Елизабет Лоуел - Зовът на сърцето

За нещастие обаче не беше толкова изморена, за да не се изчервява всеки път, щом си спомнеше какво бе станало сутринта.

Бързо извърна погледа си от Кейс. Дървата които бе донесъл, очевидно бяха от високите планини отвъд „Лост Ривър Кениън“.

— Благодаря — обади се тя. — Много си сръчен с тази брадва, която… ъъъ… Ют намери.

Подозираше, че Ют бе „намерил“ тази брадва както и още няколко други, в лагера на бандитите в Спринг Кениън.

— Не е нужно да ми благодариш. Аз също ям от храната, сготвена на този огън, както и Конър.

Вратата се отвори и Конър пъхна главата си в процепа.

— Ако си свършил с дървата — обърна се той към Кейс, — ще имам нужда от помощта ти.

Сара бързо вдигна поглед от вретеното.

— Какво има? — попита тя брат си.

— Нищо, за което да се притесняваш.

— Тогава и Кейс не бива да се притеснява за него. Днес той доста поработи.

— Няма да му отнема много време — отговори Конър. Кейс погледна към момчето и се изправи. Беше очаквал нещо такова, след като Конър се прибра тази сутрин, оставяйки сестра си в леглото на Кейс.

— Идвам веднага.

Конър излезе, като остави вратата след себе си отворена. Може би нарочно.

— Това момче — промълви Сара и остави вретеното. — Човек би си помислил, че е роден в пещера.

Кейс излезе. Конър го чакаше под едно дърво. В светлината на залязващото слънце сянката му беше дълга и тънка. Револверът му беше на хълбока.

„Застанал е с гръб към слънцето — помисли си Кейс. — За да блести в моите очи. Това момче има заложби. Надявам се само, че ще живее достатъчно дълго, за да ги реализира.“

— Какво стана тази сутрин? — попита Конър, веднага щом Кейс се приближи достатъчно, за да го чува.

— Чу какво каза сестра ти.

— Откъде е тази драскотина под окото ти?

— Какво имаш предвид? Да не би нещо да те притеснява?

— Сара. Остави я на мира.

Кейс нарочно пъхна палци в колана си и си придаде спокоен вид.

— Знаеш много добре чие легло е навън под дърветата и чие — в къщата, нали? — попита той тихо. — Не ти ли мина през ума, че четеш конско не на този, на когото трябва?

Устните на Конър се изпънаха. Изразът в тъмнозелените му очи приличаше повече на възрастен, отколкото наедно петнайсетгодишно момче.

— Сара не би оставила никое същество, което се нуждае от нея. Ют е казал, че ти имаш нужда от нея. Дошла е при теб и ти си я сграбчил.

— Сестра ти дойде при мен, но не съм я сграбчил. Това е всичко, което трябва да знаеш. Ако не вярваш на мен, попитай нея. Но и тя ще ти каже същото.

Конър изгледа Кейс преценяващо.

— Сестра ми не би казала нищо, дори и ако си я изнасилил — каза той равно. — Ще реши, че ще те предизвикам и ти ще ме убиеш.

— Но това теб не те притеснява.

— Не съм толкова глупав. Не бих могъл да те победя в честна борба, както и Сара не би могла да се пребори с теб в тъмното.

Кейс кимна, но не беше толкова спокоен, колкото изглеждаше. Предполагаше, че ще се наложи да скочи върху Конър, когато момчето посегне към револвера си.

— Затова няма да се бия честно — продължи Конър. — Ще те изненадам от засада. Това е последното ми предупреждение. Остави Сара на мира.

Кейс се замисли за момент.

— А ако тя отново дойде при мен? — попита той.

— Ако дойде, това няма да бъде, за да правите секс.

Веждите на Кейс се извиха нагоре.

— Това, че Сара е твоя сестра, не означава, че тя не изпитва някои нужди — каза той равно.

— Секс? — попита Конър присмехулно.

— Секс — съгласи се Кейс.

— Не мисля, че една жена би търсила сама нещо, което й причинява само болка. Поне Сара не би го направила. Досега бягаше при всяка възможност.

Кейс се вцепени.

— Какво?

— Чу ме.

— Това ли мислиш, че представлява сексът?

— А не е ли така?

— Не.

— Тогава защо мъжете трябва да плащат на жените, за да го получат? — попита Конър насмешливо.

— Не всички мъже го правят.

Момчето сви рамене.

— Тогава се женят. Резултатът в края на краищата е един и същ. Съпругът плаща за къщата и храната, а жената понася вниманието му като отплата.

Кейс дълбоко си пое въздух. Нямаше представа откъде да започне, за да промени възгледите на Конър за секса.

— Голямата Лола може би не е най-добрият пример, от който трябва да съдиш за секса — каза той след малко.

— Тя съвсем сигурно има доста голям опит.

— В известен смисъл — да. Но има и нещо друго.

— Бракът?

Кейс си спомни Хънтър и Елиза. Мисълта за тяхната споделена любов го преследваше непрекъснато, макар да не смяташе, че той може да си позволи нещо подобно.

— Любовта прави нещата по-различни — каза той най-накрая.

— Аха — измънка Конър, очевидно неубеден.

— Така е. Когато една жена обича един мъж, тя го желае. Физически. Тогава не е необходим подкуп, заплаха, насилие.

