Сюзън Филипс - Знойни сънища

— Не знам какво ми става. Просто не мога да взема решение — Рейчъл прехапа долната си устна, перфектна картинка на нерешителна жена, ако се изключи дяволитото пламъче в очите й. — Ти беше прав, Етън. Трябваше да те послушам. Кушетката наистина стои най-добре до прозореца.

Етън погледна многострадално към най-големия си брат.

— Хайде да я преместим пак до прозореца, Кал.

Гейб наблюдаваше от вратата как братята му вдигнаха тежката кушетка и я сложиха под предния прозорец на вилата и леко се подсмихваше. Много му харесваше да наблюдава как Рейчъл тормози братята му. Караше Етън да й носи или пренася най-различни работи, а когато се появеше Кал, в нея изведнъж се появяваше неутолимо желание да пренареди цялата нова мебелировка, която наскоро бяха закупили.

Най-много имаше зъб на Кал, затова, макар той да се вясваше насам по-рядко, на него неизменно се падаха най-тежките задачи. Миналата есен го беше подмамила да отиде веднъж в училището на Чип и когато вече беше там, го накара да даде хиляди автографи на всяко срещнато хлапе. Все още й харесваше да пести пари, затова го беше накарала да се съгласи да осигури бъдещите медицински разходи на Чип и на другите деца, които щяха да имат, на децата на Кристи и Етън и на нея самата, в случай че ставаше въпрос за преглед, при който няма нужда да си съблича дрехите. Кал имаше нахалството да поспори с нея по последната част.

Независимо какво искаше Рейчъл от братята му, Гейб се правеше на ударен, все едно че няма представа какво става. Това направо ги подлудяваше, но не се оплакваха, тъй като все още се чувстваха виновни за първоначалното си отношение към нея. Като изкупление за това те правеха всичко, което им поискаше Рейчъл, а за награда тя искаше още и още.

Тази сутрин Гейб я беше попитал, колко още смята да продължава по този начин. Беше му отговорила, че според нея щяха да я изтърпят поне още шест месеца, но той много се съмняваше в това. Братята му можеха да бъдат изключителни чаровници, когато си го поставеха за цел, и Гейб предполагаше, че в най-скоро време те ще използват това си качество, за да накарат Рейчъл да прекрати тормоза над тях.

Кал намести своя край от кушетката и изгледа раздразнено Гейб.

— Кажи ми го още веднъж, Рейч. Защо този мързелив пън, за когото се ожени, не ти помага да си разместваш мебелите?

Рейчъл се пресегна да погали Снузър, тяхната сиамска котка.

— Кал, много добре знаеш, че Гейб има чувствителен гръб. Не ми се иска да го излагам на опасност.

Кал измърмори нещо под носа си, което прозвуча като чувствителен гръб, дрън-дрън.

Рейчъл се направи, че не го чува, докато Гейб се опита да подкрепи жена си, като се държи като някой, който наистина има чувствителен гръб.

Докато се изтягаше в шезлонга, той си мислеше, че след една година семеен живот въобще не му беше омръзнало да я наблюдава. За пикника, който си организираха днес, се бе облякла с къси копринени панталонки и копринена блуза, и двете в същото синьо като зюмбюлите, които бяха поникнали тази пролет пред вилата. Чифт фини обеци с диаманти проблясваха през кестенявите й къдрици, които сега бяха малко по-късо подстригани. Той й беше купил обеци с по-големи диаманти, но Рейчъл го бе накарала да ги замени с по-малки, обяснявайки му, че този размер й харесва повече.

Това, на което най-много се радваха очите му днес — всъщност в повечето дни, бяха обувките й, елегантни сребърни сандалки с тънък и остър ток. Обичаше тези сандали. Обичаше всички обувки, които й купуваше.

— Кал, това кресло… Съжалявам, че трябва да те помоля, но ти винаги си толкова мил, когато ми помагаш. Би ли го преместил по-близо до камината.

— Разбира се — на Гейб му се стори, че чува скърцането на зъбите на Кал, докато вдигаше тежкото кресло и го мъкнеше към камината.

— Идеално — усмихна му се Рейчъл.

— Наистина ли? — попита Кал с надежда.

— О, не, прав си. Въобще не е идеално. Може би ще е по-добре до кушетката?

В този момент се чу затварянето на задната врата и Джейн премина покрай тях, забързана към банята. Кал погледна часовника си и въздъхна.

— Точно по разписание.

— Три бременни жени и една баня — Етън поклати глава. — Не е приятна гледка. Надявам се скоро да приключиш с разширението на вилата, Гейб.

— Трябва да бъде завършено преди зимата.

За разлика от всички останали, родителите му бяха харесали Рейчъл още от момента, в който се бяха запознали с нея, и майка му бе прехвърлила вилата на негово име като сватбен подарък. Макар че имаха пари да си купят много по-луксозен дом, и на двамата много им харесваше да живеят в Хартейк и дори не бяха си и помисляли да се местят другаде. Трябваше им повече пространство обаче, затова сега строяха една просторна двуетажна пристройка в задната част, която бе проектирана така, че да се върже с оригиналната архитектура на вилата, като същевременно им осигури допълнителната жилищна площ, от която се нуждаеха.

