— За Бога — каза Сара, — само идиот би кървил толкова, ако е ранен само с гилза.

— Само идиот би се оставил да го застрелят така — отвърна брат й.

— Момче — намеси се Ют, — не си глупак, затова не се дръж като такъв. Този човек тук очисти двама Калпепърови. Той успя да си тръгне от мястото на стрелбата, а те останаха там. Завинаги.

Сара замръзна на мястото си.

— Какво?

— Калпепърови — повтори Ют. — Реджиналд и Куинси.

— Е, дяволът ще има още две души за вечеря — обади се и Лола. — Не бих могла да кажа, че съжалявам.

— Най-добре е да се подготвим за посещение — каза Ют спокойно. — Бийвър ще изпее всичко, когато Аб започне да го разпитва.

Сара се обърна бързо и се втренчи в Ют. Той сви рамене.

— Опитах се да залича следите, но Кейс кървеше силно. Чувал съм, че Калпепърови са добри следотърсачи Ще разберат, че е тук.

Лола процеди нещо през зъби, за което Сара се надяваше, че брат й не е чул.

— Злото никога не идва само. — Сара се замисли. — Имаме ли патрони.

— Да, госпожо — отговори Ют.

— Достатъчно ли са?

— При всички положения са повече, отколкото можем да изстреляме.

— Някой трябва да наблюдава пътеката. Ти ще си първи.

Ют излезе, преди още да е довършила изречението.

— Конър, ти ще си следващият. Аз…

— Ти ще стоиш тук и ще се грижиш за този човек — прекъсна я Лола. — Аз нямам твоята лека ръка, а той има нужда от нея. Аз ще поема твоето дежурство на билото.

— Но…

— Всичко е решено — прекъсна я още веднъж Лола. — Захващай се да закърпиш този мъж, преди да му е изтекла всичката кръв.

Сара се отказа да спори. Вдяна копринен конец в специалната игла и започна да зашива разреза, който бе направила в кожата на Кейс.

Космите по бедрото му бяха черни и меки като копринения конец. Кожата му беше топла и изненадващо гладка.

— Обърни го по гръб — каза тя на Конър. Гласът й беше дрезгав. Побърза да се изкашля. Конър я погледна учудено, преди да се наведе, за да обърне Кейс.

— Целите ти чаршафи са в кръв — отбеляза той.

— Не им е за първи път — измърмори Лола.

— Какво?

— Жената кърви всеки месец, момче. Използвай главата си и за друго, освен да закачаш шапката си на нея.

Червени петна избиха по бузите на Конър, но той не отговори. Беше се научил да не влиза в словесни двубои с Голямата Лола. Тя знаеше такива думи, които биха засегнати и камък.

И ги използваше, когато я предизвикаш.

Сара наведе глава, за да скрие усмивката си. Лола беше пряма и малко груба, но не беше жестока. Просто не можеше да търпи глупостта, която мъжете проявяваха понякога.

Нито пък Сара.

Тя бързо сгъна едно парче плат и го притисна към раната. Кейс изстена. Тя прехапа долната си устна и продължи да натиска.

След малко внимателно надигна единия край на тампона. Кръвта продължаваше да тече, макар и по-слабо.

— Продължавай — каза Лола. — Още не е спряла.

Сара повтори същото с друго парче плат. Прехапа устната си до кръв, когато Кейс потрепери и застена.

— Не се тревожи — успокои я Лола. — Не го боли чак толкова.

— Надявам се, че си права.

— По дяволите, момиче, той е просто един престъпник, а не някоя изтънчена лейди.

— Това не означава, че не може да изпитва болка.

— Ще смеся билките за лапата — беше отговорът на Лола.

Най-накрая кървенето намаля дотолкова, че Сара вече можеше да превърже раната. Лола й подаде един буркан с лапа, която не миришеше приятно.

Задържайки дъха си, Сара намаза сместа от билки и мазнина на две чисти парчета плат, сложи ги на двете рани и изчака, докато Лола направи същото и с разреза от задната страна на бедрото на Кейс. После бързо превърза крака с чисти ивици плат.

— Това е — каза Лола. — Завий го, сложи няколко затоплени тухли в леглото и го остави.

Сара взе няколко горещи тухли от огнището, уви ги в стари парцали и ги пъхна до краката на Кейс.

— Има ли треска? — попита Лола.

— Не още.

— Няма да се забави много.

Сара прехапа долната си устна, но нямаше намерение да спори. Опитът на Лола с огнестрелни рани беше много по-голям от нейния.

— Ще… ще оживее ли? — попита тя.

