— Това ли беше? — попита тя. — Получи ли се? Не се чувствам по-различно.

Погледна към Бойл.

— Не, нищо различно.

— Как ще разберем, че е станало? — настоя Мийра. Окръжаващият ги пламък се издигна високо към тавана. Въздухът затрепери от светлина и горещина. Бляскав лъч се спусна над главите на Бойл и Мийра като приветствие.

— Това — заключи Конър — е доста показателно.

— Какво можем да правим? Какво трябва да направим?

— Ще благодарим, ще затворим кръга. — Брана се усмихна на приятелката си от детинство. — После ще видим.

ДВАДЕСЕТА ГЛАВА

Оказаха се схватливи ученици и само след седмица вече и двамата можеха да запалят свещ. Брана реши да преминат от това основно умение към другите елементи.

Не остана изобщо изненадана, че Мийра демонстрира повече способности за работа с въздуха, а Бойл  — с огъня. Отново същата връзка, заключи тя. Мийра с Конър, Бойл с Айона.

Отделяха доста време за тренировки, за разкриване на способностите си и напредъкът им радваше Брана. Мийра вече можеше да завихри доста приличен циклон, а връзката й с конете беше още по-силна. Когато го предизвикаха, Бойл можеше да сътвори огнено кълбо с размера на топка за голф.

Разочарован, той се отпусна на стола в дома на Фин.

— И каква полза? Когато дойде време, съм обвързан от споразумението ни да не показваме скрития си коз и мога само да го гледам лошо. А и ако можех да му дам да опита от новите ми способности, той щеше с лекотата на професионалист в тениса да върне сервиса на начинаещ като мен.

— По-вероятно е професионалистът да бъде размазан — изтъкна Конър, — ако ударът дойде от неочаквана посока. Постигнахте много двамата с Мийра с малкото, което получихте, и за малкото време, което е минало.

— Времето е проблем, нали? — продължи Бойл.

— Така си е, безспорен факт. — Фин се вторачи замислено в бирата си. — Мислехме си, че понеже той не знае, че го наблюдаваме, все някак ще научим името на демона. Сега се питам дали Кеван не го е забравил, след като демонът е част от него толкова дълго.

— Стряскаща мисъл. — Конър я прехвърли в ума си. — Ако е вярно, че не можем да го унищожим без името на демона, и ако вече няма име, което да намерим, може би трябва да използваме това на Кеван, докато правим заклинанието и за двамата.

— Може ли да е нещо толкова просто? — попита Фин.

— Няма доказателства. Но може би ще се окаже просто. Само името. Останалото е достатъчно сложно.

— И вече ни остават само няколко дни — обади се Бойл. — Остават няколко седмици до сватбата ни, а Айона не може да мисли за нея, както го правят всички жени. Не и с това нещо преди събитието.

— Може би трябва да си благодарен — подхвърли Конър. — Доколкото имам опит благодарение на приятели, които са минали по този път, някои жени направо откачат.

— Навън е — тихо каза Фин и Конър застана нащрек.

— Не го усещам.

— Крие се в сенките, но мога да го усетя там навън, опитва се да надникне вътре, да влезе в мислите ми. Изчаква, това прави. Дразни ни, следи ни, но в крайна сметка просто си запълва времето. Защото разполага, както вече го е доказал, с цялото време на света и в отвъдното.

— Не търси битка. — Сега Бойл се приведе напред. — Не че не би се изправил срещу всички ни, ако му се удаде възможност, но сега само изчаква. Има логика. Да отслаби духа ни, да изчака момента, в който сме небрежни. Сбъркали сме стратегията според мен, като мислим да го примамим обратно до колибата на Сърха, защото тогава ще разбере, че сме готови за битка.

— Трябва да го отведем там — изтъкна Конър. — Всичко зависи от това.

— Но няма нужда да знае, че искаме той да дойде. Ами ако го накараме да си мисли, че крием от него, че ще ходим там, но той е толкова хитър и могъщ, че е проникнал през защитата ни и ни е видял?

— Защо да ходим там, ако не е за битка? — възрази Конър.

— Да отдадем почит. — Разбрал идеята на Бойл, Фин кимна. — Да почетем паметта на Сърха в деня на смъртта й, да изпълним ритуал в нейна чест и може би да я помолим за помощ. Отиваме, скрити от мъгла, която сами сме сътворили, за да не може той да ни спре в желанието ни да отдадем почит или да отправим молбата си.

— А всъщност ще заемем удобни позиции за битката — довърши Бойл. — И вместо да бъдем изненадани, ние ще го изненадаме.

