— Предполагам, че ще трябва да помисля.

Бомбардировача пресуши чашата си, взе стика, тъй като Уили най-сетне беше вкарал топката и се зае да прецени следващия удар, който изискваше топката да направи остър ляв завой, за да влезе в една кофичка от заведение за бързо хранене „KFC“. Кал не започваше никаква игра, дори и голф в хола си, без намерението да я спечели. Този състезателен дух го беше довел от Салвейшън, Северна Каролина до Мичиганския университет, където воденият от него футболен отбор на университета „Уулвъринс“ две поредни години печели титлата в шампионата „Бег Тен“, преди капитанът му да отиде в Националната лига и да се превърне в един от най-добрите й куотърбекове.

Крис довърши бирата си.

— Ето ви още един. Кого бихте оправили — мадамата от „Красавицата и звяра“ или Покахонтас?

— Покахонтас — отвърна Мелвин.

— Аха. Определено Пок — съгласи се Уили.

— Знам аз кого бих искал да изчу… да оправя — заяви Крис. — Бренда Стар12. Мамка му, страшно е секси.

Кал не можа да сдържи усмивката си. Господи, обичаше ги тези копелета. Седмица след седмица те си залагаха задниците, за да го защитят. Напоследък здравата ги тормозеше и знаеше, че изобщо не им харесва, но тази година отборът имаше шанс да стигне до финала за Суперкупата — събитие, което той отчаяно искаше. Това беше най-отвратителната година в живота му. Брат му Гейбриъл беше изгубил в автомобилна злополука съпругата си Чери и единственото си дете Джейми — двама души, които Бомбардировача дълбоко бе обичал.

Оттогава нямаше желание за абсолютно нищо, освен да играе футбол.

Съчетавайки уменията си на голф игрището с тези на билярдната маса, той изпълни следващия удар така, че топката отскочи от шкафа с телевизора и се приземи на сантиметри от кофичката за еднократна употреба.

— Ей, не е честно — възпротиви се Уили. — Не каза, че топката може да рикошира.

— Не съм казал и че не може.

Мелвин си погледна часовника и напълни чашата му с отлежал скъп скоч.

За разлика от съотборниците си, Кал рядко се напиваше, но днес имаше рожден ден, беше в скапано настроение и затова се опитваше да направи изключение. За съжаление, имаше железен стомах, което затрудняваше нещата.

Усмихна се, като си спомни предишния си рожден ден. Кели, бившата му приятелка, бе организирала голямо парти изненада, но понеже никак не я биваше по детайлите, той беше пристигнал преди гостите. Помисли си, че навярно тя би трябвало да му липсва повече, но изпитваше най-вече срам, когато се сетеше за нея, защото го беше зарязала заради двайсет и три годишен китарист, който й бе предложил венчален пръстен. Все пак се надяваше да е щастлива. Беше мило момиче, въпреки че направо го изкарваше от нерви.

В природата му беше да крещи. Не влагаше нищо в това, просто така общуваше. Ала всеки път щом креснеше на Кели, тя избухваше в сълзи, вместо да му се опълчи. Това го караше да се чувства истински грубиян, което означаваше, че когато бе с нея, никога не можеше да се отпусне напълно и да бъде самият себе си.

Открай време имаше този проблем с гаджетата си. Изпитваше естествено привличане към добрите момичета, към онези, които ги беше грижа за другите, а не само за себе си. За съжаление, такива момичета обикновено бяха мекушави и го оставяха да прави с тях, каквото си поиска.

Много от по-агресивните мадами — онези, които биха били в състояние да му се опълчат — се оказваха златотърсачки. Не че имаше нещо против една жена да си гледа интереса, стига да не го криеше.

Фийби Кейлбоу, собственичката на „Старс“ и неговата номинация за най-страхотна жена на света — освен в случаите, когато не му беше трън в задника — твърдеше, че не би имал подобни проблеми, ако престане да излиза с толкова млади момичета, но тя не разбираше. Футболът беше игра за млади мъже. Той беше млад, мамка му! И тъй като можеше да има която си поиска, защо му бе да избира някоя отчаяна трийсетгодишна жена, която вече бе започнала да загнива, вместо някоя красива, все още свежа мадама? Отказваше да мисли за себе си другояче, освен като за мъж в разцвета на силите си, особено сега, когато Кевин Тъкър му дишаше във врата. Кал се зарече, че по-скоро би се продънил в ада, отколкото да позволи на кучия син да му измъкне мястото на титуляр.

