Гейб погледна през задния прозорец. Шадоу, едно коли, което беше прибрал няколко месеца преди това, лежеше търпеливо на земята и оставяше Роузи да се катери по него. Чип се приближи до родителите му. Дядо Бонър го опипа по мускулите на ръката, докато баба му посегна и лекичко разроши косата му.

Радваше се, че родителите му се завърнаха от Южна Америка, не само заради себе си, но и заради Чип. Семейство Бонър много бяха харесали сина му, както и майката на сина му. Освен това Чип вече си имаше приятели и се справяше много добре в училище. Гейб много се гордееше с него.

Откъм всекидневната се появи Джейн. Изглеждаше добре, макар и малко бледа. След нея вървеше Таша, една възрастна котка, която Гейб бе взел от приюта. Джейн вече бе във втория месец на бременността си и бе неописуемо щастлива в периодите, когато не повръщаше.

Кал понечи да стане, но тя му махна с ръка.

— Добре съм. Стой при братята си.

Размениха си усмивки и Кал я потупа отзад. Гейб си помисли колко много му харесва и на него това. Не да потупва задника на Джейн, разбира се, а на Рейчъл. Това да можеш да потупваш женския задник винаги, когато ти се прииска, бе едно от най-хубавите неща в семейния живот, макар никой да не го казваше на глас.

— Вчера разговарях с Керъл Денис — каза Етън.

Гейб и Кал се спогледаха мрачно. Споменът за деня, в който Боби Денис бе застрашил живота на децата им, бе нещо, което никога нямаше да забравят. Нито пък щяха да го забравят Етън и Кристи. Те все още се укоряваха за това, че са оставили децата сами в колата, макар никой да не ги обвиняваше в нехайство.

На Боби му трябваха шест месеца, за да се възстанови от раните си, но автомобилната катастрофа се бе оказала илюстрация на поговорката „Всяко зло за добро“. Беше спрял да се друса и да пие, а през последната година двамата с Керъл редовно ходеха на консултациите, от които толкова много се нуждаеха.

Гейб предполагаше, че взаимоотношенията им никога няма да бъдат лесни, но според Етън те най-после комуникираха помежду си. Освен това Боби бе престанал да обвинява Рейчъл за проблемите си, което беше много добре. Защото ако Гейб все още вярваше, че хлапакът е някаква заплаха за жена му, би го изхвърлил от града, независимо на какви консултации ходеше.

— Керъл каза, че Боби възнамерява да се запише в колеж през август. Завършил е гимназия с доста добри оценки.

Кал поклати глава.

— Все още не мога да повярвам, че Рейчъл го посещаваше толкова често в болницата. Тази жена има много по-голямо сърце, отколкото разум. Знаете какво разправят хората, нали? Че ако Рейчъл не го беше посещавала, той нямаше…

— Не го казвай — прекъсна го Гейб.

— Това ми напомня нещо — обади се Етън и погледна през прозореца към Кристи, която държеше ръката на Роузи на корема си, за да усети как мърда бебето. Усмихна се и отново насочи вниманието си към разговора в стаята. — Ще ми трябва малко помощ от Рейчъл. Бренда Миърс от много време не може да се възстанови напълно от пневмонията, която изкара, и ми се иска Рейчъл да я посети.

— Хайде пак — Кал протегна крака и погледна към Гейб.

Гейб си мислеше, че с Етън вече са се разбрали по този въпрос и затова сега го изгледа отчаяно.

— Ет, последния път ти казах, че не искам да ме забъркваш в тези неща. Ти си пасторът на Рейчъл и ти ще трябва да говориш с нея.

Мъжете отпиха от бирите си, мислейки си колко непосилна би могла да бъде една такава задача.

— Колко още според теб ще се опитва да се опъва на такива предложения? — попита най-накрая Кал.

— Според мен поне още четиридесет години — отвърна Гейб.

Етън вдигна умолително ръка.

— Не се сърдете на мен. Не знам дали наистина цери хората, но е факт, че много от тях се чувстват по-добре, след като тя е поседяла при тях.

Ранените животни също се чувстваха по-добре. Гейб винаги намираше някакъв предлог да я накара да се занимава с животните, които лекуваше. Не можеше да проумее как се получава. Знаеше само, че оздравяват много по-бързо, след като ги е докоснала.

