— Принц Джабер е известен с умереното си отношение към Запада и горещата си подкрепа за социална справедливост и демокрация — продължи другият водещ. — Но официалните власти в Гада много настоятелно подчертават, че състоянието на краля е стабилно…

Хайя пребледня и се облегна за опора в едно кресло.

— Изключете го — тихо нареди тя.

Един войник побърза да изпълни заповедта.

— Всички ще се молим за здравето на краля — добави тя. И докато всички я зяпаха, тя покри лицето си и се обърна в посока към Мека.

О, боже… моля те, спаси го!

Не искаше да става кралица. Не се бе съгласявала да става кралица!

Хайя се замисли за дъщеря си, за съпруга си, за новата си родина, за родителите си. И после се върна към новината, която току-що бе научила. Ако животът й се променеше отново, и то по толкова драстичен начин, от двореца със сигурност щяха да настояват тя да стои настрани от компанията и ръководството й.

Не я интересуваше. Джейн и Сали сигурно разчитаха на това. Но единственото, в което Хайя бе сигурна, бе това, че ще успее да спаси компанията си.

Надяваше се, че Джабер ще разбере защо това е толкова важно. Но каквото и да станеше, в неделя вечерта тя щеше да отлети за Лос Анджелис.

* * *

— Удоволствие е да се работи с вас. — Роуз Ротстайн стисна здраво ръката на Джейн. — Мястото е страхотно и смятам, че ще бъдете щастлива тук. Ако мога да ви помогна с още нещо, само се обадете.

— Непременно. Благодаря. — Джейн харесваше Роуз, която бе едната половинка от екипа на „Джи Ар Риълти“. Заедно със съпруга си Джейкъб тя се бореше да превземе семейния бизнес — „Ротстайн Риълти“. Джейкъб бе богат, но тя самата бе започнала от нулата. Те предлагаха най-добрите бизнес имоти в града. Току–що бе сключила много изгодна сделка за петстотин квадратни метра в долен Ийст сайд. Още по-хубаво бе, че помещенията бяха напълно оборудвани и нямаше да й се налага да губи време.

Разходи се из новите си офиси. Имаше страхотна гледка към долната част на Бродуей, както и към Световния търговски център. Идеално място за новодошъл на Уолстрийт.

Джейн смяташе да наеме петнадесет брокери, двама анализатори и петнадесет асистенти. Когато бизнесът се разраснеше, щяха да станат и повече.

Може би никога нямаше да се превърне във втори Крейг Левин, но определено щеше да опита. Докато „Блясък“ стане неин, това означаваше да търгува с валута и акции; Джейн възнамеряваше да се заеме с дългосрочни позиции или да започне събирането на инвестиционен фонд. Репутацията й бе безукорна. Освен това си мислеше да започне да се занимава с недвижими имоти. Купуването и наемането на терени и помещения за магазините я бе научило на доста за търговските площи.

Не искаше да бъде просто поредната жена на ръководен пост. За да убеди акционерите да й продадат акциите си от „Блясък“, тя трябваше да играе в смесената лига.

Мисълта за Хайя, която беснееше и викаше по телефона, изникна в съзнанието й. Спомни си и за Сали, която й бе заявила, че всеки брокер може да се оправи с финансите.

За Крейг, мъжа на живота й, голямата й любов, който бе останал да лежи в леглото си, без да я спре, без да я задържи.

За баща си и за последния път, когато го бе видяла и безуспешно се бе опитала да го задържи за палтото, докато той се качваше в дипломатическата кола.

Приятели. Любовници. Роднини. В крайна сметка човек можеше да вярва единствено на себе си.

Нека дойде понеделник. Когато седнеше в онази заседателна зала, нейните офиси щяха да са пълни със служители, напълно готови за работа и търгуващи.

Излезе навън. Бе време да иде на фризьор и на маникюр. Пресата щеше да бъде там в понеделник. Хайя бе на път да стане кралица, а Сали бе звезда. Тя бе самотното момиче, което не искаше да изглежда зле.

Джейн се замисли за Крейг и потръпна от невероятната физическа болка. Толкова силно го желаеше. Искаше да усети тялото му, притиснато до нейното, да почувства силните му и здрави мускули до нежната си кожа, да погали с пръсти гърба му.

