Сърцето на Ариа заби ускорено. Две седмици по-рано Ноъл, двамата му по-големи братя, Ариа и Клаудия отидоха на ски в един зимен курорт. Щом се озова там, Клаудия каза на Ариа, че смята да спи с Ноъл и че Ариа не може да направи нищо, за да я спре. Разгневената Ариа „случайно“ блъсна Клаудия от лифта. След това каза на всички, че Клаудия просто се е подхлъзнала, а финландката се преструваше, че не помни нищо от случилото се, но Ноъл така или иначе обвини Ариа. След пътуването той денонощно се умилкваше на Клаудия, караше я до училище, носеше учебниците й между часовете и я черпеше с кафета и суши по време на обедната почивка. Истинско чудо, че още не беше започнал и да й слага сушито в устата с пръчиците за хранене, на които бе гравирана емблемата на „Роузууд дей“.

Играта на Флорънс Найтингейл означаваше, че той няма никакво време за Ариа — не я поздравяваше в коридорите, нито й се обаждаше. Вече втора седмица пренебрегваше съботните им срещи в „Рив Гош“ в мола „Кинг Джеймс“. Освен това пропусна и курса по готварство, който двамата посещаваха в колежа „Холис“, спестявайки си лекциите по приготвяне на грил и марината.

Минута по-късно Ноъл излезе от кабинета по английски. Когато зърна Ариа, вместо да се престори, че не я вижда и да се обърне, както бе правил през последните две седмици, той тръгна право към нея. Ариа се оживи. Може би щеше да й се извини, че я е пренебрегвал напоследък. Може би нещата ще се върнат в обичайното си русло.

Тя погледна към треперещите си ръце. Изопнатите й нерви й напомниха за единствения път в седми клас, когато Ноъл я беше заговорил на един от купоните, организирани от Тяхната Али. Двамата дори си допаднаха и Ариа витаеше в облаците, докато по-късно Али не седна до нея и не й каза, че през цялото време, докато е разговаряла с Ноъл, Ариа е имала голямо парче магданоз между зъбите. „Според мен Ноъл не е от твоята класа — беше казала Али — всъщност Кортни — с нежен глас, в който се усещаше подигравателна нотка. — Пък и си мисля, че той харесва някой друг“.

„Като например теб?“ — си беше помислила горчиво Ариа. Че кое момче не харесваше Али?

Ноъл се спря пред витрината, в която бе изложено тазгодишното сглобено и украсено знаме на Капсулата на времето, което бе емблема на ежегодната игра в „Роузууд дей“. Във витрината се намираха и принтирани копия на предишните знамена — оригиналите бяха заровени в полето зад футболното игрище — включително онова от времето, когато Ариа бе в шести клас. В средата му липсваше едно голямо парче — Истинската Али го беше намерила, тяхната Али го беше откраднала, а след това брат им Джейсън Дилорентис го беше отмъкнал от тях и го беше дал на Ариа. И всичко това се случи заради размяната, извършена от Тяхната Али, която бе заела мястото на сестра си в семейството, а нея бе изпратила в психиатрична клиника за четири дълги години.

— Здрасти — каза Ноъл. Той ухаеше на портокалов сапун и пипер, нетипична комбинация, на която Ариа не можеше да се насити. Когато погледна към раницата му, Ариа забеляза, че значката с двата носорога, носещи клоунски шапки, която му беше купила на местния панаир на занаятите, все още стои забодена между значката на отбора по лакрос и на бейзболния „Филаделфия Филис“. Това беше добър знак, нали?

— Здравей — отвърна тихо Ариа. — Липсваше ми.

— О. — Ноъл се престори, че гледа вглъбено часовника си. — Да, бях много зает.

— Да се грижиш за Клаудия? — не можа да се сдържи Ариа.

Лицето му се напрегна, сякаш се готвеше да се впусне в редовната си реч „Тя е от друга страна и ти трябва да проявиш повече деликатност“. Вместо това просто сви рамене.

— Трябва да поговорим.

Ариа усети буцата, която започна да се образува в гърлото й.

— З-за какво? — заекна тя, макар да имаше ужасното усещане, че знае какво ще каже Ноъл.

Ноъл завъртя жълтата си гривна, която всички играчи от отбора по лакрос носеха като някакъв свръх мъжкарски символ на приятелството им. Той не поглеждаше към Ариа, нито дори към краката й.

— Мисля, че нещата между нас не вървят — изтърси той. Гласът му леко потрепери.

