Специалното училище, което посещаваше, бе ново в Казабланка. Хайя правеше светкавична обиколка на благотворителни училища в региона. Беше планирала целия си график заедно с Джабер и бе започнала да го изпълнява още в деня след медения им месец.

— Но така имаш някакво събитие всеки ден. — Той поклати глава. — Четири обиколки годишно, без да броим държавните ми визити…

— Не мога да стоя със скръстени ръце, знаеш го — напомни му Хайя. — Щом ще се занимавам с благотворителност, искам да го върша, както трябва. На пълен работен ден. Ще използвам титлата и положението си. Години наред бях директор на компания и имам нужда от ангажираност. Нур ще идва с мен. А и пътуванията ми са предимно в Гада, ще бъда далеч от теб най-много по няколко седмици в годината.

— Ами когато се появят нашите деца, инш Аллах?

— Тогава ще остана в Гада. Но пък тукашните принцеси пътуват в голям лукс — подразни го Хайя. Питаше се дали някога ще свикне с всичко, с огромните лимузини, с моторизираната охрана, невероятните бижута и изящните тоалети. Навсякъде, където отсядаше, бе обградена от първокласен комфорт и климатични инсталации. Положението й на любимото момиче на принца бе едно, но сега бе съвсем различно. Въпреки всичко Хайя бе твърдо решена да заслужи поста си. Отказваше да бъде някоя от онези млади дами, които прекарваха живота си в посещения на мачове по поло или пазаруване в Дубай. — Не би трябвало да имам проблеми почти до края на бременността.

— Когато това се случи, ще пътуваш с кралския лекар.

— Добре, да, сър. — Хайя го целуна по устните.

— Гордея се с теб. — Джабер я погали собственически и я насочи към леглото. — Хората те обичат. Всички го забелязват. Дори и кралицата започна да те одобрява.

— След такава сватба…

— Не се тревожи за това. — Той погали с палци зърната на гърдите й, усети потръпването й и после свали роклята от раменете й, като нежно я хапеше. — Ела тук, принцесо, ела и заслужи моето одобрение.

Хайя се усмихна при спомена. Почувства се леко гузна от радостта си, че това е последният й ден в Северна Африка и кралският самолет щеше да я прибере у дома на другия ден. Мразеше да е далеч от Джабер. Обичаше го и го желаеше.

Асистентката й, госпожица Айша ал Акхтам, й даваше дискретен знак. Хайя се изправи, произнесе кратка и вдъхновена реч за Салма и прекрасната работа, която вършеха в училището, здрависа се с учителите, които се покланяха и правеха реверанси, след което се остави да бъде придружена от телохранителите.

— Имате няколко обаждания, Ваше Височество.

— Благодаря, Айша. Дай ми мобилния телефон.

Айша поклати глава настоятелно.

— Не, мадам. Трябва да ви заведем на сигурно място.

— Неприятности ли има? — попита Хайя, заставайки мигновено нащрек. Направи знак на новата бавачка да дойде с Нур и гушна момиченцето, което вече бе полузаспало.

Емили Даути отдавна се бе изморила от жегата и се бе върнала в Шотландия, а Хайя още тъгуваше за нея. Бе подарила на приятелката си разкошна диамантена брошка във формата на символа на Гада — палмовото дръвче. Вероятно струваше повече от изискан апартамент в Единбург, но Хайя се съмняваше, че госпожа Даути някога ще се раздели с брошката.

— Да… не… моля, влезте в колата, принцесо Хайя.

Тя се подчини. Не можеше да се спори с човек с подобно изражение на лицето. Но веднага щом шофьорът пое по улиците — разчистени от движението като с магическа пръчка от вездесъщия й моторизиран ескорт — и бяха в безопасност по пътя към летището, Хайя настоя да разбере какъв е проблемът.

— Негово Величество е сериозно болен.

— Кралят ли? — Хайя тръсна глава. — Горкият човек, Бог да го поживи! Къде е съпругът ми?

— Точно в това е въпросът, Ваше Височество. Принцът иска вие да се върнете незабавно у дома. Казва, че ситуацията се променя и вие трябва да бъдете там. Ангажиментите ви за следобеда са отменени.

