За миг си позволи да се замисли над това колко далеч беше стигнала в живота си. Видя тежката работа и самодисциплината, които й бяха необходими, за да се превърне в жената, която искаше да бъде. Сякаш от разстояние наблюдаваше себе си и установи, че харесва онова, което вижда. Защо й беше отнело толкова дълго да приеме себе си? Джим беше прав. Как би могла да очаква той да я уважава, когато самата тя не го правеше? За нея това бе много повече от един процент от вината и тя му го каза.

Той сви рамене.

— Май не ми пука особено какви са точните цифри. — Улови ръката, която почиваше върху бедрото й, и прокара палец по неравното ръбче на един от ноктите, а после го плъзна надолу, към венчалната й халка. Не я поглеждаше, а когато заговори, мекият и едновременно с това дрезгав тон на гласа му беше пропит от емоция: — Жена ми е такава част от мен, че е като дъха, който влиза в тялото ми. Толкова много я обичам.

Простичките му, прочувствени слова я разтърсиха и собствените й думи заседнаха в гърлото й.

— Тя е истинска щастливка.

Джим вдигна глава и Лин видя, че в крайчетата на очите му се събира влага. Сълзи. В продължение на трийсет и седем години нито веднъж не бе видяла съпруга си да плаче, нито дори в деня, в който погребаха Чери и Джейми.

— Джим… — Тя се хвърли в обятията му и откри онова познато местенце, което Бог беше създал само за нея от костите, мускулите и плътта на мъжа й. Чувства, които не можеше да изрази, я задавиха и замъглиха ума й, така че следващите й думи, изобщо не бяха онези, които бе възнамерявала да изрече. — Би трябвало да знаеш, че не спя с мъже на първата среща.

— Нима? — Гласът му беше дрезгав.

— Всъщност, започнах да правя секс твърде млада. — Тя се поотдръпна от него и сведе очи към скута си. — Не исках, но го обичах толкова много, че не знаех как да му откажа.

Вдигна поглед, за да види как е приел казаното от нея. Не искаше да хвърля още вина в лицето му, но имаше нужда той да узнае как се бе случило.

В усмивката му се долавяше мъничко печал; палецът му докосна крайчеца на устните й.

— Това успя ли да те отблъсне от секса за цял живот?

— О, не. Бях благословена с прекрасен любовник. Може и да беше мъничко непохватен в началото, но не му отне дълго, докато усвои всички тънкости. — Тя се усмихна.

— Радвам се да го чуя. — Палецът му проследи долната й устна. — Би трябвало да знаеш отсега, че нямам кой знае какъв сексуален опит. Бил съм само с една жена.

— Това е добре.

Джим отметна косата от лицето й.

— Някой казвал ли ти е, че си красива? Доста по-раздърпана от жена ми, ала достатъчно хубава, за да спреш автомобилния трафик и по най-натоварената улица?

Тя се засмя.

— Не бих могла да спра трафика, дори ако имах червена светлина по средата на челото си.

— Толкова разбираш и ти.

Улови ръката й и лекичко я издърпа на крака. Наведе глава и Лин разбра, че се кани да я целуне.

Допирът на устните му беше нежен и познат. Не се приближи повече, така че се докосваха единствено устните им, както и сплетените им ръце. Целувката им бързо изгуби първоначалната си нежност и стана настойчива, изпълнена със страст. Толкова време беше минало и за двамата; толкова неща имаха да си кажат, които не можеха да бъдат изразени с думи. Ала на Лин това ухажване й харесваше и тя искаше още време.

Сякаш го усети, той се отдръпна и я погледна с леко замъглени очи.

— Аз… трябва да се връщам на работа. И така вече закъснявам за следобедните си прегледи. А когато правим любов, не искам да бъде набързо.

Лин усети, че краката й натежават и омекват от желание. Докато се връщаха на пътеката, тя пъхна длан в неговата.

— Когато дойдеш за вечеря, може би ще имаме време да поговорим и да ми разкажеш за работата си.

По лицето му се разля усмивка на неподправено удоволствие.