Въпреки строителните неудобства Рейчъл бе решила да организира пикник, за да отпразнуват официалното осиновяване на Чип от Гейб. Това беше голямо събитие за всеки член от семейството, с изключение на Гейб и Чип. Те двамата бяха свършили това преди една година, в нощта, която Рейчъл бе прекарала в ареста.

— Пак добре, че сега само едната от съпругите ни повръща — обади се Етън. — Спомняте ли си, когато бяхме тук за Коледа и Рейчъл и Кристи се надпреварваха коя ще окупира първа тоалетната.

Кал потрепери.

— Това не е нещо, което някой от нас би могъл да забрави.

За да избегнат строителните отпадъци, бяха решили да направят пикника близо до градината на Рейчъл, която сега беше цялата разцъфтяла в розите, засадени наскоро. Кристи се провикна през страничния прозорец.

— Рейчъл, ела навън. Трябва да видиш най-новия номер на Роузи.

— Веднага идвам — тя потупа Кал по гърба. — Ще довършим това по-късно.

Рейчъл се запъти тромаво навън, следвана по петите от котката. Коремът й вече бе много издаден напред и тя се стремеше да прехвърля по-голямата част от тежестта си върху петите. Гейб почувства някаква първобитна мъжка гордост, знаейки, че той й е направил този корем. След месец бебето трябваше да се роди и всички го очакваха с нетърпение.

В мига, в който Рейчъл излезе, Кал и Етън се строполиха върху кушетката, която бяха местили на четири различни места. Гейб ги съжали и им донесе по една бира. След това се настани в креслото, което сигурно щеше да се наложи да премести до първоначалното му местоположение веднага след като братята му си заминеха, и вдигна своята бутилка с бира.

— Да пием за тримата най-щастливи мъже на света.

Братята му се усмихнаха и в продължение на няколко минути просто седяха мълчаливо и отпиваха от бирата, мислейки си какви късметлии са наистина.

Кал бе приключил първата си година в медицинския колеж на Университета на Северна Каролина и на двамата с Джейн много им харесваше да живеят в Чапел Хил. Архитектите вече бяха готови с плановете, които щяха да превърнат мавзолея в един съвременен, просторен дом. Възнамеряваха да живеят там, след като Кал приключи следването си и се върне в града и продължи практиката на баща си.

Етън най-после бе намерил удовлетворение в ролята си на свещеник, макар сега да имаше проблем в намирането на църковна секретарка. Вече бе сменил няколко, правейки безплодни опити да замени Кристи, която категорично отказваше да напусне работата си в началното училище и да се върне да работи за него.

А Рейчъл…

Чип се втурна при тях, следван от Сами, неговия едногодишен лабрадор. Сами се завтече към Гейб, а Чип се приближи до Кал.

— Роузи е непоносима.

— Какво пак е направила, приятел? — Кал леко притисна сина на Гейб към себе си.

— Разруши укреплението ми, тъкмо когато го бях построил.

— Не бива да се примиряваш с това — поклати глава Кал. — Изгони я. Или си построй укреплението на такова място, че да не може да стигне до него.

Чип го изгледа с укор.

— Тя ми помагаше и не го е направила нарочно.

Кал пак поклати глава.

— В близко време двамата с тебе ще трябва да си поговорим сериозно за отношенията към жените.

Чип се приближи до Гейб, качи се в скута му и се намести там. Макар и още на шест години, той бе започнал да расте много бързо и скоро краката му щяха да опират пода, когато седеше в скута на баща си, но все още много му харесваше да бъде там.

— Знаеш ли какво си мисля, че ще се случи, тате?

Гейб целуна леко върха на главата му.

— Какво, сине?

Чип въздъхна примирено.

— Мисля си, че когато двамата с Роузи пораснем, ние вероятно ще се оженим, също както направихте вие с мама.

Никой не се засмя на това пророчество. Всички изпитваха респект към малко мистериозната връзка, която се бе оформила между двете деца, макар никой да не можеше да я проумее напълно.

— Понякога мъжът трябва да направи това, което трябва да направи — отбеляза дълбокомислено Кал.

— Същото си мислех и аз — кимна Чип.

Сега вече всички се разсмяха. Откъм страничния двор се дочу писък, който можеше да принадлежи само на Роузи. Сами повдигна глава от обувката на Гейб, а Чип въздъхна.

— Ще трябва да вървя. Иначе сигурно ще побърка баба и дядо.

Мъжете изчакаха докато Чип и кучето му излязат, след това се усмихнаха един на друг. Кал поклати глава.

— Момчето е страхотно. На шест е, но се държи като тридесетгодишен.

— Много се надявам, че тримата нови членове на семейството ни ще са поне наполовина толкова страхотни, колкото тези двамата — усмихна се Етън.