Допи скоча си и почувства наченките на слабо замайване. Явно най-сетне бе тръгнал в посоката, където искаше да се озове — там, където нямаше да помни смъртта на двамата души, които обичаше, където щеше да забрави Кевин Тъкър, фактът, че остарява и че сякаш е минала цяла вечност, откакто бе имал желание да вкара в леглото си някоя от онези свежи, нетърпеливи да му угодят мацки, с които излизаше. В този миг забеляза, че Крис си поглежда часовника — за трети път през последните петнайсет минути.

— Бързаш ли за някъде, Крис?

— Какво? Ъъъ, не. — Двамата с Мелвин се спогледаха. — Не, просто се чудех колко е часът.

— Три минути по-късно от последния път, когато провери.

Кал взе стика и се отправи към трапезарията, която имаше мраморен под, прескъп кристален полилей и никакви мебели. Какъв беше смисълът? Обичаше нещата да са прости и лежерни, а и определено не възнамеряваше да дава официални вечери.

Когато искаше да почерпи приятелите си, наемаше частен самолет и ги откарваше в Скотсдейл13.

Освен това не си падаше по събирането на ненужни вещи, тъй като да живее твърде дълго на едно и също място го изнервяше, а колкото по-малко неща притежаваше, толкова по-лесно бе да се премести. Беше страхотен играч, защото животът му не бе претрупан с непотребни неща. Никакъв постоянен дом, никакви постоянни жени, нищо, което да го накара да се чувства стар и изхабен от употреба. Нищо, което да го притъпи.

Звънецът на входната врата издрънча и Уили вдигна рязко глава.

— Трябва да са пиците, които поръчах.

Тримата му приятели се втурнаха към вратата и Кал ги проследи с развеселен поглед. През цялата нощ усещаше, че са намислили нещо и явно най-сетне бе на път да разбере какво.



Джейн стоеше в просторното преддверие на мезонета на Кал Бонър. С розовата панделка около врата си тя беше празнично опакован и специално доставен подарък.

Сърцето й биеше толкова учестено, че направо се чудеше как мъжете не виждат кожата й да се движи под дълбокото деколте на костюма. Освен това беше леко замаяна, не съвсем на себе си и предполагаше, че хапчетата на Джоди бяха започнали да действат.

Джуниър с гъсеничноподобната вежда пое палтото й и тихичко я представи на тримата мъже, които можеха да бъдат единствено футболисти.

Онзи, който се казваше Крис, беше бял, преждевременно оплешивяващ и имаше най-масивния врат, който бе виждала някога. Мелвин бе негър и очилата с тънки метални рамки му придаваха леко интелектуален вид, контрастиращ с огромното му тяло. Уили имаше кожа с цвят на кафе, която подчертаваше чифт големи, убийствени очи.

Джуниър довърши представянето и махна с палец към нея.

— Джоди се е справила чудесно, нали? Казвах ви, че няма да ни разочарова.

Мъжете я огледаха преценяващо и Уили кимна.

— Наистина изискана. Ама на колко е години?

— Двайсет и пет — отвърна Джуниър, орязвайки още една година от измислената й възраст.

— Готини крака — подхвърли Крис, докато минаваше зад нея. — И страхотен задник.

Той сложи ръка на дупето й и го стисна. Джейн се обърна рязко и здравата го изрита по кокалчето.

— Ей!

Твърде късно тя си даде сметка, че е допуснала голяма грешка. Жена, която продава тялото си, едва ли би реагирала толкова бурно, когато някой я поопипа. Съвзе се бързо и го изгледа с цялата надменност на компаньонка от висшата класа.

— Не давам безплатни проби. Ако проявяваш интерес към това, което предлагам, си запиши час.

Без изобщо да се засегнат, мъжете се разсмяха, а Уили кимна одобрително.

— Ти си точно това, от което Бомбардировача се нуждае.

— Утре ще е усмихнат до уши — изкиска се Мелвин.

— Да вървим, момчета. Време е за парти!