— Ще ми бъде приятно.

Лин си даде сметка, че не може да си спомни кога за последен път го беше попитала нещо различно от повърхностното: „Как мина денят ти?“. Май и двамата трябваше да се научат да слушат другия.

Усмивката му помръкна и челото му се набръчка.

— Предполагам, че не може да доведа и сина си, когато дойда на вечеря?

Тя се поколеба само за миг, преди да поклати глава.

— Съжалявам. Мама няма да позволи.

— Не си ли достатъчно голяма, за да се оставяш майка ти да те командва?

— Понякога тя си наумява точно как трябва да бъдат нещата. Сега например е решила кой може и кой не може да идва в къщата.

— И синът ми не е добре дошъл?

Лин го погледна нещастно.

— Боя се, че не. Надявам се… скоро. Зависи от него, не от Ани.

Челюстта му отново се обтегна в онази упорита линия, която тя познаваше така добре.

— Трудно ми е да повярвам, че допускаш една смахната старица да взема решения за нещо толкова важно.

Лин спря и го целуна лекичко в ъгълчето на упорито стиснатата челюст.

— Може би не е толкова смахната, колкото си мислиш. Все пак, именно тя бе тази, която ми каза да дойда на разходка с теб.

— Нямаше ли да го направиш иначе?

— Не знам. Доста неща в живота ми са заложени на карта в момента и не искам да допусна грешка. Понякога майките знаят какво е най-добро за дъщерите им. — Тя го погледна право в очите. — И за синовете им.

Той поклати глава и отпусна примирено рамене.

— Добре. Признавам се за победен.

Лин се усмихна и трябваше да се сдържи да не го целуне отново.

— Вечеряме рано. В шест часа.

— Ще бъда там.

21

Тази вечер Лин демонстрира Джейн на Джим така, сякаш беше обичното й дете, извикано да изпълни номерата, които умееше, пред някой непознат. Хвали я пред него, докато главата му се замая, а после ги отпрати в дневната, за да могат да оправят каквито различия бяха останали между тях.

Джейн се настани в стола на Ани и усети болезнено трепване заради приликата между баща и син. Прииска й се да седне до него и да се сгуши в силните му ръце, които така й напомняха за онези на Кал. Вместо това си пое дълбоко дъх и му разказа как се беше запознала със сина му и какво беше направила.

— Не съм написала статията във вестника — каза, когато довърши историята си, — но почти всяка дума в нея е вярна.

След това зачака укорите му.

— Предполагам, че Итън ще има какво да каже за божието провидение и как именно то ви е събрало с Кал.

Това я хвана неподготвена.

— Не съм толкова сигурна.

— Обичаш го, нали?

— С цялото си сърце. — Джейн сведе поглед. — Но това не означава, че ще бъда просто някаква странична добавка към живота му.

— Съжалявам, че те измъчва така. То е по-силно от него. Мъжете в нашето семейство са доста твърдоглави. — Изглежда, се чувстваше неловко. — Май и аз имам да си призная нещо.

— О?

— Днес следобед се обадих на Шери Воуглър.

— На лекарката ми?

— Не можех да бъда спокоен за бременността ти, докато не се уверя, че всичко е наред. Тя каза, че си напълно здрава, но по никакъв начин не можах да я принудя да ми съобщи дали ще имам внук, или внучка. Каза, че си решила да изчакаш и че аз също трябва да имам търпение. — Изглеждаше смутен. — Знам, че не биваше да говоря с нея зад гърба ти, но не исках да ти се случи нищо лошо. Сърдита ли си?

Мислите на Джейн се насочиха към Чери и Джейми, а после и към собствения й баща, който сякаш никога не бе загрижен за нея. В следващия миг вече се усмихваше.

— Не съм сърдита. Благодаря.

Той поклати глава и също се засмя.

— Ти си добра жена, Джейни Бонър. Старата кукумявка се оказа права за теб.

— Чух те! — обади се споменатото същество от съседната стая.