— О, идеята ми допада. — Конър отпи голяма глътка. — Такива се раждат от разговорите за война между мъже. Но ако някой от двама ви повтори това пред някоя от жените, ще бъда шокиран и смаян какви лъжци сте.

— След като искам да ни подкрепят напълно, няма да го чуят от мен. Ще заложим капан — обобщи Фин, — като го оставим да си мисли, че той го е заложил.

Брана изслуша новия план, докато хапваха пица във всекидневната на Фин. Имаше някакви подхвърляния за излизане навън за вечеря, но никой не разбираше приоритетите по-добре от Брана О’Дуайър.

— Хитро, определено е много хитро — съгласи се тя. — Яд ме е, че сама не съм се сетила. Не ни остава много време, за да пренаредим плана, върху който се бяхме спрели.

— А първоначалният план беше много по-прост — добави Мийра. — Пренасяме се там или ти ни пренасяш заедно с конете, соколите и кучетата, после го предизвикваме. Той ще се появи, защото гордостта няма да му позволи друго. Но... новият план пък е много коварен и няма как да не го харесам.

— Ще му хареса фактът, че се опитваме да се скрием от него — потвърди и Айона. — Това ще подхрани егото му. И ако си мисли, че се опитваме да призовем Сърха, ще трябва непременно да дойде — в случай че все пак успеем да се свържем с нея, да я доведем тук и да я открием отново за него.

— Ти ще издадеш собственото си заклинание за сянката — обърна се Брана към Фин. — Нещо, което той не знае, че имаш. Няма да ни е много полезно, когато наистина се появи.

— Ще е изпълнило целта си. Планът ни променя много малко от онова, което ще правим, след като се появи, единствено подходът е различен.

— Ще занесем цветя, вино, питка, мед. — Брана правеше мислено списък. — Всичко, което бихме занесли, когато отиваме на гроба на почитан от нас човек. Ще бъдем тъжни и напрегнати, готови да призовем духа на вещица, която е проклела един от нас. Той ще съзре много предимства в една атака точно в този момент.

— Бихме ли могли да започнем ритуала? — зачуди се Айона. — И когато вече е прекалено късно за него, да призовем първите трима?

Бойл се разсмя и я притегли за звучна целувка.

— Кой казва, че жените не могат да планират военни маневри?

Мийра наведе глава настрани.

— Да, кой?

— Риторичен въпрос — отвърна Конър и махна с пренебрежение. — Е, добре, да планираме военните действия.

В уречения ден Брана събра всичко необходимо. Бели рози, вино, мед, питка, която сама бе опекла, подправки и всички дарове. В друга торбичка сложи внимателно увитите отрови.

И отделно, за да няма опасност от заразяване, шишенцето светлина, която тримата бяха сътворили.

Беше се изкъпала и намазала тялото си с масла, бе сплела амулети в косата си, добави такива и на нашийника на Кател. Направи още и за гривата на Аня.

Сама, тя запали свещите, направи кръг и коленичи вътре в него, за да засвидетелства, че приема отреденото от съдбата. Беше убедена, че тази нощ ще настъпи краят на Кеван или на тримата. И още по-убедена, че каквото и да отреди съдбата, животът й никога няма да бъде, какъвто е бил.

Но все пак беше нейният живот, нейният избор. Тя беше и винаги щеше да остане слуга и дете на светлината. Но беше също и жена.

Изправи се, уверена в избора си. Събра нещата си и заедно с кучето литна към Фин.

Появи се в ателието му, докато той си избираше оръжия от шкафа.

— Подранила си.

— Исках малко време насаме с теб, без другите, преди да започнем. Отдадох се на съдбата и се покорявам на онова, което ще дойде. Ще се сражавам още по-яростно, защото приемам изхода.

— Аз мога да приема само неговия край.

— Надявам се, че не е вярно. — Тя отиде до него. — Би ли приел мен, Фин?

— Да. Разбира се.

„Моят живот — помисли си тя отново, — изборът е мой. Вещица и жена.“

— Отдавам се на теб. Би ли ме приел? Ще ми позволиш ли да бъда твоя и ще бъдеш ли мой в замяна?

Той докосна бузата й, уви кичур от косата й около пръста си.

— Никога не бих могъл да принадлежа на друга.

— Аз никога няма да имам друг. Бъди мой, остани с мен, защото това е домът и за двама ни. Искам да живея с теб тук, в тази къща, която си съградил от младежките ни мечти. Искам да се омъжа за теб, както си бяхме обещали някога. Искам да деля живота си с теб.