Джуниър я побутна напред, тя запристъпва несигурно по мраморния под на високите си токчета, а те запяха в един глас:

— Честит рожден ден, честит рожден ден…

Ужасена и с пресъхнала уста, Джейн стигна до изхода на преддверието и при следващата стъпка токчето й потъна в белия килим. Обърна се, видя Кал Бонър и се вцепени. Дори и през наркотичната мъгла, един ужасяващ факт беше съвършено ясен. Телевизионният екран беше излъгал.

Той стоеше пред стена от прозорци, обгърнат от студената ноемврийска светлина, нахлуваща зад него.

По телевизора Джейн бе видяла селяндур с хубаво тяло и лоша граматика, ала в мъжа, който я наблюдаваше от другия край на стаята, нямаше нищо подобно. Беше си избрала воин.

Бонър наклони глава на една страна и се взря изучаващо в нея. Погледът му бе студен и сериозен и я поуплаши.

Сиви очи, толкова бледи, че бяха почти сребристи. Очи, които не знаеха милост. Кестенява коса, чиято склонност към чупливост не беше съвсем овладяна от късата подстрижка. Мъж, който сам определяше правилата и не отговаряше пред никого. Корави мускули и желязна сила. Физическо животно. Брутални скули и безжалостна челюст. Без помен от мекота. Нито следа от по-нежни емоции. Този мъж беше завоевател, роден да се сражава.

По гърба й пробяга ледена тръпка. Почувствала бе извън всяко съмнение, че той не би проявил и капка милост към онзи, когото сметнеше за враг. Само че тя не му беше враг, напомни си Джейн. Никога нямаше да разбере за нейните кроежи. Пък и воините не ги беше грижа за незаконородените им деца. Бебетата бяха естествена последица от изнасилването и плячкосването на вражеските селища — нещо, за което не си струваше да се мисли.

Груби ръце, съпроводени от гръмък мъжки смях, я побутнаха към мъжа, когото бе избрала за баща на детето си.

— Това е подаръкът за рождения ти ден, Кал.

— От нас за теб.

— Честит рожден ден, приятелю. Постарахме се да ти намерим най-доброто.

Едно последно побутване я запрати към него и тя се удари в мускулестите му гърди. Силна ръка се обви около нея, задържайки я, преди да е паднала, а до носа й достигна слаб мирис на скоч. Джейн опита да се отдръпне, ала той все още не бе решил да я пусне, така че това се оказа невъзможно.

Неочакваната безпомощност я ужаси. Футболистът беше с почти цяла глава по-висок от нея, а по стройното му, тренирано тяло нямаше и грам мазнина. Тя си заповяда да не се мъчи да се освободи, защото знаеше, че усети ли слабостта й, той ще я смаже.

Неканен образ се появи в главата й — голото й тяло под неговото — и Джейн начаса го пропъди.

Замислеше ли се за тази част от плана, никога нямаше да успее да го довърши.

Дланта му се плъзна по ръката й.

— Е, май досега не съм получавал такъв подарък. Вие сте по-пълни с изненади, отколкото елен — с кърлежи.

Звукът на плътния му, южняшки акцент начаса я успокои. Тялото му може да беше като на воин, но си оставаше просто футболист и при това — не особено умен. Мисълта за интелектуалното й превъзходство й вдъхна достатъчно увереност, за да я накара да вдигне поглед към бледите му очи, докато той бавно я пускаше.

— Честит рожден ден, господин Бонър. — Беше възнамерявала да придаде на гласа си страстно звучене, но вместо това се получи някак професорски, сякаш се обръщаше към закъснял за лекция студент.

— Това е Кал — обади се Джуниър. — Съкратено от Калвин, но те съветвам да не го наричаш така, защото го изкарва от нерви, а не препоръчвам на никого да изнервя Бомбардировача. Кал, това е Роуз. Роуз Бъд.

Едната вежда на Кал подскочи.

— Довели сте ми стриптийзьорка?

— И аз така си помислих, обаче не. Тя е проститутка.

За миг по лицето на Бонър пробяга отвращение.

— Е, в такъв случай, много ви благодаря за усилието, но ще трябва да пасувам.

— Не може да го направиш, Кал — възпротиви се Джуниър. — Всички знаем какво ти е мнението за проститутките, обаче Роуз не е някаква обикновена курва, която можеш да забършеш на всеки ъгъл. Изобщо не. Тя е наистина изискана курва. Семейството й е дошло с „Мейфлауър“ или нещо такова. Кажи му, Роуз.