— Обзалагам се, че си се изчервила — каза сухо той.

— Провери, но отново ще те ухапя.

Тръпка на първично желание премина през Кейс.

— Продължавай да говориш по този начин — прошепна той в ухото й — и ще забравя за отвратителния навик на Калпепърови да оставят някой, който да довърши ранените.

— За какво да не говоря?

— За това, че ще ме ухапеш.

Той захапа леко крайчеца на ухото й. Тя потрепери и леко въздъхна.

— Студено ли ти е?

— Н-не.

— Трепериш.

— Никой никога не ме е хапал така.

— Как?

Зъбите на Сара леко стиснаха кожата на гърдите му. Дишането му се учести.

— Така — прошепна тя. — Нежно.

— Аз го направих, но ти просто не си спомняш.

— Кога?

— Преди няколко седмици, когато се промъкна в леглото ми.

Тя се вцепени.

— Нямах предвид това.

— Секса?

— Да.

— Сара… — Той търсеше думите. — Скъпа, сексът може да е и нежен, и приятен, и див, и всичко останало.

— За мъжете — може би. Но не и за жените.

— Не ти ли хареса, когато те захапах?

Тя потри носа си в гърдите му.

— Хареса ми — призна си.

— А не ти ли хареса, когато галех и целувах гърдите ти преди две седмици?

— Кейс!

— Хареса ли ти или не?

— Откъде да знам? Аз спях!

— А какво сънуваше?

През тялото й премина тръпка, когато си спомни.

— Лежах под слънчевите лъчи — прошепна тя. — Беше ми топло, сякаш… сякаш… не знам. Никога преди не съм се чувствала така.

— Харесало ти е.

— Откъде знаеш? — отвърна тя — Не си бил в съня ми.

— Не, но бях в тялото ти. Усетих колко много ти харесват целувките и ласките ми.

Тя потрепери.

Никой мъж не е бил толкова близо до нея, освен съпругът й. Но единствените й спомени от Хал бяха свързани със страх, болка и ярост, че трябваше да го понася, в замяна на покрива над главата си и храната в чинията на Конър.

— В тялото ми? — Гласът й бе станал почти писклив.

— Не по този начин, по който си мислиш. Просто… — Гласът му заглъхна.

Как да обясни на една жена с опит, но въпреки това невинна, че мъжете могат да дразнят жените и с пръстите си, чудеше се той.

— Галех те. Това е всичко.

— Вътре? — попита тя, шокирана.

Ъгълчетата на очите му се присвиха.

— Вътре — съгласи се той. — Не те заболя, нали?

— Не знам — процеди тя през зъби.

— Разбира се, че знаеш. В крайна сметка се събуди.

— Не искам да говоря за това.

— Защо?

— Просто не искам!

— Готова си да се изправиш срещу бандитите с пушка в ръка, а не искаш да говориш за това, което ти причинява или не ти причинява болка. Това са само думи, не куршуми.

Тя не отговори.

— Съпругът ти е бил един негодник — продължи Кейс. — Повечето мъже се отнасят по-добре с жените си.

— Разбира се. — Тонът й беше саркастичен. — Затова мъжете плащат на жените, за да се забавляват с тях. Е, на света няма толкова сребро, което да ме накара отново да понеса всичко това.

— А какво ще кажеш за съня си, че лежиш гола под слънцето и лъчите му милват цялото ти тяло?

— Какво да кажа за него?

— Това бях аз.

— Какво?

— Аз бях слънцето. Аз те докосвах навсякъде. И това ти хареса, Сара. Знам, че ти хареса. Цялата се намокри.

Тя се вцепени, не можеше дори да си поеме дъх.

— Когато ме попита онази сутрин какво съм ти направил — продължи Кейс, — аз си помислих, че се шегуваш.

Тя бавно поклати глава.

— Не се шегувах. Аз… никога… не знаех… че има нещо такова…

Тя спря да се опитва да обясни и зарови лице в гърдите му.

— Чувствам се като глупачка — прошепна тя.

— Съпругът ти е бил глупак.

— Защо?

— В тебе има истинска страст, но той дори не си е направил труда да я открие.

Сара вдигна главата си толкова бързо, че почти я удари в брадичката му.

— Страст? — В гласа й звучеше недоверие. — Искаш да кажеш, че сексът ми харесва?

— Поне това, което направих с теб, ти хареса.

— Но ние… ъъъ… не направихме всичко. Аз избягах, преди да си ми причинил болка.

Лявата му вежда се изви нагоре.