— Никога не съм виждал нещо подобно.

— Аз не съм виждал Париж, но това не означава, че той не съществува.

— Да не би да искаш да кажеш, че сестра ми те обича?

Този прост въпрос затрудни Кейс. Искаше му се въобще да не беше започвал този разговор.

— Не съм казвал нищо подобно — смутолеви той.

— Но така прозвуча.

Кейс си пое въздух и опита отново.

— Много хора така и не срещат истинската любов, но това не означава, че не могат да изпитат удоволствие от секса с този, когото харесват.

Конър дълго се взира в по-възрастния мъж, без да проговори. Постепенно започна да се успокоява.

— Не си насилил Сара? — попита той.

— Не. И следващия път, когато дори само намекнеш нещо подобно, собственоръчно ще те нашамаря.

Изненадващо, Конър се засмя.

— Обзалагам се, че ще го направиш — съгласи се той. — Съжалявам, ако съм те обидил. Просто трябваше да се уверя, че Сара не е била отново насилена от мъж.

— Бил си доста млад, когато е била омъжена. Може би не си разбрал добре, ъъъ, стоновете и пъшканията.

— Дори и най-малкото бебе може да направи разлика между ласката и шамара.

Кейс се опита да измисли тактичен начин, по който да зададе следващия си въпрос. Но не можа.

— Сара и съпругът й бяха ли нежни един към друг?

— Нежни?

— Целувки и такива неща.

— Доколкото знам, сестра ми за първи път целуна мъж в нощта, когато се върна в ранчото с теб.

— Боже Господи — прошепна Кейс. — Защо се е омъжила за този стар… няма значение. Това не е моя работа.

Лицето на Конър се изпъна. За миг придоби изражение, каквото щеше да има, когато се превърне в истински мъж.

— Как мислиш, защо сестра ми се е омъжила за него? — попита той студено.

— От необходимост.

— Много си прав Тя едва беше навършила четиринайсет, а аз бях на девет. Нямахме никакви роднини. Умирахме от глад. Тя се обади на една обява във вестника.

— И се омъжи за Хал?

Конър кимна.

— Този дърт кучи син не би могъл да си намери и крава, която да се омъжи за него.

— Как уби Хал?

Въпросът свари Конър неподготвен. Бързо се огледа наоколо.

Нямаше никой.

— Как разбра? — попита той.

— Не знам, ти сам ми подсказа.

— Не казвай на сестра ми. Искам да ми дадеш дума.

„Трябва да пазя в тайна от Конър, че ще притежавам половината от ранчото — помисли си Кейс, — а ето сега още една тайна, която трябва да пазя от Сара.“

— Сигурен ли си, че тя не е разбрала?

— Да!

— Какво се случи?

Конър махна отсечено с ръка.

— Какво значение има? Той вече е мъртъв.

— Застрелял си го из засада? — попита Кейс делово.

— Не. По дяволите, аз дори нямах намерение да убивам дъртото копеле.

Кейс повдигна вежди. Чакаше. Конър въздъхна, прокара пръсти през косата си, сложи си шапката и заговори:

— Предната нощ я беше преследвал. Това беше един от малкото пъти, в които я хвана.

Клепачите на Кейс трепнаха. Не му харесваше да мисли за Сара и за жестокия й съпруг.

— Беше много пиян. Продължаваше да пие и на сутринта, когато тръгна за съкровището. Аз го проследих.

— Пеша?

— Конят на Хал беше стар колкото него самия. Настигнах го следобед.

Кейс наблюдаваше момчето с присвити очи.

— Казах на Хал да престане да се отнася така със сестра ми. Той започна да ме удря с пистолета. Не му беше за пръв път, но със сигурност беше за последен.

— Застреля ли го?

— Борихме се за пистолета, той гръмна и го улучи. — Въпреки привидно спокойните думи, в очите на Конър личаха сенките от стария гняв и ужас. — Опитах се да се чувствам виновен — продължи тихо момчето, — но ми е по-неприятно, когато трябва да застрелям някой мустанг със счупен крак.

— Колко голям беше, когато Хал умря?

— На дванайсет.

— Не е най-добрият начин да пораснеш.

— Пораснах още на девет. След това всичко, което имаше значение за мен, беше сестра ми.

— Ти също си всичко, което има значение за нея.

— Аз и земята. А сега и ти.

Кейс се направи, че не чу последните думи.

— А Ют и Лола?

— Не е същото. Ние си живеем много добре заедно, а и Ют би умрял за Сара, но… — Конър сви рамене. — Сестра ми не се кара с тях по начина, по който го прави с теб или с мен.

— Мисля, че цени живота ти много повече, отколкото цени моя.

Конър се поколеба, после отново сви рамене.

— Може би.

Но въпреки думите му, очите му казваха, че мисли, че Кейс греши.

Трябваше да се махне оттук, докато още можеше, помисли си Кейс.

После си спомни за земята, която сякаш беше част от него самия, и разбра, че не може да се махне. В същия момент осъзна какво означава да си в капан.

Да няма къде да избягаш.

Да няма с какво да се бориш, освен с тебе самия.

Много животни умираха по този начин, прегризвайки собствените си крака, отчаяно опитвайки се да намерят пътя към свободата.