— Надявам се. Срамота е да загубим такъв мъж. Няма много такива като него.

Сара дръпна завивките и ги подпъхна под раменете на Кейс. Както всичко останало в къщата, чаршафите бяха много чисти.

Лола измърмори нещо, изправи се и тръгна към вратата.

— Провери пушките и пистолетите — каза Сара на брат си, без да сваля поглед от Кейс. — Има ли още вода?

— Ще донеса. — После добави колебливо. — Как мислиш? Ще се оправи ли?

Тя затвори очи за миг.

— Не знам. Ако раните му не се инфектират…

— Ти успя да вдигнеш Ют на крака.

— Имах късмет. Той също.

— Може би и този тук ще има късмет.

— Надявам се.

Тя се изправи и се огледа наоколо, мислейки за всичко, което трябваше да се свърши.

— Трябва да се донесе още вода, още дърва да си пригодя някаква постеля до Кейс, Лола сигурно ще има нужда от помощ за билките…

— Аз тръгвам — обади се Конър.

Сара се усмихна, когато брат й излезе от къщата. Той беше добро момче, като се изключи онзи неспокоен поглед, който се появяваше понякога в очите му и който я държеше будна нощем.

„Конър има нужда да вижда и други хора, освен бивши престъпници — помисли си тя. — Трябва да намеря това съкровище. Просто трябва да го намеря.“

Кейс изстена тихо и се опита да седне. Тя веднага коленичи до него, притискайки раменете му назад. Той я отмести настрани, сякаш беше сламка. Седна, разтърси глава, опитвайки се да си спомни. Тя сложи ръка на главата му и започна да му шепне успокоително, както правеше с ранените си ястреби.

— Кейс, Кейс, чуваш ли ме?

Очите му бавно се отвориха и я погледнаха.

Странна комбинация от сиво-синьо-зелено. Може би по-скоро бледозелено. Ясни като зимен ден и толкова дълбоки. Но по-студени.

— Сара? — гласът му дращеше. — Сара Кенеди?

— Да, това съм аз. Легни, Кейс.

Тя отново натисна раменете му.

— Какво се случи? — попита той глухо.

— Ранен си. Ют те открил и те доведе тук.

— Калпепърови?

— Реджиналд и Куинси.

— Трябва да стана — промълви той. — Те ще ме проследят.

— Съмнявам се. От това, което казва Ют, излиза, че единственото място, където ще отидат, е адът.

Кейс премига и разтърка очите си. Лявата му ръка направи движение, сякаш да извади пистолет. Но пръстите му не откриха нищо, освен гола кожа.

— Пистолетът — каза дрезгаво той. — Къде е?

— Легни. Не би могъл да надвиеш и пиле в това състояние.

Кейс отблъсна Сара и се опита да стане, но изпита остра болка. Сподави един стон и се отпусна отново в леглото.

— Трябва да стана.

— Ще ти донеса револвера, ако лежиш мирно — бързо каза тя. — Моля те, Кейс. Ако се движиш, ще започнеш отново да кървиш и ще умреш!

Тревогата в гласа на Сара сякаш му подейства. Остави се отново да го завие. После я видя със замъглените си от болката очи как става и отива за револвера му.

Както винаги, Сара беше облечена с мъжки дрехи. Полите и фустите само й пречеха, когато се катереше по каменните каньони в търсене на съкровището, когато се грижеше за болни животни или когато яздеше някой от мустангите, които Конър и Ют бяха хванали.

— Мъжки дрехи — каза провлечено Кейс.

— Какво?

— Панталони.

Тя се изчерви силно.

— Аз… ъъъ… ами…

Лицето й пребледня, когато си спомни как изглеждаше Кейс, когато го съблече. Дори целият в кръв и полумъртъв, той успя да накара сърцето й да ускори биенето си.

„Глупачка — скара се тя на себе си. — Само защото те е целунал толкова сладко не означава, че няма да те нарани, за да си достави удоволствие.

В края на краищата, той е мъж.

Голям мъж.“

— Ще ти донеса ризата веднага щом я почистя от кръвта — каза тя. — Но не бива да я обличаш, нито панталоните, още известно време. Триенето ще пречи на раните ти да заздравеят.

Той изглеждаше объркан.

— Говорех за твоите дрехи, не за моите — каза колебливо той.

— Добре — отвърна тя. — Защото в момента нямаш никакви дрехи.

Той се опита да каже нещо, но съзнанието му отново се замъгли. Затвори очи, стисна зъби, стараейки се да не припадне.

Но знаеше, че в тази борба не би могъл да бъде победител.

