През тялото му премина тръпка, която не беше предизвикана от студа. Това беше желание и още нещо, нещо заплашително, което се промъкваше към него след всичките години самота.

Но той не си го признаваше. Смяташе, че изпитва към нея единствено физическо желание.

Физическото желание беше нещо, което му бе станало твърде познато и което добре разбираше, откакто пристигна в ранчото „Лост Ривър“.

Бавно се премести така, че Сара остана под него. Одеялото се плъзна настрани, но той го хвана със зъби и го дръпна обратно върху тях, за да не се събуди тя от студа.

За него нямаше никаква опасност да усети студеното зимно утро. Уханието й и вкусът й го изгаряха.

Пръстите му се преместиха към връзките на ризата й от еленова кожа. Издърпа едната връзка през първата дупка, после и другата.

„Не бива да го правя“ — помисли си той, въпреки че кръвта изгаряше тялото му.

Извади връзките през още една дупка.

Кожата й блестеше като перла под слабата светлина на звездите и розовото начало на изгрева.

„По дяволите дали трябва или не трябва да го правя — мислеше той. — Ако тя него искате толкова, колкото и аз, нямаше сега да бъде тук“

Със сигурност една вдовица знае как се събуждат мъжете сутрин.

Точно затова се е промъкнала под завивките, докато е спял. Знаела е, че той няма да направи първата крачка, затова е решила да го изненада.

Кейс установи, че връзките на ризата й продължават чак до пъпа. Отдръпна ризата, за да я види по-добре.

Искаше просто да я погледа. Това е всичко. Няма нищо лошо в това да я види.

Звездната светлина придаваше на кожата й сребристо сияние. Между гърдите й имаше сянка. Връхчетата им бяха тъмни и настръхнали от нощния студ.

Той сподави един стон.

Боже Господи!

Не можеше да спре да я гледа, нито пък да потисне желанието си да я почувства, да я вкуси, да изследва тялото, което току-що беше открил.

Наведе лицето си между гърдите й и си пое дълбоко въздух.

Сякаш вдишваше огън.

Потърка челото си в едната й гърда, после в другата. Когато усети кадифеното зърно, вдигна глава. Устните му се отвориха и той въздъхна.

Със страст, която беше още по-силна поради това, че се опитваше да я сдържа, той пое връхчето на едната й гърда в устата си. Започна да го смуче, да го ближе и то се втвърди още повече, молейки за още.

„Трябва да спра — помисли си той. — Не мога да и дам това, което иска от мен. Дом, семейство, деца.“

Надигна глава и погледна отново гърдите й.

Но Бог му е свидетел, че може да даде на тялото й това, от което има нужда.

Желанието бучеше в гърдите му, в главата му, разтърсваше го целия. Наведе глава към другата й гърда и се зачуди дали изобщо е в състояние да спре. Имаше и други места, още по-сладки, още по-топли, които чакаха да бъдат открити, докоснати, опознати.

Той имаше нужда от това. Повече, отколкото имаше нужда да диша.

Сара издаде някакъв звук в просъница. Размърда се под него, изви леко гърба си, отдавайки му се.

Движението й беше чувствено, провокиращо, но тя не го знаеше. Знаеше само, че лежи под ярко слънце и жарките му лъчи я галят бавно, мързеливо, прекрасно.

В това нямаше никакъв смисъл, но все пак, в сънищата често няма смисъл.

Всичко, което в момента имаше значение за нея, беше, че е в безопасност в чувствената прегръдка на съня си. Знаеше го със сигурност.

Топъл дъжд от удоволствие я заливаше. Тя се надигна леко, подчинявайки се на първичния рефлекс, отдавайки се на ласките му.

Имаше смътното усещане, че на раменете й е студено и че гърдите й са голи и мокри и че някой диша бързо и накъсано. Опита се да продължи да сънува…

И изведнъж рязко седна.

Току-що бе разбрала, че не слънцето я гали между краката. Това беше ръка. Мъжка ръка.

Кейс заглуши опита на Сара да изкрещи. Устните му покриха нейните и се чу само тих, сподавен звук.

Той реши, че тя ще спре да се бори, когато осъзнае къде се намира и кой я целува и защо. В края на краищата, тя беше тази, която бе дошла при него.

Но тя се бореше като дива котка, риташе, дереше, с всичката си сила.

Той легна върху нея, притискайки краката й към земята. После хвана ръцете й и ги дръпна нагоре. Стисна ги с едната си ръка, а с другата покри устата й.

