Завладяха я болка и страх. Не разбираше. Какво искаше да каже Джим с това, че виждал крак? Какво общо имаше кракът й?

— Какво става? Не може вече да раждам. Прекалено е рано. Нещо не е наред, нали?

— Бебето е със седалищно предлежание — отвърна той.

От гърдите й се откъсна дълбок стон, последван от вик на болка. Седалищните предлежания бяха високорискови и бебетата биваха израждани с цезарово сечение в добре оборудвани операционни зали, а не в планински хижи. Защо не беше настояла да отидат направо в болницата? Идвайки първо тук, бе изложила скъпоценното си бебе на опасност.

— Беше с главата надолу, когато Джейн отиде на лекар в сряда — обади се Кал и без да обръща внимание на контузения си крак, мина зад нея.

— Понякога се обръщат — отвърна Джим. — Случва се, макар и рядко.

Съпругът й я взе в скута си. Гърбът й се притисна в гърдите му, краката му я обкрачиха, ръцете му задържаха коленете й разтворени.

Бебето й беше в беда и всякакви мисли за свян се изпариха от главата й. Седнала в скута му, обгърната от силното му воинско тяло, Джейн знаеше, че той би се преборил с целия свят, само и само да опази детето им.

Джим стисна лекичко коляното й.

— Ще стане много бързо, миличка. Изобщо няма да е както си очаквала. Сега ще издърпам и другото краче и не бива да напъваш. Кал, в тази позиция трябва да внимаваме с пъпната връв. Не й позволявай да напъва.

— Дишай, мила. Дишай! Точно така. Както се упражнявахме. Справяш се чудесно.

Раздираше я болка, имаше чувството, че я разкъсва хищно животно, ала той я накара да диша заедно с него като през цялото време й шепнеше думи на обич и насърчение. Забавни думи. Нежни думи.

Желанието да напъва се усили, невъзможно й беше да му устои и от гърлото й се откъснаха ужасяващи звуци. Трябваше да напъва!

Ала Кал, който сякаш беше роден, за да предвожда, нямаше да й позволи да се предаде. Той заплашваше и я увещаваше и тя правеше, каквото й каже, защото нямаше друг избор. Пъшкаше, както й нареждаше, а после издишаше големи струи въздух, които завършиха с писък, докато се съпротивляваше на естествените инстинкти на тялото си.

— Готово! — възкликна Джим. — Това беше, миличка! Справяш се чудесно.

Джейн вече не беше в състояние да различава една болка от друга. Изобщо не беше като филмите за раждане, които беше изгледала, където двойките играеха карти или се разхождаха в коридора и където между контракциите минаваше време.

Минутите течаха, а нейният свят беше сведен до гъста мъгла от болка и гласа на Кал. Тя го следваше сляпо.

— Дишай! Точно така! Браво, миличка! Справяш се чудесно! Струваше й се, че усеща как силата му прелива в тялото й и черпеше от нея с пълни шепи. Гласът му започна да преграква.

— Не спирай да дишаш, миличка. И отвори очи, за да видиш какво се случва.

Тя сведе очи надолу и видя как Джим помага на бебето да излезе през родовия й канал с краката напред. Двамата с Кал извикаха едновременно, когато се показа и главичката. Екстаз се разля по тялото й, усещане за пълно блаженство я изпълни при вида на детето й в силните, умели ръце на дядо си. Джим побърза да прочисти устата и носа му със спринцовката, която Лин му подаде, а после нежно постави бебето върху корема на Джейн.

— Момиченце!

То издаде мяукащ звук. Те посегнаха, за да докоснат влажното, треперещо, изцапано с кръв новородено. Джим сряза пъпната връв.

— Кал!

— Нашата дъщеря, миличка!

— О, Кал…

— Господи… красива е. Ти си красива. Обичам те.

— Обичам те! О, обичам те!