Той се остави Сара да го бутне назад върху постелята. Когато тя се наведе, за да подпъхне завивките под раменете му, една от плитките й падна напред и погали бузата му като коприна.

— Рози — промълви Кейс.

— Какво?

Той отвори очи. Взря се в нейните, които бяха сиви като сребро — състрадателни, тревожни и възхитени едновременно.

— Рози и слънце — каза глухо той. — Аз те целунах.

— Да — прошепна тя. — Ти ме целуна.

— Това е най-глупавото нещо… което някога съм правил.

— Какво?

Не получи отговор. Кейс беше изпаднал в безсъзнание.

Глава 4

Сара седеше до леглото, в което неспокойно спеше Кейс. Освен за да се погрижи за ранения ястреб, през последните три дни тя почти не беше напускала мястото си.

— Ем… — каза той дрезгаво. — Емили.

От болката в гласа му Сара потръпна.

Не знаеше коя е Емили. Знаеше само, че Кейс я обича. Казваше и други имена — Тед и Белинда, Хънтър и Морган — но когато произнасяше името Емили, в гласа му звучеше силна болка.

— Кейс — каза тя с оня глас, с който говореше на изплашените животни. — Ти си в безопасност, Кейс. Ето, изпий това. То ще облекчи треската и болката.

Тя продължаваше да нарежда успокоителни думи, когато надигна главата му и поднесе чашата към устните му.

Той преглътна, без да се противи. Някак си знаеше, че напевният глас и хладните ръце искат да му помогнат.

— Рози — каза дрезгаво той и въздъхна.

Усмивката на Сара беше тъжна, както бяха тъжни и сивите й очи, загледани в зачервеното му лице. Беше се грижила за много ранени създания през живота си, но никога не беше споделяла болката им по този начин.

— Спи — промълви тя. — Спи. И не сънувай, Кейс. Сънищата ти… са много болезнени.

След няколко минути той въздъхна и отново се върна в полумрака. Но сега беше по-спокоен.

Тя дори не смееше да си поеме дълбоко въздух, за да не му пречи. Треската му беше намаляла в сравнение с предния ден, раните му не бяха инфектирани, но все още беше зле.

С бавни, безшумни движения тя отиде до фенера, запали го и прегледа крилото на ястреба. На птицата не й харесваше да я докосват, но както и Кейс, вече не се бореше. Нежните й ръце и спокойният й глас бяха успокоили ястреба достатъчно, за да не се налага да й слага качулката, за да не се плаши.

— Заздравява добре — промълви тя. — Ще се рееш отново в небесата, мой диви приятелю. Съвсем скоро.

Сара остави фенера близо до леглото на Кейс. Седна отново до него, взе малко вълна и започнала преде.

Вратата се отвори и затвори бързо. Без да е нужно да поглежда, Сара знаеше, че това е брат й. Познаваше го по стъпките.

— Как е той? — попита Конър.

— По-добре. Треската му намаля.

— Казах ти, че ще се справи.

Тя се усмихна измъчено.

— Изглеждаш изморена — продължи брат й. — Защо не поспиш малко? Аз ще го наглеждам.

Тя поклати глава.

Конър отвори уста да спори, но само сви рамене и не каза нищо повече. Лола беше права — никой нямаше леката ръка на Сара. Винаги успяваше да убеди всяко живо същество — от ястреба до мустанга — че е в безопасност при нея.

— Нещо ново? — попита тя.

— Нито следа от Калпепърови, ако това имаш предвид.

— Ют сигурно е прикрил следите на Кейс по-добре, отколкото си мислеше.

— Може би. А може би те просто изчакват.

— И какво изчакват?

— Откъде да знам. Не съм Калпепър. Има ли още боб?

— Преди малко яде.

— Това беше преди няколко часа.

— Преди един час.

— Гладен съм.

— Дояж боба, измий тенджерата и сложи… още боб да се накисва — прекъсна я той, повтаряйки познатите думи. — Ти какво, да не мислиш, че още съм в пелени? Знам как се готви боб.

— Наистина ли? И нима мислиш, че се готви в мръсни тенджери? Затова ли трябваше да мия тенджерата и да започна да готвя днешния обяд посред нощ?

Устата на Конър се изкриви.

Сара съжали за острите си думи в момента, в който излязоха от устата й. Тя въздъхна, чудейки се как въобще родителите успяват да не избухват. В един момент Конър се държеше разумно като възрастен човек, а в следващия ставаше по-лош и от двегодишно хлапе.

А тя отчаяно искаше да може да му се доверява.

Това не е честно спрямо Конър, напомни си тя. Той е още дете.

— Съжалявам — каза на глас. — Не си спал половината нощ.