— Какво те кара да мислиш, че щях да ти причиня болка? — попита той топло. — До този момент не бях го направил, нали така?

Въпреки топлината, която заливаше бузите й, тя говореше спокойно, като Кейс. Беше решила да му даде да разбере колко много греши.

Тя не харесваше секса. Точка.

— Виждала съм те гол — каза тя малко рязко. — Ти си голям. Хал въобще не беше такъв и ми причиняваше болка.

Тъмните мигли на Кейс се сведоха за момент. Надяваше се, че не се е изчервил колкото нея, но не би заложил пари за това.

Да говориш за секса беше много по-трудно, отколкото просто да го правиш.

— Боляло те е, защото не си била готова за него — каза той най-накрая.

Тя се намръщи объркана.

— Готова? Какво трябва да означава това?

— Тялото на жената… се променя, когато тя е готова за мъжа.

— Лола никога не е казвала нищо затова. Когато мъжът е готов, той прави секс, това е всичко.

— Лола е била проститутка. Мъжете, които са ходили при нея, са искали секс и са го искали на момента. За това са си плащали.

— Е?

Кейс отвори уста, после я затвори.

— Говорила ли си някога с Лола за прелъстяването? — попита той след известно време.

— Разбира се. Това е нещо, което кара жените да вярват, че няма да ги боли.

— Не е това!

— Не и за мъжа — отвърна тя.

Той внимателно остави карабината на земята и хвана лицето й с ръце.

— Ще ми позволиш ли да те целуна? — попита я.

— Само да ме целунеш?

— Само да те целуна.

— Само това?

— Само това — прошепна той до устните й.

После вдигна глава и се вгледа в разтревожените й сиви очи.

Изведнъж тя се засмя срамежливо.

— Добре — прошепна. — Харесва ми да ме целуваш.

Кейс за малко не се усмихна, когато си помисли колко голямо невежеството й в това отношение.

Целуването беше много широко понятие.

Глава 15

Сара видя как главата на Кейс се навежда към нея и клепачите му се спуснаха. Усети топлината на устните му, които докоснаха нейните. Въздъхна и потрепери едновременно.

— Още ти е студено — каза той дрезгаво. — Трябва да ти донеса жилетката.

— Не ми е студено.

— Трепериш.

— Но не по този начин. Просто се чувствам добре, когато ме целуваш.

Тя чу и дори усети как дишането му се учести.

— Тогава ще продължа да го правя — каза той. Устните му отново погалиха нейните и тя отново леко потрепери в отговор. Той гризна ъгълчетата на устните й, брадичката й, деликатната извивка на ухото й. После се спря там, където пулсът й биеше върху шията.

С всяко движение на главата му брадата му галеше кожата й и това още повече я възбуждаше.

— Сигурна ли си, че не ти е студено? — отново попита той.

Кимайки с глава, тя издаде някакъв мъркащ звук.

— Харесва ли ти? — попита той.

— Да — прошепна тя в отговор.

— Добре. Прегърни ме и се приближи още повече.

— Не ми е студено. Наистина.

— Но на мен мие студено — излъга той.

— О! — възкликна тя, разкаяна. — Въобще не помислих затова. Винаги си бил толкова топъл.

Сара плъзна ръцете си около Кейс и се приближи още повече към него. Гърдите й се притиснаха към неговите. Изненада се, когато установи, че зърната й отново са станали чувствителни. Не я боляха, просто бяха… живи.

И когато леко се потърка в него, странното чувство я прониза цялата — от гърдите до пръстите на краката. Беше й толкова хубаво, че леко изви гърба си и отново се потърка в него, този път по-бавно.

— Да не би под бедрото ти да има камък? — подразни я той.

— Не. Просто ми харесва… — Гласът й заглъхна.

— Какво ти харесва?

Тя облиза внезапно изсъхналите си устни.

— Съдейки по цвета на бузите ти — каза той, — мисля че мога да разбера какво се опитваш да кажеш. Нека ти помогна.

Тя го изгледа смаяно.

— Първо ще сваля ръкавиците си и ще сложа ръката си тук.

Пръстите му докоснаха гърба й. Сара се изви назад и той бавно потри гърдите си в нейните. През тялото й премина гореща вълна.

— О! — възкликна тя, изненадана.

— Груб ли съм? — попита той.

Тя чак сега осъзна, че движението му съвсем не е било случайно. Изпълнена с любопитство, тя се загледа в очите му.

— Скъпа? Груб ли бях?

Тя поклати глава, без да сваля погледа си от очите му.