Те мълвяха безсмислици, целуваха се и плачеха. Сълзи се стичаха и по лицето на Лин, докато вдигаше бебето и го повиваше в една хавлия. Джейн бе така погълната от детето и съпруга си, че почти не забеляза, че Джим беше извадил и плацентата, нито пък широката усмивка на лицето му.

Лин се смееше и мълвеше свои собствени брътвежи, докато използваше мека, влажна кърпа, за да избърше бебето, така че и Ани да вижда.

Ани Глайд гледаше правнучката си със задоволство.

— Тя ще бъде екстра качество. Само почакайте. Кръвта на Глайд е силна.

Лин се засмя през сълзи и подаде детето на Джейн, ала умелите, тренирани ръце на Кал първи я поеха.

— Ела тук, миличка. Нека те видим както трябва.

И той задържа бебето пред Джейн, така че заедно да видят мъничкото й, сбръчкано личице, преди да долепи устни до малкото челце.

— Добре дошла на света, сладката ми. Толкова се радваме, че си тук.

Замаяна и изпълнена с невероятен покой, Джейн гледаше как баща и дъщеря се запознават. Спомни си онзи миг преди толкова много време, когато беше изкрещяла в лицето на Кал: „Бебето е мое! Единствено мое и на никой друг!“. Очите й се спряха последователно върху една баба и един дядо, които изглеждаха така, сякаш някой току-що им беше подарил звездите, своенравна прабаба и баща, който вече отдаваше сърцето си на малкото дете в ръцете си, и осъзна колко дълбоко бе грешала.

И разбра, че най-сетне я беше открила. Истинската Теория на всичко.

Кал вдигна глава.

— Вече знам! — Гръмкият му смях стресна новородената му дъщеричка и тя отвори очи, но не проплака, защото той вече й беше ясен. Голям, шумен, мекосърдечен. Някой, който можеше да върти на пръста си.

— Джейн! Мамо! Татко! Знам какво ще правя с живота си!

Съпругата му го зяпна.

— Какво? Кажи ми.

— Не мога да повярвам! — възкликна той. — Толкова се тревожих, а отговорът е бил пред очите ми през цялото време.

— Защо не ми каза, че си се тревожил, Калвин? — долетя недоволен глас откъм ъгъла. — Можех да ти кажа туй, дето трябва да знаеш, още преди години.

Всички се обърнаха, за да погледнат Ани.

Тя се смръщи насреща им.

— Че то всеки с поне малко мозък в главата ще се досети, че Калвин е предопределен за планински доктор, точно като баща му и дядо му преди него. Кръвта на Бонър е силна.

— Лекар? — Джейн завъртя глава и го зяпна изумено. — Права ли е? Ще станеш лекар?

Кал изгледа баба си свирепо.

— Не можа ли да ми го кажеш по-рано?

Тя подсмръкна.

— Никой не ме е питал.

Джейн се засмя.

— Ще станеш лекар? Прекрасно!

— Докато приключа, ще бъда стар лекар. Мислиш ли, че можеш да се справиш с това мъжът ти отново да тръгне на училище?

— Не мога да се сетя за нищо, което да ми достави по-голямо удоволствие.

В този момент Роузи Дарлингтън Бонър реши, че достатъчно дълго са я пренебрегвали. Това беше нейният миг, да му се не види, и тя искаше внимание! В крайна сметка, предстояха й толкова много неща. Досадни по-малки братя, които трябваше да приветства на белия свят, приятелства, които да завърже, дървета, по които да се катери, родители, които да укротява и най-вече — страхотни романи, които да напише.

Имаше и много тестове по математика, на които да я скъсат, да не говорим пък за един злощастен инцидент в химическата лаборатория с учител, който просто не оценяваше добрата литература. Ала може би беше по-добре двамата възрастни, които я съзерцаваха с глупашки изражения на лицата, засега да не знаят за химическата лаборатория.

Роузи Дарлингтън Бонър отвори уста и нададе рев: Аз идвам, свят! Независимо дали си готов, или не!