Ноктите й се забиха в бедрата му. Тя го прегръщаше, галеше го, нежно целуваше челото му, клепачите му, устните му.

След известно време той вдигна глава и я погледна с блестящи очи.

— Причиних ли ти болка? — попита я той.

— Мислех, че аз ти причинявам болка — отвърна тя горчиво. — Изглеждаше така, сякаш умираш. Отново… отново ли те отвратих?

— Да ме отвратиш? За какво говориш? Никога не си ме отвращавала.

— Дори и първия път?

— Не би могла да ме отвратиш, дори и да се опитваш.

Тя въздъхна с облекчение.

— Но аз съм отвратена от себе си — каза тя дрезгаво. — Никога не съм губила така контрол над себе си. Съжалявам.

Той направи усилие, за да се отдели от нея. Тя стисна бедрата си около хълбоците му.

— Каза, че не те отвращавам — прошепна тя.

Кейс хвана лицето й с ръце.

— Ти не ме отвращаваш — каза той отчетливо. — Възбуждаш ме така, както никоя жена досега не ме е възбуждала.

— Тогава защо се отдръпваш?

— Защото ще те смачкам.

Тя се усмихна и надигна хълбоците си към него. Сладкото усещане, което изпитваше с всяко движение я караше да го желае още повече, още по-надълбоко.

— Няма да ме смачкаш — прошепна тя, — Само ме топлиш — отвън и отвътре. А това е нещо доста полезно през една студена зимна нощ Харесва ли ти да ми служиш за одеяло?

Той издаде някакъв странен звук и отпусна главата си до нейната на постелята.

— Кейс? Добре ли си?

— Не. Ти ме караш да искам да… — Гласът му потрепери. Не можеше да обясни сложните чувства, които се изплъзваха от контрола му. — … да се смея — каза най-накрая. — Не искам да се смея, да чувствам, да обичам. Никога повече. Не мога.

Сара беше доволна, че тъмнината на нощта прикрива това, което думите му й причиняваха — болка, гняв и непоносима тъга.

Но го разбираше. Разбираше какво кара Кейс да не я иска и защо. И не можеше да го обвинява за избора му.

Тя го обичаше.

— Всичко е наред — прошепна тя. — Смей се или плачи, или просто не прави нищо. Това е само един сън, забрави ли? А сънищата не се броят.

Още докато говореше, хълбоците й отново се надигнаха към него с чувственост, която Кейс не би могъл да сбърка с нищо друго.

Тя все още го желаеше.

Горещата вълна го разтърси от главата до петите. Тялото му се притисна още по-силно към нейното. Изпълваше я цялата.

— О, Господи — шепнеше тя замаяно. — Това е прекрасно.

Хълбоците й продължаваха да се движат, доставяйки удоволствие и на двамата.

— Сара.

— Мм?

— Изгаряш ме жив.

— Това хубаво ли е, или лошо?

— Попитай ме пак след няколко минути.

— Какво?

Отговорът му беше целувка, която изпълни устата й така, както той изпълваше тялото й. Не спря, докато тя не остана без дъх, притискайки се към него, предусещайки екстаза, който беше съвсем близо.

Тогава той се претърколи от нея. Започна бързо да съблича дрехите си, които досега само бе разхлабил.

— Чакай — обади се Сара, посягайки слепешката към него. — Къде отиваш?

— Никъде. Желая те така, както и ти мен.

Тя бавно осъзна, че той просто съблича дрехите си. Бледата звездна светлина галеше кожата му. Все още влажна от страстта й, твърдата му, възбудена плът блестеше.

Изглеждаше огромен.

— Боже Господи! — възкликна тя, изумена. — Това цялото ли беше в мен?

Кейс издаде същия странен звук — на радост или болка, или и двете едновременно.

— Съвсем всичкото — отвърна той тихо.

Дори тъмнината не можа да прикрие учудването в очите на Сара.

— Не го вярвам — каза тя.

— А аз — да. Това ти хареса, скъпа. Извиваше се под мен като котка, искаше още, но аз изгубих контрол преди да ти дам това, от което се нуждаеш.

Тя посегна към твърдия му възбуден член, но изведнъж спря.

— Може ли… да те докосна? — попита тя несигурно.

Нещо много близко до усмивка грейна на лицето му, когато я погледна.

— Където пожелаеш. И както пожелаеш. Но би ли имала нещо против първо да се мушна до теб под одеялата? Студено е, когато си сам.

Трепереща от чувства, в които бяха примесени едновременно страх и удоволствие, Сара вдигна одеялата в безмълвна покана.

