Сидни поклати глава. Майчинството, истинското майчинство, е нещо, което се случва незабелязано за околните. Как би могла Сидни да съди Вайълет, когато не знаеше цялата история?

– Оставяй му да свети през нощта. Страхува се от тъмнината.

Вайълет го целуна по главичката, задавена от сълзи, и бързо се запъти към вратата.

Сидни се обърна и видя, че Хенри стои на вратата на кухнята зад гърба й и е също толкова слисан като нея.

В понеделник сутрин, докато Бей вървеше по алеята към автобусната спирка, земята беше заскрежена. Фин вече беше там, пъхнал ръце в джобовете на жълтото си горнище с качулка, и с плетена черна шапка.

Ухили се, когато я видя.

– Добре дошла отново на автобусната спирка, където е вечна веселба. Не си ли наказана вече?

– Не съм сигурна – отговори Бей, докато приближаваше. – Сега у дома има бебе, затова мама забрави да ме закара на училище. Аз просто... се измъкнах.

Той кимна одобрително.

– Бей Уейвърли, нарушителката на правила.

Тя спря и се взря в него с извити вежди, сякаш го чакаше да каже нещо.

– Какво? – попита Фин. – Защо ме гледаш така?

– Най-накрая гледах видеото, за което всички говорят. Записа на онова сбиване по време на танците на Хелоуин – поясни Бей. – Онова размазано петно, което избутва футболиста от гимназията в Хамилтьн от Джош и го поваля? На забавен каданс изглежда точно като човек, наметнат с чаршаф.

Фин пристъпи от крак на крак.

– Хм, така ли?

– Чаршаф на розички. Ти си бил. Ти си го запокитил.

Той не продума.

Тя го побутна. Още си беше като сламка.

– Оказва се, че си най-силният човек в града, Финеъс Иънг.

Той изчака няколко секунди, преди да признае:

– Никой не е по-учуден от мен. Нали познаваше татко, преди да почине? Беше грамаден. Обаче като се замисля, дядо Фин беше по-кльощав и от мен. Когато беше на деветдесет, хората продължаваха да го молят да копае кладенци и да троши леда на водоема Лъндсфорд през зимата.

– Допускам, че Рива знае – рече Бей с усмивка. – Затова ли ти даде бележката в петък?

Той извади бележката от джоба на джинсите си.

– Още не съм я прочел. Наслаждавам се на възможностите.

Бей му се усмихна.

– Хубаво е да имаш възможности.

Фин пъхна бележката обратно в джоба си и двамата просто си стояха насред света, завит с одеяло от кристалчета, и чакаха автобуса.

КРАЙ

От кухненския дневник на Уейвърли

Хляб със смокини и пипер

Бележка на Мери:

Понякога две най-невероятни неща се оказват най-подходящото съчетание.

Продукти:

2 чаши пълнозърнесто брашно от спелта

2 1/2 чаши обикновено брашно

1 1/2 чаши нарязани на едро смокини

2 ч. л. морска сол

2 с. л. зехтин

1 пакетче суха мая

1 1/2 чаши топла вода

Смесете брашното, солта, пипера и маята ръчно или с приставката за тесто на миксера.

Добавете зехтина и топлата вода. Месете 10 минути ръчно или 5 с миксера, докато тестото стане гладко и жилаво.

Намаслете голяма тавичка, поставете тестото вътре и покрийте тавата с влажна кърпа. Оставете го на топло за около час или докато тестото удвои обема си.

Внимателно омесете с нарязаните смокини, като ги разпределите равномерно в тестото (ще ви бъде по-лесно, ако набрашните ръцете си). Оформете в обла форма и поставете върху хартия за печене.

Направете три плитки нареза с нож върху тестото, после леко наръсете тестото с брашно.

Оставете го да втаса непокрито, докато се надигне още малко – 10-15 минути, ако кухнята не е топла.

Пъхнете във фурната, загрята до 180 градуса, за 40-45 минути, докато коричката покафенее и хлябът звучи кухо, когато го чукнете.

Оставете върху решетка да изстине.