Нямаше намерение да го дразни, да го възбужда или да иска нещо от него. Просто го опитваше по всички възможни начини. Бавно се плъзна надолу по гърдите му, вдишвайки първичното ухание на мъж и жена.

Пътечката косми, която се спускаше от пъпа към слабините му, я заинтригува. Гъделичкаше устните й и тя се усмихна. Продължаваше да се усмихва, когато стигна до члена му, който й ставаше все по-познат.

Той се възбуждаше.

Тя се надигна и го погледна в очите. Той я наблюдаваше.

— Непрекъснато ли си в това състояние? — попита тя тихо, объркана.

— Никога преди.

— Преди какво?

— Преди теб.

— О! Това… хубаво ли е?

— Не знам. Никога не ми се е случвало. Но имам намерение да разбера.

Сара притисна бузата си към него. Възбудата му нарастваше.

Тя го целуна.

Кейс замаяно се чудеше дали не е умрял и отишъл в рая, вместо в ада, който смяташе, че го очаква.

Върхът на езика й се плъзна по пулсиращата вена на члена му.

— Хубаво ми е — прошепна той дрезгаво. — Толкова ми е хубаво, че не мога да повярвам, че не сънувам.

— Но ти сънуваш, забрави ли? Това е просто един сън.

— Само за малко. Докато настъпи утрото.

Сара затвори очи.

Утрото. Тогава свършваха всички сънища. Но дотогава можеше да сънува колкото си иска, достатъчно, за да й стигне за цял живот.

— Докато настъпи утрото — повтори тя. А после, съвсем тихо, надявайки се, че той не я чува, прошепна: — Обичам те, Кейс.

Но той чу признанието й. Искаше да й каже, че това ще й донесе само болка.

Но не можеше да каже нищо.

Дори не можеше да си поеме въздух.

Спря да се опитва да говори, да мисли, да диша. Просто се вкопчи в Сара, както умиращите се вкопчват в живота.

И като самия живот, тя дойде при него — гореща, сладка и щедра.

Глава 22

Сара се събуди, усещайки топлината на Кейс до себе си и ударите на сърцето му под бузата си. Промърмори нещо, сгуши се по-близо и отново заспа.

Когато Кейс усети движението й, също се събуди, разкъсван от болка. И едновременно с това се чувстваше много добре.

Изпитваше болка, защото знаеше, че не биваше да идва в леглото й.

Чувстваше се добре, защото беше в леглото й.

Ами ако е бременна?

Този въпрос не му беше давал мира цяла нощ. Това не бива да се повтаря.

Кейс не знаеше какво точно има предвид — да прави любов със Сара, да се чувства отговорен за живота на едно дете, или да изгуби това дете. Знаеше само, че леден страх бе сковал сърцето му. Никога не се беше страхувал толкова, дори по време на войната.

А ето че се бе усмихнал под прикритието на тъмнината.

Бе се смял под прикритието на тишината.

Тази нощ се беше изгубил в страстта на Сара.

Никога вече! — Няма да може да го преживее още веднъж — смеха и загубата.

Сара въздъхна и се притисна към него. Доверието й също плашеше Кейс.

Тя ме обича.

Аз не мога да я обичам.

Само ще й причиня болка.

Не мога да й причиня болка.

Тя ме обича.

Не мога!

Мислите се въртяха в главата му и го изпълваха с болка.

— Сестричке? — обади се тихо Конър. — Добре ли си?

Кейс почувства промяната в Сара, когато чу гласа на брат си. Тя се събуди изведнъж и се вцепени.

— Какво има? — обади се тя.

— Слънцето изгря, а ти не си станала — отговори брат й. — Помислих си, че си болна.

— Никога не съм се чувствала по-добре.

Тя се прозина, протегна се… и изведнъж разбра, че е съвсем гола под завивките.

Изражението на лицето й за малко не предизвика усмивка у Кейс.

За малко. Цената на смеха беше твърде висока.

— Хънтър каза да не те закачам, че сигурно не ти е било лесно тази нощ, но аз се притесних.

Кейс видя как лицето й става пурпурночервено.

— Хм, да, ни ми беше лесно — промърмори тя. Когато се чу какво казва, тя се изчерви още по-силно. Кейс се усмихна. Опита се да изпъне устни, за да скрие усмивката си, но не можеше да отрича нежността, която изпита, когато тя скри аленото си лице в гърдите му.

— Какво беше това? — попита Конър. — Какво смешно има?

Тя се покашля.

Кейс отвори уста, но Сара веднага сложи малката си ръка върху нея.