Думите й прободоха сърцето му и той остави меча, който вече бе избрал за битката. Отстъпи крачка назад от нея.

— Знаеш, че не можем. Докато не разваля проклятието...

— Не го знам. — Сега тя бързаше, стига толкова мислене. Само чувства. — Знам само, че оставихме онова, което ти е причинено от светлината и мрака, да ни спре. Стига вече, Фин. Не можем да създадем деца, които да носят бремето, което носиш ти, и това е мъка и за двама ни. Но ще бъдем заедно. Не можем да имаме живота, за който някога си мечтаехме и планирахме, но можем да мечтаем и да съградим нов. Приех волята на по-висшите сили. Може да загина тази нощ и приемам това. Но когато приех съдбата си, силата не ми нареди да те оставя, затова няма да го направя.

— Брана. — Той обхвана с длани лицето й, целуна страните й. — Трябва да намеря начин да разваля проклятието. Не знам къде ще ме отведе търсенето. Не знам, не мога да предвидя колко време ще отнеме, ако изобщо някога намеря отговора.

— Тогава ще те следвам, където и да отидеш. Ще търся заедно с теб, където и да ни отведе животът. Не можеш да се скриеш или да избягаш от мен. Ще те последвам, Финбар, ще те проследя като куче, кълна се в живота си. Няма да приема отново живот без любов. Обичам те.

Разтърсен до дъното на душата си, той облегна чело на нейното.

— Оставяш ме без дъх. Цели дванайсет години не си ми казвала това. Две думи, в които е събрана цялата сила на небето и земята.

— Искам да те обвържа с тях към себе си. Създадени сме един за друг, знам го с цялото си сърце. Ако не можеш да останеш тук с мен, аз ще тръгна с теб. Можем да заминем или да останем, но искам да се оженим, Фин. Дай ми тази клетва и приеми моята. Преди да се изправим пред онова, което ни чака, вземи любовта ми, обещай ми своята.

— Можеш ли да живееш с това ден след ден? — Той разтри рамото си. — С това и със знанието за всичко, което не можем да имаме?

Тя бе предала съдбата си на светлината, спомни си Брана, и отговорът се бе появил. Толкова прост и ясен.

— Ти го правиш, живееш с това всеки ден, а аз съм твоя. Бих дала живота си за дълга си, ако това е нужно, но повече няма да затварям сърцето си. Нито за мен, нито за теб. Или за любовта.

— Твоята любов е всичко за мен. Можем да живеем ден за ден, докато...

— Не. Не искам повече да имаме само днешния ден. Искам тази клетва от теб. — Тя сложи длани върху гърдите му, върху сърцето. — Моля те. Вземи любовта ми и клетвата ми, дай ми своята. Каквото и да дойде занапред.

Той я целуна нежно, после я пусна и отиде до един рафт, отвори дървена кутийка и извади пръстен, който проблесна с отразена от огъня светлина.

— Кръг — каза той. — Символ и камък на светлината и огъня. Намерих го в морето, в едно топло синьо море, където плувах и си мислех за теб. Отидох, за да те забравя, далеч оттук и от всичко. На един остров, където не живее никой, където отидох да плувам далеч навътре в морето и го видях да проблясва на дъното. Знаех, че е твой, макар никога да не съм се надявал да мога да ти го дам, не съм и мечтал, че може да го приемеш.

Тя протегна ръка.

— Дай ми обещанието си и приеми моето. Ако има утре, Фин, то ще бъде наше.

— Заклевам се, че ще намеря начин да ти дам всичко, което сърцето ти пожелае.

— Не разбираш още, че вече си го направил. Това е любовта, а тя приема всичко.

Когато той сложи пръстена на ръката й, пламъците в камината се издигнаха буйно. Някъде в нощта, отвъд прозорците, блесна светкавица.

— Приемаме всичко — повтори тя и го прегърна здраво, потъна в целувката му.

Каквото и да дойде, мислеше си тя, дори и да беше смърт и кръв, имаха любовта.

Събраха се — кръг, създаден със сърце и дух, вярност и дълг, скрепен от магията. Нощта напредна и те взеха оръжията си.

— Не знаем името — започна Брана. — Докато го научим, трябва да задържим Кеван, да не допуснем да излезе от границите ни, да не се пренесе в друго време.

— Ще издигнем здрави стени, ще заключим портите — подкрепи я Конър. — И ще използваме всичките си сили да извадим демона наяве, да разберем името му.

— Или да му размажем физиономията, за да си го каже — предложи Бойл.