— Сара, това съм аз — Кейс — прошепна тихо той. Присвитите й, блестящи очи говореха, че въобще не я интересува кой, по дяволите, беше той.

— Сара! — извика Конър отнякъде наблизо. — Какво става?

Тя се дръпна рязко, но Кейс не помръдна. Покриваше я цялата по същия начин, по който го бе направил на онази скална издатина, когато чуха съвещанието на Калпепърови.

— Добре ли си? — извика отново брат й. — Сара!

— Просто лош сън — обади се тихо Кейс. — Всичко е наред. Не е нужно да събуждаш умрелите.

— Какво прави тя тук? — попита Конър вече по-тихо.

Сара и Кейс се спогледаха.

— Ако започнеш да крещиш — прошепна й той, — после ще има много да обясняваш. Например защо си се промъкнала в постелята ми, след като не искаш това, което се опитвах да ти дам!

Тя се вцепени. Чак сега осъзна къде се намира и защо.

— Сестричке? — повика я Конър. — Сигурна ли си, че всичко е наред?

Кейс надигна ръката си.

— Всичко е наред — прошепна тя.

— Какво?

— Добре съм — каза тя малко по-високо.

— Какво правиш там? Да не би Кейс да не е добре?

Тъмните вежди на Кейс се надигнаха присмехулно.

— Не съм ли добре? — Устните му оформиха думите, но звук не се чу.

— Когато Ют се върна от поста, дойде да ми каже, че Кейс се мята и бълнува — каза Сара — и затова излязох да проверя какво става.

На лицето на Кейс за момент се изписа изненада. Но после изражението му стана сурово.

— Това е било преди няколко часа — каза Конър. — Аз самият сега се връщам от поста.

— Заспала съм — каза Сара.

— О! — Конър се колебаеше. — А сега ще се върнеш ли в къщата?

Тя си представи как изглежда в момента — с развързана риза и панталони, смъкнати до коленете.

— Прибирай се без мен — процеди тя през зъби.

— Сигурна ли си?

— Конър, за Бога! Да не би да искаш да ме заведеш и до тоалетната или все пак имам право на малко свобода?

— О, разбира се. Извинявай. Аз просто…

— Знам. — Гласът на Сара стана нежен. — Не биваше да ти говоря така. Но нали знаеш колко съм избухлива, когато се събуждам.

— Особено ако си сънувала кошмари — каза брат й.

Тя не сметна за нужно да го поправя.

— Върви. Идвам след минутка.

— Да запаля ли огъня?

— Недей. Лягай си да спиш. Аз ще се погрижа за всичко.

Конър постоя още известно време, без да казва нищо, после влезе в къщата.

Когато Сара се увери, че брат й се е прибрал, погледна Кейс право в очите.

— Пусни ме — каза тя през зъби.

Без да каже и дума, той се претърколи настрани. Наблюдаваше я тревожно, сякаш се страхуваше от следващата й стъпка.

Точно под окото му имаше малка драскотина, от която се стичаше кръв.

— Поне имай благоприличието да се обърнеш, докато се обличам. — Гласът й беше горчив.

— Можеш да не си вириш чак толкова носа — отговори Кейс равно. — Не съм аз този, който се промъкна в леглото ти.

Но въпреки думите си, той се отдръпна настрани и се обърна.

— Не съм се „промъкнала“ в леглото ти — каза тя гневно. — Ти сънуваше кошмари.

— Не си спомням нищо такова.

— Въртеше се и се мяташе като вълк в капан.

— Не ми се струва особено подканящо — провлече той.

— Ют също не смяташе така.

— Но въпреки това ти легна при мен.

— Не. — Сара затегна здраво връзките на ризата си. — Ти ме дръпна.

— Предполагам, че Ют е видял и това.

Тя започна да придърпва бельото и панталоните си нагоре. В първия момент си помисли, че горещата влага между краката й означава, че месечният й цикъл е подранил, но нямаше никакви петна от кръв. Просто беше влажна.

— Какво си ми направил? — попита тя, изненадана.

Кейс погледна през рамо. Видя за секунда малко червени къдрици и перлена кожа, но те бързо изчезнаха под панталоните. Желанието отново го обзе и му спря дъха.

— Била си омъжена — каза той рязко. — Какво смяташ, че съм ти направил?

— Ако знаех, нямаше да те питам, не мислиш ли? — озъби се тя.

За момент той си помисли, че се шегува.

Но после видя тревогата в очите й. Завързваше панталоните си така, сякаш тялото й принадлежеше на някой непознат.

Кейс не знаеше какво да каже.