Но искаше и много повече от това. А той нямаше намерение да й го даде.

Любовта — без значение каква — бе опасно занимание, голям риск. Никога не бе успявала да се измъкне без наранено сърце. Сега просто щеше да играе така, че да спечели.

Но докато заключваше вратата на офисите, в очите й имаше сълзи.

Джейн ненавиждаше собствената си слабост.

* * *

Сали погледна надолу към малката лентичка. Беше включила тестовете за бременност в списъка с покупки за домакинството, защото така можеше да остане анонимна. Плащаше за доставките с кредитна карта на името на нейната асистентка, за да не тръгнат репортерите да ровят в боклука й. Не искаше да прочете за това в „Инкуайърър“.

Появи се тънка синя линийка. Сали затаи дъх…

Но не, линийката остана само една. Изчака. Нищо. Не беше бременна.

Сали въздъхна. Естествено, че нямаше да стане веднага. Трябваше само да е търпелива. О, да, и да се упражняват много.

Беше в по-добра форма от всякога. Крис обичаше да се забавлява, докато я караше да тренира. Какъв стимул имаше само! Искаше тя да го наблюдава, докато вдигаше тежести без тениска. Толкова се възбуждаше, когато гледаше как силните му мускули се движат под загорялата му кожа, как бицепсите му се изпъват, че Сали едва се сдържаше да не му се нахвърли веднага щом той приключеше.

Преди всичко бе много хубаво. Сега, когато бяха женени, бе просто идеално. Всеки път, когато погледнеше масивната халка, отрупана с бели диаманти — а на лявата й ръка имаше достатъчно ледено сияние, че да задоволи и полярна мечка — Сали изпитваше прилив на дълбоко и всепоглъщащо удоволствие. Той беше неин — обвързан, готов, отдаден. В леглото бе толкова освободена, колкото не си бе представяла, че може да бъде. Сега искаше само да роди децата му…

И да ръководи своята компания.

Е, какво пък. Това не беше някакъв единичен опит, утешаваше се тя, загледана в самотната тънка линийка. Имаха право на безброй опити.

Не беше така с „Блясък“. Сали изхвърли лентичката, изми ръцете си и слезе, за да говори отново с адвокатите си. Може и да не бе най-умната жена на света, но разбираше достатъчно. А и винаги можеше да си наеме умни хора.

Сали не бе се мъчила напразно в Тексас. Все още бе дъщеря на баща си. Нека Хайя и Джейн да съберат книжните си знания и да се изправят срещу онова, което бе научила от живота. Сали знаеше кой ще победи.

* * *

— Но не сте ли обвързана с договор? С „Блясък“?

Мъжете в сиви костюми и с побелели коси, седнали около масата в кантората в Чикаго, се стараеха да не зяпат Сали. Знаеше как я възприемаха — като пеперуда сред молци. Прилепналата й къса рокля очертаваше стегнатото й тяло; дългата й руса коса проблясваше от новите платинени кичури, които бе прибавила към по-тъмната основа, като слънчеви лъчи; носеше колие с диаманти и рубини, изпъкващо върху нежната й шия — още един подарък от Крис.

— Да. Марката „Ласитър“ е тяхна. Затова предлагам да основа нова. — Тя ги заслепи с усмивката си.

— Но какво друго би могло да е по-известно от „Ласитър“?

— „Сали“ — отвърна тя с намигване.

Търговските директори и специалистите по маркетинга въздъхнаха. „Сали“. Разбира се. Беше идеално. Една дума. Едно име. Любимката на Америка.

— Ще изисквам най-високо качество и своевременни доставки. Ще преговаряме с най-добрите магазини в Америка, не само с „Блясък“. Ще продаваме в „Харъдс“, в „Сакс“ на Пето авеню, в „Скрупълс“ в Лос Анджелис. А това означава, че няма никакво място за грешки. Мисля си за „Крем дьо ла мер“ — но в по-големи мащаби. И не чак толкова скъпо. Достъпен лукс, като червило на „Шанел“.

Всички закимаха оживено, както бяха правили директорите и в останалите козметични компании, които бе посетила.

— А маркетингът?

— Очаквам предложение от някоя от петте най-добри фирми на Медисън авеню.