Тя все още не можеше да повярва, че той е бил целият вътре в нея, без това да я разкъса.

Усети студения въздух и Кейс изведнъж се озова под одеялата при нея. Тя легна на една страна, с лице към него. Кожата му беше хладна, но постепенно стана приятно топла.

Той бавно я придърпа към себе си. За първи път усещаше голото й тяло до своето, без никакви дрехи. Възбуденият му член притисна корема й като нагорещен от слънцето камък.

— Боже всемогъщи! — възкликна тя. — Ти си ужасно голям!

Въпреки че той не издаде никакъв звук, раменете му се раздвижиха така, сякаш се смееше беззвучно.

— Не по-голям, отколкото бях преди малко — прошепна най-накрая той до устните й.

— Трудно ми е да повярвам. И е толкова твърд.

— Точно затова жените са толкова меки.

— За да оставят мъжете да слагат тези големи твърди неща в тях?

Раменете му отново се раздвижиха.

Но отново не се чу никакъв звук.

Пръстите му се сключиха около нейните. Той се отдръпна леко, за да направи път на ръката й по тялото му.

Сара си пое дълбоко въздух, когато той премести пръстите й по члена си — от гладката главичка надолу към окосмяването му.

— Виждаш ли? — каза той дрезгаво — Не е чак толкова твърд в крайна сметка.

— Твърд е като камък.

— Камъните нямат пулс. — Той обви пръстите й около него. — А аз имам. Почувствай го.

Тя усети тласъците на кръвта с дланта си. Дъхът й спря.

Тя с любопитство отново прокара пръстите си по тази странна част от мъжкото тяло — толкова твърда и жива едновременно.

— Гладък е като сатен тук — промърмори тя, милвайки главичката — и толкова различен по-надолу. Не груб. Просто… различен.

Тя прокара пръстите си през окосмяването му и откри още нещо, в което мъжете се различават от жените. Хвана в ръката си твърдите топки.

От устните му излезе дрезгаво проклятие.

— Сигурен ли си, че не те отвращавам? — попита Сара тревожно.

— Съвсем сигурен.

Тя продължаваше да се колебае.

— А ти отвращаваш ли се от това? — попита Кейс. Ръката му се плъзна между краката й. Мина през окосмения хълм и намери гладката, възбудена плът под него. Пръстите му погалиха отвора.

Тя затаи дъх.

— Това отвращава ли те? — отново я попита той.

— Сигурно се шегуваш — отговори тя, треперейки. — Не знаеш ли колко ми е хубаво?

— Наистина ли?

— Мили Боже, да!

— Аз се чувствам по същия начин. Хубаво ми е. Много хубаво. А това е още по-хубаво.

Той разтвори малките кожени гънки и я гали, докато тя застена. По ръката му потече горещата й влага.

— Истински огън. — Той се задъхваше. — Господи, харесва ми как ми отговаряш. Как е възможно нещо такова да ме отвращава?

Сара не отговори. Не можеше. Палецът му триеше възбудения център на страстта й.

— Сложи крака си на хълбока ми — прошепна той.

Премествайки се, тя осъзна, че се отваря за него.

Спомни си колко голям беше той…

— Кейс, аз…

Гласът й се пречупи.

Пръстите му я дразнеха нежно, непоносимо. Тя започна да стене, без да го осъзнава.

— Дай ми устата си — прошепна той.

Тя надигна лицето си към неговото.

— А сега — промълви той до устните й, — ми я дай цялата.

Езикът му се плъзна в устата й, докато пръстите му изучаваха тайните на тялото й.

Сара потрепери и щеше да извика, ако устата й не беше затисната от целувката на Кейс. Потрепери.

Но това не беше страх.

Това беше свободата, на която се наслаждава една жена, когато е сигурна в избора си на мъж. Знаеше, че той ще я защитава, докато лежи безпомощна в ръцете му, точно както тя го бе защитавала, когато той лежеше задоволен върху нея.

Удоволствието я грабна и я накара да се извие като опънат лък. Кейс я погали по-навътре, увеличавайки насладата й. После отново раздвижи палеца си. Удоволствието избухна като огън, който я погълна.

Той пое накъсаните й викове, заглушавайки ги. Бавно и нежно освобождаваше женствената й същност. Тя протестираше по единствения възможен начин — надигайки хълбоците си към него.

С приглушен стон той й даде това, за което молеше, дори и да не знаеше какво е. Вкара възбудения си, твърд член в нея. Тъй като в тази поза не можеше да проникне толкова дълбоко, колкото му се искаше, той я обърна по гръб и придърпа краката й около хълбоците си.

Вече можеше да влезе целият.