Ариа се почувства така, сякаш бе получила ритник от карате в стомаха.

— З-защо?

Ноъл сви рамене. Обикновено спокойното му лице беше намръщено, а безупречната му кожа изглеждаше на петна.

— Не знам. Всъщност ние нямаме много общо, нали?

Светът пред очите й изведнъж почервеня. Докато Ариа се беше преструвала на приятелка на Клаудия, финландката спомена колко различни са те двамата. Добре де, Ариа наистина приличаше на играещите лакрос, облечени в еднакви поло блузи на Ралф Лорен клонинги, с които обикновено излизаше Ноъл, но той беше казал, че това му харесва. Но пък как би могла тя да се сравнява с ледено русата финландска сексбогиня?

Миризмата на препарата, с който обикновено миеха пода, подразни обонянието й. Едно високо момче от баскетболния отбор се блъсна в нея, тласвайки я към Ноъл, но тя бързо се отдръпна, притеснена от докосването.

— Значи това е… краят? И цялото време, което прекарахме заедно… просто няма значение?

Ноъл пъхна ръце в джобовете си.

— Съжалявам, Ариа. — Той улови погледа й и за части от секундата изглеждаше така, сякаш наистина съжалява. Но в него се долавяше и някаква дистанцираност, сякаш отдавна се беше сбогувал с нея.

Очите й се насълзиха. Спомни си всичките уикенди, които беше прекарала с него. Всички мачове по лакрос, които беше посещавала, макар всъщност тази игра да й беше абсолютно неясна. Всички тайни, които му беше изповядала, като например как в седми клас двете с Тяхната Али бяха хванали баща й да се натиска със студентката му Мередит близо до колежа Холис. Как когато предишната година Истинската Али се беше върнала и беше започнала да се натиска на Ноъл, Ариа беше решила, че той ще я зареже. Как след като Истинската Али едва не ги уби в Поконос, тя заспиваше вечер на светната лампа и с пъхнат под възглавницата самурайски нож, който баща й беше донесъл от пътуването си до Япония. И как, макар да бе изгубила девствеността си още в десети клас от едно момче в Исландия, тя искаше втория й път да бъде наистина, ама наистина специален. Може би бе направила добре, че бе решила да изчака с Ноъл, предвид онова, което се случваше сега.

Но все пак имаше и тайни, които Ариа не бе споделила с Ноъл. Като например какво бе сторила с Табита или какво наистина се беше случило по време на пътуването им до Исландия. Онзи инцидент щеше да е достатъчен Ноъл да я зареже още тогава. Може би по един извратен кармичен начин тя си го беше заслужила.

Отнякъде се разнесе кискане и Ариа надникна през отворената врата на класната стая. Клаудия седеше на първия чин, вдигнала наранения си крак върху един стол. Кейт Рандъл, Наоми Циглър и Райли Улфи седяха до нея — разбира се, че трите щяха да поискат да станат приятелки със също толкова неискрената, обичаща клюките Клаудия. Четирите гледаха към нея и Ноъл, ухилени до ушите. Бяха избрали предните редове, за да се насладят на скъсването им. Скоро новината щеше да обиколи училището. Малката сладка смотла току-що бе малко сладко позарязана!

Ариа се завъртя на токчетата си и тръгна устремено към тоалетната, преди сълзите да успеят да рукнат от очите й. Тя погледна през рамо с надеждата да чуе как Ноъл вика името й, но той се беше обърнал и вървеше в обратната посока. Щом видя Мейсън Байърс, един от най-добрите му приятели, той се спря и двамата плеснаха длани. Сякаш не му пукаше. Сякаш бе щастлив. Доволен, че веднъж завинаги се е отървал от ексцентричната Ариа Монтгомъри.

4.

Хана Мерин, кампаниен стратег

В четвъртък вечерта, докато слънцето се скриваше зад дърветата и оцветяваше небето в ярко оранжево, Хана Мерин притисна айфона към ухото си и зачака да чуе пиукането след съобщението на гласовата поща.

— Майк, пак съм аз. Ще вдигнеш ли някога? Колко пъти трябва да ти казвам, че съжалявам?

Тя натисна бутона за край на разговора. През последните две седмици му беше оставила шестнайсет съобщения на гласовата поща, беше изпратила единайсет есемеса, тонове постинги в Туитър и цял куп имейли, но бившето й гадже Майк Монтгомъри не отвърна на нито едно от тях. Тя беше наясно, че е действала прибързано, когато скъса с него, след като я предупреди за онзи гнусен фотограф Патрик Лейк, който убеждаваше Хана, че може да я направи модел в Ню Йорк. Но откъде би могла да знае, че Патрик ще й направи компрометиращи снимки и ще заплаши да ги качи в интернет, ако тя не му плати?