— Господи — прошепна той. — Имаш най-красивите очи на света.

— Наистина ли? — попита тя, отново изненадана.

Той знаеше, че това не е престорена срамежливост.

В нея въобще нямаше нищо подобно.

— Наистина. Понякога са като мъгла, а понякога като бурно небе, понякога са дълбоки като морето.

Изражението му накара устата на Сара да пресъхне. Тя облиза устни.

Той се загледа в езика й.

— Права си — каза Кейс. — Време е за още.

— Какво?

— Нищо, за което да се притесняваш. Просто още една целувка.

— О, добре.

— За мен също ще е добре.

— Какво…

Топлият му език върху устните й замъгли разсъдъка й. Забрави какво щеше да го попита. Цялото й внимание беше съсредоточено върху устните й. Те сякаш бяха оживели — горещи там, където беше езикът му, и хладни там, където вече беше преминал.

Прегърна Кейс още по-здраво и се притисна силно към него. Той отново потърка гърдите си в нейните.

Сара започнала диша на пресекулки, с отворена уста. Езикът му се плъзна под горната й устна. Хвана със зъби долната и леко дръпна.

Тя не осъзнаваше, че стене и отворя още по-широко устните си. Знаеше само, че езикът му в устата й е горещ и че вкусът на целувката му е неописуем.

Искаше да му каже колко й е хубаво, но не можеше да прекъсне това удоволствие. Просто отвърна на целувката му, плъзвайки езика си по неговия, проучвайки тайните кътчета на устата му. После внимателно хвана езика му със зъби.

Дишането му стана накъсано.

Тя веднага го пусна.

— Съжалявам — побърза да каже. — Не знам нищо за това. Ти си единственият човек, който някога съм целувала, с изключение на кръвните ми роднини, а те са нещо съвсем различно.

Конър е бил прав. Била е омъжена, но никога не е била целувана.

Някаква странна болка го прониза — съчетание от тъга и желание.

— Добре ли си? — попита тя с нещастен вид. — Не исках дати причиня болка.

— И не си.

Гласът му беше дрезгав, а зелените му очи бяха придобили сребрист блясък между полуспуснатите мигли.

— Но ти изстена!

— Ти също, преди две седмици.

— Не си спомням.

— Но след този път вече ще си спомняш.

Сара се напрегна. Всичко, което си спомняше, бе как се бе събудила онази сутрин — с панталоните, смъкнати до коленете, и ръката му между краката й.

— Тогава не е било само целуване — каза тя.

— Ти въобще не ме целуваше. Аз те целувах.

— Но…

— Тихо! — Кейс отново се наведе над устните й. — Просто ще те целуна.

— Мм.

Само след няколко секунди тя забрави всичко останало. Усещането, което пробягваше по тялото й, беше прекрасно. Вкусът на Кейс също беше прекрасен, както и брадата и устните му, езикът и зъбите му.

Отпуснатото й тяло му подсказваше, че тя вече не се тревожи толкова за това, което може да се случи. Тя просто отвръщаше на интимната му целувка по един срамежлив, колеблив, но въпреки това страстен начин, от който му се завиваше свят.

Кейс забрави за камъните, които се забиваха в ребрата му, и за студения вятър. Забрави за всичко друго, с изключение натоплите тайни, които криеше устата на Сара.

Някъде дълбоко в себе си знаеше, че трябва да спре, преди да е станало твърде късно. Беше минало много време, откакто за последен път беше с жена. А точно тази жена тук му харесваше твърде много, за да му попречи да си възвърне самообладанието.

Тя бе излекувала раните му. Справедливо е и той да излекува нейните в замяна.

Ако може.

Ако тя въобще му позволи да опита. Сля устата си с нейната точно така, както копнееше да слее тялото си с нея. Бавно. Нежно. Напълно.

Сара отговаряше на милувките му, на желанието му, и Кейс усети как всичко друго губи смисъл, освен жената до него. Не знаеше, че е развързал връзките на ризата й, докато тя не откъсна устата си от неговата.

— Ти каза, че само ще ме целуваш — каза тя обвинително.

— Трудно е да целуваш през еленова кожа.

Когато Сара разбра какво й казва той, очите й се разшириха. Бузите й се зачервиха още повече.

— Върху устните ми няма еленова кожа — каза тя, дишайки накъсано.

— Не казвам, че ще целувам устните ти.

Тя се втренчи в него. Очите му изглеждаха бледо зелени на фона на порозовялата му кожа. Устните му бяха станали тъмночервени от целувките им.