Тя беше гореща и стегната. Искаше я повече, отколкото я бе искал преди.

Подсъзнателно Кейс знаеше, че би трябвало да се страхува от това яростно желание, което го обземаше. Но в този изключителен момент и той, както и Сара, забрави за страха си.

— Иска ми се да имам голямо пухено легло, в което да те положа — каза тихо той. — Студено ли ти е?

— Единственото, което чувствам, си ти.

Той я погледна. Очите й бяха затворени, а лицето й беше изпънато. Изразът можеше да бъде и на болка, и на удоволствие.

— Как се чувстваш? — прошепна той.

— Прекрасно.

— Ето, сега вече всичко ще ти стане ясно — каза той. — Сложи ръката си между нас.

Очите й се отвориха. Меката светлина на звездите им придаваше загадъчен блясък.

— Хайде — прошепна той. — Направи го.

— Така ли? — попита тя, пъхвайки ръката си между гърдите им.

— По-надолу.

Ръката й се придвижи към корема.

— По-надолу.

Ръката й се придвижи още по-надолу. Очите й внезапно се разшириха и заприличаха на сребърни монети.

— Да — прошепна той до устните й. — Целият съм в теб. Все още ли се страхуваш?

— Изненадана съм. — Тя се раздвижи. — Ти си точно като за мен — прошепна Сара. — Наистина си точно като за мен.

— Господи, да!

Той леко захапа долната й устна и беше изненадан от внезапното ускоряване на дишането й. Знаеше, че е достигнала до върха само преди малко. Не очакваше, че ще иска още любовни игри.

Но въпреки това тя инстинктивно се стегна около него.

— Отново ще започна да се движа, ако продължаваш да го правиш — прошепна той.

— Какво правя?

— Галиш ме целия, отвътре.

Сара отново го направи, без изобщо да помръдва хълбоците си. Потрепери от насладата, която я заливаше с всяко скрито свиване на мускулите й.

— Така ли? — прошепна тя.

— Точно така.

— Но така ми е много хубаво. Не искам да спирам.

— А какво ще кажеш за това?

Кейс раздвижи хълбоците си. За малко да не успее да покрие устата й със своята, за да заглуши изненадания й чувствен вик. Движеше се отново и отново, възбуждайки я все повече и повече.

Ноктите й деряха безмилостно гърба му. Това го възпламеняваше повече от всяка нежна милувка, защото беше твърде много възбуден, за да усети по-леко докосване. Това сигурно беше някакъв примитивен инстинкт, както този, който движеше тялото му.

Тя му даваше това, от което имаше нужда, искайки това, което той можеше да й даде в замяна.

Трябваше да го получи на всяка цена.

Ако можеше, щеше да крещи от удоволствие, но устните му бяха притиснати към нейните. Потта се стичаше по тялото й, докато тя се опитваше да се приближи повече към него и към екстаза, който също беше съвсем близо.

И той изведнъж дойде. Беше навсякъде около нея, вътре в нея — тъмнина и светлина, които се сливаха пред очите й.

Но той продължаваше да се движи в нея, докато тя трепереше и хълцаше, отдавайки се на заслепяващите, пулсиращи цветове.

С дрезгав стон той също свърши, изгаряйки в златистите пламъци, които обгръщаха тялото и душата му.

Мина доста време, преди да се осъзнаят. Просто се бяха вкопчили здраво един в друг и не можеха да продумат.

— Боже милостиви — прошепна тя най-накрая.

— Амин.

Той целуна устните й, наслаждавайки се за кой ли път на вкуса й.

— Невероятна си — промълви той до устата й. — Толкова си жива.

— Ти, а не аз.

— Не — ти.

Тя се засмя тихо.

— Имаме цяла нощ на разположение, за да спорим кой кого изгаря жив.

Белите му зъби проблеснаха за момент под тъмната брада.

— Има някои спорове, които… ъъъ… един мъж не може да води повече от един или два пъти за една нощ.

— Така ли?

— Точно така.

Тя се усмихна и си притисна към голото му тяло.

— Това означава ли, че сега мога да те галя, а ти ще заспиш мирно и кротко в ръцете ми? — попита тя.

Той я целуна по врата, прозина се и се претърколи на една страна, повличайки я със себе си.

— Ако искаш — каза той съвсем тихо, — можеш да опиташ. За малко.

Просто един сън. Само за малко. Един сън, това е всичко. Просто един сън.

Сълзите напираха в очите й, но тя целуна врата на Кейс, рамото му, силната му ръка. Опита соления вкус на кожата му, хвана малко от космите на гърдите му с устни и дръпна.