— Добре съм — каза тя отчетливо. — Хънтър е прав. Да спиш отвън не е толкова спокойно, колкото вътре, това е всичко.

— Ще свикнеш — провикна се весело брат й.

Тя се съмняваше, че някога щеше да свикне с Кейс в леглото си, в тялото си, в самата си душа. Раят на сладките сънища през нощта и адът на сутринта, когато сънищата свършват.

Очите на любовника й казваха, че утрото е настъпило.

— Връщай се в къщата — каза тихо тя на брат си. — Аз ще дойда след малко, за да направя закуската.

— Морган вече се е заел с тази работа. Виждала ли си Кейс?

Една черна вежда се вдигна въпросително, когато той я погледна над ръката й.

— По дяволите — измърмори Сара и махна ръката си.

— Какво? — извика Конър.

— Да, видях Кейс — отговори тя. Целия. Всяка част от него.

Господи, не бе знаела колко сладък и горчив едновременно може да бъде животът.

— Къде е? — попита брат й — Имах намерение да отидем да шпионираме Калпепърови…

— Кейс е тук — прекъсна го тя.

Последва кратко мълчание.

— О! — възкликна Конър. — Ъъъ…

— Да. Ъъъ… — повтори Сара иронично. — А сега, имаш ли нещо против да ни оставиш на мира?

— О, проклятие, как бих могъл да зная?

— Ако не използваше главата си само за закачалка за шапката ти — изстреля тя.

— А ти, хм… добре ли си?

Когато чу съчетанието от любов, загриженост и притеснение в гласа на брат си, раздразнението й изчезна и тя се засмя топло.

— Никога не съм била по-добре.

— А мен няма ли да ме попиташ как съм? — обади се най-после и Кейс. — Сестра ти е доста темпераментна жена.

— Кейс, ако не беше толкова голям, за да те напляскам… — започна тя.

— Но съм — прекъсна я той. — Така че не можеш да го направиш. Прибирай се, Конър. Идваме след малко.

Смехът на момчето отекна в настъпващото утро.

Продължаваше да се смее дори когато вратата на къщата се затвори зад гърба му.

В очите на Кейс обаче нямаше и следа от смях.

— Сара… — започна той.

— Не — прекъсна го тя.

— Какво?

— Не. Просто не. Не разваляй всичко, като ми кажеш колко не ме обичаш. Знам, че е така, но не искам да го чувам.

Той затвори очи, за да не вижда болката в нейните. Но и него го болеше.

— Не можем да го направим отново — каза той глухо.

— Не можем? — Сара се изсмя късо. — Ти си толкова твърд в момента. Не ми казвай, че не можем.

Той едва ли би могъл да спори. Членът му пулсираше до хълбока й, сякаш не беше имал жена от години.

— Добре — процеди той през зъби. — Не трябва да го правим отново.

— Защо?

— Мога да ти направя бебе!

Тя потрепери и леко раздвижи хълбоци, преценявайки готовността му.

— Не се и съмнявам — съгласи се тя.

— И тогава ще трябва да се оженя за теб и…

— Защо? — прекъсна го тя.

Той се втренчи в нея, сякаш внезапно беше полудяла.

— Аз съм богата вдовица, не бедна девица — каза тя делово. — И освен това, следващия път ще използвам това, което ми даде Лола.

— Няма да има следващ път.

— В такъв случай това, което истински те притеснява, не е, че мога да забременея, нали? Какво има? Не ти ли хареса това, което направихме?

Устата на Кейс се затвори толкова рязко, че зъбите му изтракаха.

Дори под гъстата му брада можеше да се види, че челюстта му е здраво стисната.

— Знаеш много добре, че ми хареса — процеди той през зъби. — Проклятие, „хареса“ е слаба дума. Никога не съм се чувствал по-добре!

Нито пък ще се чувствам, добави горчиво наум.

— Тогава няма никакъв проблем. — Тя му се усмихна сладко. — Хайде, мързеливецо. Хайде да видим какъв готвач е Морган. Освен ако не искаш да разбереш дали няма да ни стане още по-хубаво, ако се поупражняваме…

С тихо проклятие Кейс скочи от постелята. Облече се бързо. Студеният въздух не беше единствената причина да бърза. Едни очаровани сиви очи запаметяваха всеки сантиметър от тялото му.

— Обличай се — каза той.

— Не мога да си намеря долната риза? Какво си направил с нея?

Той се огледа наоколо, почти отчаян. Ризата й се подаваше откъм долната част на завивките.

Той я взе и си спомни как събличаше топлия, мек муселин, откривайки още по-топлата, мека плът отдолу. Бързо захвърли бельото към нея.