Това никак не й хареса.

— И по чие нареждане? Аз не съм ги отменяла.

— По заповед на принц Джабер.

Хайя прехапа устни. Съпругът й бе с по-висок ранг естествено и можеше да прави каквото реши. Стори й се доста секси, че той се разпорежда с графика й. От друга страна, Джабер никога не би постъпил така. Освен ако не се готвеше нещо.

— Има ли опасност?

— Не, Ваше Височество.

— Тогава да тръгваме — каза Хайя.

— И още нещо, приятелката ви се обади от Съединените щати. Госпожица Морган. Каза, че било важно.

Сега пък какво? Бе крайно неподходящ момент Джейн да я търси.

— Може да почака.

Айша кимна.

— Тя каза, че ако кажете така, трябва да ви предам, че ще продават компанията.

Хайя усети как във вените й потича чист адреналин, дланите й започнаха да се потят и почувства малките косъмчета по врата си да настръхват.

— Закарайте ме до проклетия самолет! — викна тя на шофьора.

— Да, принцесо — отвърна той и настъпи здраво газта.

Четиридесет и четвърта глава

Докато Нур бе удобно настанена и обядваше с пюре от плодове и меко сирене, Хайя се оттегли в частния си салон, за да се обади от вградения телефон. Имаха телевизор на борда и макар националната телевизия да бе цензурирана, все пак успя да разбере какво става. Кралят внезапно бе прикован на легло след удар, а сега вече се съвземаше и обмисляше кой да го наследи. Най-големият му син, който се бе опитал да го убие, отдавна бе в изгнание. По-малкият бе само един плейбой и очевидно не ставаше за този пост. Това означаваше, че всичко е възможно. Кралят имаше още пет момчета, един полубрат и цял куп братовчеди.

Дали новият наследник на трона щеше да бъде благосклонен към Джабер? Дали с кариерата му на министър-председател бе свършено? Почти сигурно. Една нова администрация щеше да постави начело свой човек…

Искаше да се върне, да бъде със съпруга си. Когато се свърза с него, той говореше спокойно. Осведоми я за здравето на краля и каза, че сега всичко е в божиите ръце. Хайя се досети, че телефонните линии в двореца може и да се подслушват. Ако той имаше някакви притеснения, не би ги обсъждал по телефона.

Оставаше Джейн. Какво, по дяволите, ставаше? Хайя искаше това недоразумение да се изясни бързо.

Набра номера, оставен от Джейн.

— „Моргана Инкорпорейтид“. С кого да ви свържа?

— Съжалявам, търсех „Блясък“ — объркано изрече Хайя.

— Госпожица Морган ли търсите, госпожо? Това е новата й компания. Всички въпроси, свързани с магазините, отиват директно в нейния офис. За кого да предам?

Хайя усети как я пронизва ледена тръпка. Какво беше всичко това, за бога?

— Обажда се Хайя ал Яна — гневно заяви тя. — Свържете ме с нея незабавно.

— Да, разбира се, Ваше Кралско Височество. — Хайя остана впечатлена. Толкова бе типично за Джейн да наеме най-добрите служители от самото начало, каза си тя; дори и секретарките на телефона можеха да свържат две и две. — Само момент, мадам.

Последва пауза и отсреща се обади Джейн. Хайя си каза, че вероятно трябва да е благодарна, че не я оставиха да чака.

— Хайя?

— Получих някакво глупаво съобщение, а, повярвай ми, Джейн, моментът не е подходящ — отсече Хайя. — Няма да правим никакви драматични промени в „Блясък“ точно сега. Моят съпруг…

— Да, дават го по новините. Знам, че ще искаш да се посветиш на него, Хайя.

— Ако това е поредното ти предложение за дяловете ми…

— Не направо. Виж, познаваме се прекалено отдавна, за да увъртам нещата, а и виждам, че сега си страшно заета, затова ето за какво става дума. Двете със Сали сме твърдо решени да направим от „Блясък“ публична компания. В понеделник свикваме събрание на борда и това е твоето известие за събитието. Няма нужда да присъстваш, защото имаме кворум и без теб и просто ще инструктираме банките да представят компанията на пазара.

Хайя остана без дъх.

— Няма да посмеете.

