава и видя от детската стая да излиза Кал с Роузи и Хорс под едната мишница и с Едуард под другата. Той поклащаше и двете деца и издаваше звук, подобен на парен локомотив, но когато видя триото във фоайето, замръзна на мястото си.

Едуард веднага я забеляза. Беше облечен в същите морскосини къси панталонки, с които беше, когато го остави предния ден с бавачката, но синята тениска, която очевидно му беше доста голяма, явно бе на Джейн, тъй като на гърдите имаше надпис: „Физиците го правят теоретично“.

— Мамо!

Искаше й се да хукне към него и да го притиска към себе си, докато всичките й страхове изчезнат, но това само би го изплашило.

— Здравей, сънливко.

Кал го пусна на килима и той се втурна надолу по стълбите, придържайки се с една ръка към парапета.

— Гейб! Ти каза, че ще я доведеш! — той прекоси фоайето и се хвърли в краката й. — Знаеш ли какво стана! Роузи се наака в памперса си и умириса цялата стая и баща й я нарече Роузи Миризливката.

— Наистина?

— Беше голяма каша.

— Сигурно.

Рейчъл вдигна очи и погледна към Кал, който слизаше по стълбите с дъщеря си в ръка. Той отвърна на погледа й със студено кимване.

— Кафето е готово, влизайте в кухнята — обади се ентусиазирано Джейн. — Ще видя какво мога да приготвя набързо за закуска.

Рейчъл хвана Едуард за ръката.

— Благодаря, Джейн, но ще трябва да вървим.

— Но, мамо, бащата на Роузи каза, че мога да си взема малко от неговите „Лъки Чармс“.

— Може би някой друг път.

— Но аз искам сега. Може ли? Моля те… — за нейна изненада синът й се обърна към Гейб. Гласът му видимо притихна, а целият му маниер стана някак си по-предпазлив. — Моля те, Гейб!

За нейна изненада Гейб протегна ръка и го потърка по рамото. Това бе съвсем непринудено докосване и в гласа му се почувства нежна нотка, която безкрайно я изненада.

— Мисля, че майка ти е много уморена. Какво ще кажеш, ако ти купя една кутия „Лъки Чармс“ по пътя към къщи.

Очакваше Едуард да се отдръпне, но той не го направи. Вместо да се помоли пак на нея, той продължи да говори на Гейб.

— Но тогава няма да мога да видя как Роузи си слага храна в косата. Тя го прави, Гейб. Наистина… И много ми се иска да го видя.

Гейб погледна към нея.

— Какво ще кажеш, Рейчъл?

Рейчъл обаче бе толкова зашеметена от промяната в отношението им един към друг, че не отговори веднага, и Джейн използва случая, за да се намеси.

— Знам, че си уморена, Рейчъл, но така или иначе трябва да хапнеш нещо. Нека да ти приготвя закуска, преди да си тръгнеш — и с решителен жест я поведе към кухнята.

Мъжете ги последваха, мълчаливи и предпазливи. Едуард обаче не можеше да усети напрежението между възрастните. Бягаше напред-назад между Роузи, Гейб и Кал, разпитвайки за „Лъки Чармс“ и навиците на хранене на Роузи, като същевременно със съвсем сериозен глас разправяше някаква история за времето, когато е бил бебе. Тогава, кълнеше се той, един ден в сегашната стая на Роузи дошъл да го посети истински динозавър. Мъжете много внимателно слушаха брътвежите му, вероятно защото по този начин не се налагаше да разговарят помежду си.

Рейчъл се извини и отиде до банята, където се освежи, доколкото това бе възможно. Когато се върна, Джейн тъкмо отваряше кутия с материал за палачинки. Едуард се бе покачил на един от високите столове до барплота и ядеше от една купа с овесени ядки, докато Кал хранеше настанената в своето специално столче Роузи с някакво детско пюре. Гейб стоеше настрани, облегнат на барплота, с голяма чаша кафе в ръка.

Джейн вдигна очи от кутията, която отваряше, след това погледът й бе привлечен от босите крака на Рейчъл.

— Нещо случило ли се е с обувките ти?

Гейб изгледа ядосано брат си и заговори преди Рейчъл да е успяла да го направи.

— Одел й ги е конфискувал. Прекарала е нощта боса на циментовия под.

Джейн погледна ужасено към Рейчъл. Тя повдигна едната си вежда и с едва забележимо движение поклати глава. Какво му ставаше на Гейб? Това бе втората му лъжа за тази сутрин. Изглежда искаше да накаже брат си по някакъв начин.