— Жена, която може да лекува с молитви, но го отрича — тъй като Кал не беше този, който трябваше да се разправя с Рейчъл по този въпрос, той изглеждаше най-безгрижен. — Никой в този град не е казал дори и една лоша дума за нея, откакто се случи чудото с Емили. И когато Боби Денис се възстанови след това увреждане на гръбначния стълб, макар лекарите да казваха, че ще остане парализиран…

— Хората я обичат — прекъсна го Етън. — Това е някаква ирония на съдбата. Г. Дуейн уверяваше всички, че може да цери, но не можеше. Рейчъл твърди, че не може, но всъщност може.

— Това не го знаем със сигурност — изтъкна Гейб. — Всичко би могло да бъде някакво съвпадение. Просто постъпи така, както и преди, Ет. Кажи на Рейчъл, че Бренда е болна и й е нужна малко разтуха. Стига да не използваш думата церене, знаеш, че тя няма да ти откаже.

— Не е ли станала подозрителна, след като вече я изпращам при толкова много болни?

— Тя е толкова погълната от грижите по Чип, по обновяването на вилата, по очакваното бебе, с учението си, а и с планове какво да прави с парите, които получи от продажбата на диамантите на Г. Дуейн, че просто няма време да бъде подозрителна — беше много заета и със самия него, но Гейб не спомена за това, тъй като не искаше да се хвали пред братята си. Не че Кал и Етън нямаха с какво да се похвалят.

Рейчъл много харесваше курсовете по финанси, които посещаваше в местния колеж, макар да се преструваше, че го прави единствено защото Гейб бе толкова нехаен към парите си. Ако оставеше финансовите въпроси на него, казваше често тя, сигурно скоро и двамата щяха да се озоват в някой приют.

Само колкото да я подразни, Гейб й беше казал, че никога не би се наложило да се опасява, че ще свърши в приют, ако си беше спестила част от богатството на Г. Дуейн, вместо да го раздава за благотворителни цели, след като беше изплатила всичките дългове на бившия си съпруг. Тя обаче не му беше обърнала никакво внимание. Двамата с Гейб се бяха заели да основат щатска фондация, чиято цел бе да помага на самотните майки да стъпят на краката си чрез осигуряване на грижи за децата им, докато те завършеха някой професионален курс и си намереха работа.

Освен това тя бе помогнала на общината да организира група, която да поддържа „Гордостта на Каролина“ като предприятие с идеална цел. Киното бе станало най-популярното място в града през летните уикенди.

— Просто не е за вярване… Само преди година всички в Салвейшън я мразеха. А сега е местната героиня — промърмори Кал с малко прекалена гордост, като се има предвид, че той бе един от най-отявлените й врагове.

В този момент Рейчъл подаде глава иззад входната врата.

— Взехме да огладняваме, Гейб. Какво ще кажеш да запалите грила?

Мъжете се изнизаха в задния двор, където родителите им се бяха разположили върху едно старо одеяло с Роузи между тях. Етън се приближи към Кристи и тя се притисна в него. Кал прегърна Джейн през рамото, след това потупа с другата си ръка неспокойния й корем.

Гейб просто стоеше отстрани, наблюдавайки тези хора, които обичаше толкова много. Рейчъл постави една купчинка хартиени чинии на масата за пикник и погледна към него. Усмихна й се, тя също му се усмихна в отговор, в този момент и двамата можеха да прочетат мислите в очите на другия.

„Обичам те, Гейб!“

„Обичам те, Рейч!“

Чип се затича към тях. Гейб много добре знаеше какво иска, затова протегна ръце напред. В следващия момент момчето вече бе настанено върху раменете на баща си.

Рейчъл започна да плаче.

Правеше го понякога, при семейни събирания, когато щастието й идваше прекалено много. Всички бяха свикнали с това. Дори обичаха да я дразнят на тази тема. Щяха да го направят и днес. Скоро… може би след обяда…

Но в момента Кал трябваше да прочисти гърлото си. Джейн подсмръкна. Етън лекичко се изкашля. Кристи избърса очите си. Майка му връчи една салфетка на баща му.

Сърцето на Гейб туптеше радостно. Животът в планината Хартейк бе хубав.

Той отметна глава назад и започна да се смее.