— Трябва да стане, Хайя. Прекалено големи сме вече. И всички имаме различни мечти. — Джейн звучеше малко тъжна, но продължи смело напред. — Истината е, че и двете със Сали искаме да притежаваме компанията и единственият изход от тази патова ситуация е да пуснем акции на пазара и да се борим за доверието на акционерите. Ще задържим достатъчно лично участие, за да си гарантираме места в борда на директорите — стига още да го искаш.

— Разбира се, че искам! — Хайя се развика, без да я е грижа кой ще чуе. — Вие двете, да не би да използвате тази криза, за да ме изключите от играта? Аз съм душата на нашия магазин, той е мой. Осигурявам половината от стоките и деветдесет процента от философията му. Без мен вие нямаше да давате и пет пари за етичната търговия…

— Когато компанията е публична собственост, етиката изисква да печелим пари за пенсионните фондове, които имат акции при нас. Семействата ще са инвестирали спестяванията си в нас.

— Но ние не сме публична компания!

— Ще станем такава. — Джейн явно се развесели от претенциите на Хайя и това я вбеси изключително много. — Явно и трите смятаме, че всяка е дала най-голям принос.

— Дотук с приятелството ни.

— Бихме могли да поспорим дали, след като ти сега си истинска кралска особа и не възнамеряваш някога да работиш отново, би могла да се проявиш като добра приятелка и да продадеш дяловете си на мен и Сали. Малко е егоистично от твоя страна, Хайя. Държиш се като кучето с кокала.

— Не бих могла да поверя на никого дейността си в региона. Знаеш ли с колко пот съм изградила този проект?

— Хайя, признай го най-сетне. — Джейн говореше направо. — Ти приключи. С теб е свършено. Принцесите не могат да бъдат директори на компании, това поне го знаеш. Би могла да оставиш поне партньорите си да продължат с играта.

— Ще видим дали с мен е свършено — викна Хайя. — Не искам просто да бъда нечия съпруга. Ахмед имаше своя бизнес, а Джабер има политиката си, но „Блясък“ беше лично мое начинание. Само мое. Моят магазин, моята стока, моят бизнес модел, по дяволите! — Беше вбесена. — Забравихте ли кой изобщо предложи идеята за този магазин? Това бях аз! Ще присъствам на заседанието в понеделник, Джейн Морган. И ако започнете без мен, ще ви съдя до края на дните ви!

Затръшна слушалката и скочи на крака, разхождаше се напред-назад и кипеше от гняв.

На вратата се почука тревожно и Айша, цялата пламнала от вълнение, надникна вътре.

— Ваше Височество!

— Разреших ли ти да влизаш? — Хайя се тресеше от гняв и нейната асистентка, за свое съжаление, бе първият, изпречил се пред погледа й.

— Извинете ме, Ваше Височество! — каза Айша. Сведе ниско глава и направи много дълбок реверанс, който сепна Хайя. Двете с Айша работеха от доста време заедно. Освен пред хората, Айша никога не се покланяше. — Но трябва да дойдете, трябва да видите какво дават по телевизията!

Хайя побърза да мине в основния салон. Всички зяпаха поставения на стената телевизор, който бе включен на канал CNN чрез сателитна връзка. Когато тя влезе, всички се обърнаха да я погледнат.

— Мамо! — обади се Нур, без да обръща внимание на никого.

На екрана бе съпругът й, облечен в тъмен западен костюм, с тъмни очила и заобиколен от войници. Тъкмо излизаше от болница „Кралица Физуле“ в столицата на Гада. Хайя остана с отворена уста, когато забеляза надписите, които течаха в момента в дъното на екрана.

— И местните източници потвърждават, повтарям, имаме потвърждение — казваше червенокосата водеща, — че крал Назир е посочил своя министър-председател, принц Джабер ибн Мохамед, за новия наследник на трона в Гада. Съпругата на принц Джабер е принцеса Хайя — на екрана се появи собственото й лице, усмихваше се редом с Джейн и Сали, използваха някакъв стар рекламен кадър — американска гражданка и основателка на изключително успешната верига от луксозни магазини „Блясък“. Така може да се окажем с две американски кралици в Средния изток, Джак!