„По дяволите! Тя е като огън посред зима. Сигурно ще умра, спомняйки си какво е да прониквам в нея. Истинска жена, топъл мед върху езика ми, върху цялото ми тяло. Един зимен огън, горящ само за мен.“

Той потрепери от обзелото го желание. Всичко, което можеше да направи, бе да натъпче неконтролируемата си плът в панталоните.

— Имаш ли нужда от помощ? — попита го Сара.

— От няколко години насам се обличам съвсем сам — каза той дрезгаво.

— А какво ще кажеш ти да ми помогнеш? Аз съм все още начинаеща.

Дразнещата нотка в гласа й още повече го възбуди.

— Ева също е била такава — измърмори той, — но бързо се е научила.

Кейс вдигна поглед към очите й и видя как веселото изражение в тях изчезва.

— Сара… — започна той.

Този път тя не го прекъсна. Просто изчезна. Одеялата се надигаха и смъкваха, докато тя се обличаше под тях. Не след дълго тя се появи — съвсем облечена, като се изключат ботушите.

— Само за да не разбере Конър колко много не ме харесваш — каза тя равно, — би ли се опитал да се държиш добре с мен пред него?

— Аз те харесвам.

— Добре. — Тя нахлузи десния си ботуш. — Тогава да се държиш добре с мен няма да е проблем.

Тонът й му подсказваше, че въобще не му вярва, че я харесва.

— Мъжете не прекарват такива нощи с жени, които не харесват — каза той глухо.

— Разбира се.

Тя напъха левия си крак в другия ботуш и се изправи бързо.

— По дяволите, изслушай ме! — извика Кейс.

Едни студени сиви очи го пронизаха.

— Не само те слушам, ами съм съгласна с теб — каза тя.

— Но това не е вярно.

Веждите с цвят на канела се извиха елегантно нагоре.

— Щом казваш — промълви Сара.

— Какво?

— Аз ще се държа добре с теб, но и ти трябва да опиташ. Само колкото да се упражняваш, разбира се. Не очаквам да се държиш добре, когато Конър не е наоколо.

Кейс си пое дълбоко въздух, опитвайки се да се овладее.

Тя му беше като трън в петата.

Той се зачуди къде бе отишло предишното му самообладание.

Спомените за Сара в ръцете му, му дадоха ясен отговор къде точно е отишло.

Не трябваше да го прави.

Но го беше направил. А сега трябваше да прекара остатъка от живота си, съжалявайки. Зимата изглеждаше много по-студена, когато знаеш, че има един огън, който гори само за теб.

Съвсем наблизо.

И така трябва да остане.



— Виждала ли си Конър? — попита Ют.

Сара се обърна, стресната. Току-що беше нарязала лука и лютите чушки в тенджерата с фасула, която вреше над огъня.

Надяваше се да изгорят устата на Кейс.

„За какво се оплаквам? — запита се тя горчиво. — Тази сутрин го помолих да се държи добре с мен и той точно това направи. Толкова добре се държи, че чак ме боли.“

Тя въздъхна и започна да разбърква фасула.

Ют се покашля.

Сара подскочи. Беше забравила, че той е там и чака отговора й.

— Не съм го виждала, откакто закусихме — каза тя, надявайки се, че той не забелязва почервенелите й бузи. — Защо питаш?

Поне Конър не я дразнеше за Кейс. Като се изключат тънките му усмивчици, разбира се.

Без да казва нищо, Ют се загледа в светлините, които играеха по пода.

Беше късен следобед.

— От закуската, така ли? — обади се той след малко.

— Какво има? — попита остро Сара.

Той сви рамене, но не можеше да я заблуди. Вече се беше научила да познава настроенията му.

— Ют?

Не беше необходимо да казва нищо повече.

— Трябваше да е на билото преди два часа, за да ме смени. Лола забелязала, че не съм се върнал навреме, и дойде да види какво е станало. Сега е там, поемайки дежурството на Конър, за да мога аз да се нахраня и да си почина.

Сара се намръщи и сложи още дърва в огъня.

— Може би е с Кейс — каза тя. — Напоследък доста се упражняват с револвера.

— Проверих. Не е с него.

Сара се разтревожи.

— Не е в негов стил да не изпълнява задълженията си.

— Да. И аз мисля така.

— Къде е Кейс?

— С брат си. Кроят планове за Калпепърови.

— А Морган?

— Отиде да огледа лагера им.

Тя добави още дърва в огъня и се загледа в пламъците. Изтри ръцете си в престилката.