— Е, няма значение — промълви тя. — Не биваше да ти позволявам да ме прегръщаш като малко дете. После явно съм заспала. Може би аз съм виновна, каквото и да си ми сторил.

Тя скочи на крака, грабна жилетката си и я облече. Потрепери леко. Зърната й все още бяха твърди и много чувствителни.

Това също я объркваше.

Както и Кейс.

Той разсеяно потри парещата драскотина под окото си. Капките кръв, които останаха по пръстите му, свидетелстваха за бързината на Сара.

Ъгълчетата на очите му се присвиха.

— Ти си същинска котка с тези нокти — каза той.

— Въпрос на практика. — Гласът й беше леден.

Очите му се присвиха.

— Следващия път, когато сънуваш кошмари, в които е намесена племенницата ти, ще си ги сънуваш сам.

— Племенницата ми? — Кейс беше изненадан. — За какво говориш?

— Може би не бива да ти казвам — провлече тя саркастично, — като се има предвид начина, по който ми каза никога повече да не споменавам името й.

— Емили?

— Същата.

— Как разбра, че сънувам нея? — попита Кейс.

Сара го погледна през рамо.

— Мога ли да приема това като разрешение да произнеса святото име? — попита тя.

— По дяволите, казвай каквото искаш.

— О, Господи, ти наистина знаеш как да изкушиш една жена.

— Просто го кажи!

Тя почти се поддаде на изкушението, но леденият блясък в очите му я спря.

— Ти се мяташе… — започна тя.

— … и бълнувах — прекъсна я той грубо. — Това вече го разбрах.

— Кой разказва, ти или аз?

— Нито един от двамата, от това, което чувам.

Тя преглътна една обидна дума.

Обикновено не й беше трудно да сдържа гнева си. Но този мъж наистина умееше да й влиза под кожата.

— Говорих ти известно време — каза тя глухо. — Успокоявах те.

— С онзи меден гласец — обади се той, но лицето му остана безизразно.

Тя сви рамене.

— Когато малко се поуспокои, аз се приближих и те докоснах. Просто исках да те събудя внимателно.

— Сигурна ли си, че не си сънувала? Не си спомням нищо такова.

— Но ти спеше!

— Аха.

— Когато те докоснах, ти не се събуди, или поне не съвсем. Започна да мълвиш името на Емили и нещо за това как си е отишла.

Кейс не помръдваше, но сякаш се сви.

— Продължавай.

— Прегърна ме, придърпа ме под завивките и ми каза да не се тревожа, защото чичо Кейс ще прогони духовете.

Клепачите му трепнаха. Това беше единственият знак, че чува думите на Сара.

— После ме гушна до себе си, хвана лицето ми с ръка и продължи да спиш. Вече спеше спокойно.

Тя почака малко, но единственото, което той каза, беше:

— Нещо друго?

— Когато се опитах да се измъкна от постелята ти, ти ме стисна здраво и сякаш се поразбуди. Аз изчаках, опитах отново, но резултатът беше същият.

Кейс извърна погледа си от Сара, но тя знаеше, че той очаква да чуе още нещо.

— Заспала съм — каза просто тя. — Беше ми топло и се чувствах добре. Нищо чудно, че Емили е идвала при теб, когато е сънувала кошмари.

По лицето му премина израз на болка.

Дъхът на Сара спря. Въпреки всичко изпитваше желание да отиде при него, да го прегърне и той да я гушне отново.

Понякога животът ни поднася болка, която не можем да понесем сами.

— Емили е мъртва, нали? — прошепна тя.

Мълчание.

— Затова ли преследваш Калпепърови?

— Няма да се спра, докато не ги изпратя всичките в ада.

Гласът му беше тих и студен, като самата зима. Тя потрепери.

— Не се и съмнявам — отговори му. — При положение, че те не те убият.

— Никой няма да тъгува, ако умра.

— Аз ще тъгувам.

Кейс бавно се обърна към нея.

— Недей — каза просто.

— Недей какво?

— Недей да мислиш по този начин за мен. Това само ще ти причини болка.

Сара се усмихна горчиво.

— Това е единственият начин да разбереш, че живееш, Кейс. Като изпитваш болка.

Повече нищо не наруши утринната тишина с изключение на отдалечаващите се стъпки на Сара.



Кейс остави един наръч дърва на пода. Коленичи и внимателно ги подреди до огъня.

Сара надигна поглед от вретеното си. Въпреки че беше много изморена след цял ден мелене на жито, пране и правене на сапун, все пак трябваше и малко да попреде. Платът не беше необходим само за дрехите им. Той беше един от малкото им източници на пари.