По-късно тази нощ, докато лежеше в тясното си желязно легло и не можеше да заспи, Джейн се усмихна при спомена за възмущението на старицата. Ала усмивката й помръкна при мисълта за всичко, което щеше да изгуби, когато си тръгнеше оттук: Джим и Лин, Ани, планините, които с всеки изминал ден сякаш все повече се превръщаха в част от нея… и Кал. Само че как би могла да изгуби нещо, което никога не беше имала?

Искаше й се да си изплаче очите, но вместо това заби юмрук във възглавницата, като си представяше, че размазва лицето на съпруга си. Гневът й се стопи и остана да лежи по гръб, вперила поглед в тавана. Какво правеше тук? Защо подсъзнателно го чакаше да размисли и да осъзнае, че я обича? Днешният ден й бе показал, че това няма да се случи.

Мислите й се върнаха към унизителния момент този следобед, когато той беше изкрещял, че ще си останат женени. Предложението му я беше наранило дълбоко. Думите, които бе жадувала да чуе, бяха изречени в пристъп на гняв и изобщо не ги мислеше.

Тя се застави да погледне истината в очите. Кал може и да размислеше, но щеше да го стори по задължение, а не от любов, защото просто не изпитваше към нея същото, което тя — към него. Трябваше да го приеме и отново да заживее собствения си живот. Време бе да си тръгне от планината Хартейк.

Вятърът навън се беше усилил и в стаята беше захладяло. Въпреки че под завивките беше топло, студът сякаш бе проникнал чак в костите й. Джейн се сгуши под одеялата и прие факта, че трябва да си върви. Винаги щеше да е благодарна, задето си бе откраднала тези седмици само за себе си, ала сега беше време да престане да се крие и да се върне към своя живот.

Дълбоко нещастна, тя най-сетне потъна в сън, само за да бъде изтръгната от него от оглушителна гръмотевица и една студена, мокра ръка, затиснала устата й. Пое си дълбоко дъх, канейки се да изпищи, ала ръката още по-здраво запуши устата й и един дълбок, познат глас прошепна в ухото й:

— Шшт… аз съм.

Джейн отвори рязко очи. Една тъмна сянка се бе надвесила над нея. Вятър и дъжд нахлуваха през прозореца до леглото й и караха завесите да се удрят с плющене в стената. Той свали ръка от устата й и посегна да затвори прозореца в същия миг, в който нова гръмотевица разтърси къщата.

Краката на Джейн се бяха разтреперили от уплахата, причинена от внезапната му поява, но тя успя да седне в леглото.

— Махай се!

— Говори по-тихо, преди Медея45 да се е появила със своята слугиня.

— Да не си посмял да кажеш нещо лошо за която и да било от тях.

— Те биха изяли собствените си деца за вечеря.

Това беше прекалено жестоко. Защо просто не я оставеше на мира?

— Какво правиш тук?

Той сложи ръце на кръста си и я изгледа сърдито.

— Дойдох да те отвлека, но навън вали и е студено, затова ще трябва да го направя някой друг път.

След това се настани на стола пред шевната машина до леглото й. Капчици дъжд блестяха в косата му и по анорака му. Поредната светкавица огря стаята и Джейн видя, че е все така небръснат и има същия измъчен вид, както и този следобед.

— Възнамерявал си да ме отвлечеш?

— Сериозно ли си мислеше, че ще ти позволя да останеш още дълго при тези луди жени?

— Изобщо не ти влиза в работата какво правя.

Кал не й обърна внимание.

— Трябваше да поговоря с теб, без онези вампири да ни подслушват. Като за начало, смятам, че през следващите няколко дни ще е добре да не се мяркаш в града. Появиха се един-двама репортери, изгарящи от желание да проверят истина ли е онази статия.

Значи затова беше дошъл. Не за да й се врече във вечна любов, а за да я предупреди за пресата. Трябваше да положи усилие да преглътне разочарованието си.

— Отвратителни кръвопийци — изръмжа той.

Джейн се поизправи още малко, както беше облегната на възглавниците, и срещна погледа му.

— Да не си посмял да сториш каквото и да било на Джоди!