Джейн само прехапа долната си устна и отново насочи вниманието си към сместа за палачинки. Кал обаче веднага опита да се защити.

— Казах им да се грижат добре за нея, Гейб. И Одел обеща.

В този момент се намеси Едуард.

— Майката на Роузи ми показа компютъра си снощи и видях всичките онези планети да се движат, а тя каза, че те били част от… ъъъ… — той погледна към Джейн и познатото разтревожено изражение се появи на лицето му. — Забравих.

— От Слънчевата система — усмихна се Джейн.

— Да, спомних си.

Звънецът на вратата иззвъня и Кал скочи, за да отвори. Беше едва седем и половина, прекалено рано за някой случаен посетител, но когато дочу гласа на Кал от коридора, Рейчъл бързо се сети кой е дошъл.

— Къде беше? — чу тя да казва Кал. — Трябваше да си в Ноксвил, а от хотела ми казаха, че въобще не си се регистрирал.

— Промених си плановете.

При звука от гласа на Етън, Рейчъл погледна мрачно към Джейн.

— Още един спасител на Гейб пристига. Голяма съм късметлийка, няма що…

Гейб начумерено измърмори нещо, остави чашата си на тезгяха и се отправи към фоайето.

— Ние… аз се върнах снощи — продължаваше Етън, — но не си бях проверявал телефонния секретар допреди половин час. Кристи хукна към полицейското управление веднага след като чу съобщението ти и… Гейб!

Какво ли е правила Кристи в дома на Етън толкова рано? Докато Рейчъл си задаваше този въпрос, Джейн я погледна внимателно с набърчено от тревога лице.

— Знам, че много ти се събра, Рейчъл, но заради доброто на Гейб трябва да се сложи край на тази бъркотия.

— Да, съгласна съм — Рейчъл взе една влажна салфетка и започна да бърше устата на Роузи, която й се усмихна. Докато разговорът на мъжете продължаваше в коридора, Рейчъл целуна бебето по русите къдрици, след това почисти подноса пред него. — И благодаря за грижите за Едуард. Толкова се тревожех за него.

— Не се съмнявам в това. Той е великолепно момченце и е много умен. Двамата с Кал много го харесваме.

Джейн наля мляко в една чаша с кафе и я подаде на Рейчъл, която седна на един от столовете на барплота точно когато мъжете влизаха в кухнята.

— Пастор Етън! — Едуард скочи от стола си, приближи се до новодошлия и започна да му изрежда всичките си последни приключения.

Етън се правеше, че го слуша, като същевременно й хвърляше недоволни погледи, с които изглежда искаше да й каже, че не е очаквал подобно нещо от нея.

Роузи започна да нервничи на своето столче, явно искайки да я свалят долу. Докато Джейн пълнеше нова кана с кафе, Кал взе дъщеря си и я постави на пода. Тя моментално допълзя до Едуард и започна да се опитва да се изправи, придържайки се за краката му.

Той изскимтя, когато малките й остри нокти се забиха в прасеца му.

— Роузи, боли!

Тя плесна с ръце, загуби равновесие и падна на дупето си. Лицето й се набърчи, но преди да успее да заплаче, Гейб я грабна от пода. Рейчъл за първи път го виждаше да я държи и от изненадата, която се появи на лицата на братята му, си направи извода, че това е нещо ново не само за нея.

Гейб посегна с ръка и докосна Едуард по бузата.

— Искаш ли да погледате малко телевизия, докато ние, възрастните, си поприказваме?

— Не обичам бебешки програми.

Джейн заряза палачинките и излезе иззад тезгяха.

— Бабата и дядото на Роузи й подариха една касета с анимационен филм. Тя все още не би могла да го разбере, но съм сигурна, че на теб ще ти хареса.

— Добре.

Двамата изчезнаха към хола. Гейб отново постави Роузи на пода и сложи пред нея Хорс. След това изгледа двамата си братя.

— Тъй като и двамата сте тук, мисля, че е време да направим един семеен съвет. Знам, че си уморена, Рейчъл, но всичко продължи прекалено дълго.

Рейчъл би предпочела да се скрие в банята, отколкото да застане пред едно толкова предубедено жури, но с нищо не издаде безпокойството си и само леко повдигна рамене.

— Още не съм избягала от нито едно предизвикателство, любовнико.