— Това беше изключително впечатляваща презентация, госпожо Нелсън — заяви председателят, като се изправи и потърка радостно ръце. — И много ще се радваме да работим с вас. Ще изпратим нашите оценки на вашите хора още днес.

— Пълен творчески контрол — повтори категорично Сали. — Това ще бъде моята марка, а вие ще доставяте суровите материали — ще бъде записано в договора ни.

— Госпожо Нелсън, вие сте марката — отговори той с изненадан вид. — Защо да се обръщаме към друг?

Сали стисна ръката му много доволна. Да, бяха я разбрали. Само ако и бившите й най-добри приятелки можеха да гледат на нещата по начина, по който ги виждаха водещите специалисти в маркетинга в Америка!

Докато се возеше в лимузината към летище „О’Хеър“, тя обмисли всичко отново. Можеше да задвижи нещата до края на следващата седмица. Мострите щяха да бъдат на бюрото й, включително и мостри на опаковките…

Беше имала намерение да използва това за изнудване. Но сега в главата й се оформи нова идея. Две компании — едната публична, едната само нейна. Защо не? Щом Джейн можеше да разшири дейността си, защо да не го направи и тя? Да покаже, че е способна, че може да ръководи марката си — така щеше да убеди акционерите на „Блясък“ да й продадат акциите си.

Да. Страхотна идея. Извади мобилния си телефон и набра адвоката си на пряката му линия. Той беше начело на голяма фирма в Лос Анджелис и на нейно разположение по всяко време.

— Тони? Сал се обажда. Слушай, реших да вървя напред. Можеш ли да подготвиш всичко, да регистрираш компанията на мое име? „Сали Ласитър козметикс“. Благодаря, скъпи. Искам документите да ме чакат за подпис, когато се прибера.

Тя изслуша доклада му по телефона. Отлично. Всичко се нареждаше добре.

* * *

Джабер въздъхна от удоволствие и се протегна до Хайя, дишайки тежко. Беше изтощен и остана да лежи, загледан в мозайките по тавана.

И тя бе останала без сили. Но, господи, колко беше добър само. Търпелив, взискателен, опитен… Джабер влагаше цялата си внушителна интелигентност в задачата да си играе с тялото й и Хайя подскачаше в ръцете му като върху жарава. Освен това, когато масивните месингови врати на спалнята им бяха затворени, той се превръщаше във воин от пустинята, безкомпромисен и властен. Тя откликваше първично, не можеше да се сдържи.

— Не бих могъл да се справя без теб. В никакъв случай.

— Не можеше ли да откажеш? — плахо се обади Хайя.

— Да откажа? — Джабер се подпря на лакти и се загледа в разкошната й тъмна коса, разпиляна върху белите чаршафи от египетски памук. — Не можеш да откажеш на съдбата си, когато те повика. Така се обричаш на вечно съжаление.

Тя се завъртя по корем, за да се приближи до него, лекичко го целуна по ухото и обсипа с целувки шията му.

— Именно затова трябва да замина.

— Хайя. — Той въздъхна. — Състоянието на краля не е никак добро. Може да почине по всяко време, докато те няма. Ще станеш кралица на Гада, а ще седиш в някаква заседателна зала в Лос Анджелис! Как би изглеждало това?

— Би показало, че не си човек, който прави компромиси с принципите си — каза тя. — Ти пое риск, когато се ожени за мен, Джабер. Знаеш каква жена съм — бизнес дама, професионалист. Да, оставих това настрани. Но няма да позволя да разрушат всичко, което съм създала. Нека да спася компанията. Само един ден. Това е единственото, за което те моля.

Той поклати глава.

— Хайя, не мога да ти откажа. Но се постарай да приключиш възможно най-бързо и се качвай в самолета в мига, в който излезеш от залата. — Джабер въздъхна. — Жени. Човек би си помисли, че ще ми е по-лесно като крал.

Тя го удари по гърдите и се усмихна широко.

— Нямаш шанс.

— Трябваше да се оженя за онази далечна братовчедка — мрачно отрони Джабер. Прегърна жена си и я притисна здраво към себе си. Хайя се удиви на неизтощимата му енергия.

— Нищо. — Той я целуна игриво, подканящо. — Ще ти дам възможност да ми се отплатиш.

* * *

— Пресата ще бъде там — сподели Сали с Джейн без увъртане. — Научили са какво става, както и за скарването ни.