Майк й липсваше. Липсваше й как двамата заедно гледаха „Американски идол“ и се подиграваха на певците. Беше чула, че е приел малка роля в училищното представление на „Макбет“. Докато бяха заедно, те се съветваха помежду си, преди да се включат в разни мероприятия — Хана със сигурност би била против участието му в пиесата.

Майк обаче особено много й липсваше предвид случилото се с А. и Табита. Хана в никакъв случай не би му признала какво са направили, но точно в този момент присъствието на някой, който я обича, щеше да й помогне много. Вместо това тя се чувстваше самотна и изплашена. Толкова й се искаше да повярва, че онова, което бяха причинили на Табита, е било при самозащита. Бяха си помислили, че Табита е Истинската Али, решена на всяка цена да ги убие.

Но колкото и да се стараеше да го оправдае, всичко се свеждаше до ужасяващия факт, че бяха убили невинно момиче. Всички бяха виновни. И го знаеха. Както го знаеше и А.

Хана слезе от своята тойота приус и се огледа. Покрай кръглата подходна алея към новата шестстайна къща на баща й в Честърбридж, който се намираше през два града от Роузууд, бяха насадени млади фиданки, леко привързани с въженца. Бели гръцки колони поддържаха покрития вход, големият шадраван в предния двор спокойно бълбукаше, а от двете страни на портала бяха подредени идеално подстригани храсти с формата на обърнати надолу с главата фунийки със сладолед. Подобно грамадно жилище като че ли беше прекалено голямо за тримата души, които живееха в него — баща й, новата му съпруга Изабел и дъщеря й Кейт — но наистина изглеждаше подходящ дом за човек, който се кандидатира за сенатор. Кампанията на господин Мерин беше започнала няколко седмици по-рано и той имаше големи шансове да спечели. Стига, разбира се, А. да не издрънка тайната на Хана за Табита.

Хана позвъни на звънеца и Изабел отвори вратата почти веднага. Тя беше облечена в син кашмирен пуловер, черна права пола и обувки с ниски токчета. Идеалната старомодна съпруга на един бъдещ сенатор.

— Здравей, Хана. — Изражението на лицето й подсказваше, че не одобрява бохо-роклята на Хана и сивите й велурени боти. — Всички са се събрали в кабинета на Том.

Хана тръгна по коридора, по чиито стени висяха поставени в сребърни рамки фотографии от сватбата на Изабел и баща й. Тя се намръщи, когато видя своя снимка, на която беше облечена с възможно най-грозната шаферска рокля, която Изабел можеше да избере: ментовозелен, влачещ се по пода парцал, който правеше ханша й да изглежда огромен, а кожата й — болнава. Тя хвана снимката и я закачи наобратно, с лице към стената.

Баща й и екипът, отговарящ за изборната му кампания, бяха насядали около ореховото бюро в кабинета му. Доведената й сестра Кейт беше кацнала на викторианския диван и си играеше с айфона. Когато видя Хана, очите на господин Марин грейнаха.

— Ето я и нея!

Хана се усмихна. Няколко седмици по-рано, когато консултантите на кампанията му казаха, че тя е приемана добре от избирателите, Хана изведнъж стана любимата дъщеря на татко.

Изабел се шмугна в стаята след Хана и затвори вратата зад себе си.

— Ето защо ви събрах тук. — Господин Мерин разпиля по масата няколко флаера и снимки на уебстраници. На тях се виждаха заглавия като „Истината за Том Мерин“, „Не вярвайте на лъжите“ и „Това не е човекът, на когото можете да се доверите“. — Всичко това е платено от комитета на Тъкър Уилкинсън — обясни господин Мерин.

Хана цъкна с език. Тъкър Уилкинсън беше най-големият съперник на баща й за партийната номинация. Той беше щатски сенатор от години и разполагаше с огромен фонд за кампанията си, както и с приятели на високи постове. Тя погледна към снимката му и се намръщи. Тъкър Уилкинсън беше висок, привлекателен, тъмнокос мъж, който леко приличаше на Хю Джакмън. На устните му играеше леко изнервящата усмивка на ултра бял политик, който усилено се опитва да внуши „Вярвайте ми!“.